Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора
Здравейте.
Незнам откъде да започна.  newsm78. Със съпруга ми наоследък съвсем се отчуждихме. И преди сме се карали за глупости, но след раждането на детето нещата доста "позагрубяха" - все по-често се караме, той непрекъснато се сърди, не си говорим със седмици.  Атмосферата вкъщи е много напрегната. Секс правим много рядко.  Аз много се дразня от това, че той , след като се върне от работа, или сяда пред компютъра или пред телевизора - не се сеща нито за детето, нито за мен. Опитвам се да не му обръщам внимание, но понякога нервите ми не издържат и започваме да се караме ( обикновено поводът е някаква дреболия, но при толкова много насъбрали се нерви - положението понякога придобива недотам красив обрат). Дразни ме също и това, че той изобщо не се съобразява с мен- кани гости вкъщи когато и който си поиска, без изобщо да ме попита поне дали мога да ги посрещна в момента. Някой път например детето е болно и аз съм се панирала около него, а той поканил някой негов приятел или брат му да му погостува.  #CrazyВ такива моменти просто не мога да се въздържа. Иначе не е войствено настроен човек - никога не ме е ударил или обидил, с детето се държи добре. Но пък е голям инат. Преди сватбата беше съвсем различен, но след това се промени тотално. Незнам какво да правя???
Сигурно аз също имам вина - той казва, че непрекъснато съм се карала с него и съм викала, че съм много нервна и това го отблъсквало.
Не мога ( или не смея) да взема решение да се разделим - и аз незнам защо. До известна степен съм зависима финансово от него, но ако се наложи моите родители могат да ме подкрепят в това отношение, но май не това е проблема. Аз просто не мога да се реша, защото ( колкото и глупаво да ви прозвучи) се надявам нещата да се променят.
Извинявайте, че стана доста дълго и объркано. Моля ви, ако някой от вас е попадал в такава ситуация и е успял да я преодолее по някакъв начин да ми даде съвет какво да направя. Мислите ли, че има шанс семейството ни да не се разпадне? Има ли смисъл да продължавам да се опитвам да запазя семейството ни, или е по-добре да се разделим?  Вие как мислите?  Знам, че е трудно човек да даде съвет за взаимоотношенията между двама души, но все пак - благодаря ви че поне успях да споделя с вас цялото напрежение, което се е насъбрало в мен.
Цитирай


Мнения: 9 963
Ние вървим по същият път- вечер той се разкъсва между компютъра и телевизора, аз между децата и домакинството. Когато се развикам- била съм заядлива.
Спрях да се надявам на промяна. Станах финансово независима и сега съм по-спокойна. Той го усеща и от време на време се размърдва да отбие номера.
Темата е интересна и за мен и ще я следя.
Цитирай


Мнения: 179
  Защо не си поговорите някой път спокойно.Да му кажеш всичко ,което ти тежи и как би искала да бъде.Без да се карате.Той все пак е  част от това семейство и би трябвало да се съобразява първо с него.Преди няколко години ние с мъжа ми бяхме стигнали до подобно положение,дъщеря ми беше на около 3г. тогава.Един ден седнахме и си поговорихме.Казах му ,че искам повече помощ за детето и домакинството,че и аз съм човек и се изморявам.След като е избрал да живее с мен ,малко или много  трябва да се съобразява с мен.Сега резултати има,а и аз съм много по-спокойна и търпелива.
  Мисля,че имаш шанс да спасиш семейството си ,но при условие,че и съпругът ти иска това.Успех.
Цитирай


Мнения: 198
Ами ние нямаме деца, но този проблем го имахме. Аз се чудя какво да правя, откъде да я почвам, а той си гледа телевизия и се рови в компютъра. И  неочакваните гости, и упреците че се заяждам и т.н.
Ами отчасти си бях виновна, защото очаквах сам да се сеща да ми помага и какво искам от него.Търпя, чакам, ядосвам се, самонавивам се и след това правя скандалче.
Разбрах, че полза няма да си тровя нервите и сега направо казвам какво да направи, какво искам и не искам и ми е по-лесно. Не че нямаме проблеми, но така е по-добре. Не чакай сам да се сеща, защото всички мъже клинчат от домакинската работа.И не премълчавай! Дано нещата се оправят!Успех!  bouquet
Цитирай
  Защо не си поговорите някой път спокойно.

Това е другата част от проблема- много пъти сме говорили, той обещава да преразгледа поведението си, но всичко това трае най-много седмица, и селд това - пак  същото. Имам чувството, че се въртим в един порочен кръг, от който не знаем как да излезем.

