Как да престана да бъда досадната мърморана?

Може би да броиш до 10 преди да се размърмориш за нещо и да премислиш дали си струва мърморенето.
Приеми че за някои неща мъжа ти няма да се промени колкото и да мърмориш и си мисли че няма нищо идеално.
Намери някакво разрешение ако можеш за нещата за които най често ти се случва да мърмориш.

О, тогава ще се размърмориш още повече  Аз се размърморих, след като родих - заради еднообразието, заради затъпяването, заради усещането, че съм "извън живота", заради непрекъснатата работа на мъжа ми и това, че няма кой да ми помага... Предполагам, човек започва да мърмори, когато се чувства изчерпан и неудовлетворен по някаква причина. 

все едно описваш мен. и аз мърморя постоянно, за това как играе или как гледа детето, все искам да е така както аз го правя. знам че не съм права и пак продължавам .

Аз също съм така, но не за оправдание мое, но в много случаи съм права и мърморенето не е без основание. Често пъти казвам, че това не ми доставя удоволствие и да не се създават поводи за мърморене, но ефекта е краткотраен и много скоро някой се издънва,както синът ми ме нарича-кусурник. Критична съм и към себе си и може би в това се крие разковничето. Ти също казваш, че поемаш отговорности и едва ли мрънкаш от липса на работа, като някоя глезла, нали? Но раждането задълбочава нещата, аз имам две деца и станах взискателна и по отношение на тях, отглеждането и др.

контрол.
друго няма.
няма по-досадно нещо от жена, която непрекъснато дудне ( може би по-досаден е само мъж дуднещ).
аз имам такава склонност, но просто мисля. броя до 100.
гледам да не досаждам с битови неща ( чорапите къде са, защо това, защо онова... и тн).
гледам да не съм дребнава.

Я виж каква програма съм измислила за себе си, когато съм в подобни настроения:
1. Освен  нещата, които ме дразнят да започна да споменавам и тези, които ми харесват
2. Да наблегна  на вторите
3. Да се радвам и на най-дребните неща, защото те са най-важните и да го споделям с най- 
    близките си
Дано да ти помогне. На мен ми помага дори само като си представям, как го изпълнявам.
Хм, така написано изглежда малко маняшко...
 

Първо, както казаха преди мен, освен лошото, спомени и доброто. И второ, винаги търси и забавната страна - все ще има начин да го обърнеш на майтап и да кажеш същото нещо по много по-мек начин. Вкараш ли майтап в разговора нещата винаги са по-добре. Винаги! От начало е трудно, но после нещата тръгват много по-плавно, повярвай   

 

И аз съм така! Да не те плаша, но като родиш мърморенето може да се превърне в нещо по-лошо...  поне при мен е така...
Ще следя и аз темата, дано да имаме успех!

Най-хубавото е, че го осъзнаваш като грешка. Това означава, че ще ти е по-лесно да го промениш. Аз дълго време не се замислях, че това е само в моя вреда, вярвах, че съм права. Напоследък се опитвам да не обръщам внимание на битовизмите. В крайна сметка забелязвам, че има ефект и това ме кара да се старая още повече.

Благодаря на всички за съветите!!! Ще се опитам да не обръщам внимание на "чорапите"  (т.е. на дребните неща) и да обръщам нещата на майтап - макар това да ми се струва много трудно - когато съм настоена критично съм като градоносен облак, може би и заради това съм толкова досадна. А за критичноста - да, критична съм и към себе си и то много. За мен е невъзможно да правиш нещо и да не го правиш както трябва. Всичко трябва да е изрядно и точно - наринципа съм "Като ще е гарга да е рошава". Например нямам нищо напротив ако синът ни си разхвърля играчките из цялата къща, но после ще трябва да ги прибире и то както са си били      Сега като се замисля май доста прекалявам и трябва да му поотпусна края малко, да пооспокоя топката. Ще се опитам като ми тръгне някоя критика по езичето да преброя - дали до 10, дали до 100, не знам, до като ми премине мерака за критики.

А относно чорапите - едва ли има мъж който винаги си слага чорапите в кофата за пране    , но аз реших този проблем при нас още в началото на брака ни (е, частично, защото все още от време на време ги засичам някъде по земята) - просто не му вземах чорапите да ги пера, и ги оставях така да се въргалят по земята. Толкова много се дразнех, ама хапех устни и си траех, като остана няколко пъти без нито един изпран чифт чорапи и да го видиш как припка да ги събира  , сега ги захвърля, ама като се поусети и ги събира и ги слага в кофата за пране - иначе знае - или без чорапи или с тези от предния ден  Молко гаднярско, ама то иначе няма оправия! Май така трябва да стискам устни и за другите неща!?
Успех и на мен и на вас в бобрата с мъмренето!!!
Макар, че с двама мъже и трети на път, незнам дали ще мога да ги опитомя без мъмрене, но определено то (мърморенето) няма да ми е от голям плюс.
Чао!!! Ще докладвам - за сега един ден и една сутрин държеики езиче зад зъбки 

При нас  май е обратното и покрай него и аз започнах да мрънкам Съпругът ми май започна да замества родителите ми като репликите му са:
-не пий кафе без да си закусвала
-облечи се добре много е студено
-ходи на лекций
-чети за изпит защото...-изключи компютъра,тв и чети
-ето пак планове за кафе и срещи-когато ми звънне някоя приятелка-а той обича да си стои в къщи-не го разбирам
...и такива неща все едно съм дете-даже ми казва,че се дъжа като дете.
Иначе си ми е много миличък,но понякога прекалява в грижите си за мен
Но аз го приемам като загриженост,виж моите мрънканя го дразнят за това ги избягвам до колкото мога.Аз също ще следя темата за съвети

Има, има.
В нас аз съм тази, която размята чорапи нляво- надясно. 
По- кофтито е, че не ги виждам- гледам, а не виждам. Е, като ги видя, ги нося в коша за пране, но то не става лесно тази работа.

  Мамчета много от рано тренирате за свекърви или може би за тъщи .