Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора

Canada

Мнения: 502
Да разкажа и аз за моето естествено раждане след секцио, още един пример, че е възможно. Малко дълго се получи, надявам се, че няма да ви досадя.
В 34-та седмица започнаха да ми изтичат по малко околоплодните води. Както беше писало едно майче тук – стана, и потече малко, седна, и пак потече, и така 2-3 дни. Първоначално не бях сигурна, дали наистина това са водите, но решихме за всеки случай да отидем до болницата. Там с лентичка, тип лакмусова хартия, потвърдиха, че наистина изтича амниотична течност, че имам 1.5 см разкритие, контракции на 9 мин., които аз не усещах, но шийката на матката не е скъсена. Веднага ме приеха в болница и ме сложиха на система с антибиотик, за да не започне инфекция, тъй като плацентата е пробита и бебето вече не е в стерилна среда. 48 часа ми вливаха по 1 банка антибиотик на всеки 4 часа, после още 48 часа – друг вид, по 2 мл антибиотик на всеки 6 часа, комбиниран с антибиотик на хапчета, и накрая свалиха системата и ме оставиха още 4 дни на 2 вида антибиотик на таблетки. Лекарят ми каза, че ще опитаме да задържим раждането до началото на 36-та седмица (9 месец), казаха ми да лежа и да ставам колкото може по-малко. Бях в самостоятелна стая, със собствена баня и тоалетна, такива са всички стаи в родилното отделение тук. Бебето си е при майката през цялото време. Раждането също става в стаята, не се налага да те местят, и на него могат да присъстват колкото искат близки и роднини. Часовете за свиждане нямат ограничение, а в стаята има и допълнителен матрак, ако таткото или някой близък искат да останат да спят при майката.
Всеки ден, по 2 пъти на ден, ме слагаха на монитор, за да следят тоновете на бебето и да са сигурни, че всичко е наред.
Приеха ме в болницата в неделя вечер, и една седмица по-късно, на 14 януари, неделя, започнаха контракции. Дежурната лекарка провери и каза, че имам вече 2.5 см разкритие и леко скъсена шийка на матката, и вероятно до час ще започне раждането. След около час и половина контракциите се засилиха, но до вечерта се разредиха и постепенно спряха.   ooooh!
На следващия ден, понеделник, цял ден имах подготвителни контракции, които почти не се усещаха. Моят лекар мина да ме види, погледна бебето на видеозон, каза, че е около 2450-2500 гр, че има достатъчно амниотична течност. Видяха се белите дробове и как беба се опитва да диша - така ми го обясни лекарят и каза, че това е много добър признак. Видяхме и главата, че е застанала правилно и дори вече е слязла по-надолу, отколкото на предишния преглед с видеозон преди седмица, когато ме приеха. Лекарят ми обясни, че вече става рисковано да се задържа раждането, тъй като се повишава рискът от инфекция, и ако започне естествено раждане, няма да го спират. Каза също, че ако не започне раждането, на 17ти януари, в сряда, ще ми сложи система за предизвикване на контракции, за да опитаме естествено раждане, както бяхме говорили. Каза, че ще предизвика раждане със система с окситоцин, тъй като това не повишава риска от руптура на матката при естествено раждане след секцио.
Във вторник през нощта се събудих с контракции. Извиках сестрата, тя ме сложи на монитора, който показа контракции на 10 мин. Контракциите продължиха през остатъка от нощта и през деня във вторник, общо около 10-11 часа. Контракциите не бяха особено болезнени, но заради тях не можах да спя. Случваше се да заспя след контракция, но само след 10 мин. следващата ме събуждаше. Затова реших да използвам контракциите да се рахождам из стаята, понякога прикляках или се подпирах на леглото и се навеждах, за да се намести беба по-добре в таза. Не ми направиха преглед за разкритие, тъй като се страхуваха, че може да се внесе инфекция. Като цяло, през целия ми престой в болницата избягваха да ме преглеждат често за ракритие точно по тази причина. За мое разочарование  Sad , вечерта контракциите отново затихнаха и спряха.  ooooh!  Е, реших поне да се наспя и да имам сили за следващата сутрин, когато трябваше да ми сложат системата за предизвикване на раждането.
Да, но беба си е със собствено мнение. Следващата нощ, в 3:30, пак се събудих с контракции, но доста по-силни и по-начесто. Освен това ми се повдигаше, беше ми студено и цялата треперех, все едно ме втрисаше, а като бонус имах и разстройство – всички признаци за едно започващо раждане. Извиках дежурната акушерка, която отново ме сложи на монитора. Този път контракциите бяха на 4 до 6 мин. Направиха ми преглед за разкритие – 4 см. Според акушерката, това разкритие вероятно се е получило след 10-те часа контракции на 10 мин. предишния ден. Оставиха ме да ме наблюдават, за да видим, ще започне ли този път раждането (от третия път, най-накрая), или не. След един час имах 4.5 см разкритие. Аз се надявах да е по-голямо, особено като се има предвид, че контракциите бяха и начесто, и доста по-силни и по-болезнени от тези предишния ден, но ми казаха, че е нормално. Моето първо раждане е планирано секцио, не съм имала нито контракции, нито разкритие, и сега очакваха радането да продължи около 12 часа, като първо раждане.
Опитвах се да ходя по време на контракциите. Докато ходех, болката беше по-поносима, а контракциите – по-начесто. Но понеже ми беше студено и треперех, не можех да ходя много. Затова лежах, после ставах, ходех, пак лягах, и така до сутринта. Дежурната сестра идваше от време на време да ме слага на монитора, за да следи тоновете на бебето.
Към 8 сутринта минаха дежурната лекарка и акушерка от следващата смяна, които щяха да ме следят през деня. Прегледаха ме, лекарката каза, че имам вече 6 см разкритие, и ми спука околоплодните води. Акушерката ми се поскара, че понеже съм искала да ходя, не съм постоянно на монитора, а те искат да следят тоновете на бебето, тъй като падането на тоновете на бебето е един от признаците за руптура на матката, ако се получи такава. Аз казах, че като трябва да лежа, понеже ме боли повече, като съм легнала, особено по гръб, искам епидурална упойка, и тъй като вече беше ясно, че този път наистина ще раждам, лекарката каза, че няма проблем. В болницата предлагат и други методи за обезболяване, като вана с хидромасаж, но и там нямаше как да ме следят на монитор. Пък и честно си признавам, че аз самата вече нямах сили, последните 2 нощи бях спала по 3-3.5 часа и бях доста уморена, пък и раждането ту започваше, ту спираше, и на моменти дори ми се искаше да ми направят секцио, просто да се приключи всичко.
Към 8:30 дойде анестезиологът. Първо замрази кожата около гръбнака, където се слага упойката, убождането не го усетих, и само след 5 мин. се чувствах супер  Very Happy . Мина ми и втрисането, вече не ми беше студено, не ме болеше нищо. Браво на майките, които успяват да родят без упойка или с други методи за обезболяване, но аз нямаше да се справя без епидурална. И за следващо раждане, живот и здраве, пак ще си поискам. След слагането на упойката не го усетих раждането.  Cool
Мъжът ми дойде малко след 8:30, след като беше оставил дъщеря ни с баба й, и остана при мен до края на раждането. Аз вече не усещах болка, лежах си спокойно, говорехме си, слушахме музика (имах радио в стаята). Ето така се ражда като бял човек, спокойно, без болка.  Wink
Около час след слагането на упойката, към 9:30, ми сложиха и система за засилване на контракциите, и след още един час, малко след 10:30, вече имах пълно разкритие – 10 см. Малко след 10:15 аз викнах сестрата, казах й, че усещам нещо, не ме боли, но има нещо различно. Тя ми вля още епидурална упойка, но усещането не премина. Тогава тя ме провери за ракритие и каза, ами усещаш, защото имаш вече пълно разкритие. Докараха стерилни инструменти, чаршафи за бебето, креватче, дойде и дежурната лекарка, и в 11:05 започнах да напъвам. Лекарката ме попита, имам ли алергия към ядки, и като казах, че нямам, започна да ми прави масаж на перинеума с бадемово масло. Аз усещах контракциите, но без болка. При всяка контракция акушерката и мъжът ми ми повдигаха краката и ги държаха присвити назад и встрани (подобно на клекнало положение), докато напъвам, за да се отвори допълнително тазът.
Беба се роди в 11:35  Love  Love  Love , след само 8 часа раждане, последните 30 мин. - напъни, което според лекарката е много добре като за първо раждане. Роди се 2550 гр, 45.5 см, мъничка, но здравичка, диша самостоятелно, с развит сукателен рефлекс, без проблеми със сукането, каквито имат някои по-малки и недоносени бебета. Аз имам 5-6 шева заради епизиотомията, която ми направиха при излизането на главата на беба. След ражданто на плацентата видяхме, че в нея има 2 малки дупки, през които е изтичала амниотичната течност.

