Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 2 229
Подтикната от разговора с една приятелка се питах къде е границата между това да се бориш за любовта си и да започнеш да се унижаваш? Как разбираш кога да спреш да бъдеш настоятелен, защото се превръщаш в просто жалък за отсрещната страна? Понякога усещаш, че вече няма смисъл, но пък дали не се отказваш прекалено рано...?
Цитирай

Белгия/София

Мнения: 27 528
Любовта е сложно и необяснимо нещо. Граници няма. С разума знаеш кое е редно и къде са границите, но със сърцето си не. Изпитвала съм го. Разумът не помага. Важното е да сотанеш верен на себе си, на останалото - майната му. Не губиш нищо. Дори (уж) унижението си е изживяване, от което печелиш и се обогатяваш.
Цитирай


Мнения: 3 424
Всичко зависи от това, колко си болен.
И какво значи да се унижаваш? Когато
се усетиш, че цялата работа не ти носи
удоволствие, трябва да спреш. Каквото
било, било. Повече егоизъм помага в случая.
Цитирай

Белгия/София

Мнения: 27 528
Каквото било, било.

обикновено не е започвало  Confused
Цитирай


Мнения: 2 792
    В разговорът е границата,  а не в предприетите действия, идва един момент, в който казваш "Това ми изнася, това не ми изнася, ти как ги виждаш нещата"... Директния разговор е начинът да се влезе в проблема, решението е друго нещо. 
  Самоналагането е кофти, дори прикрито под думичката любов....
 
 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.