Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 127 отговора
Здравейте,

Първо искам да се извиня, че не пиша от личния си профил, но нещата са деликатни и не искам да засегна най-близките си.
 
Имам момиченце - Мари (почти на 8 годинки), от предишна връзка, което много, много обичам. Не можем да си я поделим с Мама, всеки желае да прекарва повече време с нея. Разбрали сме се, Мари да решава кога и по колко време да прекарва с Мама и Тати. Веднага щом и домъчнее за другия, никой от нас не смее да я спира.

От настоящата си връзка имам пак красавица, само на 2 месеца. Живеем заедно с дъщерята от първия брак на жена ми - на 15.

Всичко бе наред в началото, Мари и Лили (жена ми) се разбираха прекрасно, както и аз с Ива (доведената ми дъщеря). Но не за дълго ...

Малко по-малко Лили се дистанцира от Мари, държеше се все по-студено. Докато накрая отказа тотално да общува с нея. Говорили сме много, как така се стигна до тук, с какво толкова едно слънчево и лъчезарно дете предизвика такъв обрат. Мари в никаъв случай не е разглезено дете. Аз съм изключително строг и самия не понасям тъпи лигли. Мари винаги е била една от любимките в яслите и градината, и сега в училище. Защото е кротка, мила, изпълнителна, готова да помогне. Разбира се, че си има и кусури, но те са, заради мои пропуски. Недостатъци, които отчитам и приемам, и работя върху тяхното отстраняване.

Ще се опитам да Ви споделя аргументите на Лили, нейните обяснения за тази промяна.

- Когато Мари се събуди сутрин (уикендите) идва при мен и ме буди да си играем, въпреки че още спим;
- С доведената си сестра Ива спят в една стая на една спалня (по тяхно желание). Когато Мари се събуди вдига шум, без да се съобразява, че Ива още спи и я събужда. Ива се оплаква на майка си, тя нахоква Мари и т.н. И разни подобни неща, относно "Мари шуми, докато другите искат да поспят още ...";
- Когато седне на дивана и друг иска да седне, Мари не се сеща да му направи място;
- Когато Мари влиза, не винаги поздравява подобаващо;
- Когато Лили среща познати (докато е навън с Мари), детето не отговаря на поздрава и на въпросите на непознатия, а гледа дори леко враждебно;
- Когато тръгна да гушкам Лили или Ива, Кари се навира веднага и тя, но измествайки другите;
- Когато издуха сополките си в тоалетна хартия, не я изхвърля веднага, а я остава на масата, където се храним;
- Когато си рисува, често преминава към друго занимание, без да подреди преди това боички, листи, четки и т.н.

И т.н., и т.н., все разни битовизми, няма да Ви занимавам повече. С две думи - Лили намира Кари за разглезено и егоистично дете и това я кара да не желае да общува с нея. Заключението и е на основа изброените дребни факти, които са се трупали, трупали и накрая ... БУМ!

Ще подчертая само, че Мари никога не е правила напук на Лили (и тя самата признава това), не я е предизвиквала с нещо съзнателно. Никога не и е казала лоша дума в лицето, не е говорила лошо за нея и пред мен.

Мари е много разочарована от тоталната студенина на Лили, не се чувства добре и все по-малко има желание да остава при мен, въпреки че и при Мама не се чувства прекрасно. Там има търкания и с нея, и с мъжа, с който живее. Но този вариант и харесва повече, отколкото този в къщи. За радост, опора и е по-голямата и сестра - Деси (на 20), която в момента живее с тях. Тя е минала по този път и картинката и е пределно ясна, даже донякъде вижда себе си в нейно лице.

Ситуацията се усложни още повече от появата на бебка, която въобще не планирахме на този етап, поради ред причини. Та-а-а-а, обърквацията е тотална ...

Чудя се какво да правя. Усещам, че изстивам зверски към Лили, много ме разочарова, но не искам да я изоставя. Не искам още едно дете да страда! Обещал съм на Господ и на себе си, че ще се боря със зъби и нокти докрай. Но не мога и да позволя Мари да се чувства като досадница в дома ми. Не искам да предавам никой, аз не съм предател!

Благодаря Ви, че ме изтърпяхте!     

