Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 38 отговора


Мнения: 4 380
Искам да попитам всички които нещо знаят или са чували...Какво става в дните след смъртта? Казват че душата се качва на небето след 40-тия ден. А до тогава какво става? Роднините идват да посрещнат умиращия още в състоянието му на агония (често сме свидетели на разговорите му с починали роднини). А къде го отвеждат после? Защо някои хора са често посещавани в съня им от наскоро починали роднини, а други съвсем не? Значи ли че той мисли за едните и е забравил за другите?
Не успях да кажа на един човек колко го обичам и колко много значи за мен. Не успях да поискам прошка за това че го оставих на грижите на други и не бях до него в сетния му час, а също на погребението. Crying or Very sad Дали ще ми прости? И какво да направя за да дойде в съня ми и да му поискам прошка? Crying or Very sad
Цитирай

далече от морето

Мнения: 1 119
съжалявам за загубата ти
не знам какво става с душата,след като тялото умре.но ако найстина душата остава,то тя ще знае колко много я обичаш... че съжаляваш за всичко,което не си казал ... и всичко което си казал.
имай сили да посрещнеш утрешния ден и прошката сама ще дойде от него
знам,че това,което казвам звучи много абсурдно,непосилно и неразбираемо в такъв момент,но гледай напред и носи в сърцето си любовта към този човек-поне това ти остава-любовта и хубавите моменти с него
вярвам,че когато човек умре,душата му остава на земята при близките му и им помага
 Peace
Цитирай


Мнения: 4 380
Няма начин душата му да остане на земята- човекът със сигурност ще бъде в рая. Но преди да стигне там ми се иска да дойде за да си вземем сбогом. Защо не идва? Crying or Very sad
Цитирай

до канала

Мнения: 518
преди 2 седмици в "горещо "Венета показа Вера Кочовска не можах да гледам цялото интервю но това което чух беше нещо от рода:"те(душите)са около нас и винаги ни помагат и ни чуват колкото и да се страхуваме от тях ".Така че според мен ти си чута и разбрана от когото трябва просто си поплачи за човека когото си обичала
Цитирай

В. Търново

Мнения: 302
И аз често си задавам този въпрос,но няма някой който се е върнал оттам та да ни каже,а на врачки и гледачки не вярвам! Naughty
Цитирай


Мнения: 4 380
Душите не могат да са около нас. Различните души са на различни астрални нива и за да дойдат се иска различен вид покана. Най-близко до земята казват са душите на насилствено убити, самоубийци и други, които могат да са зле настроени към хората и да причинят много зло.

Мисля, че душата до 40-тия ден извършва път на преход. Тогава е най-големия шанс да извърши някакъв вид контакт със живите предимно чрез сънища. Но защо понякога доста далечни хора сънуват, а най-бизки и хора които имат най-голяма нужда, не. Дали това зависи от волята на починалия или е някакъв друг вид даденост? Получават ли душите специално разрешение за контакт с живите?
Цитирай

Варна

Мнения: 83
Скоро и на  мен ми се слу4и да загубя близък приятел без да мога да се сбогувам с него ,безкрайно ми е мъ4но 6 месеца по-късно ,та аз го сънувах то4но на 40 ден за първи път и ми каза да кажа на жена му  да му се сърди 4е я е оставил ,пък тя не можеше да го сънува и ни е се 4удихме защо  ,но про4етохме книгата '" Пътят на душата "и открихме много отговори .
Даже незнам дали вярваш в такива работи но ходихме при една жена която говори с мъртвите по скоро прави контакт .
пък за прошката според мен я имаш .те виждат вси4ко и ако тъгуваш прекалено не е добре за тях !
Цитирай
И да чакаш, ще дойде когато реши.
Недей будува нощем в очакване - те идват насън.
Спи и чакай, сънувай спомените, когато сте били заедно и сте били щастливи.
Все някога ще се появи и ще ти каже, че ти прощава.

Просто важното е нощем да спиш, а не да гледаш в небето звездите за отговор.
Цитирай


Мнения: 295
Моли се Господ да приеме душата му при Себе си. Дай в църквата да споменават името му по време на литургия, по Задушници не го забравяй, моли се за него Това е най-доброто, което можеш да наравиш за него. Бъди сигурна, че там някъде отгоре вижда твоите намерения и сигурно ти е простил. Самообвинявайки се няма да помогнеш на душата му.
Цитирай

София

Мнения: 142
Мила Xenia, преди 6 години почина баба ми. Всичко се случи много бързо, за около две седмици угасна. Беше болна от рак, а ние разбрахме в последната фаза, когато вече е прекалено късно. Преди да разберем тя се е мъчела, защото я е боляло, но аз не направих кой знае какво за нея.  Sad Когато си отиде бях съсипана от мъка и огризения, че не съм и помогнала, че не съм й казала колко я обичам. Също като теб, чаках някакъв знак, че ми е простила,  той не идваше, а аз бях сигурна, че е разбрала всичко което ме мъчи. Мина време, аз се омъжих, после дойде и детенцето ми, има същите очи като нейните. Вече не страдах за това, че не ми е дала прошка в съня ми, а че я нямаше на сватбата ми, а че сега я няма да се радва на правнучето си. Тези мисли много ме мъчеха, една вечер си отпуснах душицата пред съпруга ми и си изплаках очите, за това как искам и тя да може да се радва на детето ми. Скоро след това я сънувах дойде в съня ми и ме прегърна. Това беше и моят знак, вече знам, че ми е простила и че ни закриля.
   Xenia, ти прошка си получила, прости сама на себе си и някой ден, когато най-малко очакваш, твоят скъп човек ще дойде в съня ти.
« Последна редакция: пн, 22 яну 2007, 12:33 от Амелия »
Цитирай


Мнения: 311
от тук може да изтеглиш някои книги

http://www.izvorite.com/downloud/downloud3.htm

Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 627
Xenia - имах подобни на твоите въпроси и чувства... не можАх да се простя с мой близък, преди той да умре и това адски много ме измъчва(ше)...
От смъртта му, до 6-я месец ме "побъркваше" насън... Сутрин се събуждах като парцал  Tired
Оказва се, че когато нашите имат някакви проблеми или грижи, той ме посещава в съня ми и един вид, знае всичко и се тревожи с и заради нас. От тогава не ми се е явявал. Не знам вече какво да си мисля...  Rolling Eyes
Но все таки - наистина душата витае около семейството и близките дълго време. Не знам, дали  е вечно, но е доста повече от 40-десет дни.

Запали му свещ на човека, помоли се за него, нека и някой отец прочете заупокойна молитва за него, от твое има и така... Може би и ти ще намериш покой на душицата си.  Hug
Цитирай


Мнения: 4 380
Вчера прочетох на един дъх книжката на Чарлз Ледбитер "Живот след смърта". Някои неща ми се поизясниха не само за смъртта, но и за живота. Разбрах защо общуват много често непосредствено след смъртта- тогава те са в астралния свят, а някои хора "умеят" насън да се пренасят в астралното. Излиза че не починалия решава контакта с близките, а това зависи изключително от твоите умения да се пренасяш насън. newsm78 После починалия отива в менталния свят (рая или ада) и контактите са много по-рядки и по-трудни. В книжката пише, че колкото по-съвършен е човек, толкова по-бързо става прехода.
Пак не ми стана ясно обаче, тези 40 дена душата къде е? Някои казват, че е още на земята, сред нас. В същото време, тя не е физическа, смъртта е настъпила, така че няма как да е другаде освен в астралния свят. От там починалия може да ни вижда (нашите астрални проекции) и да ни чувства. От менталния свят вече не може да ни види.
Цитирай

София

Мнения: 1 318
Искрено ти съчиствам и аз последните дни си задавам много въпроси свързани за живота след смъртта.
Прабаба ми почина преди 14 дни. В деня след смърта и отидох, но дори и не посмях да вляза при нея..... Не отидох на погребението, защото нямаше кой да гледа сина ми. Майка ми и баща ми бяха в чуждина и също не можаха да си вземат сбогом с нея. Много ми е мъчно, защото чак сега разбирам някой неща и просто ума ми не може да го побере как са могли някой хора да постъпят така с нея... Кой знае колко е страдала.... Жалко, че няма как да променим нещата и да върнем времето. Дали знае, че мисля за нея и че въпреки това, че не съм и казвала никога, че я обичам, тя знае, че не е така и че я обичам и че ще я помня винаги. Видях я за последно на Коледа....а после вече нея я нямаше....  Crying or Very sad
Цитирай
Преди да почине майка ми беше много болна. Въпреки, че знаех, че няма никакъв шанс да живее, пред нея винаги се държах така сякаш всичко е наред. Седмицата преди да почине беше много зле. В последния ден вече спря да говори с нас, пренесе се сякаш в друг свят...До последно не можах да й кажа колко ми е мъчно, че ни оставя, не можах да й поискам и прошка, да ми каже нещо като за сбогом. Не исках да разбере, че си отива. Не и от мен. Това ми тежи и до днес. Много пъти се молех да дойде в съня ми, но всеки път когато я сънувах, я сънувах все едно, че е жива. Просто отминали случки. А много ми липсва. Понякога си мисля, че е някъде около мен. Когато ми е мъчно, си говоря със снимката й и дори имам чувството, че тя ме вижда....
Тези които са гледали Вера Кочовска, моля ви кажете  споменала ли е дали близките ни ни чуват, когато им говорим?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 38 отговора