Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Преди 4 години и три месеца загубих сина си който беше на шест години. Загина при катастрофа.Излязъл с колелото и повече не се върна.Когато това се случи сякаш земята под краката ми се отвори погълна ме и се затвори над главата ми.Никоя майка не трябва да преживява това което аз преживях и все още преживявам.Човек се научава да живее с тази мисъл но болката не намалява. Отнети ми бяха толкова нужни човешки радости като това да прегръщам детето си ,да го гледам как расте ,да мога с ъс спокойно сърце да се радвам на семейните си празници.Можех да сложа край на мъките си като отида при сина си,но на кого щях да оставя осем годишната си дъщеричка?!
Единственият изход от тази безнадежност беше да си родя друго детенце.Това е единственото нещо което може да те зарадва след такава загуба.
Година и половина след трагедията се роди дъщеря ми Александра. Тя отново пусна слънцето в дома ни.
Сега е на две години и десет месеца и е щастлива защото чака да се роди братчето и. Още съм в първи месец но тя е сигурна че ще е братче. Децата са богатство не ги приемайте като даденост.
Но едно е истина както се пееше в една песен ПОСЛЕ ДАЖЕ СТО ДА ИМАШ ПАК ЩЕ ТИ Е ЖАЛНО!!!
Цитирай


Мнения: 3 592
Съжалявам за загубата ти Crying or Very sad
Дано намериш сили да изправиш глава заради другите си деца!
Твоето момченце е ангелче и ще бди над другите ти дечица.  Никога няма да спре да ти е мъчно, но дано поне болката намалее в дома ти, когато там греят много детски усмивки.

Цитирай

между два живота

Мнения: 1 903
Мила ТРИНИДАТ, абсолютно си права. Никое дете не може да замести загубеното. И аз бях поставена пред подобно изпитание и още съм. Остава за цял живот. Гушни дъщеричките си и с тяхната обич очаквай раждането на бебчето. Отдай му от сега майчина любов, то има нужда. Пожелавам ти много щастие и нека желанието на малката Алекс се сбъдне. Между редовете се разбира, че това е и твое желание. Нека всички са живи и здрави, независимо момиченца или момченца. Hug
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 271
Колко тъжна истина, Тринидат. Crying or Very sad
Има моменти, в които се чувствам "щастливка". Сравнявам моята загуба с подобна ва вашите - на Глори, на Анджи, на Димана, сега и твоята. Не намирам въобще думи, с които да опиша безсилието си от загубата на едно гушкано и обичано човече.

 А колкото и да не ни се ще, продължаваме напред. Всички загубили в някакъв етап най-скъпото си. Даже и мечтите, които са още в зародиш.
Цитирай

БУРГАС

Мнения: 255
Съжалявам мила за загубата ти.Знам колко боли и как тази болка няма да си отиде никога ,независимо колко деца имаш след това.Моята история е подобна на твоята ,с тази разлика че аз нямах други деца ,а само дъщеря ми ,която вече е ангелче.Аз също исках да захвърля всичко и да отида при нея ,но ме спря това че щях да причиня още по голяма болка на родителите си ,като загубят и мен.Да знам по празници е най тежко и трудно.Сега аз живея ден ,за ден ,но ти трябва да бъдеш силна и да се радваш на Алекс и на детето ,което чакаш.
Пожелавам ти детето ,което чакаш да запълни поне малко празнината.

Прегръщам те.
Цитирай

София

Мнения: 1 097
ТРИНИДАТ съжалавям з загубата ти  Crying or Very sad .Много сила е нужна след такава загуба.
Цитирай

Варна

Мнения: 2 768
И аз загубих синът си ТРИНИДАТ, беше на 3г9м.
Разбирам всичките ти емоции.... много е трудно да опиша какво е.... няма такава мъка, боли много, много....
Една възрастна жена тогава ми каза, че чувството е като рана, хваща лека коричка с времето, но под нея продължава да кърви ...
Цитирай

Atlanta ,USA

Мнения: 2 849
Бъди силна ,заради децата си .Болката остава ,но любовта ще ти помага да си на крака .Нямаме друг избор . Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.