Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 838
Културни аспекти за започване на захранването

Автор Мишел Броуд
Боулдър, CO САЩ
От NEW BEGINNINGS, Vol. 18 No. 2, March-April 2001, pp. 64-65


Понякога е трудно да се разпознаят вярванията, които са част от собствената ни култура. По-лесно се наблюдават, когато контрастират с вярванията и практиките на други култури. Различията и еднаквостите подчертават стандартите на всяка култура. Западните култури са склонни да придават по-голяма стойност на ученето на децата да са самостоятелни. В култури, където повечето работа се върши в офиси или фабрики, се набляга на точността и по-високото образование. Много от нас ценят по-високото образование и асоциираните с него социални умения. Когато опре до хранене, една обща цел в американската култура за децата е да седнат сами на стола до масата и да използват обичайните прибори за хранене. Храната се сервира в чиния и се дъвче със затворена уста. Мястото на салфетките е в скута; лактите нямат работа на масата. Солта се подава учтиво. Храна се яде три пъти дневно. Междинни хапвания са приемливи – но не преди хранене!

Това са познатите „правила” за възрастните американци, но от кога трябва да се очаква едно дете да ги следва? За някои родители точният график е важен от момента на раждане. От бебето се очаква да яде в определено време и да спи в определено време. Ла Лече Лига окуражава родителите да следят знаците, които им дава бебето, а не да следят часовника.

Към средата на първата година много бебета могат да седят и започват да ядат твърди храни. Изгубват рефлекса за избутване с език, започват да хващат с палец и показалец („хващане с пинсети”) и показват активно интерес в това, което е в чиниите на родителите. Това често е моментът, в който детското столче за хранене се вади на бял свят. На малкото бебе обикновено му се разрешава да размазва храна по подноса и да изпуска неща настрани. Едногодишните биват окуражавани да правят поразии с тортата за рождения си ден, докато фотоапаратите щракат снимки. Но когато бебетата растат, тези активности стават все по-малко приемливи.

По света, включително в САЩ, много хора въвеждат храна, различна от кърма, при раждането. В много страни коластрата се счита за опасна за бебетата. На бебетата може да се дават билкови чайове, животинско мляко и адаптирано мляко, или може да се кърми от дойка между един и четири дена, докато млякото на майката дойде. Някои култури вярват, че тези храни помагат да се пречисти системата на новороденото. В САЩ диетата на бебето често е допълвана от подсладена вода и адаптирано мляко. Не е необичайно да се чуе за бебета на няколко седмици, които са хранени с оризова бебешка каша. Ла Лече Лига препоръчва твърдите храни да се въведат едва когато бебето покаже знаци за готовност, около средата на първата годинка.

В някои части на света възникват проблеми, когато има нови храни, подходящи за бебета. Едно проучване документирало, че колкото по-късно е въвеждането на каквито и да е твърди храни в диетата на бебето, толкова е по-нисък процентът на детската смъртност  (Goldsmith 1984). Приятелка, която работеше в Корпуса на Мира в Нигер, Африка, забелязала, че бебетата са пухкави и здрави до около две години. След това, повечето деца изглеждали недохранени. Тя открила, че по-малките, по-здрави бебета били кърмени. Веднаг, щом майката решала, че е бременна, детето било отбивано. Основната храна в Нигер е зърно, наричано просо. То често е единствената достъпна храна и не е пълен протеин. Дори да има налично месо, жените и децата могат да получат порция последни.

По света твърдите храни се въвеждат по различни начини. В много култури родителите първо дъвчат храната на възрастните, преди да я предложат на бебето. Това се нарича „премастикация” или „предъвкване”. Може би ензимите от слюнката на майката помагат храната да стане по-храносмилаема. Със сигурност е прост начин да се направи храната за възрастни достатъчно мека за бебето да я преглътне. В книгата Babies Celebrated има фотография на майка, която предава храна директно от устата си в устата на бебето. Понякога на бебетата по същия начин се дава вода.

В Океания яфарите предъвкват риба, личинки без глава или дроб за бебетата (Fontanel 1998). Повечето западняци са убедени, че всяко насекомо ще има лош вкус даже без да са ги опитали. С ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на протеини, насекомите са лесни да се намерят и често се ядат в много части на света. В Полинезия основна храна е поипои, смес като тесто за кекс от плодовете на хлебно дърво и кокосово мляко, любимо на възрастните и лесно за ядене за бебетата. Инуитите, които живеят в Арктика, преживяват дълги зими с ветрове 40 мили в секунда и температури до 40 градуса под нулата (Фаренхайт). Трудно е да се отглеждат зърнени култури или да има пресни плодове или зеленчуци. Първите храни за бебетата Инуити включват водорасли, „нук-так” (тюленова мас) и, малко по-късно, елен. В Пуерто Рико първите храни могат да са картофи, смесени с мляко, намачкани варени бабани плантан, ориз, манго, пресен сок, включително сок от ананас (понякога соковете се разреждат) и много други тропически зеленчуци и плодове. На бебетата също често се дават билкови чайове.

Повечето японски лекари препоръчват твърдите храни да се дават в 10 сутринта и 3 следобяд. Първата храна е рядка оризова каша. С времето кашата става по-гъста и се поръсва с малка сушена риба, риба тон, тофу, зеленчуци или намачката тиква. Преминаването към твърди храни е когато бебето може да яде същият ориз като възрасните. Бебетата могат да започнат използването на вилици и лъжици, но на възраст около две години повечето деца обичат да ядат с пръчици за хранене.

В много части на света храната се яде без посуда. В местни ресторанти в Етиопия моето семейство беше удивено, че нямаше никакви ножове, вилици или лъжици наоколо. Вместо това късахме парченца инджера, хляб като палачинка, с които загребвахме възхитителните месни и зеленчукови сосове.

Културните очаквания засягат това, как децата ядат по света. В много култури родителите се надяват, че техните деца ще се научат да ядат голямо разнообразие от храни, докато в други, изборът на храни може да е ограничен от география или съперничество. В някои култури родителите насърчават децата си да използват лъжици и чинии, докато в други култури храната се яде с ръка от обща чиния. Някои семейства ядат на нисма маса и седят на килими, докато други слагат възрастните на столове и имат бебешки високи столове за бебетата. Някои бебета се научават да използват посуда, други се научават да използват пръчици за хранене.
Всички тези вариации за детското хранене помагат да се покаже, че никога няма само един начин да се направи преходът към твърди храни. Ла Лече Лига препоръчва да наблюдавате бебето си  и да търсите знаци от него. Тогава направете преходът, който ще работи за вашето бебе.


References
Dettwyler, K. Dancing Skeletons. Prospect Heights, IL: Waveland Press, Inc., 1994.
Fontanel, B. Babies Celebrated. New York: Harry N. Adains, 1998.
Goldsmith, J. Childbirth Wisdom. New York: Congdon and Weed, Inc., 1984.
Minchin, M. Breastfeeding Matters. Maryborough, Victoria, Australia: Alma Publications, 1989.
Nagata, Yoshi. LLL Leader in Japan. Personal communication via email with permission.
Adapted from an article that appeared in the November-December 1999 issue of Visions, the Area Leaders' Letter for LLL of Virginia.


Преведе Бу от www.lalecheleague.org
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.