 
Цитирай


Мнения: 2 868
Малееее, обещавам ти да пиша... ама имам нужда от време да смеля цялото това инфо по въпроса:))
Но на първа ръка не мога да кажа нищо освен, че в таква сложна ситуация са нужни много, адски много разговори и усилия и дано да можете да ги положите  bouquet
Цитирай
Благодаря ти, Jaly! Много пъти съм повдигал темата, но резултатът е почти никакъв!  Sad Но не се предавам, ще продължавам ...

Поздрави!
Цитирай

София, Света троица

Мнения: 351
- Когато Мари се събуди сутрин (уикендите) идва при мен и ме буди да си играем, въпреки че още спим;
- С доведената си сестра Ива спят в една стая на една спалня (по тяхно желание). Когато Мари се събуди вдига шум, без да се съобразява, че Ива още спи и я събужда. Ива се оплаква на майка си, тя нахоква Мари и т.н. И разни подобни неща, относно "Мари шуми, докато другите искат да поспят още ...";
- Когато седне на дивана и друг иска да седне, Мари не се сеща да му направи място;
- Когато Мари влиза, не винаги поздравява подобаващо;
- Когато Лили среща познати (докато е навън с Мари), детето не отговаря на поздрава и на въпросите на непознатия, а гледа дори леко враждебно;
- Когато тръгна да гушкам Лили или Ива, Кари се навира веднага и тя, но измествайки другите;
- Когато издуха сополките си в тоалетна хартия, не я изхвърля веднага, а я остава на масата, където се храним;
- Когато си рисува, често преминава към друго занимание, без да подреди преди това боички, листи, четки и т.н.

Зависи си от човека- аз повечето от гореспоменатите неща също не бих търпяла, ако бях с 2-месечно бебе. Явно е , че детето ревнува,иска повече внимание, но има и неща, които едно 7 годишно дете може да осъзнае и да спре да ги прави. Не казвам, че съм права, а че има различен тип хора, за едни едно е нормално, за други- не!
    Според мен никога , когато залепиш 2 половинки не може да стане едно цяло- би трябвало да го знаеш това от самото начало.
Цитирай
Благодаря, geniba! Явно не съм се изразил правилно! Изброените недостатъци датират от преди появата на бебка. От както мъничето се роди, Мари е идвала рядко в къщи и ИЗКЛЮЧИТЕЛНО се съобразява, дори и Лили го признава! Повечето от изброените недостатъци са почти на 100% коригирани. Както споменах, Мари е изпълнително и съзнателно дете, всичко би направила, за да не ме разочарова и да не загуби любовта ми!

Поздрави! 
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 3 808
Може би на жена ти и идват в повече грижите за бебето и е изнервена заради това.
Наистина неприятна ситуация, но съм съгласна с Jaly, че в случая май най-подходящи са разговорите.
Опитвал ли си да седнеш и да поговориш с Лили за това, да изясните какво я изнервя толкова, да се опиташ да и помогнеш да преодолее проблемите? Не е редно да се държи студено към едно дете на 8, дори и да не е нейното. Както смятам, че не е редно да се изнервя от подобни дребни "недостатъци". Пиша го в кавички, защото наистина смятам, че дете на 8 има право да се държи по този начин и това не означава непременно разглезеност.
Цитирай


Мнения: 924
Обърни повече внимание на жена си и на бебето, за да не се чувстваш после гузен татко и с него.
При бебе на 2 м., при това непланирано, е нормално жената да е изнервена, изморена, има и явление следродилна депресия. Дори и в нормални семейства появяването на ново бебе е сложен момент.
Жена ти ревнува Мари, Мари ревнува новото бебе.
А ти си между чука и наковалнята. 
Според мен, по-добре временно остави проблема Мари. 

Всеки има различни представи за възпитание, но някои от нещата, които споменавяш за Мари, аз не бих търпяла.
А когато децата ми ходят при баща си, се подчиняват на правилата в неговата къща.
« Последна редакция: чт, 18 яну 2007, 10:14 от Г-жа Смутена-Засрамена »
Цитирай


Мнения: 1 431
Пламене, приятелката ти скоро е родила и (доколкото съм чувал) - някакви промени в поведението са нормални - умора, промяна в режима, недоспиване, разни депресии - нормално е. Имай малко търпение - евентуално нещата ще се оправят. Но има и още нещо - приятелката ти изобщо не е задължена да общува или да се разбира добре с Мари.
Цитирай


Мнения: 2 868
Е Пантер пак изби рибата!
Как така да не е задължена бе, като се събираш с мъж/ жена с история децата вървят комплект, направо не мога да повярвам,
че точно ти го пишеш това! Щом той има дъщеря, която ИСКА И трябва да вижда, не само е задължена да общува с детето, но и да го прави така, че на детето да му е добре.  Ако имам възражения към възпитанието на детето, ще ги казвам на мъжа и след това на детето.Че синът ми е на 13 и понякога изобщо не се съобразява, че сестра му спи, а не смятам че е зле възпитан....

 А да не говорим какъв абсурд са гореизброените "недостатъци" на детето!!! Направо не е истина ми това  е 8 годишно дете, то ако  не прави гореизброените неща, ще  е на 16 а не  на 8. И кое дете моля ви се си прибира всичко преди следващото занимание- нямам търпение да го видя!!!
За следродилната деперсия съм съгласна, може да има отражение, но човека казва, че това е от преди да с е роди бебето!
Най- важното е, че в цялата работа участват 4 възрастни и се искат адски много услия, да се направи така че на децата да им е добре. Аз освен разговори и много баланс в отношенията друго не виждам като изход. И може би да се прочистят неща, създаващи напрежение от стари и неизяснени въпроси.
Цитирай


Мнения: 1 431
Работата е такава: когато човек има деца от предишна връзка или брак - нормално е да желае новия му партньор да приеме децата ако може като свои, да общува и да се грижи за тях. И наистина - такова поведение е разумно, силно желателно. Реалността обаче е такава: Човек не е едно цяло с децата си. Новия партньор може да приема децата добре, а може и да не ги приема изобщо. Но в никакъв случай не е задължително нито едното от двете. Добре е да прави човек разлика между желания и реалност, защото после големи проблеми стават.
Цитирай


Мнения: 1 023
Докторе,

Не знам от колко време си с настоящата си половинка, и дали бебето е било планирано или не – няма 4ак толкова голямо зна4ение – най-важен е вътрешно семейния климат и местата на у4астниците.
За децата е важно да имат режим и да знаят къде и до къде се разполагат – ограни4енията ги налага ме ние възрастните – съобразявайки се с необходимостта им от ли4но пространство, но не за сметка на нашето такова, щото след време ставаме не-добри.

В една друга тема си писал, какво трябва да прави новият партньор, за да е оби4ан; да оба4е не си написал по-важното, а то е какво да прави родителя, за да не създава неволна среда на конфликт и остри допирателни между новите у4астници, които са събрани в тази нова конфигурация, само и единствено по негово желание да събере накуп най0оби4ните си; следователно е длъжен да създаде условия най-оби4ните му да се 4устват добре в присъствието едни на други.
Нямаш право да искаш да под4иниш новото партньорство на „привнесеното” си дете.
Не е 4естно.
Новата ти жена също няма право да изисква под4инение на желанията на твоето, спрямо желанията на нейното.
В цялата дандания ваш’то остава някъде извънстоящо.
*най- добрият вариант е децата да живеят заедно. Вси4ки. И трите. Ако ви е възможно и ако ви стиска.
**Варианта детето ти да идва и да си отива „когато си поиска и за колкото си поиска с който си поиска” съсипва отношенията ти с новата жена. Не детето ти е проблем. Ти си проблема със налагане на това свободно движение на свободния осемгодишен атом. И тя вероятно те наказва с лошо отношение към детето, щото там ще те заболи, като нея я боли.

За равните права и привилегии по отношение на децата няма да отварям дума – там вярвам си наясно.

По-важното е да не забравяш кой си избрал да ти бъде партньор.
Децата са под4инени на партньорството – то е с цел да бъде по-добър и пълноценен за вси4ки.
Ти оба4е в „компенсаторния си поход” към собственото дете, си пропуснал нуждите и потребностите на партньора.
От собствен опит ти казвам – компенсации в тоя живот няма. Нищо не може да компенсира каквато и да е времева липса.

Успех ти желая. В твоята ситуация вси4ко зависи само от теб. Ти си този който трябва да сложи всяка една фигурка на то4ното място. Жена ти може да направи това само по отношение на собственото си дете, за да ти помогне да имате „едно” семейство. Но ти трябва да оправиш нещата.

Поздрав най-сърде4ен
милк
Цитирай


Мнения: 1 431
Подкрепям Милк.
Цитирай

София

Мнения: 560
Здравейте,

 Ще се опитам да Ви споделя аргументите на Лили, нейните обяснения за тази промяна.

- Когато Мари се събуди сутрин (уикендите) идва при мен и ме буди да си играем, въпреки че още спим;
- С доведената си сестра Ива спят в една стая на една спалня (по тяхно желание). Когато Мари се събуди вдига шум, без да се съобразява, че Ива още спи и я събужда. Ива се оплаква на майка си, тя нахоква Мари и т.н. И разни подобни неща, относно "Мари шуми, докато другите искат да поспят още ...";
- Когато седне на дивана и друг иска да седне, Мари не се сеща да му направи място;
- Когато Мари влиза, не винаги поздравява подобаващо;
- Когато Лили среща познати (докато е навън с Мари), детето не отговаря на поздрава и на въпросите на непознатия, а гледа дори леко враждебно;
- Когато тръгна да гушкам Лили или Ива, Кари се навира веднага и тя, но измествайки другите;
- Когато издуха сополките си в тоалетна хартия, не я изхвърля веднага, а я остава на масата, където се храним;
- Когато си рисува, често преминава към друго занимание, без да подреди преди това боички, листи, четки и т.н.

 

Извинете, това ми идва в повече. Това дете ли е или робот?? Ами да си прибира боичките, пък да прави място на дивана, Боже Господи!!!!
Тъжен татко, съчувствам ти откровено. Дано намерите баланс с настоящата жена, знам, няма да е лесно.
Моят настоящ мъж не е татко на сина ми, но търпи не само сутрешно събуждане, а го кара и на детска градина. Търпи и купищата играчки из къщи, търпи и това, че не винаги, когато му се иска може да спи с жена си, защото тя приспива детето, което днес е нервно или болно или тъжно!!!
Дано се справите!!
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Аз също подкрепям Милк. Лошото е, че контрата за всичко остава в детето. До колкото разбирам за детето няма семеиство, където да се чувства добре? Което е кофти вариант още повече, че тепърва предстои пубертета и тогажа всички родителски грешки и несигурност на детето избиват по доста гадноват начин Crying or Very sad Дано намерите начин да съчетаете децата почти като във филма Стъпка по стъпка! Успех!
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Милк впечатлена съм!
Подкрепям я напълно.

Аз виждам следното като решение - много разговори с жена ти, като се опиташ да стигнеш до дъното на нещата. Опитай се ясно да си дадеш сметка зад тъпите й оправдания какво я дразни - какво в действителност я дразни. Мисля, че Милк ясно си е дала сметка какво би подразнило ВСЕКИГО било мъж/жена - това неуточнено идване - "когато си искам".
Така не става - аз отдавна съм казала, че не искам спец визитки да пращам, но и моя дом не е публичен дом, че да си идва всеки когато и както му скимне.
Когато се изнесох от къщи - нашите почнаха да идват в няс когато решат без да са ми казали. Е адски ми беше неприятно - аз си имам личен живот и не ми е приятно да ме сварват по долни гащи, пък било то и родителите ми.
Затова регламентирай нещата - ясно е, че детето му е неприятно ама ти по себе си виждаш че живота не се есъстои само от приятни неща. СЪОБРАЗЯВАНЕ му е майката. Детето ти трябва да има ДОМ! Дори той да не е мечтания дом - по-добре твърдо да знае къде живее. Това е най-важното за едно дете.
А и това да се носи от къща в къща не е решение - скарва се с теб - оп при мама да се жалва, скара се с нея - оп при теб. Така не става. Доволно или не да избере един ом. Това че може да прекарва много време с другия родител - не пречи. Но да знае, че дома му е другаде. Така детето ще приеме обстановката и ще се нагоди към нея. В сегашния случай то все се нагажда към сегашния момент ама знае че ако не го кефи - ще си иде другаде. И за това не свиква с никоя къща.
И аз не искам много неща но ги приемам и ги правя. ЧЕ въпреки че нашите не бяха разведени - пак ми се е искало да е иначе у нас. Но като знаеш че това  етвоя дом - че НЯМАШ ИЗБОР - свикваш, приемаш някои неща, с други просто се бориш и така.
Затова установете детето някъде.
И говори с жена си - непременно и много! Кажи какво мислиш да направиш, питай я ТИ в какво бъркаш.... кака тя вижда нещата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 127 отговора