Лично моето мнение, като сравнявам двете ми раждания, е че болката след секциото, когато излязох от упойка и не ми дадоха обезболяващи, и болката по време на контракция, за мен са напълно равностойни. Болката след секциото обаче беше постоянна, за разлика от тази по време на контракция, защото между контракциите имах 4-6 мин. почивка и дори се случваше да задремя между две контракции. Освен това, ако можех да ходя повече, нямаше да усещам толкова контракциите – когато ходех или заставах в различни пози за раждане, болката беше доста по-слаба, отколкото когато лежах.
Възстановяването след раждането обаче изобщо не може да се сравнява – една седмица след секциото все още трудно ставах, трудно се движех, имах болки, и ако дъщеря ми не беше в болница, нямаше да се справям сама с грижите за нея. Сега не само се грижа сама за Никол от раждането й, но 5-6 дни след раждането вече си оправях и в къщи – не ми е било проблем да пусна пералня или да сготвя например. Болки от шевовете почти не съм имала, а и тези, които имах, са несравними с болките след секцио. И най-добрият вариант за тези, които се страхуват от болката, според моят опит, е естественото раждане с епидурална упойка.

Пожелавам успех и на другите майчета от форума   bouquet , на които им предстои да опитат естествено раждане след секцио, и се надявам и те да разкажат за своето раждане!!
Цитирай

Димитровград

Мнения: 859
Честито бебе!Много хубав разказ и поучителен!Ще е полезен за много бъдещи майки!
Цитирай
Честито Бебче,

твоят разказ и този на емем ме окуражават страшно много, че вагинално раждане след секцио е възможно, макар и по-трудно в България.
На мен скоро ми предстои, надявам се вагинално, след секцио. Дано.
Много здраве и бързо възстановяване.
Цитирай

Старата столица

Мнения: 5 363
Честито бебче!
newsm10
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
Чудесно си се справила - браво на теб Very Happy Изключително полезно е, че има вече няколко такива разказа, с различни използвани методи и начини в зависимост от това кое майката преценява като най-добро за себе си - така повече мамчета ще се окуражат, че могат да използват правилно различните възможности, за да получат раждането, което желаят Very Happy
Много радости с Никол и занапред Hug
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 216
Да е живо и здраво бебенцето и да мрънка по малко. Много смело от твоя страна да се решиш на нормално раждане след секцио. Аз категорично искам да родя и втория път с операция.
Цитирай

под жаркото слънце

Мнения: 2 551
Браво и честито бебче!   bouquet
Цитирай

София-България, Израел - където си поискам

Мнения: 2 563
Браво и честито бебче!  :bouquet
При мен също се получи така второто ми раждане беше нормално, а първото секцио и не съжалявам за това. Емоциите при самото раждане са невероятни, бях с епидурална упойка и не чувствах болка, а само положителни емоции и гушнах и видях моето бебче веднага и таткото беше при мен , което беше още по-хубаво. След секциито за съжаление видях дъщеря си след 8-9 часа за малко, от раждането не помня нищо, защото бях с пълна упойка.
Цитирай

Варна

Мнения: 472
Честито бебче Никол!
Като чета такива разкази като твоя и на Емем се радвам и се окуражавам много.
Моето първо беше планово секцио по мед. причини, но страшно много искам следващите да са нормални.
Благодаря за споделянето и браво на теб.
Цитирай

Русе

Мнения: 2 351
ЧЕСТИТА РОЖБА!
Да ви е жива и здрава и мн да ви радва!  baby_neutral
Цитирай

Sofia

Мнения: 12 526
А в коя болница ражда?
Цитирай

Бургас

Мнения: 435
Честита бебка,да ти е жива и здрава!
Много е интересно това,което си написала,ама защо ли ме смущава фактът, че си раждала в Канада?Не вярвам в България тук да ти обърнат такова внимание (извини ме за песимизма).Порази ме това,че след изтичане на околоплодна течност са те приели в болница и са ти вливали антибиотик (което е напълно нормално) Но тука има много момичета,изпаднали в подобна ситуация,на които не са правени подобни процедури.Сещам се за една мама от Бургас,даже беше пуснала подобна тема,но освен че са й казали да си почива и да пие магнерот,нищо друго не са предприели.
Цитирай

София

Мнения: 3 967
Честито!  bouquet Раздвам се,че толкова леко е минало раждането. Аз също се замислям за епидурална упойка, но малко ме е страх, не знам защо... Твърдо искам нормално раждане поне засега, стига всичко да е наред и да не се наложи секцио. Peace
Цитирай

София

Мнения: 3 162
Честито! Поздравявам те за куража да родиш естествено след секцио и много се радвам, че всичко е приключило успешно. Не е било лесно при вас с това изтичане на води и продължителни контракции, но явно добре си подбрала болницата и лекарския екип и са се грижили добре за теб. Учудва ме малко това, че оситоцинът не предизвиквал руптура, защото именно това пише като един от рисковете на опаковката му, но явно е въпрос на правилна дозировка. Да сте живи и здрави всички сега - а третите може и у дома да ги раждаме!  Laughing
Цитирай

София/Варна/Стокхолм

Мнения: 1 896
Честито бебенце!
Подобни разкази много ме вдъхновяват. За мен има още доста време, но се надявам и аз да последвам примера на родилите нормално след секцио.
Жалко че все още е рядкост в България, сигурно няма да мога да разчитам на толкова адекватно отношение от специалистите.
Никит@,
Ще чакам и ти да разкажеш историята на едно успешно вагинално раждане след секцио в български условия. Успех!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора