Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора

Дойчеланд

Мнения: 1 947
   Това е тема за помощните средства по пътя към Естествената Бебешка Хигиена (ЕБХ) и по-точно, превод
на част от книгата на Ингрид Бауер " Diaperfree" (или "Es geht auch ohne Windeln" на немски език, от който съм
превеждала)
. На български език почти няма материали, а интересуващи и желаещи да практикуват този
метод има (съдейки по все повечето майки, които се включват в обсъждането на темите, пуснати досега
(по-долу са линковете към тях). Надявам се да е от полза!

  Ако публикуването на този текст нарушава някакви правила, моля
кажете, ще намерим друг начин заинтересованите да стигнат до него.

   
   Приятно четене! Hug

*************************************************************************************************
Други теми от форума за Естествената Бебешка Хигиена / Infant Potty Training / Elimination communication / Natürliche Babypflege:

За изхождането, закаляването, кърменето на поискване       
Естествената бебешка хигиена: как да започнеш с бебе над 6 месеца     
Как да отгледаме бебето без памперси
Деца без памперси

*************************************************************************************************
За повече информация по темата:

Култура в памперси. Какво искаш да кажеш, че има друга алтернатива?
Infant Potty Training
Infant Potty Basics
DIAPER FREE! The Gentle Wisdom of Natural Infant Hygiene - сайт на авторката на книгата И. Бауер
TopFit - die liebevolle Kommunikation der Babypflege /на немски/

*************************************************************************************************


Четири помощни средства по пътя към ЕБХ

                                                                                                                     
Автор:  Ингрид Бауер


   Четири практични помощни средства, чрез които можете да комуникирате с Вашето бебе по отношение на изхождането. Тези средства са:

   
  • Времеви интервали и ритми
   
  • Сигнали и език на тялото на бебето
   
  • Интуицията Ви
   
  • Ключови звуци за бебето

  Това не са нищо друго, освен различни аспекти на връзката между майката и детето.
  При ЕБХ /или „естествена грижа за бебето“, бел.прев./ комуникацията между майката и бебето е винаги инивидуална и неповторима. Четирите помощни средства се съдържат в нея в различни съотношения. Те се променят във времето и според етапа на развитие на детето понякога са по-силно, а друг път - по-слабо изразени.

   Четирите помощни средства на естествената бебешка хигиена се основават на една изпълнена с доверие връзка между майката и детето. Първите три помощни средства – да уловиш точния момент, да разбираш сигналите на бебето и да следваш интуицията си – ще ви помогнат да да разпознаете кога Вашето бебе има необходимост да се изходи. Кое от тези три средства ще предпочетете зависи от Вашите културни и индивидуални особености и от Вашето лично отношение с детето. Майка от Кения, например, може би, би казала, че „просто знае“ кога бебето и трябва да пишка. Индийската майка, пък, би ви разказала за съветите, които е получила от нейната баба - например, че бебето трябва да се изходи веднага след събуждане и около 15 минути след кърмене. Канадската майка, от своя страна, изхожда бебето си, когато разпознае определен израз на лицето му.

   Четвъртото помощно средство, което има еднакво високо значение, независимо от културните различия, са ключовите звуци. Към това спада държането на бебето в една определена поза, докато се използва определен „задействащ механизъм“ под формата на звук или действие. Това „сигнализира“ на бебето, че може да се изходи по приятен, сигурен и чист начин.

   Обобщено може да се каже, че четирите помощни средства заедно допринасят да опознаете детето си. Първите три (ритъмът, интуицията и сигналите на бебето) ви доставят важна информация за нуждите на бебето Ви. Четвъртото (сигнализирането) е Вашият начин да покажете на бебето си, че сте го разбрали и че ще задоволите нуждите му.


1.Установяване на точния момент
 
Ритми и модел на поведение

   За да определите точния момент, са важни различни компоненти, които могат да помогнат на майката да разпознае нуждите на детето си по-добре.
   През деня съществува един общ, цялостен ритъм: Колко често трябва да се изхожда бебето, по кое време на деня и кога е повече, кога по-малко? След това има по-специални моменти за изхождането, които са в зависимост от особени случаи, като съня, кърменето и активността на бебето. Освен това има и други фактори като климатични промени, болестни състояния или стрес, които могат да повлияят интервалите между изхожданията.

Колко често трябва да се изхожда детето?

   Повечето майки знаят точно колко пъти на ден ака детето им. При едно новородено това е между два и пет пъти. По-големи кърмачета често не акат по няколко дни, без това да представлява проблем. Като цяло, едно голямо бебе ака един-два пъти на ден, при някои е редовно в точно определен момент от денонощието, например всяка сутрин. След първите седмици или месеци от живота на бебето ритъмът се утвърждава ясно.
   Но колко често трябва да пишка бебето? Откъде можете да знаете кога да го изпишкате?
   Отговорът е много лесен: Винаги, когато получите сигнал от бебето или имате чувството, че сега е моментът. Ако сте концентрирани върху нуждите на детето си, вместо върху определен резултат или ви е грижа за килима, би трябвало да нямате проблеми.
   Бебетата имат съвсем естествен ритъм на изхождане. „Те пишкат непрекъснато“ - казват майки на съвсем малки бебета. Може да останете с такова впечатление, но в действителност това не е така. Като цяло, новородените пишкат между осем и осемнайсет пъти на ден. По-малко от шест пъти би означавало, че детето е болно или има проблеми с отделянето и причината за това трябва да се открие. Постепенно се увеличава количеството урина, което бебето може да задържи в пикочния си мехур, както и интервалите между пишканията. По принцип, когато практикувате ЕБХ, би трябвало бебето между 2 и 4 месеца да пишка все по-малко. Ако при вас е така, наблюдавайте детето си и продължавайте. Може би, ще можете да откриете ритъм. Някои бебета имат необходимост да пишкат повече в определено време на деня. Моят син  трябваше, например, известно време да пишка след събуждане, после около 20-30 минути по-късно пак и отново в следващите часове. Следобяд и вечер, обаче, често по 3-4 часа нямаше изобщо нужда.

По време на сън

   По време на дълбок сън бебетата се подмокрят рядко. Повечето се събуждат нощем или по време на дрямката си, когато имат нужда да пишкат, така че този момент лесно може да се улови. Времето сутрин, след събуждане, е добре познато на всички майки по света, които практикуват метода. Нощем бебетата често имат ясно изразен, надежден ритъм. Те се събуждат, защото трябва да пишкат. След това отново заспиват при кърменето.

По време на кърмене


   Нуждата от уриниране зависи непосредствено от кърменето. Бебе, което се кърми на поискване, в началото най-вероятно няма още ясно забележим ритъм. Неговите изхождания изглеждат случайно разпределени през деня. Ако Вие не се съсредоточвате върху часовника, а се ориентирате повече по физиологичния ритъм на бебето, може би все пак ще откриете някакъв образец. Честотата и времето на изхождане може често да са свързани с времето на кърмене, особено ако практикувате ЕБХ по-отдавна.
   Бебетата може да пишкат веднага след кърмене или определено време след това (около 10-20 минути по-късно). Тук роля има коликалният рефлекс. Някои съвсем малки бебета отделят урина или изпражнения по време на самото кърмене. Затова се препоръчва да имате приготвено гърне или легенче и да го държите под бебето. Новородени, които се кърмят често през деня, се и изхождат доста често. Постепенно изхожданията намаляват, дори и когато нуждите от кърмене остават същите.

Хранене, време и стрес

   Промени в храненето, климата и навиците могат да повлияят на честотата на изхожданията на бебето. Вероятно ще установите, че времето на уриниране се променя, ако сте на път или въведете някакво ново действие в ежедневието. Преместване, емоционален стрес, болест или трудни фази на развитието, като начало на пълзенето или никнене на зъби, също могат да имат въздействие върху храносмилането и изхождането, както и върху кърменето и съня.
   Когато бебето Ви започне да приема твърда храна, консистенцията и цветът на изпражненията се променят. Стават по-тъмни, по-твърди и сухи и часовете, в които детето се изхожда, също се променят. Хранителни алергии или чувствителност към определени продукти могат да бъдат причина за по-често уриниране и да повлияят на храносмилането.
   Аз винаги знаех, че трябва да се погрижа за допълнителни възможности за пишкане, когато синът ми беше ял диня. Заради силно диуретичния ефект на този плод трябваше да му го давам само много рано през деня. Когато беше ял диня вечерта, през нощта многократно го носех до тоалетната, за да остане леглото сухо. Други диуретици, които засилват нуждата от уриниране, са например грозде, целина, магданоз, сок от грейпфрут и кофеин (в шоколад или в кърмата). Също, когато бебето суче много вечер, нощем трябва по-често да пишка.
   Сезоните и климатичните промени също имат ясно изразено влияние върху уринирането. "Майки от по-топлите страни се справят по-леко с ЕБХ от нас. (Lauri Nandyal – майка, лекар от Ohio, USA) От една страна, децата не са толкова дебело облечени, а от друга – те отделят по-малко урина. Постоянната горещина предизвиква отделянето на вода през кожата, също и вентилаторите в помещенията отнемат влага от кожата. Това установих при моето бебе, докато бяхме в Индия. Освен това, беше изключително трудно да получим чиста, стерилна вода, въпреки че аз опитвах да пия, колкото може повече, но не ми се удаде. Аз също губех много вода чрез потенето. Знаех, че с кърмата дъщеря ми получава по-малко вода от обикновено. Навън цареше жега над 40°С, а вътре държахме постоянно включен вентилатор. Бебето ми беше сухо безпроблемно и без усилия стана "чисто", когато се прибрахме през зимата в Охайо."
   В много горещи дни урината се оцветява по-тъмно и количеството и става по-малко, което е алармен сигнал, че трябва да кърмите по-често и да внимавате за водния баланс на бебето.
   Ако наблюдавате бебето си и се нагодите по него, скоро ще откриете неговия собствен и      неповторим ритъм. Може би ще го разпознаете, използвайки разума си или пък просто ще се почувствате "в хармония" с Вашето дете и ще знаете кога е време. Желателно е да останете отворени за детето си, без да прекалявате с концентрирането върху времевите интервали. Ако в първите седмици от живота не бебето го наблюдавате от една спокойна, изпълнена с любов и позитивност позиция, Вашето чувство за времето ще дойде от само себе си.


2.Сигнали и език на тялото на бебетата

Комуникацията Майка-Дете

   В нашата зависима от езика култура ЕБХ представлява единствен по рода си, неповторим начин на комуникация. Тя започва в един момент, когато бебето все още не умее да говори. Майката не само реагира на сигналите на бебето, но и то реагира забележително на нейните послания. От това произлиза един общ език, един вид език на знаци или език на тялото. За повечето хора от западната култура е смайващо, че детето може да показва своите нужди и да разбира ключовите звуци на заобикалящите го хора.
   В действителност, това съвсем не е толкова загадъчно и необяснимо. Всяка майка, на която се дава възможност и подкрепа да засилва симбиозата със своето дете, може да Ви разкаже много за това как бебето и споделя за потребностите си от храна, нежност и докосване. Тя разпознава неговите знаци за глад и умора. Всъщност тя трябва просто да изостри своето съзнание, за да разбере знаците, показващи нуждите за изхождане.
   В изчерпателната книга "Kangaroo Care" Susan Ludington-Hoe и Susan Golant описват своя  революционен, но абсолютно убедителен метод за носене на преждевременно родени бебета върху гърдите на майката, вместо да се слагат в кувьоз. Те са успели да открият поне 14 ясни знака, когато бебетата изпитвали болка или глад, или когато страдали от пренатоварване на сетивата и напрежение. Тези миниатюрни и крехки създания могат да дават ясни сигнали и послания  с ръце, крака, глава, очи, уши и други части на тялото, като например "Стоп", "Страх ме е", "Уморен съм" или "Стресиран съм". Щом тези най-малки бебета могат по този начин да "разговарят" с нас, едно нормално развито бебе е напълно в състояние да "каже" "Имам пиш!".

Множество сигнали

   От моите наблюдения върху много бебета и от разговорите ми с техните майки стигнах до заключението, че отделните бебета изразяват нуждите си по различни начини. Сигналите пък, които биват възприемани и на които майката отговаря, обикновено са най-силни и детето ги употребява най-често. Това е като Feed-back. Може би, това е причината в различните култури да са обичайни различни знаци и сигнали.
   Майки от традиционни общества често се концентрират върху знаците, които преобладават в тяхната култура. Тези, които носят децата си на гръб през целия ден, могат да разпознаят нуждата за изхождане по напрегнатото положение на тялото и по движението на крачетата. При племето Digo в Източна Африка майките се учат да разбират езика на тялото на бебето чрез точно наблюдение на движенията на кърмачето, напрягането на мускулите и кожата, което включва гримаси, ръмжене и викове. Явно майките-Digo наблюдават много точно начините на поведение, свързани с нуждите н бебетата им от храна, топлина, допир, изхождане и сигурност. Когато отговарят веднага, те помагат на детето си да изучи езика на знаците, с чиято помощ те могат да комуникират.

Общи сигнали

  Следните сигнали могат да покажат нужда за уриниране при малко кърмаче:

  • Гърчи тялото си.
  • Мрънка, хленчи.
  • Изкривява лицето си, повдига вежди.
  • Бръчка чело или е "обърнато навътре" изражение на лицето.
  • Става тихо или прекъсва заниманието си.
  • Става неспокойно или нараства активността му.
  • Гледа втренчено майка си или посяга към нея.
  • Повиква майка си с определени звуци.
  • Показва с очи, ръце или с тяло в посока на "мястото" (за изхождане).
  • Стряска се или се събужда.

   По-голямо бебе сигнализира за своята нужда по следните начини:

  • Идва при Вас.
  • Върти се, пълзи, бяга или върви в посока на "мястото".
  • Катери се по ръката Ви, за да го занесете на "мястото".
  • Слиза от Вас, за да не Ви намокри.
  • Опитва да се освободи от колана или седалката за кола.
  • Напуска леглото, дивана, килима.
  • Вика настойчиво.
  • Хваща се с ръце за гениталиите.
  • Издава ключов звук.
  • Заема в ръцете ви обичайната поза за изхождане.

   Когато бебето е голо, вероятно ще забележите, че коремът му е напрегнат. При момченцата може скротумът да се свие и пенисът да стане малко по-голям или да еректира.

   Сигналите, когато бебето трябва да се изходи по голяма нужда, наподобяват споменатите по-горе признаци. Често те са още по-ясно изразени плюс ръмжене, навеждане, газове, гримаси, почервеняване на лицето и силно гърчене на тялото. Малко бебета показват всички тези сигнали. При някои те са по-слабо изразени, отколкото при други. Когато детето Ви става по-голямо, вероятно тези сигнали ще се променят. Чрез точно наблюдаване скоро ще можете да разпознавате неговото "Трябва да..."-поведение.
   Между другото, обикновено крещенето и други знаци за очевидно неразположение не са показател за нужда от изхождане (с изключение понякога на колики и храносмилателни смущения). Във всеки случай, това сочи, че досегашните опити за получаване на внимание са останали безуспешни. При здраво бебе нуждата за изхождане обикновено не е болезнена или неприятна. Но ако вече е свикнало с естественото възпитаване в чистота, по принцип то не желае да се изцапа и може би е обезпокоено, когато не се оръща веднага внимание на сигналите му. Аз смятам това за едно чудесно доказателство за способността на детето да усеща нуждите си и свободно да ги изразява. Едно дете, което има състрадателна майка и здравословна връзка с нея, знае съвсем точно, че то заслужава не по-малко от това.


3.Интуиция

Симбиозата Майка-Дете

   Когато за пръв път аз и моето дете установихме една изпълнена с доверие комуникация относно нуждите му, се доверих предимно на нашата интуитивна връзка, вместо на времевите интервали и видимите сигнали. Един от най-големите подаръци на ЕБХ за мен беше симбиозата, която се простираше и върху други области от контакта с моето дете.
   Много хора трудно могат да си представят тази интуитивна свързаност, дори и когато многократно виждат, че тя функционира. А в културите, където ЕБХ е широко разпространена, интуитивната комуникация се разглежда често като основа за разбиране на потребностите на детето. Тези майки обясняват феномена често с израза "Просто знам", когато биват попитани откъде знаят кога бебетата им имат нужда.
   При мен интуитивна или инстинктивна връзка се разви съвсем естествено, без да се е налагало да се решавам на това. Често бях питана откъде знам всъщност кога моят син трябва да се изходи, какво съм почувствала, кои знаци съм забелязала.
   Трудно ми беше да отговоря на тези въпроси, тъй като това не е непременно съзнателно усилие, когато човек използва интуицията си по този начин. Интуицията трудно може да се прецени и обясни. Майка, която е кърмила или кърми, може би познава чувството просто да "знае", че детето и трябва да бъде накърмено малко преди то да заплаче или преди да потече млякото и. Или внезапното предчувствие, че по-голямо дете има нужда от помощ, защото се е наранило, дори когато в момента не е в близост до майката, няма обяснение за това откъде майката е могла да знае.
   Спомням си за една случка през лятото, когато правихме малко парти у дома. Синът ми тогава беше на седем месеца и баща му го носеше. Аз стоях с гръб към двамата и тъкмо разговарях с няколко приятели, когато се обърнах рязко, вторачих се в мъжа ми и извиках: "Той трябва да пишка!", след което той веднага занесе дискретно сина ни зад един храст и го изходи. Гостите останаха без думи и дори аз и мъжът ми бяхме малко изненадани. Моят син пък го прие напълно невъзмутимо, като че ли това е най-естественото нещо на света. Както си и беше.

Да знаеш, без да знаеш защо

   Какво точно е интуицията? Въпреки че трудно се дефинира, много хора разбират значимостта на интуицията в живота им все повече и откриват, че тя може много по-бързо да им достави обстойна информация, отколкото това е възможно чрез разума.
   В една статия в канадския вестник National Post за книгата на Garvin de Becker The Gift Of Fear: Survival Signals That Protect Us From Violence авторът Robert Fulford предоставя няколко добри дефиниции на интуицията. De Becker е съветник по сигурността от Лос Анджелис, който изработва системи за сигурност за полицията, видни личности и частни лица. Неговите препоръки за предпазване от насилие и заплахи се основават на логика и анализи. Fulford съветва своите читатели "да обръщат внимание на своите интуитивни импулси. С помощта на интуицията светкавично се достига до информация и бързо се обработва." В темата на книгата е посочен следният пример: "Когато интуитивно имате чувството, че някой, с когото чакате асансьор, изглежда опасен, изчаквате следващия. Не казвате: 'Отказвам страхът да ръководи живота ми.' Инстинктът няма нищо общо със страха. Той е по-скоро един от аспектите на мъдростта. Когато се използва по интелигентен начин, се постига 'точно обратният ефект на живот в страх'." (National Post)
   Точно обратното на този начин е през целия ден да си загрижен, че може да пропуснеш някои сигнали или да се провалиш, вместо да да реагираш интуитивно на нуждите на бебето. Това не е принудителна концентрация, а нещо съвсем нормално. Оттук следва и много по-бърза и в крайна сметка по-надеждна възможност за разпознаване на бебешките потребности, вместо да се чакат конкретни знаци или да се гадае за точния момент. Това е един съвсем друг начин да се използва интелектът.
   "Интуицията действа много по-бързо от един логичен или аналитичен подход.", пише Fulford в статията си за книгата на de Becker. "Тя е когнитивен процес, но напълно различен от аналитичното мислене, на което ние обикновено разчитаме. 'Ние вярваме, че съзнателното размишляване някак си би било по-добре... Де факто интуицията ни идва, в сравнение с мъките на логическото мислене, от духовното ни ниво'. На това място de Becker става поетичен: Духът, който използва интуицията си, се окрилява. Интуиция означава 'да знаеш, без да знаеш защо'."

Как да я откриете


   Теоритично, с помощта на интуицията, можем най-просто и най-бързо да открием как да реагираме на бебето си. Но от това инстинктивно познание много от нас се отучват още в детството, а като възрастни го потискаме още повече. Често трудно се удава на майките да намерят пътя към тяхната интуиция и да действат интуитивно. Как тогава можете да знаете кога бебето Ви трябва да се изходи?
   В известно отношение интуицията не функционира на физическо, емоционално и ментално ниво. Въпреки това, тя е една когнитивна способност и обхваща всичките три области. Интуитивните насоки, които ме информират за потребностите на моето дете, се проявяват на всяко едно от тези нива. Де факто съм най-интуитивна, когато съм едно цяло с тялото си, моят дух и чувствата ми са ясни и не мисля напрегнато. Следващите няколко примера от моя собствен опит и от други майки как можете интуитивно да разпознаете потребностите на бебето Ви:

  • Внезапната мисъл "То трябва да пишка".
  • Засилено "телесно осъзнаване" за детето Ви, независимо дали то е в ръцете Ви или не.
  • Чувствате се разсеяни или обезпокоени и имате силната потребност веднага да бъдете с детето си.
  • "Сърбеж" във врата, гърлото или в слънчевия сплит.
  • Вие "виждате" или "чувате" дума или изречение като "Пишкам" или Вашия ключов звук.
  • Когато изведнъж мислите Ви се отклонят и се питате: "Дали не трябва сега..?"
  • Когато някой друг носи детето Ви и Вие усетите, че той не реагира на нуждите на бебето, Ви се иска да се погрижите за него.
  • Внезапно разпалено чувство на любов към бебето Ви, свързано с радостта от възпитанието в ЕБХ.
  • Упоритото усещане, предчувствието, осъзнаване, радост или вътрешният глас, който Ви казва, че бебето Ви се нуждае спешно и сега от Вас.

   Тези примери могат да Ви послужат само като напътствия как можете да се настроите по своята собствена интуиция. Много майки разпознават такива интуитивни усещания, но не действат достатъчно бързо. Когато след това бебето им се изпишка, те си мислят "Знаех си!" и се питат защо не са реагирали навреме. За съжаление, в нашата култура обикновено не се доверяваме на себе си и на своя вътрешен глас. От детството си учим да оценяваме по-високо чуждите чувства и мнения, отколкото своите.
   Имайте предвид, че всяка майка ще има своя собствен, вероятно много различен опит с нейната интуиция. На някои тази интуитивна комуникация се удава безпроблемно, на други – определено е трудно или изобщо не усещат връзка с интуицията си и предпочитат да последват ритмите и сигналите на бебето. Но моля, недейте сега да мислите, че всеки път, когато усетите тръпки по врата, бебето ви трябва да пишка. Доверете се на интуицията си и и я уважавайте, така както и своите граници и реакциите на бебето. Когато използвате интуицията си като средство за комуникация при ЕБХ, това означава да сте в хармония с Вашето бебе и също така да взимате под внимание неговите реакции.


4.Ключови сигнали за бебето


Как майките могат да комуникират с децата си

   В повечето култури, в които ЕБХ е нещо обичайно, майките използват ключов сигнал, ключов звук или жест, както и определена поза за изхождане, за да подсетят бебето и да стимулират изхождането. Когато майката вече познава ритмите на детето, тя се ориентира дали да подкани бебето за "пиш" или за "ако". Дори съвсем малки кърмачета по този начин се научават бързо да правят връзка между ключовия сигнал и "работата", която ще свършат и отпускат сфинктера си, когато го чуят. Накрая дори сами го използват, за да покажат нуждите си, обикновено дълго преди да могат да говорят.
   Имайте предвид, че ключовите звуци, които използвате, в действителност представляват един символичен бебешки език, чрез чиято употреба се създава общо разбирателство и комуникация между майката и детето. Думата "комуникация" идва от латинското "communicare" и означава "споделям", което пък произлиза от "communis" – "общ", "заедно". Точно това се случва, когато държите бебето си в определена позиция и издавате ключов звук. Реално вие споделяте един общ език. Вие комуникирате.

Ключови звуци и послания на тялото


   Тъй като ние нямахме примери, аз и моят партньор използвахме думите "Pipi" и "Kaka" ("Пиш" и "Ако", бел.прев.) – френските думи, тъй като сме двуезично семейство, като ключови звуци за нашия син. Това функционираше отлично, но претърпявахме и малко неуспехи. Веднъж той чу тези думи в един нормален разговор с други майки на малки деца, където се появяваха наистина често. Синът ми се ослушваше всеки път и бръчкаше несигурно чело, защото не знаеше дали се отнася за него. Други майки ми съобщаваха, че бебетата им наистина се изпишквали, когато чуят случайно ключовия звук. Нашият син, обаче, реагираше по-добре на съскане и ръмжене. След като вече имах опит с ЕБХ, тези звуци ми харесаха повече и ми звучаха по-естествено.
   В традиционните общества ключовите звуци често наподобяват шума на водата или звука при пишкане. Интересно е, че тези звуци са почти еднакви навсякъде. От Индия през Ботсуана до Перу, звукът "Ссс, ссс" е почти универсален звук за майката. В някои области се използва острото "Пссс" или по-мекото "Шшш".На японски "Пиш" е "Ший Ший", при което се издава и един дълбок свирещ звук. В Китай също се използва предимно равномерен свирещ тон. С нарастващата урбанизация и в тези страни се преминава на звуци, наподобяващи звука от чешмата, например, когато бебето се изхожда над умивалника.
   Ключови звуци за голяма нужда са същотака разпространени. В Кореа ръмженето или напрегнатото изражение на лицето заедно със звука "Ъхх" или "Ънг-га" често е ключов сигнал, както и дъбокото бръмчене или просто "Хмм".

Значението на телесния контакт


   Установих, че със сина ми, контактът относно ходенето по голяма нужда се получаваще особено добре, когато вдишвах дълбоко до диафрагмата и задържах твърд и напрегнат корема си, за да издишам след това силно. Когато го носех близо до тялото си, това движение на мускулите му служеше като ключов сигнал. Когато улавях точния момент, непосредствено след това той се изхождаше. След известно време вече нямахме нужда от думи или други звуци.
   Много ефективно е също бебето да е близо до вас, когато самите Вие сте в тоалетната. Някой майки разказват, че бебетата им пишкат по същото време и през същите интервали като тях. Някои бащи съобщават как синовете им пишкат заедно с тях на открито. В много други култури телесните функции не са толкова срамни и прикрити, както при нас и децата ходят до тоалетна заедно с други членове на семейството, без да им е неудобно.
   Не желая тук да се застъпвам силно за общи "семейни събрания", но съм убедена, че телесният контакт е един сигурен път и важна крачка към успешното комуникиране. Малките бебета откриват своето тяло съзнателно с всичките си сетива. Когато се държат в ръце, тялото им се слива с това на майката и всяко действие, движение или ритмична промяна се отразява добре на  физическото и душевното им състояние. Езикът на тялото, споделен чрез прекия телесен контакт, дишането и движенията на майката, казва на бебето повече от всякакви думи.
   Майките-инуити (ескимоси) в Аляска държат децата си над гърне върху скута си и подухват нежно върху главичката. Някои майки подухват гениталиите или ги галят нежно. В книгата си Childbirth Wisdom from the World's Oldest Societies Judith Goldsmith пише за народа Bafut в Камерун. Когато майката иска да подаде на бебето си ключов сигнал за пишкане, "люлееше го нагоре-надолу; когато поискаше да го изходи по голяма нужда, го държеше спокойно над земята".
   Преди, бебетата от по-студените региони, както родината на северноамериканските индианци, са получавали ключови послания, като са ги взимали от люлката или са им събличали топлите дрехи, или са ги взимали от топлата кожа, в която са били увити.  Що се отнася до моя син, сигурна съм, че ритуалът на събличане, особено в студено време, спадаше към ключовите сигнали.

Жестомимичен език с бебето

   Както нечуващи бебета, така и деца на нечуващи майки, обикновено започват да комуникират  между два и десет месеца по-рано от другите, с помощта на жестомимичния език. Нечуващи майки или майки на нечуващи деца, които практикуват ЕБХ, могат да използват ключови сигнали под формата на определени пози за изхождане или телесни сигнали като подухване по челото, докато малко по-късно могат да преминат към жестомимичния език.
   Днес, дори майки и деца, които чуват нормално, откриват предимствата на жестомимичния език.
   Според Josef Garcia, автор на книгата Sign With Your Baby, "Вие можете да започнете с комуникацията между майка и дете посредством знаци на възраст от осем месеца, вместо да чакате, докато се развие чуваемият език на възраст от шестнайсет до осемнайсет месеца."
   Съществуват много официални жестомимични езици навсякъде по света, дори и в отделните страни. Най-употребяваният, в Северна Америка например, който е най-подходящ за бебета, е Американският жестомимичен език (ASL – American Sign Language). Някои майки изобретяват свои собствени знаци с ръце, при което в този случай децата им не изучават втори език, който могат да използват и извън семейството. Във всеки случай, жестомимичните знаци обогатяват комуникацията между майката и детето. При ЕБХ, в действителност, те не са най-важните ключови послания, но добре се комбинират с други сигнали като позите за изхождане, телесни сигнали и звуци, когато бебето е между шест и осем месеца.
   В Американския жестомимичен език знакът за тоалетна е същият като този за малка и голяма нужда. Прави се юмрук и палецът се поставя между показалеца и средния пръст, при което ръката се движи от лакътя напред-назад.

Последователни сигнали

   Който и ключов сигнал да изберете, използвайте го поне в началото последователно всеки път, когато бебето Ви трябва да пишка или ака. Имайте предвид, че тези звуци или жестове са един език, който бебето трябва да разбере правилно. Някога те ще станат излишни, ще използвате други сигнали или детето ще ги употребява, за да Ви сподели нуждата си.
   Дори, ако сте пропуснали да занесете детето до "местенцето", трябва да направите съответния знак или звук, ако забележите, че пишка или ака. Когато аз (погрешно) все още вярвах, че бебето ми до третия месец е още прекалено малко, за да го водя в тоалетната, все пак всеки път казвах ключовите думички, когато видех, че "върши работата". Ако беше възможно, то издържаше още малко. Де факто, моят син ме научи, че той може да ме разбира, като всеки път, когато кажех "Кака", той извиваше телцето си. Когато накрая открих, че мога да го нося до тоалетната, звуците и позата за изхождане вече му бяха достатъчни. След това той си беше без пелени. Днес знам, че можех да го нося на някое "местенце" веднага след раждането.


Когато бебето казва "Не"


   Особено в началото, но също и когато вече месеци наред сте използвали ЕБХ, може би тълкувате нуждите на бебето си грешно и му предлагате възможност да се изходи, когато то изобщо не желае. Това не е проблем, щом забележите, че е било само едно предложение.
   Ако бебето не трябва да ходи до тоалетната, или ще почака, докато разпознаете, че нищо не идва (една-две минути са достатъчни), или ясно ще ви покаже, че в момента няма интерес към това. Обичайните признаци за това са: сковаване на тялото, разтягане, опъване на краката, гърчене, устно "оплакване", обръщане или пролазване отново в положение лице в лице с Вас. За да не фрустрирате детето или да се впуснете в борба за надмощие, е важно да разпознаете веднага неговото "Не" и да го уважите. Дори обродушните деца бързо се ядосват или поне се объркват, ако продължавате упорито да го държите, въпреки че е ясно, че не трябва. Доверете се на бебето си, когато иска да Ви каже какво иска и реагирайте веднага. 


Превод: Анна В.
Цитирай

едно българско село

Мнения: 462
Страхотен материал!

Благодаря ти за превода!   bouquet

Не че не бях го чела и аз това още преди половин година. Но друго си е на родния език Smile.

На мен най-много ми помагаше интуитивният подход.
Цитирай

В страната на чудесата.

Мнения: 538
Браво Анна В. !!!
Страхорна статия, благодаря за превода  Hug
Цитирай

Уелс

Мнения: 531
Благодаря и аз   bouquet
Цитирай


Мнения: 392
  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 485
Анна В, моите поздравления за чудесно свършената работа!   bouquet
На практика четирите помощни средства чудесно се допълват. Всяко едно от тях е важно по свой начин. Аз например, в началото не придавах голямо значение на интуицията си – все се опитвах да засичам по часовник кога е пишкал или да го дебна за някакви сигнали. Но с времето се отпуснах и тогава разбрах какво е имала предвид авторката – наистина е възможно да усетиш, че бебето ти има нужда да се изпишка, дори когато си с гръб към него! Бях изненадана, че дори и аз го мога!
Изобщо цялата книга на Ингрид Бауер "Без памперси! Нежната мъдрост на Естествената Бебешка Хигиена" е страхотна и си заслужава да се прочете. На руски я има ето тук
« Последна редакция: сб, 03 фев 2007, 14:34 от Duol »
Цитирай

София

Мнения: 2 956
Благодаря за статията   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 3 162
Благодаря!
Цитирай

Банско

Мнения: 2 829
Анна, много благодаря!
Тази статия идва точно навреме за мен!
  bouquet
Цитирай

Пловдив

Мнения: 192
Много ти благодаря, страшно полезно!  Hug
Цитирай

Пловдив

Мнения: 155
 cheers

браво, Ана, дано тази статия помогне и на други майки да се запознаят с алтернативата. Мисля, че много от тях биха се радвали да практикуват ЕБХ Smile, но просто не са чували че има и друг начин.

Поздравления от мен, възхищавам ти се на волята да гледаш малкото бебе по този начин и въпреки това да намериш време да преведеш една немалко дълга статия за да помогнеш и на нас


 Hug
Цитирай

Земята

Мнения: 1 161
   Това е тема за помощните средства по пътя към Естествената Бебешка Хигиена (ЕБХ) и по-точно, превод
на част от книгата на Ингрид Бауер " Diaperfree" (или "Es geht auch ohne Windeln" на немски език, от който съм
превеждала)
. На български език почти няма материали, а интересуващи и желаещи да практикуват този
метод има (съдейки по все повечето майки, които се включват в обсъждането на темите, пуснати досега
(по-долу са линковете към тях). Надявам се да е от полза!
....................
Супер, слагам я при другите на http://nodiaper.beinsa.info
Радвам се, че сега започва да се приема открито и безрезервно. Когато за първи път повдигнах темата за ЕБХ тук ни наричаха луди, сектанти и казваха, че измъчваме детето си. Но нещата се променят...
« Последна редакция: пн, 05 фев 2007, 13:43 от Ludmil »
Цитирай

Дойчеланд

Мнения: 1 947
   Людмил, благодаря за публикуването. Smile
   А иначе, аз ползвам всички средства, наистина в различни дози през различно време,
зависи и от моето състояние, а и детето дава съвсем ясни знаци, които мога да пропусна
само от мързел Very Happy Предполагам, че с времето, интуицията надделява.
   Успех на всички!
Цитирай

в ПРОстранството

Мнения: 163
Анна В., Гореща прегръдка за положения труд. Hug
Направила си нещо неоценимо полезно  newsm44
Цитирай

Дойчеланд

Мнения: 1 947
Smile
Развенчаване на традиционните митове за приучването към гърне
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора