Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 29 ян. 2007, 17:29 ч.
  • Преглеждания  997  Мнения  21  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 1 468
Момичета, ще Ви отперя един въпрос с доста подвъпроси /половината поне неизказани/.
 
Прочетох едни книжки напоследък и все още съм под тяхно влияние,
 но това което сега видях написано,
винаги съм го усещала като истина, правило, условия за духовно развитие.

Интуитивно ли достигате до своите истини?
Каква е ролята на доброто в нашия живот / семейството, съседите, колегите, непознатите по улицатта/?
От къде тръгва доброто според Вас?
Как ставаме проводник на злото, с какво по-точно?
Даваме ли си сметка за този житейски факт?
Кое от тях поощряваме?
Докъде можем да стигнем /според понятията добро и зло/?
И още въпроси може да има...
не е необходимо аз да ги задавам....

Реклама
# 1
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 156
Ако седна да ти отговарям, няма да ми се размине без есе. Laughing
Давам си сметка, че приказките, прочетени в детството са оказали огромно влияние върху характера и светогледа ми.
Разбира се, отначало се стремях да бъда добра, защото очаквах някаква награда. Ако помогнеш на някоя живинка в беда, току виж ти казала къде е скрито златно съкровище.  Wink
Постепенно разбрах, че награда наистина има, ама не е тази, а даже по-голяма.
Интуиция, опит, възпитание, размисли дървенофилософски, хаотично избрана литература - ето я моята пътека на познанието. Grinning

# 2
  • Мнения: 3 271
Казаното от Василиса + музиката е моят отговор. Разбира се има още мноооого, но нека го закръглим до тук засега Simple Smile

# 3
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 193
Ами тя, като се изкаже Василиса, и после ние само кимаме: да, да... Heart Eyes

Доброто тръгва от сърцето. Извира с онази сълза, която проронваме за падналото птиче, което сме видяли преди мнооого години. И се трупа, трупа се в нас, в децата ни, в непознатите, на които се усмихваме без причина. Вярвам, че всяка усмивка е зрънце добро, пратено към хората.

# 4
  • Мнения: 6 608
 На добрина са ме възпитали мама и тате....  Heart Eyes

# 5
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Мойта е много лесна. Такъв ми е натюрелът  Flutter Flutter Аз знам, рядко се колебая и то е по-скоро от липса на смелост, отколкото от незнание кое решение да взема. И обикновено съм права.
Правилата за добро и зло също са ми лесни, спазвам правилата, понякога не ги спазвам и гледам да върша такива неща, че да си спа спокойно после.
За мен доброто е понятие, което не може да бъде определено глобално и затова се ограничавам основно до собственото си добро, щото чуждото добро е нещо имагинерно.

# 6
  • Мнения: 3 424
Доброто е въпрос на гледна точка.
Има две гледни точки.
Тази на свекървата.
И твоята.

# 7
  • София
  • Мнения: 3 447
Лиска рече и отсече  Simple Smile
Доброто се учи, мисля аз. Лошото е по рождение.

# 8
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
аз, пък мисля, че доброто е по рождение, а лошото се придобива  Thinking

# 9
  • Мнения: 1 376
Интуитивно ли достигате до своите истини?- Донякъде- да. Чувствам или усещам нещо и започвам да го разчепквам, за да разбера какво и защо чувствам. Чепкайки, тоест мислейки, тоест не интуитивно, стигам до истината си. Но тази истина вече е била достигната интуитивно, а след това съм я облякла в думи и стройни изречения.

Каква е ролята на доброто в нашия живот / семейството, съседите, колегите, непознатите по улицатта/?- в моя живот- голяма. Упорито вярвам, че всеки човек е изначално добър и доброто ражда добро. В повечето случаи съм права Wink

От къде тръгва доброто според Вас?- от хората, от мисълта, от моралните категории. Животните нямат понятия за добро и зло.

Как ставаме проводник на злото, с какво по-точно?- нямам идея как ставаме проводник. Низ от събития, случайности, не толкова случайности, родителите, семейството, възпитанието, средата, ние самите, саморефлексията или по-скоро липсата на такава. Всичко накуп.

Даваме ли си сметка за този житейски факт?- за кой, че ставаме проводник на злото ли? Лошото е, че злото и доброто не са абсолютни категории и няма точно определение за тях, тоест зависи от времето, гледната точка, обстоятелствата. Много често си мислим, че сме проводник за доброто всъщност, а то е зло за някого.

... Много въпроси още имаш, но на мен дотук ми стигнаха силите Simple Smile

# 10
  • Мнения: 6 608
зло няма...има глупост

# 11
  • София
  • Мнения: 3 447
аз, пък мисля, че доброто е по рождение, а лошото се придобива  Thinking
Децата късат краката на скакалците. Това добро ли е?  Simple Smile

# 12
  • Мнения: 1 468
Доброто, според мен тръгва от душите ни, на който му харесва може и от сърцето да излезне.
Грейва с усмивката на лицето ни и процъфтява тогава, когато постъпваме според интуицията си, /не според възпитанието, защото възпитанието, което сме получили, не винаги предопределя вършенето на добри дела/...,а пренебрегнеш ли интуицията, влизаш в спор със съвестта си и разбираш, усещаш че грешиш и грешките човешки винаги са навързани една с друга...
Доброто, както и злото са част от нас, но ние определено умеем да правим разлика помежду им.   Материални сме до болка понякога, рядко обръщаме внимание на малката добрина, извираща от душата, а тя има свойството /според мен/ да предизвиква вълна от малки добрини, да дава енергия, да тласка напред за разлика от сблъсъкът със съвестта - от него произлизат само угризения, крачки назад и оскотяване / знам, че думата е прекалено силна /
Основното е да бъдеш в мир първо със себе си, после и с другите.

Лиске, гледните точки не са две и не са на мен и на свекърва ми. Mr. Green
Гледните точки са различни, когато хората мислят материално и пресмятат в долари, евро и т. н.

# 13
  • Мнения: 1 629
Възпитавам се в доброта. Не ми идва отвътре понякога. Лошотията ми е по-присъща. Е, това е да си възрастен, да си даваш сметка за последствията от постъпките си.

# 14
  • София
  • Мнения: 3 447
Възпитавам се в доброта. Не ми идва отвътре понякога. Лошотията ми е по-присъща. Е, това е да си възрастен, да си даваш сметка за последствията от постъпките си.
Точно това имам предвид - че жестокостта и егоизмът са инстинкт, а добротата се възпитава с осъзнаването на причинно-следствените връзки.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт