Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Варна

Мнения: 107
Въпросът ми към всички , които искат да ми отговорят е как се справяте без татковците си, ако отсъстват дълго от къщи или пък често.
Професията на нашия тати е такава,че го няма по половин година при нас.Пропусна раждането на бебо,сега ще пропусне и прохождането му...Все едни такива ключови моменти.А като е тук,дребното човече е обсипано с внимание.Струва ми се,че това доста го разглези и сега,като сме само двамата,не ме оставя за минута на спокойствие.Та исках да попитам,как да го науча да е по-самостоятелен (в смисъл да се заиграва за известно време сам).Защото,ако не получава вниманието,което иска,започва едно хленчене и мрънкане.И разбира се завършва с рев,ако не му се угоди.
Цитирай


Мнения: 20
Не му обръщай внимание в такива моменти и го остави го да се нареве. Децата като видят че номера с реването не минава се отказват.
Цитирай

Варна

Мнения: 107
При него няма такива положения.Реве до припадък.И по половин час съм го оставяла.После ми трябва още толкова време,за да го успокоя.А бе въобще много сме чувствителни,може би щото сме недоносени.
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Темата ти е за Нашите деца и сигурно ще я преместят, но ще ти отговоря тук  Smile.
Моят съпруг също пътува по толкова/вероятно са колеги, като гледам от къде си Wink/ и липсата му за детето е силно осезаема. Когато замине наистина в първите седмици и месеци "настоява" за пълното ми внимание и това е естествено- до сега двама души са го обичали и занимавали, сега остава само един. Проблемът не е в това, че детето търси вниманието ни, а в това, че го търси за двама души и на нас ни идва в повече това "обсебване"... Лек няма! Децата също страдат, че татковците им ги няма Confused. Моето вече порастна и непрекъснато пита за него и си го търси/преди само го търсеше без да пита/- обеснявам къде е, има снимка над леглото си и карта на света, знае, че тати е на корабчето, че е отишъл със самолетчето, че много го обича, но той там работи и работи по-дълго от свако/например/ Crazy. Казва му лека нощ всяка вечер, "приказват" си и по телефона, но е факт, че тати го няма и аз трябва да поема и времето за обичайните занимания с баща му. И на мен ми тежи понякога, макар че детето ми е много разбрано, но няма как- на съпрузите ни също не им е приятно, че пропускат толкова много от живота на децата си, но нали за тях го правят всъщност.
Повече търпение и ако има кой- нека те отменя за мъничко  Hug!
Цитирай


Мнения: 3 805
Справям се честно казано доста добре Peace
Цитирай

Варна

Мнения: 107
 Много благодаря за окуражителния отговор на Катюша SmileМай самата аз все още не съм привикнала с тия продължителни раздели.
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 087
Без моя тати се справям добре Wink, имам съпруг до мен. А на въпроса: "Та исках да попитам,как да го науча да е по-самостоятелен (в смисъл да се заиграва за известно време сам).Защото,ако не получава вниманието,което иска,започва едно хленчене и мрънкане.И разбира се завършва с рев,ако не му се угоди." - не бих те посъветвала да правиш така:
Не му обръщай внимание в такива моменти и го остави го да се нареве. Децата като видят че номера с реването не минава се отказват.
За какво ти е дете, ако няма да отговориш на потребностите му и да му обърнеш внимание?
Поемайки ролята на родител, мисля, че трябва да сме до децата си, а не да ги оставяме да реват. Още в момента, в който се размрънкат моите, оставям забавленията си и им отделям цялото си внимание.
Като пораснат ще са по-самостоятелни, сега имат нужда от нас.
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 642
Като го няма татито някак си се стягам и свършвам много повече неща, от колкото като е в къщи. Съответно и за децата имам повече време. Не знам защо така става, но е факт, който дори и съпругът ми го забелязва. Дори се бъзика, че трябвало по-често да е командировка  Crazy
Малката обаче започна да се впечатлява от липсата му. Сутрин го търси в леглото, като звънне телефона тича да го намери и вика "тати, тати". Вчера излязохме по магазините. С нея останахме в един магазин, където тя обожава да играе, а тати тръгна набързо до друг. Обаче малката само като видя, че тати ни оставя, ревна, затича се след него, гушна го и така се разхождаха прегърнати.
Баткото е свикнал и не му прави такова впечатление, а пък ако му залипсва, просто се обажда по телефона. Но преди години си спомням, че имаше период в който ме е питал, има ли си татко  Rolling Eyes
Явно като са малки са много чувствителни на тази тема, като поотраснат свикват с този ритъм на живот.
Цитирай

Старата столица

Мнения: 5 363
Много добре се оправяме Very Happy
Дори повече ме слуша и се разбираме като го няма Mr. GreenА като е вкъщи само разваля дисциплината Wink Laughing
Цитирай


Мнения: 2 769
Като го няма татито някак си се стягам и свършвам много повече неща, от колкото като е в къщи. Съответно и за децата имам повече време. Не знам защо така става, но е факт, който дори и съпругът ми го забелязва.

И при нас се получава същото. newsm78
Цитирай

София

Мнения: 1 057
Много добре се оправяме Very Happy
Дори повече ме слуша и се разбираме като го няма Mr. GreenА като е вкъщи само разваля дисциплината Wink Laughing

При нас, също е така Smile
Ние всяка събота ходим на гости на едните баба и дядо, където пускаме СКАЙП и цял ден дружно си говорим с него и се гледаме чрез камера. Даже като питам малкият къде е тати, той сочи монитора  35
Вярно е и това, че съм по-организирана, дните ми за запълнени със задачи и минават по-бързо.
На детето винаги обръщам внимание, поне докато не отмине "тъгата" по таткото. После всичко си идва на мястото Smile
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.