Не чакай сам да се сеща, защото всички мъже клинчат от домакинската работа.И не премълчавай!

Аз обикновено казвам, че нещо трябва да се свърши. Той го прави ( понякога с неудоволствие). Но в случая става въпрос по-скоро за обръщането на внимание, отколкото за помощ в домакинството. Тъй като не работя в момента ( заради детето - че има доста здравословни проблеми и не може да ходи на градина) аз обикновено през деня съм свършила по-голяма част от домакинската работа и вечер се нуждая просто от малко внимание. Но някак си не ми е приятно непрекъснато да "прося" той да ми обърне внимание. А той не се сеща. Когато той има нужда от внимание - обикновено иска да правим секс. И така.

момичета, благодаря ви за съветите.  bouquet Надявам се да се включат още майки, преживели или преживяващи подобно нещо.
Цитирай

на кого му пука

Мнения: 875
Мисля че имаш нужда от промяна но в друг аспект.Имаш нужда от нови контакти и от време за себе си.Защо не пробваш да му оставиш вечер детето и да поизлезеш за час-два да се поразсееш,а и той да поеме неговата част от грижи за детето.Направи си прическа,купи си нещо ново.Нека се запита какво става?Дали няма някой друг?Трябва да престане да те третира като част от инвентара.
Може и да бъркам,но мъжете колкото повече им вдигаш скандали,толково повече се отдръпват.Успех!
Цитирай

uk-kent

Мнения: 577
и ние за това се караме ежедневно,но с разликата 4е нямаме дете и 4е сьм в англия.много е трудно,нямам никакви приятели(а и не искам да имам,англи4анките не ме кефят)от 8 месеца не сьм излизала на кафе без него(сама никаде не ми се ходи)няма никакви бьлгари наоколо.МНОГО е трудно и 4увствам 4е се побьрквам ве4е.тои ходи на работа и като се прибере гледа новини и ляга да спи(аз и тв не гледам,за6тото нямам бг тв,само в нета ако оловя не6то Sad)сексуалния ни живот е под всякаква критика.постояно е изморен и за мен внимание никакво.работа да си намеря не вярвам(освен 4иста4ка някаде,което няма да стане)и все о6те се 4удя как издьржам толкова сама.а имах толкова приятели в бг,и толкова ми липсват,но в името на брака и любовта.......ооооооо,боли ме мозака ве4е да мисля. с две думи и аз сьм в това положение,само 4е с разликата 4е невниманието не е само от страна на сьпруга ми, а и от целия свят.извинявам се 4е отклоних темата,но имах нужда да споделя с някои,а освен вас тук, друг си нямам Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 179
Аз мисля че прекалено лесно се предаваш. Какви са тези приказки - има ли шанс семейството да НЕ се разпадне? На мен просто ми се струва че имате нужда от ошлайфане на отношенията и нуждите си един с друг. Но при първите трудности да си задаваш такива пораженчески въпроси??? И какво е това - преди сватбата бил такъв, а след това коренно различен? Няма такова нещо, и двамта сте си същите просто сте си сменили драстично начина на живот и още не сте привикнали към него и един към друг. Брака не е някакво статично положение, то е едно непрекъснато развитие. Стига да има любов, всичко се преодолява. Като чета как някои дами предлагат да обърнеш внимание на себе си и да му прехвърляш детето за известно време - това ми се струва много добра идея. В един момент му подсказвай и да излизате заедно с детето, да ходите някъде където и на двамата ви харесва и т.н.
Цитирай


Мнения: 2 264
Всички мъже /почти/една майка ги е раждала.
Все трябва да им говориш,подсещаш,намекваш и др.
И при мен е същото,не се надявам на голяма промяна.
Продължавам да си мърморя и все го пращам при майка му като не му хареса при мен!
Аз не се променям,той трябва да се промени и толкоз!
Цитирай

София

Мнения: 10 653
Моето предложение е да започнете да излизате само двамата, без детето. Оставяйте го на който може и ходете където обичате. Ние например ходим по провинцията, не по заведения. Много добре се отразява на отношенията. Мисълта ми е да имате терена да си обръщате внимание, без нещо да ви пречи Peace
Цитирай

София

Мнения: 1 387
Винаги има смисъл да се надяваш и да се опитваш да промениш нещата и да запазиш семейството си. Май просто сте допуснали ежедневието да превърне отношенията ви в скука и рутина. Мислете за някаква промяна заедно, говорете повече, обясни му как точно се чувстваш, кое те дразни в поведението му, опитайте се да оставате по-често насаме без детето
(ако имате възможност), много добре се отразява това на отношенията между партньорите.  Wink
Казвай му ги тези неща, ако сам не се сеща. Незнам от колко време сте заедно, но е нормално нещата да се развиват и променят след брака- повечето задължения около децата, работата и т.н, важното е да не допуснете това да разваля отношенията ви и да не давате веднага отбой и да искате раздяла. Незнам дали ти помогнах много, дано нещата да се подобрят между вас. Hug
Цитирай

София

Мнения: 711
Ако има, на кой да оставите детето и да заминете само двамата поне за уикенда някъде далеч от работа и приятели и поговорите на спокойствие, нещата може и да се променят. Ежедненевието скапва всички и всички имаме нужда от разнообразие. Успех!  newsm10
Цитирай


Мнения: 1 486
Цитат
Преди сватбата беше съвсем различен, но след това се промени тотално. Незнам какво да правя???
Защо ли всички са съвсем различни преди сватбата?А после какво?Задаваме си въпроса"това ли е човека за когото се омъжих"? newsm70 Съчувствам ти искрено и те разбирам,и ние не сме по различни.
Всички мъже /почти/една майка ги е раждала.
newsm10
Цитирай

София

Мнения: 700
Според мен повечето хора бъркат кога е вододела. Не брака, а децата променят семейните отношения. Може би все още не сте настроили себе си към реалностите на живота с дете. А може би той все още не го е направил. Поговори с него, попитай го какво го изнервя, защо когато се върне ви игнорира, може би не е готов за новите отговорности, за пълното отдаване, може би го подтиска мисълта, че "свободния" бездетен живот е свършил. Което не означава че е лош баща или че не ви обича.
Поговорете как при създалите се обстоятелства може да се направи така че ти и той да сте в мир със себе си, което ще гарантира и по-хармоничното ви съжителство, а и спокойствието на детето.
Според мен грешиш, като формираш два лагера. Не ми се вижда логично да поемаш всички грижи за дома и детето и вечер да се концентрираш върху детето, а той върху себе си. Пишеш, че всеки е зает с това което си върши и игнорира другия, да това е игра на нерви, която само повече задълбочава нещата. Прекъсни я!
Ако го приобщиш към грижите за детето ще е по-съпричастен към твоите терзания, а и ще е достатъчно зает и изморен, за да има време и желание за неочаквани гости. Така ще сте от един лагер.
Може да ти звучи странно, но в някакъв наръчник за родители четох, че младите родители трябва преди всичко да се стремят да съхранят себе си - поотделно и заедно, дори това да означава да "формират коалиция срещу детето". Дори да не задоволиш временен каприз на детето с цената на това да сте се гушнали за минутка на дивана и да обсъждате как малкото дяволче се опитва да ви стопи лагерите. Тогава ще сте от една и съща страна, ще сте пак едно цяло.
За гушкането - май повечето мъже са така, което не ги извинява, но пък трябва да си дадаеш сметка, че това че няма нужда да се гушка толкова често не означава че не те обича, просто не му е нужно.
Един съвет - не мисли за раздяла, мисли как да му помогнеш да преодолее това което го измъчва, защото така и ти ще си спокойна отново.
Цитирай

София

Мнения: 390
 И при мен е същата история,с тази разлика че нямаме деца.Като гледам как вървят нещата, едва ли ще имаме..И аз се замислям дали има смисъл да продължавам да живея така.От страни погледнато уж всичко е наред,родителоте ми го харесват много,баба ми направо се влюби в него, приятелите ми непрекъснато ми повтарят колко добър мъж бил....добър ама само да не ти е в къщата.Вечер се прибира и се залепя за компютъра, единствено към вечерята проявява интерес, ако не го подканям да си лягаме към 12-1 часа,може и до сутринта да си откара (и си е откарвал когато аз заспя). Почивните дни са свързани пак единствено с компютъра...пълна обсесия Confused . Вече не знам какво да правя,в началото (заедно сме от 3 години) се сърдех,карах,събирах си багажа...ефект за 3 дни точно. Сега се опитвам да се контролирам ама...или не ми се получава или пак аз съм лошата...Ако кажа нещо,съм се била превърнала в досадница и не съм му оставяла лично време и простраство...ако се опитам да си замълча ,все съм била в лошо настроение, и се опитва той да се заяжда тогава...
  Не знам вече как да постъпя,тези дни съм в пълно отчаяние и депресия...ако някой от пишещите е имал такъв проблем и го е преодолял,и аз моля за съвет. Опитвала съм и да се раделим,но го обичам още...просто не съм сигурна че обичам това в което се превръща...
 И за тези които ще съветват да говорим ...говорили сме милион пъти, и спокойно и неспокойно...ден до пладне е резултата Confused
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 51 отговора