Българите се нареждат на 13-то място по прием на антиботици за домашно лечение сред 26 страни от ЕС. Това сочат проучванията на Българската асоциация по микробиология (БАМ). Те са осъществени на базата на анализи от 140 лаборатории в цялата страна и над 400 хил. бактериални изолата. Употребата на антибиотиците става все по-важен проблем в световен мащаб, тъй като много често медикаментите се пият без нужда или без да се спазват лекарските предписания. По този начин се повишава резистентността към тях, намалява се ефикасността им и се увеличават разходите за лечение. Проучванията на БАМ у нас показват степента, в която различни причинители на инфекциозни заболявания се повлияват от 30 вида антибиотика. Те разглеждат употребата на медикаментите, както в болниците, така и при домашно лечение.
22 % е резистентността на най-честия причинител на пневмонията към пеницилиновите антибиотици при амбулаторно лечение, сочат данните на БАМ. Между 15% и 30% е резистентността на същите бактерии към различните разновидности на гентамицина. В страните от ЕС тези стойности варират от 5% до над 50%. Най-ниска – под 5%, е резистентността в Скандинавските страни и Германия, а най-висока – 56%, е във Франция. Гърция, Литва и Италия също изпреварват България по неправилна употреба на антибиотиците при домашно лечение, сочат още данните на асоциацията.
Съвсем различно е положението при болничното лечение. В сравнение със страните от ЕС у нас в болниците се назначават доста повече антибиотици. Лекарите правят това, за да компенсират по-лошите хигиенни условия и съкратения престой у нас, обясни доц. Тодор Кантарджиев, председател на БАМ. По този начин обаче съществува риска след изписването си пациентите да разпространят бактерии с висока степен на резистентност. Особено важна за болничното лечение е и степента на полирезистентността към вътреболничните инфекции. Данните на БАМ сочат, че през последните две години нивото й у нас се е установило на 7%. Това е още една причина, поради която трябва да се рационализира антибиотичното лечение у нас и да се изведе в доболничната помощ.
Неправилната употреба на антибиотиците е следствие на поведението на пациентите и на медицинските специалисти. Една от причините е презастраховането на лекарите. Антибиотиците лекуват бактериални инфекции, понякога обаче медиците ги предписват на пациенти с вирусно заболяване. Така те се застраховат, ако случайно са сбъркали диагнозата. Тази тенденция вече не е особено популярна у нас, тъй като специалистите повишиха културата си, каза доц. Кантарджиев. По-често причината за неправилния прием е в самите пациенти.
Лекарите често са принудени да изписват антибиотици заради незнанието на болните - много от тях смятат, че само така могат да се излекуват и настояват да получат подобен медикамент. Друг основен проблем е самолечението. Много хора у нас си купуват медикаменти без изобщо да отидат на лекар. Пациентите обаче могат да приемат погрешно медикаментите дори, ако те са им предписани правилно. Причината е, че около 40% от тях не спазват лекарските инструкции. Най-често болните спират да пият медикаментите си, когато се почувстват по-добре, въпреки че не са завършили курса на лечение, каза д-р Цветан Велинов, секретар на БАМ. Така те не успяват да се излекуват, защото антибиотикът е убил само част от бактериите, а останалите мутират, обясни той. Други случаи на неправилно лечение са прескачането на някоя доза или вземането на по-големи количества от антибиотика. Много често пациентите си запазват остатъка от лекарствата за следващ път, без да знаят, че те вече няма да са годни, защото не се съхраняват при подходящи условия.
Подобни проблеми има не само в България, но и в света. 22% от пациентите в различни страни не са спазвали лекарските предписания при приема на антибиотици. Процентът сред тях на младите хора между 18 и 29 години е бил два пъти по-голям, отколкото при възрастните над 60 години. Това сочи проучване на Gallup сред 4500 души от 11 страни, каза д-р Велинов. Според него повишаването на културата сред пациентите и предписването на антибиотици с по-кратък курс на лечение, са двете основни посоки, които могат да доведат до запазване на ефикасността на тези медикаменти.
22 % е резистентността на най-честия причинител на пневмонията към пеницилиновите антибиотици при амбулаторно лечение, сочат данните на БАМ. Между 15% и 30% е резистентността на същите бактерии към различните разновидности на гентамицина. В страните от ЕС тези стойности варират от 5% до над 50%. Най-ниска – под 5%, е резистентността в Скандинавските страни и Германия, а най-висока – 56%, е във Франция. Гърция, Литва и Италия също изпреварват България по неправилна употреба на антибиотиците при домашно лечение, сочат още данните на асоциацията.
Съвсем различно е положението при болничното лечение. В сравнение със страните от ЕС у нас в болниците се назначават доста повече антибиотици. Лекарите правят това, за да компенсират по-лошите хигиенни условия и съкратения престой у нас, обясни доц. Тодор Кантарджиев, председател на БАМ. По този начин обаче съществува риска след изписването си пациентите да разпространят бактерии с висока степен на резистентност. Особено важна за болничното лечение е и степента на полирезистентността към вътреболничните инфекции. Данните на БАМ сочат, че през последните две години нивото й у нас се е установило на 7%. Това е още една причина, поради която трябва да се рационализира антибиотичното лечение у нас и да се изведе в доболничната помощ.
Неправилната употреба на антибиотиците е следствие на поведението на пациентите и на медицинските специалисти. Една от причините е презастраховането на лекарите. Антибиотиците лекуват бактериални инфекции, понякога обаче медиците ги предписват на пациенти с вирусно заболяване. Така те се застраховат, ако случайно са сбъркали диагнозата. Тази тенденция вече не е особено популярна у нас, тъй като специалистите повишиха културата си, каза доц. Кантарджиев. По-често причината за неправилния прием е в самите пациенти.
Лекарите често са принудени да изписват антибиотици заради незнанието на болните - много от тях смятат, че само така могат да се излекуват и настояват да получат подобен медикамент. Друг основен проблем е самолечението. Много хора у нас си купуват медикаменти без изобщо да отидат на лекар. Пациентите обаче могат да приемат погрешно медикаментите дори, ако те са им предписани правилно. Причината е, че около 40% от тях не спазват лекарските инструкции. Най-често болните спират да пият медикаментите си, когато се почувстват по-добре, въпреки че не са завършили курса на лечение, каза д-р Цветан Велинов, секретар на БАМ. Така те не успяват да се излекуват, защото антибиотикът е убил само част от бактериите, а останалите мутират, обясни той. Други случаи на неправилно лечение са прескачането на някоя доза или вземането на по-големи количества от антибиотика. Много често пациентите си запазват остатъка от лекарствата за следващ път, без да знаят, че те вече няма да са годни, защото не се съхраняват при подходящи условия.
Подобни проблеми има не само в България, но и в света. 22% от пациентите в различни страни не са спазвали лекарските предписания при приема на антибиотици. Процентът сред тях на младите хора между 18 и 29 години е бил два пъти по-голям, отколкото при възрастните над 60 години. Това сочи проучване на Gallup сред 4500 души от 11 страни, каза д-р Велинов. Според него повишаването на културата сред пациентите и предписването на антибиотици с по-кратък курс на лечение, са двете основни посоки, които могат да доведат до запазване на ефикасността на тези медикаменти.
обаче без антибиотик и когато отида на преглед лекарката ми одобрява курса на лечението ми и ми изписва само в допълнение и за всеки случай антибиотик 
Ами утре като ти дойде същото дете с пневмония? А не дай си Боже с нещо още по-сериозно?