Но когато детето се разболя, започнаха да ме глождят едни съмнения, едни догадки...
Ето симптомите:
1. Рисува основно принцеси. Еднотипни, с широки рокли, в анфас.
2. Доколкото рисува други неща, те в 50% от случаите са добавки към принцесите - замъци и пр.
3. Види ли нещо в "йозово", вдига личице към мен и пита "хубаво е, нали" (щото обикновено съм гледала да намекна, че има и други цветове). Ако кажа, че е хубаво, грейва (а то една циклама безподобна...)
4. Сподобихме се с барбиподобни кукли. Даже две. Първата й я купих собственоръчно поради следия казус - на рождения й ден планираната от мен торта-замък рухна през нощта в хладилника и трябваше бързо да направя ефектен заместител, ерго правих тортата-принцеса със закупена от близката будка трилевова китайска кукла. Както знаете, тези торти се правят с горната половина на куклата, забучена върху полукълбо от блатове и крем и облечена с фондан (щото каквито са дългокраки, много матриал ще отиде да се скрият оригиналните краци). След като ходи да гледа около 15 пъти тортата в хладилника, след празненството изтръгна половината кукла от тортата и почна да играе с нея. Тук реших, че обичам детето повече от добрия вкус, съчлених куклата, измих я и я облякох. След което се принудих да й купя нормална кукла от същия сорт, защото трилевовата версия беше ужасна. Горе-долу по същото време й подариха и Барби, тъй че сега си има таман две.
Та!!! Искам да попитам минава ли тази принцеска болест, колко държи и оставя ли трайни поражения!?
Наскоро един приятел развиваше тезата, че жените-илюстраторки се познавали по маниера, защото дългогодишното рисуване на принцеси белязвало навеки начина им на зографисване
Споделете опит, моля