Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 1 066 отговора

Ямбол

Мнения: 19 091
Ето това е въпросът.
Искам да попитам вярващите, кое ви е накарало да сте толкова убедени в съществуването му, как сте повярвали? Само библията ли ви е била достатъчна или има случка в живота ви, която ви е подсказала, че го има.
Искам да попитам и всички невярващи(атеисти, непукисти Wink и прочее вярващи, че всичко е заблуда и плод на внушение): Как стигнахте до извода, че няма бог, ако сте били вярващи - какво ви накара да се отречете от вярата си?

Надявам се това да е продължение на тази тема, както и да запазим и продължим с добър тон и без нападки да си дискутираме. Peace
Цитирай


Мнения: 9 963
Аз вече съм разказвала... търсих, търсих Бог... ходех тук-там (да не се повтарям), четях Библията и друга религиозна литература... Когато горещо се молех- не ме чуваше, друг път без да се моля ставаше това, което исках... С времето осъзнах, че само ми се иска да вярвам, но всъщност не вярвам. Жестокостта, лицемерието, несправедливостта на които ставах свидетел също допринесоха да се отдръпна от религията. Хаосът от всевъзможни религии, всяка претендираща за достоверност също ми бяха объркващи и съмнителни. И така стигнах до прозрението, че вярата е една голяма заблуда... Просто е по-лесно да приемаш житейските трудности, като си внушаваш, че това са божии изпитания и да се самоуспокояваш, че има някой над теб който бди и те пази... Това е мнението ми към настоящият момент.
Цитирай


Мнения: 7 473
За мен ранното домашно възпитание е това, което те прави вярващ. Ако цял живот ти казват, че няма Господ няма как на 20 изведнъж да повярваш в него. Или някакво сериозно събитие в живота на човек, сътресение, което да те накара да потърсиш друг изход Thinking
Цитирай


Мнения: 9 963
И да допълня за увлечението ми по источните религии и философии... бях започнала да чета литература за карма, прераждане и пътешествия извън тялото. Е да ама и това се оказа един сапунен мехур, който се спука когато започнах да се интересувам и от другата страна на медала.
Сега знам, че всичко си има научно обяснение... Няма казани, пазени от Дявола, няма изкупване на минали грешки и паралелни светове. Всичко е тук и сега.
Цитирай


Мнения: 687
За мен ранното домашно възпитание е това, което те прави вярващ. Ако цял живот ти казват, че няма Господ няма как на 20 изведнъж да повярваш в него. Или някакво сериозно събитие в живота на човек, сътресение, което да те накара да потърсиш друг изход Thinking
Абсолютно съм съгласна.
Аз се слагам в групата на невярващите - поне не и в бог, в каквато и да е форма. Никога не съм вярвала. Дължа това в голяма степен на възпитанието си и конкретно на баща ми (лека му пръст). Израстнала съм със списание Космос и пълна библиотека с фантастика и енциклопедии - там нямам спомен да се е споменавал бог Wink
Та от дете, до сега, съм си абсолютен реалист, атеист или като искате го наричайте Smile
Цитирай


Мнения: 6 091
аз вярвам в Господ Исус Христос от около 6-8 годишна /нямам точен спомен/. естествено в ония години /началото на 80-те/ никой не говореше за Бог, нито родителите ми са били някакви тайно вярващи или прочие.
Първият ми спомен беше как събирах кестени /била съм 5-6 годишна, не повече/ в двора на училището до нас и много ясно помня че благодарях на Бог за това че мога да събера толкова много кестени /за какво ли са ми били - ама детска работа/
Бях 5 или 6 годишна когато баба ми ме заведе /тайно ще да е било защото е било забранено/ да ме кръсти в православна църква в едно балканско село, където бях с нея но почивка. Жената /лека й пръст/ е вярвала че аз може да не разбирам какво става но това е един вид гаранция че Бог ще ме спаси. И Той наистина го направи.
Друг много ясен спомен е когато бях  на 9 или 10 години се молех на Господ исус Христос на колене в моята стая.
просто целия ми живот откак се помня вярвам в Господ - като че ли винаги съм била със съзнанието че Той съществува, никога не съм си и мислела че няма Бог.
Естествено извършила съм много грехове, молила съм се на Бог само когато съм имала нужда и после съм си вършела каквото на мен ми се иска допреди няколко години, когато Бог ме доведе до момента, в който се покаях, предадох живота си на Него и вярвам - съм новородена и спасена.
Един интересен факт от всичко това - когато се пренасяхме с мъжа ми в новия ни апартамент майка ми ми извади всички мои документи за да си ги взема у нас. Между тях беше и кръщелното ми свидетелство /от православната църква, където ме е кръстила баба ми/. Кръщението е било на 2 септември. Близо 20 години по-късно на същата тази дата предадох живота си на нашия Господ исус Христос. Не е кой знае какво, но според мен интересно съвпадение.
Цитирай

NL

Мнения: 1 560

Аз вярвам ,че има някаква сила.Имах много странни преживявания в продължение на 7 години.Не можех да спя..не ми се разказва с точност.Ходех по врачки,екстрасенси ,че и при ходжи,никой не можа да ми помогне.Най накрая отидохме в църквата,споделихме проблема с попа,и ми направиха маслосвет.Бях на 20 год.,от тогава (сега съм на 27) всичко е ок.И в този ред на мисли мога да кажа..ДА вярвам
Цитирай

гр. София

Мнения: 631
Старая се да гледам реалистично на така поставения въпрос и като се замисля............................ В едни определени моменти се моля, възкликвам Божието име, спазвам традициите на православната цирква и т.н.т. Но в друг момент, по скоро когато всичко е ОК като че ли забравям какво съм искала, на кого съм се молела и т.н.т.
Та мисълта ми е следната : Човекът е социално същество със стабилни и утвърдени психически процеси в нервната система. Според мен именно от там стават противоречията в разбирането за Вяра и НЕвяра. Или по грубо казано - когато ти изнася вярваш, когато не - не вярваш.
Лично аз уважавам избора на хората в каква религия да вярват и съответно да не се осланят на нея.
Дълго може да се пише по темата, но ние всички ще бъдем на различно мнение нали?
Цитирай

Варна

Мнения: 1 353
Семейството ми е изиграло основна роля, разбира се, но откровено казано не знам в коя посока. Майка ми и баба ми ме възпитаваха в християнски дух, от друга страна баща ми пълнеше библиотеката с научна фантастика, с брат ми израстнахме сред "Паралели" и "Космос" и всевъзможни научнопопулярни поредици... С времето дойде /узря/ вярата ми в Бог, след четене, търсене и редица случки в живота ми...
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
Ами много гадории са ни сторвани от чужди и не до там познати ни хора. Почти всеки един е бил наказан, къде по-леко, къде по-тежко. Кой в затвор, кой на 2м. надолу, кой откъм друго и така...
Пък не сме толкоз силни и влиятелни, че ние да ги накажем въпросните люде така... Е, явно някой отгоре си им праща заслуженото.
И разни други нишани.
Туй то.
Цитирай


Мнения: 5 667
Ако цял живот ти казват, че няма Господ няма как на 20 изведнъж да повярваш в него. Или някакво сериозно събитие в живота на човек, сътресение, което да те накара да потърсиш друг изход Thinking
За мен е това.
Като малка никога не съм била възпитавана религиозно. Прочетох Библията по собствено желание от любопитство. Ами не повярвах. Не, че има нещо, което специално да ме кара да не вярвам в съществуването му, просто не мога да се самоубедя.
От друга страна, леля ми и чичо ми, които са били възпитавани по същия начин като мен, повярваха - след като братовчед ми беше 3 месеца в кома и най-накрая само това им остана - курбани, молебени - излезе, не е напълно здрав:( , но излезе. Може би това ги накара да повярват, да кръстят следващите две деца, да спазват всички пости, да ходят на църква и т.н.
Цитирай


Мнения: 836
Lilqna, много интересната тема!  Peace
  bouquet
Цитирай


Мнения: 6 091
Lilqna, много интересната тема!  Peace
  bouquet

ами отговаряйте де Very Happy
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 091
За мен ранното домашно възпитание е това, което те прави вярващ. Ако цял живот ти казват, че няма Господ няма как на 20 изведнъж да повярваш в него. Или някакво сериозно събитие в живота на човек, сътресение, което да те накара да потърсиш друг изход Thinking
Тук разпознавам себе си. Макар, че се е случвало да ходя на църква(защото компанията ходеше в нощта преди Велик ден и защото ми е било интересно). Но като цяло - семейството ми и от двете страни(майка и баща) са атеисти. Не са ми натяквали и не са ме се мъчили да ме убеждават, но много ясно си спомням един разказ на баба ми, който беше капката, която липсваше, за да бъда до край убедена.
Но от друга страна познавам много мои връстници, които са израстнали в атеистични семейства, а са вярващи. Та затова и питам с тази тема. При всеки е различно, както при вярващите - различни религии и различни степени на вяра, така и при невярващите - от пълно отричане до вяра в друг по-висш интелект(някои казват сила).
Цитирай


Мнения: 4 380
Няма начин да не вярвам- от малка съм заобиколена с факти неподдаващи се на научни обяснения, ставащи в семейството ми- предимно с майка ми. Връзки с задгробния свят и видения. После бях много свързана с подобен опит и съм била свидетел на много разкази на хора преживяли клиническа смърт, а също на хора имали видения и виждали Исус лично.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 1 066 отговора