Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 89 отговора


Мнения: 942
Като си помисля изпитвам страх от идеята да съм финансово зависима от някого.
Дори когато родих си бях подготвена така че във всеки момент можех да си се оправям сама без да работя.
Купувала съм каквото си искам и не съм взимала пари от мъжа ми и не съм давала сметка на никой какво ми хрумва да купя.
Идеята ми е свързана с 2-годишното майчинсто + 6 месеца неплатено. Иска ми се второто дете да си го гледам до 2 или 3 годинки , а не като Марти само 1.
Дали се дължи на по голяма увереност в партнъора това да си останеш 3 години в къщи с детенце.
Как го приемате вие?
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 078
Уф, този проблем е голям, при положение, че явно такава е нагласата ти.
Аз съм устроена по същия начин. Имам до себе си мъж, на когото мога изцяло да разчитам, при това без да задава въпроси за какво ти са, как, кога...........Даже обикновено той ме пита имам ли пари. Като излязох в майчинство се бях подготвила. Обаче.............въпреки това ми беше чоглаво. Успокоих се чак, когато се върнах на работа, когато детенце стана на 1г. и 1 месец. Сега живот и здраве сме планирали второ бебе и този проблем почва да ме гложди отново............ Незнам, не мисля, че е въпрос на по-голяма или по-малка сигурност в партньора. По-скоро си зависи от нас самите как възприемаме нещата, от вътрешната ни нагласа yes
Цитирай


Мнения: 6 167
Моята ситуация не е същата, като твоята,
но понеже съм 'финансово зависима' от мъжа ми  се включвам.
В  началото аз бях много притеснена от факта, понеже работя от 16 годишна и наистина не съм жена, която някога е разчитала на някой за нещо (мъж).
Вече 5-6 месеца нямам доход и трябваше да намерим формулата.
Мисля, че успешно я намерихме!

Като цяло, след като разбираш нещата, като зависимост, означава, че има нещо, което трябва да промениш в самия бюджет на семейстовото.

Ако парите ви досега не са били общи и не е имало обща система - трябва да я въведете. Общата система означава общо обсъждане на разходите и нуждите.
повече споделяне и съгласяване.
Ние сме наясно с това какво струва съществуването ни - аз управлявам парите за домакинството, бензина на колите и други малки неща. от тези пари има достатъчно и за кафе, за каквото искам. Мъжът ми управлява сметките на къщата ни.
Когато правим shopping  -дрехи, обувки и тн. сме винаги заедно - обсъждаме.
И винаги купуваме Wink
Колкото и да сме близки никога не допускам мъжа ми физически да ми дава пари в ръцете - каквото и да си говорим това е унижаващ жест.
Дали ще имаш карта, дали ще знаеш къде са парите - каквото и да е, но не на ръка!
И не стигай до мометна да ' му искаш пари'.

Та, прозрачност на доходите и споделяне е нашата формула.
Бракът е партньорство.
Цитирай


Мнения: 12
Aз не съм финансово зависима, не съм и позволявала да бъда в това положение. Но не мога да се похваля, че имам и кой знае каква помощ от приятеля ми. Въпреки, че съжителстваме от доста години, винаги ми е било крайно неприятно и неудобно да искам от него пари за каквото и да е било Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed В някои моменти майка му ми е давала пари или за мен да си купя нещо, или за детето ни.  newsm53. При нас финансовите постъпления сетълкуват по друг начин и го отчитам като голяма грешка, че не можахме да постигнем единомислие по въпроса. За това гледам да имам пълна независимост по отношение на парите.  thumbs
Цитирай


Мнения: 4 966
Аз лично финансовата независимост си я тълкужам по-различно. И двамата работим и имаме приблизително еднакъв доход (на моменти единият изкарва повече, после другият), но харчим общо. Т.е. никой не е зависим от другия и като напълно равностойни партнъори влагаме поравно в общиата каса и не делим парите си на "мои" и "твои".
Аз поне не бих допуснала да завися от някого - въпрос на характер (зависела съм от родителите ми, докато бях ученичка, а като студентйа държах да си изкарвам свои пари, въпреки високите финансови възможности на баща ми).
Същото беше и през майчинството - гледах си децата до 2 г. и 2 месеца (бих останала и още, но се опитвам да раста професионалн), като не спирах да работя от вкъщи (дори в този период успявах да получа повече пари от съпруга ми).
И определено не съм била с идеята да печеля пари, защото не вярвам на половинката ми и (не дай Боже) може да се разделим. Просто държа на материалното обезпечаване и се чувствам далеч по-добре, когато знам, че живеем с дохода и на двамата, вместо само с половината пари (=- майчинството). Обичам да си угаждам, да харча и да може цялото семейство да си позволява повече.
Цитирай

под водата

Мнения: 750
Неработя...но съм финансово независима Laughing!Имам пълен достъп до банковата сметка на съпругът ми,с което разбира се не злоупотребявам!Но никога пък не давам ,,от4ет''за какво съм похар4ила дадена сума пари!То се вижда...вси4ко влиза в къщи,аз се грижа за удобството и уютната обстановка у дома Smile!Оби4ам да си угаждам а и него да глезя...И неизпитвам никъкав страх да съм финансово зависима от мъжа ми!Напротив,това ми дава сигурност!Скоро ще си имаме беб4е,а дъщеери4ката ни е на 7...та в тази връзка да добавя,4е мен си ми харесва да съм майка и съпруга!И небързам да се връщам на работа след като родя...всъщност немисля въобще да работя пове4е!Може би един ден..когато де4ицата порастнат и нямат остра нужда от мен...но засега съм си у дома!Тази мислъл не ме тревожи...даже се радвам!Няма да се прибирам уморена след работа неможеща да дам на децата си и мъжа ми вниманието което искам!Не бих искала да заспивам уморена пред телевизора...!Хубаво ми е когато имам време за детенце и за мъжле...а и за себе си Party
Цитирай


Мнения: 2 654
Мен единственото нещо, което ме притеснява при финансовата зависимост е - какво ще се случи ако не дай боже нещо стане с източника на финанси???
Никога ли не сте се замисляли за това??

Например един ден мъжа заминава при друга, или му се случи най-лошото.....?
Когато си свикнал на един стандарт и изведнъж трябва да започнеш да работиш за да го поддържаш....

Иначе нито ми е неприятно, нито пък неудобно да си искам пари от мъжа ми - как ще знае от каква сума имам нужда, ако не му кажа.....
Цитирай

под водата

Мнения: 750
Мен единственото нещо, което ме притеснява при финансовата зависимост е - какво ще се случи ако не дай боже нещо стане с източника на финанси???
Никога ли не сте се замисляли за това??

Например един ден мъжа заминава при друга, или му се случи най-лошото.....?
Когато си свикнал на един стандарт и изведнъж трябва да започнеш да работиш за да го поддържаш....

Иначе нито ми е неприятно, нито пък неудобно да си искам пари от мъжа ми - как ще знае от каква сума имам нужда, ако не му кажа.....

Аууу...4укай на дърво веднага!Плюй през рамо...завърти се на пета...и тем подобни...!Какъв е този песимизъм... Thinkingверно 4е никой не е застрахован,но ако се слу4и...тогава ще му мислим!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 9 117
верно 4е никой не е застрахован,но ако се слу4и...тогава ще му мислим!  bouquet
Да, и ще се пускат теми със сърцераздирателно съдържание "Не ме обича вече, но не мога да се разведа, защото ще трябва да ходя на козметик с трамвая" hahaha
От рано се мисли за тия неща, от рано Mr. Green
Шегичка...
По темата - подкрепям мнението, че бракът е партньорство. Аз, например, изкарвам достатъчно пари, за да се издържам, ако се наложи. Гладна няма да си легна. Но парите на мъжа ми, понеже по една или друга причина, са доста повече от моите, ми подсигуряват неща...хубави неща, от които може би би се наложило да се  лиша, ако се издържах сама. От друга страна, ако не бях аз, той щеше да си държи парите ей тъй, нямаше да знае какво да прави с тях. Аз му помагам в харченето Mr. Green
Когато сме двама, винаги е по-лесно Peace
Цитирай
Финансовата независимост е нещо много важно. Не се заблуждавайте, парите носят свобода и уважение.
Финансовата независимост я разбирам да сме равнопоставени. Нормално е единият понякога да печели повече, а после нещата да се сменят, но не е нормално да разчитам само и винаги на него да печели.
Казвам го като жена, която винаги е имала пълен достъп до парите на мъжа си - по-точно парите винаги са били общи. Такава която в даден момент е била изцяло издържана и после е почнала да печели сравнително добре. Веднага усетих едно по-голямо уважение към мен. Приятно е да знаеш, че и ти допринасяш за по-голямата финансова свобода на семейството.
А това да не работя и да му искам пари - ужас!!!!!!!!!! Сигурно съм малко тъпа или имах щастието да срещна мъж, който никога не ме постави в такова положение. Тогава беше на заплата и в деня на получаването й ми я даваше цялата, като си отделяше само една малка сума за джобни.
Цитирай

София

Мнения: 770
Как така се чувствате зависими, особено ако сте в майчинство и нямате възможност да ходите на работа или да изкарвате пари от вкъщи.? Все пак по време на майчинството жената отглежда детето, което е и на мъжа, а от него се очаква да поеме своята отговорност по осигуряване на семейството. Друг е въпроса ако финансовите взаимоотношения с партньора не са изяснени, независимо дали има дете или не. Аз лично съм 100 % зависима финансово от мъжа си, но не се чувствам в подчинено положение, заради това, защото аз също изпълявам своите задължения към семейството.

Цитирай


Мнения: 4 966
Аз пък все си мисля, че в едно семейство нещата трябва да са равнопоставени - от печеленето и харченет на пари, през домашните задължения, та до най-важното - отглеждането и възпитанието на децата.
Този модел "аз гледам децата и се грижа за къщата, а той носи парите" не ми е понятен, но не искам нито да споря, нито да го налагам на някого. Това е моя гледна точка и е отговор на въпроса на Кали.
А и в "нормалните" държави такова нещо като 2-3 г. майчинство няма - там всеки решава дали да стои вкъщи, дали да ходи на работа или да работи от дома, а и за мен има огромна разлика за цялото семейство дали жената взема 160 лв. майчинство или изкарва (примерно) 500, 1000 или 1500 лв. Това не дава независимост само на нея, а и на цялото семейство, защото ако мъжът ти изкарва (да речем) 1000 лв. ще живеете по един начин, но ако и двамата вземате по 1000 лв. съвсем по друг.
Това е моята представа обаче. Никой не е длъжен да я приема.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 078
Така е, въпрос на представи, възпитание, финансови постъпления в семейството (щото колкото повече толкова повече Mr. Green).
Споделям мнението, че бюджетът е общ- приходи и разходи. И при нас е имало периоди, в които той е получавал повече и други, в които аз. Достъпът ни до сметките на другия е взаимен- имаме и двамата карти, и двамата имаме достъп до и-нет банкиране.
НО! На мен ми се струва, че авторката на темата се е размислила в малко по-друг аспект. По повод писанията на черногледците-пу-пу на никой да не се случва.
Но аз лично се чувствах някак сконфузно и неудовлетворена от факта, че по моята сметка постъпва смешната сума от 160лв.
Цитирай

София

Мнения: 1 327
Нормално е единият понякога да печели повече, а после нещата да се сменят, но не е нормално да разчитам само и винаги на него да печели.
Казвам го като жена, която винаги е имала пълен достъп до парите на мъжа си - по-точно парите винаги са били общи.  
Точно така!
всъщност немисля въобще да работя пове4е!Може би един ден..когато де4ицата порастнат и нямат остра нужда от мен...но засега съм си у дома!Тази мислъл не ме тревожи...даже се радвам!Няма да се прибирам уморена след работа неможеща да дам на децата си и мъжа ми вниманието което искам!Не бих искала да заспивам уморена пред телевизора...!Хубаво ми е когато имам време за детенце и за мъжле...а и за себе си Party
Shocked Shocked Shocked
Имам два въпроса, без да се заяждам  Peace, какво и къде би могла да работиш, когато децата порастнат, след като 15 години не си го правила  newsm78
Мислиш ли, че би могла в продължение на години да си достатъчно интересна за партньора си разказвайки му за броя сменени памперси, детската градина, разпродажбите, козметичката и фризьорката... Аз бих предпочела да спиш пред телевизора, отколкото да нищим подобни теми  Wink
Цитирай

София

Мнения: 770
azaf, аз напълно разбирам другата гледна точка, че жената трябва да има своя принос към семейния бюджет, което и носи не само самочувствие, но и сигурност. Просто в моето семейство ситуацията е такава, че поне още 2 години ще ми се наложи да бъда отдадена на гледането на деца. По-скоро исках да кажа, че незасивимо кой какъв принос има към финансовата част, между партньорите не би трябвало да съществува чувство на зависимост и подчинение.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 89 отговора