Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 74 отговора
Тъжно, но нямам с кого да споделя всичко това...нямам от кого да поискам съвет, не и безпристрастен...
Вероятно и от вас ще получа много упреци, но се надявам някъде измежду тях да открия и зрънце надежда. Или най- малкото - най- после мога да го изкажа на глас ( е ...почти).
Вече прочетох нещо подобно в "Кое ще бъде най- голямата грешка в живота ми?" на Дездемона. Само че при мен не става въпрос за това дали се чудя или не. Не е въпрос на флирт.....  Sad
И така...
Омъжена съм от 7г. С мъжа ми сме заедно от 12г. Той е с 8 г. по- голям от мен, аз бях на 16-17 когато се запознахме, той е първият мъж в живота ми в сексуален план...и единственият. Прекарали сме много весели и щастливи мигове. Когато се оженихме порез 2000 - това бе един от най- красивите и щастливи мигове в живота ми. През 2002 ни се роди прекрасна дъщеря. И двамата я обожаваме. Прави сте. Всички минават през кризата,, когато мъжа вижда вече не жената, а майката да детето и секса остава някъде на заден план. Предполагам, че при повечето семейства в един момент това отминава. Да обаче ние си останахме там.  За тези 5г. сме правили секс не повече от 15 -20 пъти, като през първите 2-3г бяха не повече от 5 ( и това не е годишно). Не - секса не е всичко. Вниманието и отношението - липсваха. А аз оптитах. Повярвайте ми- опитах- отслабнах (бях качила повечко), върнах си предишния вид, стараех се да изглеждам добре, да му се харесам...отново...Говорихме. Много пъти. Той не обича да говори. Накарах го. Но всичко което успях да изкопча бе "Не знам защо става така."  Близо три години вече. и все още не знае. Отказах се. Спрях да опитвам след 5-6 тия разговор. Чувствам се унизително да продължавам да прося за вниманието му. Не мога повече. Част от мен експлоадира, когато при един от разговорите ни, той ми каза " А! Ако ти не ме бе попитала - ние още нямаше да сме женени..." Идеше ми да го убия. Да, вярно е - аз го попитах дали иска да се женим и той каза да, щом искаш....
А знам, че по някакъв негов си странен начин той ме обича. Или поне аз си мисля така.
Но за мен вече е късно. От близо половин година съм сигурна че вече не изпитвам нищо към него. Единственото, което ни свързва вече е нашето дете. А тя ни обожава - и двама ни, както и ние нея. Ние почти не си говорим вече. У дома сме като съквартиранти.
А сега - аз обичам друг. Да обичам го. И той ме обича. 100 %.
Но...той не е от тук. Не е от България. И не живее тук. И двамата искаме да сме заедно. Той е готов на всичко за мен. Би направил каквото му кажа. Знае че съм омъжена, че имам дете. Не очаква нищо от мен. За него дъщеря ми е на първо място - нейното щастие. И двамата се измъчваме от положението в което сме. Но се обичаме безумно. ЛУДОСТ Е! ЗНАМ! Но се обичаме. Колко нощи сме прекарали на телефона и пред компютъра, с включени камери и сълзи на очи...впили очи един в друг, обсъждайки как по дяволите стигнахме до тук....какво да правим....?!?!?!?!?!?
Ще кажете - ами съпруга ти? Той ...не може да е толкова глупав, за да не усеща нищо -и не е . Но няма никаква реакция от негова страна. Нищо. За коледа получих колет от мъжа, когото обичам - масивна сребърна гривна с катинарче под формата на сърце. Нося я постоянно...Никаква реакция или въпрос - от къде, за какво, кой...
А всички - роднини, приятели, близки - смятат, че ние сме идеалното семейство. Ха!
Тук съм само заради детето си. Защото не искам тя да страда. Не мога да й отнема бащата, когото тя обича. Знам че ще нараня всички около себе си. ..
Но и не искам да прекарам живота си далеч от мъжа, когото обичам - с един студен екран пред мен и телефонна слушалка в ръка...
Не ме съдете твърде строго... Обичам...Любовта не може да е нещо лошо...
Какво да правя?!?!?! Чувствам се изгубена....

« Последна редакция: сб, 03 фев 2007, 16:37 от confused »
Цитирай

София

Мнения: 126
как успя да намериш друг мъж толкова далече и да се обичате толковя много???кога се виждате-дали наитина се обичате,дали ще е същото ако сте заедно.......????.а за "бракуваните мъже" си е така рано или късно стават такива. Всички мъже около мен са един дол-дренки Laughing
Цитирай

Няма такава държава!

Мнения: 784
Щом толкова се обичате, заминавай при него или той да дойде при теб, развеждай се и си оправяй живота. Щом в този брак вече няма нищо за теб. Ще е трудно на дъщеря ти, но нима ще и е по-лесно с нещастна майка и нещастен баща?
Цитирай

София

Мнения: 9 117
И аз се запитах как поддържате истинска връзка с този мъж в чужбина Thinking Сигурна ли си, че там всичко е точно? Явно не е само по интернет, но не става ясно от постинга ти...
Ако си сигурна наистина на 100 %, какво правиш още тук? Детето ще свикне, ще е по-щастливо с двама щастливи разделени родители, отколкото с една невротизирана майка и един вледенен баща. Това се усеща, тя ще разбере. А и цял живот над нея ще тегне фактът, че си жертвала щастието си за нейното, все някога ще я обвиниш. Не причниявай това на детето си. Всеки има право да бъде щастлив.
Цитирай

София

Мнения: 4 556
Съгласна съм с останалите.
Единственото, което бих те посъветвала е да се опиташ да се убедиш, че не става дума за стандартна "интернет" любов, където всеки се е вкопчил в идеалния образ на човека от среща и е вплел всичките си мечти и желания в него. Такова нещо носи много разочарования.
Особено жена, която е загубила любовта в семейството си, много често приписва идеалнич образ на подобен род събеседник.
Намерете начин да се видите наживо и да прекарате известно време заедно. Това преди да предприемаш каквито и да било стъпки. Просто намери начин да се видите.
Щом мъжът ти нищо не пита за гривната, значи няма да ти е много трудно.
Цитирай
От това ме е страх - че някога ще я обвиня  за собствените си решения...аз самата бях обвинена в това като дете....и е загнездено в главата ми за цял живот.
А колкото до как... скоро ще се срещнем, и да - абсолютно съм сигурна в него. Познавам го вече от доста време... Отне ни доста време и на двама ни да си признаем че се обичаме...Аз дори се опитах да го избегна...Но....може би не опитах достатъчно силно....или всъщност - може би не исках...имах нужда от обич...имах нужда да обичам...
« Последна редакция: сб, 03 фев 2007, 18:13 от confused »
Цитирай

Англия/Б-я

Мнения: 508
Izvinqvam se predvaritelno,no dneska kredora mi go nqma.Confused,nqma da te napadam,a prosto shte izraazq sobstvenoto si mennie :peace:Vapros na 4est,dostoinstvo,uvajenie i sebeuvajenie e da ne priema podarak ot 4ujd 4ovek.Sashtoto se otnasq i za onzi ,draznal da mi prashta podarak na li4niq mi adres,kadeto jiveq sas sapruga si i deteto si.Tozi 4ovek ne pomisli li ,4e moje da ti navle4e olemi nepriqtnosti?Imam priqtelka,koqto predi godini izjivq realno edna internet liubov.Beshe se pobarkala.Beshe gotova da zareje vsi4ko izgradeno do tozi moment.Dalgo vreme i trqbvashe da reshi kakvo da pravi.Madra jena e tq-sega e shtastliva sas sapruga si i decata si.Slava bogu polovinkata i ne razbra nishto.Ako ne si dovolna-razvedi se,no ne go pravi zaradi tozi maj.Napravi go zaradi sebe si,ako smqtash,4e jivota ti e pust i bezmislen sas sapruga ti.Ima edin period kogato razbirash,4e vsi4ki maje sa ednakvi,4e nebeto navsqkade sinio,4e semeinite zadaljeniq sa si takiva-v Bg ili izvan neq.A doshlo li ti e na um,4e saprugat ti moje da iziska roditelskite prava nad deteto vi?Vse pak ima dostata4no povodi za da go napravi.Kak bi jivqla togava?
Цитирай

В голямото море...Живот

Мнения: 759
Slu6ai syrceto si,to nikoga ne lyje!Razumyt ne vinagi e nai-dobriq syvetnik!Uspeh!
Цитирай

наоколо

Мнения: 532
Изобщо не се самообвинявай,че обичаш друг при описания от теб брак.И аз не бих понесла да живея с някого така,особено,ако истински обичам друг.А детето рано или късно ще стане нещастно,защото вашите отношения ще се проявят,а и тя расте.Най-добре се разделете преди да е станало по-зле,но те съветвам да не казваш за момента нищо за новата си любов.
Цитирай
A doshlo li ti e na um,4e saprugat ti moje da iziska roditelskite prava nad deteto vi?Vse pak ima dostata4no povodi za da go napravi.Kak bi jivqla togava?
Не го приемам като нападка! И да - мислила съм и продължавам да мисля за всички възможни последствия. И да- каквото и да направя - ще бъде заради мен самата и заради детето ми. Не заради това, че имам друг. Със или без мъжа, когото обичам - нещо трябва да направя, защото дъщеря ми расте и скоро ще започне да разбира много повече. Тя и сега усеща, но не може да го асимилира още.
Колкото до колета: той ме попита предварително дали може да го изпрати. И той бе получен в пощата. Той не иска да ми навреди с нищо...
Хей - аз не казвам, че е идеален. Но поне е е открит. Говорим, споделяме.....А това за мен е много.
Цитирай

В ГРАДЧЕТО

Мнения: 53
щом няма любов бягай и си търси щастието
Цитирай


Мнения: 6 167

според мен това, че имаш "връзка" няма нищо общо с щастието ти в брака.
там си нещастна и мисля, че имаш право да потърсиш щастие за себе си извън този брак.
не за да си с другия, а за да не си с този. надявам се разбираш разликата.

колкото до интернет връзката ти - аз така съм намерила голямата любов и се оженихме и имаме един хепи енд, като по филмите.  но никой не съветвам на това, мисля, че крие огромни рискове. Stop  в интернет човек преувеличава много, много. идеализира , нещата са сюрреалистични даже.  театралността е голяма, емоциите са огромни, силни и истински.

имам богат опит и ще ти кажа едно - имали сте една жива среща. и имаш една сребърна гривна.
това е. бъди по-хладнокръвна и не бъркай проблема на брака си с новата си любов.

спокойно си обмисли стратегиите и си дай време. не карай две коли едновременно ( проблема на брака ви и новата ти любов), защото това са различни неща.

тоя човек от къде е, от коя държава? ( ако не е тайна!?)
Цитирай
тоя човек от къде е, от коя държава? ( ако не е тайна!?)
Не , не е тайна - той е Северна Ирландия.  Ама няма нищо общо с ония "дребни" леприкони. Почти два метра е  Embarassed
Цитирай

някъде в орбита...

Мнения: 1 227
Момиче, подкрепям те - такъв брак е мъчение. Остави любовта си настрани. Не това е проблемът ти в момента. А бракът ти. Погрижи се за това първо - документи, дела, попечителство.... Или помирение и търпение. Ти решаваш. И едва след това помисли за любовта. Решението да сте заедно или не трябва да е резултат само от отношенията помежду ви. Само така един ден няма да обвиняваш някого, дори себе си, за положението си. Бори се за това, което искаш. И слушай сърцето си  Hug
Цитирай
 Hug момичета, благодаря на всички ви....нямате представа как олеква...да можеш да кажеш, да споделиш, да получиш отговор, въпрос даже упрек.....благодаря ви! Hug А аз ще продължа да си мисля. Да си блъскам дебелата упорита глава. Може би ще помоля моето момче да дойде тук....Май само така виждам нещата за сега. не ми  е много ясно какво ще правя с всичките ми "любими" роднини и приятели...но....може би ще разбера кой наистина държи на мен...А ако някой има по добра идея ! Хей МОЛЯЯЯЯЯЯЯ кажете я!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 74 отговора