Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора


Мнения: 5 876
чудя се как да го формулирам... не мога точно да напипам темата.


Искам да кажа, че когато заниманията на детето следват някаква вътрешна логика (поне част от тях) и произлизат от някакъв първоначален негов интерес, май се получава по-добре или поне по-естествено, отколкото когато аз реша днес да го занимавам с едно, утре с друго, вдругиден с трето и пето.
Наблюдавах как се получи с "Лешникотрошачката" - по Нова година й пуснах един музикален сайт, който ме изкефи (дадох линка тук), тя си хареса ужасно много арфата и я пускаше непрекъснато, чудех се къде има арфа и се сетих за "Лешникотрошачката", смъкнах музиката от нета, Ива Д ми даде една разкошна игра, при която се познава кой инструмент свири в момента и има "награда"... накрая гледахме балета, а сега го рисува. Междувременно четохме приказката в нета по дадения от Ели линк.
Изброявам всичко това не защото съм някакъв маниакъл на Чайковски, съвсем не съм. Като малка ми беше ужасно досадно да ме мъкнат по концерти. Исках да кажа, че за повечето неща е така - ако знаеш предварително нещо, ако си правил нещо свързано с това, ще ти е интересно. Ако те пльокнат ей така - няма.
И няма значение дали е балет или математика, да речем.

И понеже аз чак сега откривам топлата вода, чакам идеи от майките на по-големи деца - как обяснявате свързаността на света, как намирате последователността в заниманията на детето?
Извинявам се за сериозния тон, обещавам да се поправя.
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
Определено е така.
Ами..аз разказвам...и чакам да ме попита нещо.

После отговарям..и винаги има още въпроси.
Ако видя, че нещо не и е интересно в момента - приключвам заниманията с него, докато сама реши, че иска пак.
Хубавото е, че все още се връзва на разни пързалки от рода на "ааа, Хензел и Гретел са двама...и техните приятели са двама..това е две по две..колко прави? А знаеш ли колко е...."

дрън-дрън и тъй нататък...

Или "Хензел и Гретел са се изгубили, защото птиците са им изяли трохите...Знаеш ли какво друго ядат приците? Къде живеят...защо отлитат...Какви прици живеят в гората...."

Има моменти, в които нищо не и се прави...оставям я да гледа някой филм за 100-тен път.... човек има нужда и от тези неща:)))
Цитирай

sofia

Мнения: 5 109
Ние пък гледаме много филми. Всякакви, не само детски, а те са субтитри....е какво питане пада.....последно за едни динозаври.....и детето само намира последователността.
Много обича Междузвездни войни - кораби, планети, роботи....малко по-натам ще пита в по-големи детайли.
Иначе темата си я "напипала".
Онзи ден си разиграваше някаква сценка и каза "Вие четиримата стойте тука" и аз изумях (патетата бяха 4) - значи му е влизало в главата. Сега почваме да се учим да различаваме цифри и букви, по-точно как се изписват цифрите. Гледам да го правя спонтанно- в двора на училището (там ритаме) има написани на асфалта числата до 10 - там му ги показах за първи път. 
Иначе не търпи целенасочено да му обяснявам или показвам нещо, което е съвсем нормално за възрастта му.
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Ох, разбрах ли го това, не знам ...  newsm78 Аз лично не съм много от тези, които успеят добре да мотивират деца. Добре, че има учителки за големия син, а малкият син има по-голям брат да го провокира, оттам нататък ми е по-лесно - допълвам с разговори, нося книжки, филми, търся нещо в Интернет, разни задачки ... но първоначалният интерес вече е бил налице, аз само поддържам огъня.
Що се отнася до свързаността на света, не знам дали е подходящ пример, но ми хареса урока за (кралска ли беше  newsm78) пеперуда, която имаше първокласникът.
Гледаха си няколко такива пеперуди в класната стая. Изучаваха им навиците (това природо-научния аспект), и погребаха дружно в градинката на училището едната от тях, която внезапно умря (това може би е социален аспект). На гробчето поставиха надпис "Тук почива Споти, тя беше добра пеперуда". Природо-научният аспект продължи, когато трябваше да изпращат пеперудите в Мексико. Така позацепиха и география, т.е. къде е Мексико. Изпращането на пеперудите беше съпроводено с културна програма -  всички деца с пеперудени криле на раменете пеят песен за пеперудите - нещо от рода на "бай-бай, пеперудо", измислен текст по позната мелодия. Учителката държи пред тях написания текст на едно голямо табло и така упражняват четене.
Общо-взето така си представям свързаността на света на тази възраст. Хубавото е, че по този начин каквото се научи, се запомня, защото личността присъства цялостно в процеса на учене.
И мойто май сериозно прозвуча. Дано поне съм улучила темата.
Цитирай


Мнения: 5 876
Да, именно за това говоря!!! Уф, много е трудно да се формулира, но ми се струва важно.
Цитирай


Мнения: 37
Аз не съм много в час с предисторията на темата, но, Анда, дали е възможно някакси да се сдобия с играта за музикалните инструменти?
Благодаря предварително.
Цитирай

Бу-у-урга-а-ас

Мнения: 2 596
Готина тема.
Аз обаче си мисля, че е много важно когато се предлага интелектуалната храна да се прецени добре и реално, до колко детето може да възприеме и да откликне. Т.е. до колко е свързана тази информация с индивидуалните интереси и нужди на детето и не на последно място много зависи как тази информация се представя на децата.
И аз лятото като прочетох, че Анда учи Ането да сричкува и като видях магнитната азбука на Елина обърнах света докато намеря букви и за моя хубавец. Да ама си ги прибрах на 15 минута. Детето ми абсолютно нямаше нито готовност, нито интерес, а навярно усети и натрапчивата ми амбиция. Crazy
Все пак обаче вярвам в натрупването на информация и самостоятелното и обработване. От както есента започна да мръква рано. Крис всеки ден ме питаше къде е слънцето сега. Можех да му кажа "спинка", но предпочетох да обясня, че слънцето сега грее на другите дечица от другата страна на земното кълбо, които сега се събуждат от сън, отиват на детска градина...Никаква реакция от негова страна. Само мълчаливо осмисляне и чудене. Един ден обаче с една програма му показах Земното кълбо и слънцето. Сега като се присети и сам ми казва слънцето сега е при другите деца, но казва някак си с разбиране, а не папагалски.
Например сега в детската градина имаха урок за зайчето, което е болно и ходенето на доктор. Супер интересно, ама не и за моя Крис, който по доктори почти не е ходил и го лекуваме с хомеопатия. Не пие сиропче за кашлица, не знае що е то инжекции (и слава Богу  Praynig)...И така ми разиграва някаква невероятна абстракция на игра "Чичо доктор", просто защото макар и за нещо толкова елемнетарно той няма натрупания житейски опит, а само си прави някакви изводи от играта в лекарския кът в детската градина. Например ми казва, че е бил доктор и лекувал куклата с багера като я прегазва  Mr. Green
 Та такива ми ти работи драги ми Смехурко.
Ще следя темата.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
Ох, Анде... наистина любопитна и интересна Тема.

Ама пак ще си кажа моето. Само при интерес на детето съм правела това или онова. Само при интерес. И понеже и щерката на 2г. и малко знаеше азбуката, а на 3г. 7-8м. също сричаше, сме били ориентирани в тази сфера. Мисля, че чак такава пълна и стриктна последователност, както ти описваш не сме имали... Може би аз съм виновната и нехайната. Отчитам го и мисля да не съм такава и с дребоса..., но той пък няма грам внимание към каквото и да е на този етап.  ooooh! Confused

Класическата музика щерката я познава само и единствено от анимационните филмчета. Аз пък, от моите родители. И все пак - важен е крайния резултат, според мен. Да се постига всичко само с желание, но и да е съобразено с индивидуалните качества и заложби на човека.

Това, което ти правиш за Ането е върхово, спор няма. Просто си един прекрасен родител.   bouquet
Цитирай


Мнения: 5 876
абсолютно съм съгласна, че само при интерес от страна на детето има смисъл.
От друга страна исках да кажа, че интересът се поддържа от разнообразни неща, които са свързани. И че може би съм умирала от скука на концерти, защото са били без връзка с нищо друго, просто са ме водили да се възхищавам, пък аз не съм се възхищавала особено.
Може би звучи претенциозно примерът с класическата музика, но този пример е абсолютно напосоки. Другият ми опит в тази насока е около динозаврите - от една песничка за "розовозаври" и "жълтозаври" и филмчето на Спилбърг наистина се запали. Баща ми все чака да й мине диноманията, защото изпитва органическо отвращение от идеята за всякакви влечуги ( Laughing), а аз много се радвам на всякакъв траен интерес към нещо, защото това значи, че ще научи нещо в дълбочина, а то ще я заведе към нещо друго и т.н. - примерно динозаври - първобитни хора - изобретяването на иглата и т.н. е едно от скорошните развития на тази мания.

В същото време куп неща видимо не я вълнуват в момента... ами ок, просто ги зарязваме.

След като се научи да сричкува мислех, че ще се научи бързо и лесно да чете - ами не, не чете. Може да прочете по една дума, айде по едно заглавие на приказка, но интересът й спира дотук. Ами ОК тогава. Ако й се прииска, ще се научи.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
...След като се научи да сричкува мислех, че ще се научи бързо и лесно да чете - ами не, не чете. Може да прочете по една дума, айде по едно заглавие на приказка, но интересът й спира дотук.

ахъм. Ето за това говоря. Въпреки тези резултати при моето дете, сега си е на равнището на всяко средностатистическо 3-то класниче. Аз някак не я нахъсах да продължи с четенето тогава... После тя самата няма желание. И тя имаше дино-вълна. Купихме книжки, разисквахме... Сега - няма интерес.
Абе казвам ти, аз съм виновна...  Tired нямам желание като теб Анда, да задълбавам в подробности. Това е цялата истина.

и сега нещо да попитам:
От много време ми се иска да дебатираме (ако е нужно и в отделна Тема), дали ако на една личност й е "писано" да стане Човек, условията на битуване и съществуване пречат ли или помагат за това?  Thinking

Щото си мисля, че ОК - сега даваш нужната посока на мисъл по почти всяка тематика... да де, но дали в индивида е заложено той да е склонен към тях. Или него ще го влече нещо съвсем друго, което сега е като заспал посев и никой не му е ясно, кога ще покълне (и в каква посока).

Например в моето семейство (бащиното), баща ми и брат ми от съвсем малки са техничари хора. Такива станаха и по професия. Икономисти - не са. Но практиката сочи и други резултати. Уф, че е сложно  ooooh!

Анде, извинявай че изместих темата ти  Blush. Просто ми е любопитно какво мислиш ти, по моя въпрос?
Цитирай


Мнения: 5 876
Понеже в момента бързам, ще кажа само, че според мен едни неща са му вътрешно сродни и естествени на човека, други не са му по темперамента.
Но ако не го запознаеш с дадено нещо въобще, той откъде ще знае, че ще му хареса?
Цитирай

в пълна къща

Мнения: 3 740
а аз много се радвам на всякакъв траен интерес към нещо, защото това значи, че ще научи нещо в дълбочина, а то ще я заведе към нещо друго и т.н. - примерно динозаври - първобитни хора - изобретяването на иглата и т.н. е едно от скорошните развития на тази мания.

Сигурно тук е моментът да прочете и приказките на Киплинг за измислянето на буквите и писмеността. Smile

Естествено, че е важно да се замрежват полетата, за да усеща детето, че всичко на света е свързано. Това му дава ориентация и сигурност. Самотно стърчащите знания не могат да приковат вниманието му за дълго. Ако му разкажеш за разликите между иглолистните и широколистните дървета, може и да му изнесеш образцов урок по ботаника, но ако го заведеш на пикник, съберете дърва за огън и му обясниш, че широколистните горят по-добре от иглолистните, сигурно ще го запомни по-добре. Да не говоим, че покрай това го учиш как да напали огън /оцеляване/, как да опече нещо на скара /кулинария/, защо сухите дърва горят по-добре от мокрите /физика и химия/, каква е разликата между искрите и звездите /астрономия/, кои съзвездия са над главите ви и защо се казват така /митология/ и така до безкрай. Но то всъщност се получава съвсем естествено и от само себе си, когато се занимаваш с децата, дори ми се вижда трудно да отделяш едно от друго - не само ти правиш връзките, но и самото дете те насочва към тях с въпросите си, понякога в съвсем неочаквана посока. Просто е хубаво да чуваме какво ни питат, да не се опитваме непременно да ги водим в посоката, която предварително сме си наумили. Аз, подлъгана от опита с каката, се опитах да науча синовете да четат от ранна възраст - е, не стана. Не бяха готови, нямаха интерес и дори се съпротивляваха.
Но и не бива да чакаме интересът на детето да се събуди от само себе си. Трябва да му даваме възможност да проверява дали едно или друго нещо му е интересно. Да му показваме различните страни на света. Дотолкова, доколкото самите ние виждаме света от различни страни. Може би е погрешно, че моите деца са се опитвали да свирят на 3 инструмента, да тренират 5-6 вида спорт, да играят в театър, да учат по 3 езика - далеч не във всички тези неща са преуспели, да не кажа, че от някои са се отказали твърде безславно. Сигурно това не ги учи на постоянство и упоритост. Но пък се радвам, че им дава една по-пълна картина за света и се надявам да открият своето място в по-пълната картина.

Имам големи терзания по повод безполезността на широката култура и ограничеността на тясната специализация. Но поне в ранната детска възраст светът трябва да се опитва отвсякъде - и на вкус, и на допир, и на разглобяване и сглобяване, и на поставяне надолу с главата... 
Всъщност, струва ми се, че темата не е толкова последователността, колкото свързаността.

От много време ми се иска да дебатираме (ако е нужно и в отделна Тема), дали ако на една личност й е "писано" да стане Човек, условията на битуване и съществуване пречат ли или помагат за това?  Thinking

Щото си мисля, че ОК - сега даваш нужната посока на мисъл по почти всяка тематика... да де, но дали в индивида е заложено той да е склонен към тях. Или него ще го влече нещо съвсем друго, което сега е като заспал посев и никой не му е ясно, кога ще покълне (и в каква посока).
Шани, и аз това се чудя.
Особено, когато усилията ми не дават резултат. Wink
Обаче стигам до извода, че ако не засеем нашия посев, отнякъде ще довее някой съвсем нежелан плевел. Пък какво и колко ще се хване от нашето, никой не знае. Но трябва да сеем.
Цитирай

usa

Мнения: 2 077
Понеже в момента бързам, ще кажа само, че според мен едни неща са му вътрешно сродни и естествени на човека, други не са му по темперамента.
Но ако не го запознаеш с дадено нещо въобще, той откъде ще знае, че ще му хареса?


ами сам ще го открие Smile. децата в един момент порастват и сами започват да откриват света. откриват и неща, за които на нас не ни е хрумнало или не ни се е случило да им покажем. спомням си на времето един съученик уж дълго време щеше да става лекар - биология, химия, уроци и прочие. и така до към края на десети клас. после хвана една китара, цяла година дрънка на нея и накрая влезе в консерваторията. родителите му бяха много изненадани...
ето, моите девойки вече започват да ми се изплъзват - все по-трудно ми става да ги заинтригувам с неща, които аз смятам за интересни, не че много напирам де. сами си избират интересите и става мой ред опитвайки се да им помагам да понаучавам това-онова Smile. говорейки за балет, малко преди коледа им предложих да ги водя на "спящата красавица", получих само едно уклончиво съгласие "ъъъъъъ, моожееее...", а доскоро много им харесваше да гледат балет. обаче баща им като им намери някаква програмка за правене на анимация, за която албена го врънкаше от известно време, забравиха и да спят, и да ядат. пък аз за анимация не съм им споменавала...
Цитирай


Мнения: 5 876
Да, затова ми става интересно, гледам, че тъкмо сега е моментът, в който инициативата започва да преминава от моите в нейните ръце. Много ми е интересно. Чудя се докъде да мина встрани и къде все пак да се обаждам.
Секстет, много ми хареса постингът ти. Ей заради това пуснах темата.
Цитирай

У дома

Мнения: 1 695
Много интересна тема сте подхванали, браво! И мен ме терзаят такива мисли постоянно.
Моите лични наблюдения са, че всичко много зависи от родителите. С моят мъж често си говорим до къде ли бихме стигнали, ако имахме родителите на нашите деца. Т.е. да следиш къде са насочени интересите на едно дете и да му помагаш да ги развива. Друг е въпроса, че някои интереси изискват много труд, за да се постигнат добри резултати и децата често нямат необходимото търпение. Тогава трябва да се намеси родителя и да покаже, че всичко се постига с постоянство.
И все пак от дете до дете има голяма разлика. Много е важно да се стараем да опознаем собствените си деца като личности и да не обобщаваме прибързано.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора