Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 18 ян. 2007, 15:32 ч.
  • Преглеждания  713  Мнения  14  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 75
мами здр.искам да питам дали и вие сте се чувствали така?изпитвали ли сте ревност от обичта на децата към бабите.знам че е нормално детето да обича бабите си.малко ме е срам от самата себе си ,че изпитвам такива чувства.знам че винаги ще ме обича детето ми,та аз съм му майка.майката е само 1.......не знам защо чувствам ревност и нормално ли е това.може би защото до сега все съм била с него и сега изведнъж почнахме да го даваме да го пазят бабите и той почна да се привързва към тях.стана много объркано.ако някой има този проблем нека пише.благодаря ви че имахте търпението да прочетете "тези глупости" Confused

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 975
Всички имаме този проблем /дори и тези, които не си го признават/ . Бъди спокойна това е съвсем нормално

# 2
  • Sf
  • Мнения: 3 040
Сигурно е нормално.Аз ще изпитам такава ревност, познавам се.Но по-скоро ще ме е яд затова, че въобще не ми помагат много-много, а после детето ще се привърже за нула време сигурно към тях и то щото ще позволяват неща, които аз ще забранявам.Нали и ние сме били така.Аз обожавах бабите ми, те много ми угаждаха.

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 1 032
И аз имах този проблем. Свекървата даже беше спряла да идва вкъщи, защото малката почваше да плаче за нея и да иска да излизат заедно. Кофти ми беше, особено когато плачеше в ръцете ми и се протягаше за баба си. Обаче наскоро минахме на друга вълна- без мен никъде. Дори и от баба си ревеше. Преди месец ходихме на гости и оставихме Петя при баба й. Обаче към 23 часа свекървата се обади да се прибираме, защото не може да я успокои и приспи. В този момент разбрах, че не е никак лошо малките да са привързани към бабите си. Малко тъпо го написах, но мисълта ми е, че няма смисъл да ревнуваш. Ти винаги ще си най- важният човек за детенце. Просто се възползвай от ситуацията, докато на малкото човече не му хрумне нещо друго.

# 4
  • Мнения: 1 968
Не изпитвам подобни чувства. Радвам се, когато детето търси бабите си и дядовците...приемам вниманието им като отмяна и ми е драго когато и детето показва привързаност към тях. Дори има една приказка, че през поколение хората се разбират чудесно. Ако не ме е виждала 2-3 дена когато отворя вратата веднага се втурва към мен...и вика мама...Може би ако месеци наред е при тях ще ме позабрави, но не мисля че е траен този период.

# 5
  • До парка
  • Мнения: 8 088
  Когато Дарина беше на 1г2м я оставихме при майка ми да и се порадва малко.Когато отидохме да си ч вземем след една седмица в момента,в който ни видя детето се разплака и се скри зад баба си.Опитах се да я гушна,а тя се вкопчи в нея,пищеше и не даваше да я пипна...
   Почувствах се ужасно...,но сега,когато вече е голяма и след визитите при баба е още по-привързана към мен не ревнувам и не се притеснявам.Спри да мислиш за това и се радвай на обичта му към теб. Hug

# 6
  • Мнения: 75
благодаря ви много.хубаво е да разбереш, че не си единствен и че това не е нещо ненормално.много ви благодаря още веднъж.ще опитам да го превъзмогна. Simple Smile

# 7
  • Мнения: 3 359
Не изпитвам такива чувства,но и е факт ,че децата ми не са оставали при баби  и не са се привързвали толкова силно към тях/а и рядко се виждаме/В друга ситуация-знам ли,може би и аз ще ревнувам Rolling Eyes..малко Simple Smile

# 8
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
И аз страдах от този синдром с голямата ми дъщеря. Не давах на друг да я пипне. А усмихнеше ли се на свекърва ми- изяждах се от яд. Confused
Сега, обаче ми отмина и постоянно се чудя на коя баба да ги дам, поне за малко, но..... рядко мога да ги хвана  Grinning

# 9
  • Мнения: 7 558
Сигурно е нормално.Аз ще изпитам такава ревност, познавам се.Но по-скоро ще ме е яд затова, че въобще не ми помагат много-много, а после детето ще се привърже за нула време сигурно към тях и то щото ще позволяват неща, които аз ще забранявам.Нали и ние сме били така.Аз обожавах бабите ми, те много ми угаждаха.
Tired

# 10
  • Варна
  • Мнения: 361
Може би много от мамите изпитват подобна ревност, но няма смисъл да се тормозиш за това. Всяка майка е просто незаменима и единствена за своето дете. Peace

# 11
  • Белгия/София
  • Мнения: 27 528
Нормално е, но не се притеснявай. Майката е една и незаменима за детето  Peace

# 12
  • Мнения: 1 312
Изпитвала съм ревност към свекървата,но го преодолях.Когато родих голямата дъщеря свеки направо беше на седмото небе от радост.То не бяха мераци,то не беше помагане и отменяне,то не беше спане при бебето...Държеше се така,сякаш тя е майката,равностойно участваше в отглеждането на бебето..Първоначално с радост приемах помоща й,но постепенно,с порастването на детето,започнах да се дразня.Та тя се опитваше да ме измести всячески!Тя беше добрата,а аз лошата,тя разрешаваше,а аз забранявах,държеше се подкупващо и мазно,за да привлече малката на своя страна,абе беше си за яд отвсякъде!На няколко пъти й казах,че настройва детето срещу мен,намалих гостуванията й,орязах "помощите"и подаръците,и тя се усети.Тя иначе не е лоша жена, не го правеше нарочно,та се осъзна и промени поведението си...

# 13
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 555
И аз страдах от този синдром с голямата ми дъщеря. Не давах на друг да я пипне. А усмихнеше ли се на свекърва ми- изяждах се от яд. Confused
Сега, обаче ми отмина и постоянно се чудя на коя баба да ги дам, поне за малко, но..... рядко мога да ги хвана  Grinning
Същата работа  Laughing

# 14
  • София
  • Мнения: 80
Всички имаме този проблем /дори и тези, които не си го признават/ . Бъди спокойна това е съвсем нормално
Peace

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт