Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 3
Здравейте, отдавна чета форума но все не се решавам да пиша. Имам проблем който до сега се надявах да се реши самичак, но уви. Омъжих се преди 3 години и в началото живеехме при бащата на съпруга ми, заради когото се отказах от собствено жилище.(знам че беше тъпо но го обича и бях готова на всичко). И така докато едим ден забременях. И тогава баща му, кото до тогава неможеше да живее сам, заяви че трябва да се изнесем и да си търсим лесното. Аз бях бременна в 8м. Не ми се говори какъв ужас преживях. Всичко се оправи сега живее в собствено жилище.
Проблема е че в този момент съпругами отдяля огромно внимание на баща си. Грижи се за него повече  отколкото за нас. Това страшно започва да ме изнервя, незнам дали имам прави или не. Никога не съм имала несхто против да се грижи за него. Но той прекарва всеки ден по два часа там(в грижи).
Моля ви кажете ми дали имам право да се дразня, нали той все пак му е баща! Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 2 382
Поговори със съпруга си за това, че и вие с детето имате нужда от неговите внимание и грижи. Това е най-общият съвет, който мога да ти дам.  Hug
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
Хубава е, че се грижи за баща си, все пак му е родител,
но семейството трябва да е на първо място.
Поговори с него  Peace
Цитирай

София

Мнения: 1 165
баща му много ли е зле и тези грижи след работа ли стават? Нали ви е казал ,че не ви иска та той толко лесно ли пренебрегва обидите. Моя мъж е същия лесно забравя забития нож и пак нали си е чувствителен помага. Не съм сигурна,че с говорене става или то поне не с директния тон аз пробвах и стана по зле само си докарах скандали. Докато един ден не осъзна истината и попрестана ама до тогаваа си отрових нервите. Говори с него но с добро все едно искаш ако можеш да помогнеш ама да сте заеддно във всичко,защото така и вие ще го имате и така лека полека пристъпвай,но ти си познаваш човека де това аз направих, а ти направи което решиш за правилно. С мълчание обаче той няма да се усети
Цитирай

София

Мнения: 6 164
Разбирам те, защото бащата на съпруга ми пет пари не дава за нас, а имахме дом, благодарение на МОИТЕ родители. Сиреч от тоя човек не сме видяли никога нищо!!! Какво мисля аз ли? - Боклук, дори не искам да го виждам, но въпреки ненавистта ми - никога не съм си позволила да кажа нещо пред мъжа ми. Какъвто и да е баща му - добър, лош - той му е баща - единствен. Не мога да искам да го мрази, нали? А и аз съм се омъжила не за бащата, а за сина. Съответно нищо не мога да изисквам от свекър ми. ... И все пак не рядко съжалявам за този ми начин на мислене... Но това е то... Уважавам чуждото мислене, мнение, държание и считам, че никой не ми е длъжен с нищо. Оправям се сама. Peace
Ако някой те пренебрегва, не е бащата, а сина.
Цитирай

Burgas

Мнения: 79
Поговори със съпруга ти. Кажи, че искаш да прекарвате повече време заедно, било то и да ходиш с него при баща му. Създавай му работа вкъщи, искай да излизате на разхотки, ходете  на гости, покани приятелски семейства . Така малко по-малко той ще почне да ходи по-рядко при баща си и това дано после му стане навик. Успех ти желая.  bouquet
p.s. Решението на проблема ти трябва да почне с разговор!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.