Да започна аз:
Започват ми контракциите към 3,30 сутринта. Аз лежа, засичам и чакам да станат по-осезателни, че да будя мужа ми, иначе ще ме емне веднага в болницата, каквато е паника. Будя го аз, ама вече си ме боли повечко. Той засича (защото все на 40 секунди ми бяха), и като дойде време - аз търча в свински тръст и обикалям първия етаж (преходен) на къщата, че по-малко мисля как боли така... Изпокапа мъжът ми от смях, и досега се хилим, като разказваме на познати какви обиколки съм правила, а той ми е засичал време...
Отиваме в родилния дом, приемат ме, изваждам си аз нощницата, която преди това съм дала на шивачка да ми подкъси и да ми направи деколте за кърмене. Обличам (ама нали без гащи вече) - изненада! Нощницата толкова къса, като се опънала на корема, че задникът ми съвсем отвън! Срам! Как да прекося фоайето до предродилната зала... Дадоха ми болнична нощница.
"Дай си багажа" - торбата с лигнина демек. Аз обаче не съм намерила подходящ сак и си нося малък куфар, в който съм натъпкала дрехи, зарядно, книжки, списания... да не ми е скучно. Ошашавиха се в приемната тотално... Никой с такъв куфар не им беше идвал за раждане
Седя си в предродилна, контракции, едно-друго... Реших да се поразходя (изнудих доктора). Вижда ме мъжът ми, ужасно уплашен и стресиран като всички нови татковци, как си, вика. Аз - гладна съм, жадна съм, омръзна ми вече, искам да си ходя вкъщи вече! Той онемя... след като родих, най-напред едно гигантско меню си поръчах
Докторката решава да ми спука мехура - плич!!! Така я опличка водата... много неудобно ми стана!
Раждам. Докторицата ми натисна корема повечко и бебка така изхвърча, че се наложиха два шева. Докато ме хване местната упойка, докторката ме заши - ама така болеше! Аз плещя глупости как това е причината да не си правя коло-маска баш отдолу... И като свърши я питам, да не би да ме е направила по-тясна от оригинала
На изписването съм дала изрични указания - еди-коя си риза с тези и тези дънки. носят ми ги - дънките са с широка талия, но аз определено съм се подценила... Никак не успявам да ги закопчея, нито на йота... И с разкопчан дюкян под ризата си излязох. Продавачките в бебешкия магазин се бяха възползвали, че нищо не отбирам от бебешки дрехи и ми бяха продали размер като за 4-месечно бебе... Като подарени му се влачеха на горкото
Имах много хубави емоции с първото си раждане, дано и с другите да е така!