zdraveite sladyrski mami :flutter:nqko izpadal li e sledrodova depresia,koga preminava i kakvo 4ystvahte???
- Публикувана: 16 ян. 2007, 00:40 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2007, 15:54 ч.
SLEDRODOVA DEPRESIA
...nqko izpadal li e sledrodova depresia,koga preminava i kakvo 4ystvahte???...
Не някой, а всички които сме мами, сме изпадали в подобна следродилна депресия! Ти сама ли си гледкаш бебочето и на колко седмици е мъничето? А колкото до продължителността и дълбочината на тоз кризисен период, при всяка жена е различно, зависи от доста фактори, а най- вече от Теб самата а и от хората или по- точно човека който е до Теб. Желая Ти скоро да овладееш това състояние и да погледнеш на света с други очи!
следродилната депресия е сериозно състояние,разли1но от следродилен "блус";
аз не съм страдала от нито едното(т.е не вси1ки майки стрдат от това),имам 2 деца,не е изобщо правило,но е 1есто срещано явление;
1овекът "до теб" има зна1ение за съпорт системата на пациента и дотам, за жалост той не може да реши проблема
пуснете търса1ката,има доста теми,ако искате пишете на ли1ни;
Анна
аз не съм страдала от нито едното(т.е не вси1ки майки стрдат от това),имам 2 деца,не е изобщо правило,но е 1есто срещано явление;
1овекът "до теб" има зна1ение за съпорт системата на пациента и дотам, за жалост той не може да реши проблема
пуснете търса1ката,има доста теми,ако искате пишете на ли1ни;
Анна
На мен ми се размина с по- често срещаната и съответно по- леката форма- бейби блус. Появи се на 2-рия- 3-тия ден след раждането и продължи някъде около седмица до десетина дни.
"Удряше" ме обикновено привечер- безпричинна тъга, тревожност, плач- от най- малкото нещо (например новините по ТВ).
Нормално е- такива хормони ни тресат през тези първи няколко седмици след като родим, че си е направо чудо да не се появи нещо такова.
При мен изчезна, както се и появи. За следродилна депресия обаче май е по- сериозно положението- може да продължи до две, че и три години и е хубаво да се потърси специализирана помощ, защото си е клинично състояние.
"Удряше" ме обикновено привечер- безпричинна тъга, тревожност, плач- от най- малкото нещо (например новините по ТВ).
Нормално е- такива хормони ни тресат през тези първи няколко седмици след като родим, че си е направо чудо да не се появи нещо такова.
При мен изчезна, както се и появи. За следродилна депресия обаче май е по- сериозно положението- може да продължи до две, че и три години и е хубаво да се потърси специализирана помощ, защото си е клинично състояние.
А аз не знам моето какво беше, но определено доста труден период изживях. Много плачех, и аз безпри4инно, адски самотна се 4увствах, изпитвах и ужасен глад, та напълнях след раждането ... Но не знам дали при4ината за вси4ко това е било само раждането и разбутаните ми хормони или и факта, 4е раждах дале4 от близките си, а поради естеството на работа на съпруга ми бях и все сама вкъщи, съвсем сама, в един тих квартал - да пукнеш от тишина и спокойствие. Идеше ми да вия.
Но не знам дали при4ината за вси4ко това е било само раждането и разбутаните ми хормони или и факта, 4е раждах дале4 от близките си, а поради естеството на работа на съпруга ми бях и все сама вкъщи, съвсем сама, в един тих квартал - да пукнеш от тишина и спокойствие. Идеше ми да вия.
Ако твоята т.нар. депресия е в състояния да се подобри след няколко часа почивка, излизане навън, или тих и концентриран умствен труд, значи може би не е чак депресия.
Можеш да се консултираш с разни специалисти, разбира се, но аз не съм го правила и не знам какъв ефект оказват. Може би психотерапия е най-добре. Във всеки случай бих посегнала към антидепресанти като изключително крайна мярка, и бих била много нащрек, ако с лека ръка ме диагностицират като "депресирана".
Да, Блажка е права. При мен нещата се подобриха, когато 6 седмици след раждането бях помолена от шефовете ми, ако ми е възможно, да ходя в офиса за по 3-4 часа, поне 2 дни в седмицата. Ах как оби4ах тези дни! А после се връщах у дома нов 4овек и отварях сърцето си за любимите същества. Бях истинска майка през времето, когато съм си у дома, но и истинската аз в офиса. Това ми помогна.
Нямах време за следродова депресия. Мъжа ми дойде за раждането и замина, когато бебо беше на 10 дни. Трябваше да се справям с всичко сама, да бъда и майка и татко. Добре, че бебото беше спокоен, без колики и беше лято, така че започнахме да излизаме за по цял ден в парка с други майки и бебовци... И докато се усетя - бебото на няколко месеца, таткото при нас и депресия нямаше 
Здравей,
при мен депресията се появи доста по-късно от норманлото .Когато родих се изредиха майка ми ,свекърва ми да ни гостуват , и така 2 месеца . В деня, в който всички си отидоха и аз останах сама ,започна и целият кошмар.
Започнах да пожелавам отвратителни неща да се случат на детето ми ,което до преди това обичах безгранично. Това направо ме побъркваше ,знаех много добре ,че това не съм аз ,че това е като някакъв чужд глас в главата ми и направо полудявах.Не можех да спя ,не можех да ям ,постоянно плачех от ужас какво става с мен .Не смеех да кажа на мъжа ми ,от срам как може да ми идват такива мисли.Накрая не издържах и му казах ,олекна ми доста. Започнах да ходя на психиатър ,страхотна жена
.Тя ми обясни ,че всичко се дължи на носталгията към близки ,към България и т.н. Така ходих няколко пъти ,и след всяко посещение нещата ставаха по -добре.Трябваше да измине около година, докато тези мисли изчезнат напълно, но наистина минава .
Не знам какъв е твоят случай,но моя съвет е ,сподели с някой !Ако трябва обърни се към специалист !
Желая ти успех, и знай всичко ще мине
.
при мен депресията се появи доста по-късно от норманлото .Когато родих се изредиха майка ми ,свекърва ми да ни гостуват , и така 2 месеца . В деня, в който всички си отидоха и аз останах сама ,започна и целият кошмар
.Започнах да пожелавам отвратителни неща да се случат на детето ми ,което до преди това обичах безгранично. Това направо ме побъркваше ,знаех много добре ,че това не съм аз ,че това е като някакъв чужд глас в главата ми и направо полудявах.Не можех да спя ,не можех да ям ,постоянно плачех от ужас какво става с мен .Не смеех да кажа на мъжа ми ,от срам как може да ми идват такива мисли.Накрая не издържах и му казах ,олекна ми доста. Започнах да ходя на психиатър ,страхотна жена
.Тя ми обясни ,че всичко се дължи на носталгията към близки ,към България и т.н. Така ходих няколко пъти ,и след всяко посещение нещата ставаха по -добре.Трябваше да измине около година, докато тези мисли изчезнат напълно, но наистина минава .Не знам какъв е твоят случай,но моя съвет е ,сподели с някой !Ако трябва обърни се към специалист !
Желая ти успех, и знай всичко ще мине
. 
Тези, които не са се сблъсквали с това, моля, не употребявайте изрази като "нямах време за депресии". Това още повече кара страдащата майка да се чувства неадекватна.
На мен също ми се размина само с бейби блус, и наистина има значение за по-леките състояния да чувстваш опората на човека до себе си, за съжаление истинската депресия не пита сама ли си, с мъж ли, дали работиш или не.
Има доста по темата, ако пуснете търсачката.
На мен също ми се размина само с бейби блус, и наистина има значение за по-леките състояния да чувстваш опората на човека до себе си, за съжаление истинската депресия не пита сама ли си, с мъж ли, дали работиш или не.
Има доста по темата, ако пуснете търсачката.
Тези, които не са се сблъсквали с това, моля, не употребявайте изрази като "нямах време за депресии". Това още повече кара страдащата майка да се чувства неадекватна.
То като дойде, не пита. А и принципно не идва заради липсата на работа или наличието на такава.
И въобще за каква работа говорите- кой работи на 2-рия ден от раждането?!
Защото мен поне, както вече писах, точно тогава ме "тресна" baby blues.
И не само мен- така си е "по правило" - случва се в първите дни след като родиш обикновено.
Мен ме изтрещя здраво след шестия месец от раждането. Преди това не съм имала дори бейби блу. Всичко си беше нормално, докато един ден не започнаха мислите. Грозните, гадни мисли които ме побъркваха. Как искам да умре. Как го изтървам на земята. Как му размазвам главата и т.н. Не смеех да кажа на никой. Страх ме беше от самата мен, от социалните... 
Мислех, че проблема е нещо конкретно с мен, а не състояние което доста майки минават. Споделих във форума като анонимна, толкова ме беше срам, а се оказа че е нямало от какво да се срамувам. Така започнах да говоря за проблема си. Да споделям с партньора си, с приятелите. Започнах да излизам по-често сама, да не се притеснявам дали съм сготвила и изчистила. Започнах отново да се грижа за външния си вид и така, сега няколко месеца по-късно, всичко е минало. Без да ми се налага консултация с личния лекар или психолог.
Ако мислиш, че не можеш да се справиш сама, намери някой с който да поговориш. Да оставиш детето на някой за 2 часа, да направиш нещо за себе си. Ако искаш ми пиши на лични. Ще се радвам да ти разкажа по-обстойно кошмара през който минах и как се справих! НЕ СИ САМА!
Мислех, че проблема е нещо конкретно с мен, а не състояние което доста майки минават. Споделих във форума като анонимна, толкова ме беше срам, а се оказа че е нямало от какво да се срамувам. Така започнах да говоря за проблема си. Да споделям с партньора си, с приятелите. Започнах да излизам по-често сама, да не се притеснявам дали съм сготвила и изчистила. Започнах отново да се грижа за външния си вид и така, сега няколко месеца по-късно, всичко е минало. Без да ми се налага консултация с личния лекар или психолог. Ако мислиш, че не можеш да се справиш сама, намери някой с който да поговориш. Да оставиш детето на някой за 2 часа, да направиш нещо за себе си. Ако искаш ми пиши на лични. Ще се радвам да ти разкажа по-обстойно кошмара през който минах и как се справих! НЕ СИ САМА!
Нямах време за следродова депресия. Мъжа ми дойде за раждането и замина, когато бебо беше на 10 дни. Трябваше да се справям с всичко сама, да бъда и майка и татко. Добре, че бебото беше спокоен, без колики и беше лято, така че започнахме да излизаме за по цял ден в парка с други майки и бебовци... И докато се усетя - бебото на няколко месеца, таткото при нас и депресия нямаше
Олинце, не си права.
Бях сама през цялата първя бременност, тати се върна за раждането и замина 20 дена след него. Бях съвсем самичка в БГ ( нямаше баби и т.н.), а татито ни се прибра чак 1 година след това. Не съм имала време да седна, не да мисля за депресии, но имаше един период, в който преживях наистина следродилна депресия и на никого не го пожелавам.
Така че според мен е въпрос на конкретно състояние и условия.
С второто бебе- нищо подобно. На другия край на света съм, далече от близки и роднини, няма кой за 5 минути да ме отмени. Преместихме се, даже и приятели нямаме тук още, ами какво да ти кажа- ни следродилна депресия, ни бейби блус, нищо! Макар че сега съм с две деца на ръцете и тати, който се прибира късно вечер.
Така че няма нищо общо със "свободното" време, което мисля ще се съгласиш при всяка нова майка липсва.
С второто бебе- нищо подобно. На другия край на света съм, далече от близки и роднини, няма кой за 5 минути да ме отмени.Така че няма нищо общо със "свободното" време, което мисля ще се съгласиш при всяка нова майка липсва.
Може би вече съм била претръпнала, с тотално преодолян егоизъм. За мене като че ли това е моментът на превръщането в "майка".
Интересно, и при мене адаптирането към второто дете беше много по-леко. Притеснявах се от разни настроения, но не беше същото. Чак 9-10 месеца по-късно започнах да се изнервям по-сериозно, явно вече бях наистина уморена.
Може би вече съм била претръпнала, с тотално преодолян егоизъм. За мене като че ли това е моментът на превръщането в "майка".
Може би вече съм била претръпнала, с тотално преодолян егоизъм. За мене като че ли това е моментът на превръщането в "майка".
Направо не го усетих втория път! И много повече се наслаждавам и на детето, може би защото тя е и по-спокойна, но все пак.
Препоръчани теми