По лесно ли живеем?

По-лесно от технологична гледна точка - да .Но лошото е че ставаме роби без да се осъзнаваме .Скоро си мислех как живеех ,когато бях дете .Живеех в София - къпех се в кварталното езеро ,зимата пък ставаше страшно пързалка на баира - които днес е застроен отвсякъде , езерото е ужасно мръсно а мойте деца никога няма да бъдат свободни така ,както аз съм била .В този ред на мисли заменила съм свободата и здравето си за удобството почти несъзнателно .И бих предпочела да си живея на село .

   Добре....всеки си казва ...има още нещо .....като не знаеш  друго , не знаеш какво пропускаш.....на мен не ми се клечи във  външен клозет да целя  една малка  дупка с извинение посред зима  , но пък те друго не са знаели.Не ми  се  търка на ръка 3  часа  пране  и после  още 3  готвене и миене на чинии вънка на чешмата.Да не говорим за мухите дето ти кацат по чинията ама си свикнал с тях  , а мъжът ти се къпе по 1 път  в седмица особено ако е студенко и няма  никаква козметика......пак - не са знаели друго.....добре им е било   сигурно....
  Такива работи.....с  няколко думи....без  разстояния и комуникации този път .... .

Точно за пералнята се замислих, че ми бръмчи в момента   Понеже част от живота си съм прекарала по квартири и общежития, пералня имам сравнително отскоро - от 4-5 години, да речем. Преди това си перях на ръка. И не ми тежеше хич. Перях си като поп, ръцете ми се ожулваха, но пак си обличах дрехите по веднъж. Е, сега вече ако ме лишат от пералня, ще кажа "ауууу, ужасссс, ама как без пералня..."  
Мисълта ми е, че се оплитаме все повече в някакви измислени потребности, и че първо се измисля лекарството, а след това съответната болест за него. Въобразяваме си, че не можем без това, това, това... (наскоро попаднах в една тема за 10-те неща, без които не може една жена и прозрях, че всъщност съм мъж  )
И накрая се превръщаме в една тръба с два края, "оранус", както казва Пелевин... демек "устогъз"  

petia911 , клечането във външната тоалетна е здраве .Първо извършваш физическо упражнение ,второ дишаш чист въздух .Ето баба ми половината си живот във външна тоалетна е ходила но е жива издрава на 85 години .Пък аз като се заривам със собстените си .... и си мисля ,че живея модерно едва ли ще доживея 45 Тук няма мухи сигурно само яйца от глистите в безбройните изпражнения от домашните любимци на модерните хвърчат небрежно из въздуха .Вместо три часа да се чудя на коя буза да се подпра едно пране добре щеше да ми дойде сигурно .

Живеем по-сложно, това мога да кажа.

оф   , забравих да добавя....

Само женита са  си знаели какво е да се предпазват от бременност и как ........Да не говорим за раждането вкъщи дори без  доктор...колко бебета и мами са умирали от обикновени неща, за които днес не се  замисляме.На колко от нашите баби  са им умирали по няколко от многото  дечица от  леки заболявания, от незнание.Колко хората са  били болни без да са  знаели това и колко от тях са умирали от лечими болести днес, пък и тогава някои.

Изобщо мисля , че не сме запознати изобщо с начина на живот  тогава, не сме  го почувствали и си мислим , че е била идилия ...нещо като "Доктор Куин лечителката".... Накак романтично , зелено ,пиленца пеят , а момите  червят бузи на хорото и всички пеят ли пеят задружно около масата , а печката през зимата пука , дръвцата  вънка се внасят леко  заскрежени и се слагат  до печката , а дядо потърква ръце и пие винце с усмивка , баба плете.....котето мърка .....Има  ги и тези моменти....но не са само те.....тежък е бил  живота....Не  са си споделяли както днес , не са си отваряли устите да им олеква както днес , не са се чувствали така свободни да се женят по няколко пъти , да търсят щастието.....много са минавали ден подир ден.....докато си мине  живота....та за психологичния момент -  винаги е имало стрес , неудобства , волно и безгрижно не се е живяло....

За мен има  други  възможности за упражнения и "чист" въздух , не кенефа    Искам да те  вида да переш на ръка и да клечиш  вънка , скица....

И какво ви дразни в моите постинги, не се подигравам на живота преди, обичам селото имам баба и дядо там , това е местото ,където се чувствам топло и уютно.Всичко , което пиша е без капка сърказъм и подигравка.Мисля , че съм реалист.

А спомняте ли си Людмил-натуралиста?

Да не би да живееш в "Дружба"?

Имах друго предвид ,че се отдалечаваме все повече от същността си от природата .Затворени в бетонни жилища всичко е коли и пушек .
Иначе съм клечала и във външна тоалетна на село беше такава .  
Тути ,едно време живеех там .Но ходехме да се къпем и на Панчарево докато един ден не разбрах ,че фекалиите на Панчарево и Кокаляне се изливат там .

абе  ,  не  днеска на село бе,   скици ....за миналото  говорим 

Е,   пък във Варна тръбите от канализацията се изливат в морето и течението ги връща на Южния плаж. Ама гледам, че хората пак ходят да се къпят там.  

Мне, не си съвсем права 

Освен ако не заживеем като Людмил /ако се сещаш за кой става дума/, но и той има комп. и И-нет.

Вярно перели са на ръка, готвели на печка с дърва, тоалетни на двора, рядко къпане... Но колко неща са се променяли в течение на живота им? А как е сега? Майка ми си спомня първия ТВ т.е. помни времето, когато не е имало такъв, а сега има 300 канален, компютър, И-нет, мобилен телефон... Това е стрес. Да, може да се ограничи - мой колега все така ползва компа си като пишеща машина само  Но, за да е конкурентноспособен - секретарката му ползва И-нет, защото иначе просто не би могъл да работи. Не можеш да избягаш от новото, от многото, от избора... всичко това е стрес. Баба ми си е перяла в едно и също дървено корито целия живот. Аз сменям пералните на всеки 3-4 години и се чудя коя от стотиците да избера съобразно цени и екстри. Това е стрес. Може да не го осъзнавате, но е.

При положение, че познаваме само един вариант, едва ли някой може да се изкаже обективно.
Винаги едно е за сметка на друго. Идеално няма.

         Много по-сложно и си плащаме с лихвите за това.