Публикувана: 10 ян. 2007, 23:01 ч.
Последно мнение: 13 ян. 2007, 14:01 ч.

Случка от детството, която служи за поука...

13 793
7
1

10 ян. 2007, 23:01 ч.

Мнения: 1 680

Нека в тази тема всеки разкаже случка от неговото детство, която му служи за поука и до ден днешен, и винаги изниква в спомените му при определени обстоятелства.

Случката от моето детство: Бях в 6 клас в СИП по Български, бяхме само отличници и едно момче ромче. Трябваше да напишем есе на тема"Какъв искам да стана като порасна?" След което учителката даде есетата на мен и още 3 момичета ние да ги оценим. На всички написах шестици, а на ромчето двойка. Всички искаха да станат лекари, учители, а ромчето искаше да стане багерист. Предадохме есетата на учителката,тя да ги прегледа и следващия час каза, че най-много я е впечатлило едно единствено есе и извика ромчето да го прочете пред всички. В онзи миг потънах в земята от срам, почувствах се много жалка. Учителката му написа 6, на мен нищо не каза. Разбрах, че оценявам хората по външния вид и етническа принадлежност, не по качествата му.Разбрах, че не е важно какви са мечтите ти, важно е да ги имаш. От Тази случка гледам на хората с различни очи, сега първото нещо, което ми прави впечатление е душата и добротата.

Вие сте, пишете, ако темата ви допада Hug

# 1 10 ян. 2007, 23:14 ч.

Значи имах една позната, която не искаше да ходи на АЛИАНС ( родителите й я бяха записали да учи английски в читалището на Плиска). Та, за да не ходи, тя ядеше сурови картофи за да вдигне уж температура....Е дойде време и съжаляваше, че е пропуснала толкова много време....И в момента не е нищо особено...

Поуката: всяко нещо с времето си, пропуснеш ли, губиш безвъзвратно шансовете си....

# 2 10 ян. 2007, 23:36 ч.

там от където съм
Мнения: 1 073

Бяхме на лагер,на море.На обед тряваше да спим,а аз и една моя приятелка решихме да отидем на плаж.Имаше големи вълни,влезнахме за последно да се изкъпем,но явно много сме се отдалечили.Започнаха да ме заливат вълна след вълна,осещах как се удрям в пясъка на дъното,нищо не помня друго.Съвзех се на брега,едно момче ме беше извадило,до края на лагера не се изкъпах повече,а следващите години стоях на брега.Сега вече не плувам изпитвам ужас,а ако е дълбоко не влизм изобщо.Това е и до ден днешен ми е останало!

# 3 11 ян. 2007, 00:29 ч.

Мнения: 2 792

В шести клас (по комунистическо време), бях звенава и трябваше да се избере между мен и още едно момиче, коя да замине на пионерски лагер в Русия(СССР). Избраха нея, защото родителите и бяха печатари членове на партията (класика на клишетата), а моите архитекти, не членуващи в партията. Почувствах се унизена, дори съжалих, че родителите ми не са от работническата класа (все пак бях на 12), после пък се почувствах унижена, че този избор ме е накарал да пренебрегна това, което са родителите ми и въобще, че това трябва да бъде основа, на която да се избира.
Поуката, която остана за мен е, че системата не определя, кой какъв човек е- тя не избира, а манипулира.

# 4 11 ян. 2007, 00:31 ч.

Мнения: 534

Била съм на по-малко от 6 г.В съседната къща живее жена боледувала от детски паралич-ниска с о-образни крака.С нейния племенник никога не я слушахме,а тя ни прибираше от детска градина,не си представяхме че,човек с ръст колкото нашия ще ни казва как да се държим.Нямам ясен спомен,но сигурно съм я обидила по някакъв начин,защото тя се оплака на нашите.Почти до полунощ те не ми разрешиха да се прибера в къщи.Сега имам дете с увреждане и знам как се е чувствала жената.Тя сигурно не си и спомня случката,но аз никога няма да забравя.Нека всеки помни че не е застрахован.

# 5 11 ян. 2007, 01:02 ч.

Мнения: 799

Моята случка е глупава, но ми е оставила траен спомен:
Аз съм около 10 годишна, играчките ми са от ДетМаг (нямам Барби, нямам ел. игри и т.н. луксове Mr. Green

). На гости сме в приятелско семейство с по-малко от мен дете, което има прекрасна метална кутийка с формата на сърце и нарисувано сладурско момиченце на капака. Аз изпадам в див възторг и си я открадвам. Няколко дни по-късно майка ми случайно я вижда и ме пита от къде я имам. Смотолявам нещо и излъгвам, че детето ми я подарило. Майка ми разбира лъжата и ми казва "Нямам намерение да си развалям отношенията с тези хора, заради една глупава кутийка. Родителите на това дете не си говориха с едни приятели в продължение на 1 година заради някакви обувки на Барби". Бях тотално потресена - очаквах скандал и наказание (да не излизам пред блока) заради това, че съм откраднала, излъгала и т.н., но тези думи ми подействаха много странно. И до сега изпадам в ужас, че мога да си разваля отношенията с някого заради глупав предмет и се радвам, че не ми се е случвало (прежалвала съм десетки дрехи, уокмен, книги, ударена кола и т.н.). Жалко е и ми е много мъчно, че другият ми ужас - да се скарам с най-близката приятелка заради мъж по моя вина, ми се случи.

# 6 13 ян. 2007, 02:34 ч.

Мнения: 3 491

Не знам в кой клас съм била, 3-ти или 4-ти, но трябваше да правим пионерска папка. У дома такива неща се правеха от майка ми, аз дори не разбирах, че е моя работа, тя поемаше инициативата, аз обирах заслугите. Явно папката беше направила впечатление, защото спечели награда и ме помолиха да стои на витрината на училището. Но на майка ми й се досвидя за папката и ме накара да излъжа, за да не я дадем, не помня как точно, но повторих всичко дословно, колкото и да ми беше неприятно.
Личало ми е, и още как! Година по-късно класната ми напомни миналото на лъжкиня пред целия клас. Идваше ми да се срина.
Мисля, че в резултат на това събитие майка ми престана да бъде за мене морален авторитет. Разбрах, че да си родител не означава, че по подразбиране си морално компетентен. Разбрах също, че едно от най-големите унижения е да се водиш по чужд акъл, пък бил той и на майка ти.

Последна редакция: сб, 13 яну 2007, 02:42 от блажка

# 7 13 ян. 2007, 14:01 ч.

Мнения: 2 070

Много хубава тема. Аз имам две случки, май и двете ми показха, че не бива да се правя на интересна или да се възгордявам.

Като малка бях по принцип срамежлива.
На един детски лагер имаше състезания, спортни, различни неща се правеха. Аз бях много добра във въртене на обръч. В това състезание накрая останахме две. Въртим, въртим, времето минава, чудим се кво да правим, чакаме на някоя ще и падне обръча. Аз тръгнах да вървя, за да се покажа, че мога и така да въртя, явно и скучно ми е станало в един момент, не знам. И така доста си повървях, но накрая обръча се закачи за някаква пейка и падна, паднах и аз в състезанието.

Децата , от детския хор, в който пеех, бяхме поканени да сме манекени на детско облекло на един завод. Аз бях много кльощава и ме беше срам, но общо взето добре крачех там. Човекът на репетицията, който ни подреждаше и ни казваше какво и как да правим, накрая ме похвали и каза, че ще излезе добра манекенка от мен. Нещо много се възгордях тогава, зарадвах се, имах ниско самочувствие по принццип и това ме поласка. И на самото събитие взех, че се спънах Mr. Green

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Знаете ли кого видях - 44 тема

Дефицитите на една журналистика

Кога излизат сметките (фактурите) към ЕВН и ВИК?

Причина:

Причина: