Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

гр. Пловдив

Мнения: 6 061
Това ми е проблема.
Ходи младежът на ясла от юни месец, точно когато навърши 2 год, плаче всяка сутрин без изключение. Два часа сутрин не разрешавал никой да се занимава с него. Страда си тихичко.
Особено тежко е в понеделник и когато аз го водя /понеже е по-рядко, пък и на мама момчето/ програмата е пълна.
Това са осем месеца, бил е болен само два пъти за по два три дни, не е отсъствал да кажеш, че отвиква, но всяка сутрин са молби, уговорки, рев.
Убедена съм, че добре го гледат, дори много добре.
Обаче кога ще спре да плаче всяка сутрин? Вече започвам да се отчайвам.
Има ли друг такъв случай?
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Има друг такъв случай - Йоан  Crying or Very sad. От миналия октомври ходи целодневно на ясли и плаче. Имаше един кратък период в новите му ясли тази година, в който не плачеше и това е. Всяка сутрин се разделяме с плач  Confused.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 061
Има друг такъв случай - Йоан  Crying or Very sad. От миналия октомври ходи целодневно на ясли и плаче. Имаше един кратък период в новите му ясли тази година, в който не плачеше и това е. Всяка сутрин се разделяме с плач  Confused.
От зодията ще да е сигурно. Laughing
Необяснимо ми е това, как всички други деца почти не плачат или ако плачат е по-скоро изключение.
Месец, два и това е.
Че той и в моя център не стои без мен. Където децата си тръгват с рев почти без изключение.
Той не иска ако мама му я няма.
Цитирай

София

Мнения: 7 588
Мога да споделя, че моя милост плачеше всяка божа сутрин до 6 годишна възраст (тогава ме спряха от ДГ и се самоокглеждах една година вкъщи) Confused
Цитирай

София

Мнения: 6 317
От зодията ще да е сигурно. Laughing
Необяснимо ми е това, как всички други деца почти не плачат или ако плачат е по-скоро изключение.
Месец, два и това е.
Че той и в моя център не стои без мен. Където децата си тръгват с рев почти без изключение.
Той не иска ако мама му я няма.

И на мен ми е необяснимо. Обяснявам му, че трябва да ходи на "училище". Изброявам приятелите му, братовчедите му и т.н и казвам, че и те ходят на училище (което си е истина). Опитвам се да го подкупя като му обещавам книжка и си я получава, разбира се, но нищо не действа  Confused. А сега след боледуването му е направо кошмар. Залепен е за мен, навсякъде ходи след мен и не проявява никаква самостоятелност. Ако се измъкна до банята или друга стая без да ме види започва да обикаля и да крещи къде съм...
Цитирай

Варна

Мнения: 1 831
И Дария беше такъв случай. Тя тръгна направо на градина. Не беше се отделяла от нас-до обяд я гледаше баба, след това аз. Рева цели седем месеца-ужасен период. Сутрин отваря очи и пита-"Ще ходя ли на градина днес", аз-"Да" и рева започва. В ДГ я оставяха на едно столче до прозореца да чака мама и така... Постепенно свикна и мога да кажа, че сега ходи с желание (е, с малки изключения, обикновено след ваканции и почивки-пак се криви). Успех с адаптацията!
Цитирай

Букурещ

Мнения: 7 138
Аз си мисля друго, дали момченцата не са по-привързани към майките.

защото това на мен не ми е познато, дори когато остана за месец вкъщи за операцията с третата сливица, нямаше ден, в който да не ме пита кога ще ходи на градина и страдаше направо, че не може да ходи.и затова си мисля, че момченцата може би имат по-особена вид привързаност към мама, иначе друго обяснение нямам - според мен сред деца, децата се чувствам по-добре отколкото вкъщи.
Цитирай


Мнения: 215
И моя син плаче много. Не ми се мисли сега след като не е ходил повече от месец и си беше вкъщи, какви писъци ще са. Пазарлъци има всеки ден  - не искам на градина, ще плача, няма да спя, няма да ям - вече направо си ме заплашва.
Обаче аз много искам да свикне и ще бъда твърда. Има кой да го гледа, свеки е пенсионер, ама никак не ми харесва начина и на възпитание - той и се качва на главата, позволява му всичко и отделно че с нищо смислено не го занимава. И всичко това после аз да мисля как да го поправям.
Да, ама не!
Цитирай


Мнения: 5 876
Според мен или е още малък, или има някакъв конкретен проблем в градината.

На 2 години нищо чудно да е просто мъничък. Към третата отделянето е по-лесно, просто стават по-самостоятелни. С бавачка бил ли е преди това? С баби и дядовци за по-дълго време?

А може и някакъв конкретен проблем да има - да са му се скарали, някое дете да го е ударило... различни неща. Това е от моята камбанария, защото щерката първия месец и половина рева през ден, а след като мина в редовната си група (напълно различен състав) - ходи с абсолютно удоволствие.
промяната е от
а) стиска желязните пръчки на портата, пищи и не те пуска да я внесеш в двора на градината
до
б) налага се да я извикаш три пъти, за да се сети да ти каже "чао"

и от "не вкусва нищо в градината" до "мамо, днес имаше пиле с ориз и аз си го изядох първа, за да ми сипят втори път".
 newsm78
« Последна редакция: вт, 23 яну 2007, 23:29 от Aнда »
Цитирай


Мнения: 2 615
При Сашко беше подобно. Едва сдържах сълзите си, когато го оставях. Стоеше залепен на прозореца и гледаше как си тръгвам, а м/увременно се чумаха такива вопли, че кръвта ми замръзваше. за щастие, след три месеца го преодоля и сега даже ми пожелава "приятна работа" сутрин. Стискам ти палци всичко да се уреди!
Цитирай


Мнения: 1 363
Не е малък на 2 години да ходи на ясла.
През деня играели си с децата, търси ли те?
Цитирай

Burgas

Мнения: 79
 newsm78 newsm78 newsm78
Как ли ще е  мойто мъниче, като сега не ме изпуска от поглед.? Ще следя темата с интерес, защото от пролетта и ние сме  на ясла.
Все пак храни ли се в яслата, играе ли?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.