Здравейте!
Как ви се отразява престоя вкъщи по майчинство? Нека в тази тема споделим какво ни харесва и какво не, как се променяме, за какво мечтаем, какво очакваме, какво преживяваме ... изобщо всичко, от което би ни станало по-леко.
Аз самата съм си вкъщи от преди да забременея. Тъкмо завърших уневерситета и застанах пред дилемата деца или кариера, сега или по-натам... Имах идея да кандидатствам за докторантура в БАН, но вмен, а и между мен и мъжкото ми слънце имаше известни разногласия. ХЕм исках деца, хем исках кариера. Мъжът ми отначало беше категоричен, че семейството е по-важно от кариерата , но после някак ме поразбра и каза, че иска деца, но ако смятам, че ще се чувствам по-добре да поработя 3-4 години върху кариеерата си и тогава да ставам майка - нямало да ме зареже. И така - решихме го - на следващата овулация правим бебе и ако не стане от раз - отлагаме за когато се наработя и науча... И то взе, че стана - така било писано. И съответно кариерата и аспирантурата ги пратих в девета глуха.
И така - вися си вкъщи и съм вече в края на 6-ти месец... Хем ми е спокойно и не се чудя как да се завлека на работа, когато ми е лошо, хем полудявам от скука...
Като студентка учех и работех едновременно, през останалото време се виждах с приятели и съм свикнала на много динамичен, разнообразен и натоварен живот.
Всичките ми приятели ходят на работа и през седмицата няма с кой да се видя. Мъжът ми също си работи, а често дори и в събота и неделя... Сериалите ме вбесяват, форумът ту ми е интересен, ту ми е скучен... Всеки ден излизам сама да се разхождам, за да не се залежавам, което пък не ме разнообразява кой знае колко, понеже всички възможни удобни за мен места ги научих наизуст. Не става и книги да чета непрекъснато... И така...
Като резултат от това започвам да се плаша, че ще се променя, ще полудея, ще стана досадна домакиня, ще стана грозна и скучна...
Ето това е в общи линии отражението върху мен.
Как ви се отразява престоя вкъщи по майчинство? Нека в тази тема споделим какво ни харесва и какво не, как се променяме, за какво мечтаем, какво очакваме, какво преживяваме ... изобщо всичко, от което би ни станало по-леко.
Аз самата съм си вкъщи от преди да забременея. Тъкмо завърших уневерситета и застанах пред дилемата деца или кариера, сега или по-натам... Имах идея да кандидатствам за докторантура в БАН, но вмен, а и между мен и мъжкото ми слънце имаше известни разногласия. ХЕм исках деца, хем исках кариера. Мъжът ми отначало беше категоричен, че семейството е по-важно от кариерата , но после някак ме поразбра и каза, че иска деца, но ако смятам, че ще се чувствам по-добре да поработя 3-4 години върху кариеерата си и тогава да ставам майка - нямало да ме зареже. И така - решихме го - на следващата овулация правим бебе и ако не стане от раз - отлагаме за когато се наработя и науча... И то взе, че стана - така било писано. И съответно кариерата и аспирантурата ги пратих в девета глуха.
И така - вися си вкъщи и съм вече в края на 6-ти месец... Хем ми е спокойно и не се чудя как да се завлека на работа, когато ми е лошо, хем полудявам от скука...
Като студентка учех и работех едновременно, през останалото време се виждах с приятели и съм свикнала на много динамичен, разнообразен и натоварен живот.
Всичките ми приятели ходят на работа и през седмицата няма с кой да се видя. Мъжът ми също си работи, а често дори и в събота и неделя... Сериалите ме вбесяват, форумът ту ми е интересен, ту ми е скучен... Всеки ден излизам сама да се разхождам, за да не се залежавам, което пък не ме разнообразява кой знае колко, понеже всички възможни удобни за мен места ги научих наизуст. Не става и книги да чета непрекъснато... И така...
Като резултат от това започвам да се плаша, че ще се променя, ще полудея, ще стана досадна домакиня, ще стана грозна и скучна...
Ето това е в общи линии отражението върху мен.
Всеки ден едно и също..... 
. Аз по принцип не съм свикнала да седя вкъщи и сега си е огромно изпитание за мен. Да не говорим че съм станала много нервна изкарвам го на човека до себе си , за което знам че не съм права 
. И много често се депресирам, за някакви малки неща. Но пък неможе всичко да е идеално нали.
успокоихте ме- значи не съм само аз 
и аз съм така,а още няма и месец откакто бебчо се роди. 
не знам как ще я караме 
Една година хууубава почивка, имам нужда.Нито погрознявам, нито ставам скучна домакиня-напротив-имам време за себе си малко, за къщата, за приятели и кафе-просто почивка.... 
.Естествено аз си избрах този вариант , пред това да имам детегледачка или просто да ги оставя на някоя баба да ги гледа.Смятам ,че сега е важно аз да съм с тях ,когато изграждаме навиците .Към този момент заспиват вечер в 20ч. , а времето след този час използвам за любими неща-приятели, интернет, книги....и не толкова любими -домакинстване