Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора

софия

Мнения: 457
Здравейте момичета ,
зная ,че по тази тема е писано , но бих изкала ако имате време да разкажете как премина при ас секциото - с каква упойка бяхте , как се чустахте , вие ли си избрахте упойката , защо предпочетохте единия или другия вид. На мен само след няколко дни ми предстои секцио , не съм оперирана и се притеснявам кое как ще мине . Благодаря Ви за отговорите   bouquet
Цитирай

Пазарджик

Мнения: 159
Пиша по темата защото и мен много ме интересъват подробностите - може и аз да раждам секцио защото бебето е доста голямо
Цитирай


Мнения: 5 395
Доста има изписано по темата.
Накратко моето раждане: Раждах в "Лозенец", планово секцио. Приеха ме четвъртък на обяд, оперираха ме в петък сутринта. Приеха ме, по някое време отидох на запис на тонове, около 1 час.Вечерта при мен дойде анестезиолога, проведе едно доста подробно интервю и заедно решихме да бъда със спинална упойка. Сутринта в 6 и 30 почнаха процедурите-клизма, бръснене, пак слушане на тонове около час, поставяне на катетър(не е страшно), слагане на абокати за системите(при мен бяха 2).Към 9 и нещо ме свалиха в операционната, биха ми първо местна упойка, после и спиналната(нищо не усетих), опънаха един чаршаф пред мен та да не гледам какво става и почна операцията. Говорех си със сестрите и с лекарите, хилех се.След 15тина минути ми показаха Иво и после го занесоха нанякъде.Мен почнаха да ме шият.Всичко продължи около час някъде.Качиха ме в реанимация, бях самичка.Мъжа ми дойде след около час, отиде да види малкия, поседя при мен .По някое време почна да ме пуска упойката, почнах яко да треперя ,а ми беше и студено.Сложиха ми и торба с пясък на корема( не навсякъде го правят) за около 2 часа. Като ме пусна упойката почна да боли, но само като се мърдах, иначе не.Вливаха ми доста банки с течност-не помня какво точно.На другия ден се изправих.Няма да те лъжа-първото ставане е ужасно .Махнаха ми катетъра (не боли).До края на деня ставах 3 пъти, отидох да видя Иво(не ми го носеха , беше в кувьоз).Всяко следващо ставане  е все по-лесно. Стоях 7 дни и при изписването вече нямаше болка от операцията, само леко придърпване и то при определени движения. Ами това е накратко, ако пропускам нещо, питай.Сигурна съм, че и други момичета ще се включат с разкази .Успех, безпроблемно раждане, здраво бебче и бързо възстановяване ти желая.  bouquet
Цитирай

Smolyan

Мнения: 1 366
Привет  Hug, и аз ще разкажа за моето секцио.
Беше планувано за 22.08.2005г., понеделник. В неделя вечерта постъпих в отделение "Патологична бременност", защото лекарят, с който имах уговорка за секциото искаше от предната вечер да съм в болницата. На сутринта ми направиха всички необходими неща преди операцията - тоалет, клизма, почистване с йод, катетър - нищо от това не е било болезнено или гадно за мен  Smile. Преди мен имаше едно момиче, което оперираха и както си лежах и чаках готова чух как нейното момче проплака и се разплаках от щастие и от очакване, емоцията беше толкова силна, че едва сдържах сълзите си. Вкараха ме в операционната зала, лекарите се шегуваха, представиха ми се, дойде моят лекар, стисна ми ръката и ми каза да му имам доверие. Уведомиха ме, че ми пускат упойката и ... Събудих се на операционната маса, бяха приключили. Две акушерки ме преместиха на друго легло и ми казаха "Честито имаш син". Тогава нищо не усетих, защото явно бях още замяна. През около 20 минутки имах контракции и ме болеше, но търпимо. Дойдоха мъжа ми и свекърва ми, той се просълзи като ме видя, после ми каза, че съм изглеждала много безпомощна и бледа. До вечерта постоянно ми се спеше. Почти през цялото време чувствах някакво блаженство, че лежа. Наминаваха акушерки и ни питаха как сме, после мина анестезиолога и ни питаше за гърлото, после дойде и моят лекар и ме поздрави за раждането. Малко по - късно дойдоха цялата рода  и донесоха бебето ми. Много му се зарадвах. Вечерта ни сложиха някакво болкоуспокояващо от рода на морфин, от него спах като заклана  Mr. Green. На следващия ден по обяд ни накараха да станем от леглата, махнаха катетъра и ни помогнаха, мислех си, че е невъзможно да ходя, но станах и просто тръгнах да ходя и беше много лесно. Преместиха ни от интензивно в друга стая. После всичко си тръгна нормално, ходих да кърмя сина си, после го взех при мен, после ни изписаха и сега знам, че това е най - голямото щастие, което ми се е случвало. Признавам, че ме беше страх, признавам, че много ми се сториха 7 дена в болницата, обаче всичко си заслужава и се си спомням с носталгия за раждането на сина ми.
Бъди сигурна, че всичко ще е наред, пожелавам ти да си спокойна и да се радваш на всичко, което ти се случва  Love  bouquet
« Последна редакция: сб, 03 фев 2007, 19:50 от Zuzi »
Цитирай

Варна

Мнения: 61
Първо да те успокоя че изобщо не е страшно.Аз така исках и съм много благодарна че съм взела това решение особено като слушах как др.момичета се мъчат,а имаше и едно което се мъчи 24 часа и накрая роди секцио.Аз бях с пълна упойка не са ме питали след разговора с анестезиолога каква искам но аз исках пълна.Препоръчвам ти я.Др.момиче в стаята беше със спинална и не съм очарована от това което разбрах и реакциите й след упойката.И аз бях чувала че възтановяването е трудно и не тр.да вдигаш тежко и т.н.Излязох от упойката веднага още докато бях в операционната.Преведоха ме в стаята и след 30 мин.видях бебчето си.Цял ден ти вливат банки с обезболяващи от които дори след обяд вече нямах нужда.Не може да ставаш един ден заради катетъра не боли като го слагат.На др.ден започна раздвижването.Първия път докато станеш е кофти заради това че си лежала цял ден без много да мърдаш.След това си ок.Изписаха ме на 5 ден и си вдигам тежко още от самото начало както и нямам проблем с вървенето или нешо подобно.Оперираха ме на 06.12.2006 в 5,30 защото през ноща ми изтекоха водите,а секциото ми беше планирано точно за 9 часа.Просто бебка е решила вече да излиза.Не се притеснявай.Като гушнеш бебето ще забравиш всяка болка
Цитирай


Мнения: 26 241
Приеха ме за нормално раждане, но се наложи секцио, не са ме подготвяли по никакъв начин, направо ме извикаха да слизам в операционната.
Избрах пълна упойка, защото не исках да съм в съзнание по време на операцията.
Не съм усетила нищо при слагането и махането на катетъра.
Събудих се на операционната маса, болеше ме, защото една акушерка ми правеше нещо, разреза не много. След това разбрах, че се слагала тръба и трябвало да усещам дразнене в гърлото, при мен нямаше такова нещо  newsm78 Болки имах около 2-3 часа, слагаха ми веднъж нещо обезболяващо. След като ми махнаха торбата с пясъка, повече не ми трябваше болкоуспокояващо.
Раздвижиха ме на следващия ден, нищо особено, очаквах ужасни болки, а не изпитах почти никакви. Това беше, повече не се спрях. Реално не ме болеше мястото на операцията, то беше изтръпнало, боляха контракциите, с които матката се прибираше.
През следващите дни не точно боли, по-скоро усещаш дискомфорт. След 8-мия ден не усещах нищо.

Не е страшно, преди да родя бях с менструални болки, много по-силни и от контракциите, през които минах, и от болките след секциото! Леко раждане   bouquet
Цитирай

под жаркото слънце

Мнения: 2 551
Успех ти желая, няма да изпадам подробности за моето секцио. По-добре психически се подготви за срещата с бебо. Момичетата добре са ти обяснили какво да очакваш, не се натоварвай с мисли за самото секцио.
Цитирай


Мнения: 683
Препоръчвам ти епидурална упойка, още повече, че ще си за планово секцио, както бях аз. Катетърът се поставя след като ти сложат епидуралната, така че нищо неприятно не се усеща, при поставянето на епидуралната също не боли. Ако искаш може да си купиш Kathjell - гел за катетър, който действа антисептично и се впръсква при поставянето на катетъра, струва 3-4 лв. и после също няма да имаш неприятно усещане от катетъра, аз си носих гела и докторът ми го използва, така после поисках да ми оставят катетъра и ноща след като вече ме бяха извели от реанимация, за да не ми се налага да ставам вечерта, за да си поспя.
Предимството на епидуралната упойка пред спиналната е, че до 36 часа след операцията могат да те обезболяват с морфин и кодеин, които се вливат през епидуралния катетър между прешлените и изобщо няма да те боли, ще можеш да си ставаш спокойно. Моята операция беше в 17.30ч. в 18 ч. бях в реанимация, а на другия ден станах към 14 ч. свалиха ме в стаята и после станах още 2 пъти същия ден и на 4-я ден си тръгнах. И аз като теб очаквах едва ли не някакви адски болки, но нищо подобно не се случи, може би тези, който са били с пълна или спинална упойка, наистина ги боли повече, защото при тези упойки, като свърши действието им и обезболяват с аналгин, а на мен аналгин започнаха да ми бият чак на 3-я ден, дотогава бях на морфин.
Разликата от спиналната упойка, е че при спиналната липсва т. нар. епидурален катетър, който представлява тънка като конец тръбичка, която ти поставят между прешлените над таза, не в гръбнака! От тази тръбичка излиза много фин и тънък маркуч, който ти залепват по гърба и после със спринцовка през него ти вливат морфина. По време на операцията се чувства дърпане и опъване, но не и болка, изобщо операцията не е нищо особено, ако много те е страх и се панираш може да ти комбинират епидуралната с пълна упойка, но ако си само с пълна, няма начин да ти направят качественото обезболяване, което е възможно само с епидуралната.
За след операцията ти препоръчвам да си вземеш от аптеката спициални лепенки - водоустойчиви - едната струва към 10 лв. и поискай да ти сложат нея върху белега, а не обичайния лейкопласт, който лепят, така ще можеш да се къпеш още на 2-я ден след операцията.
Няма страшно, успех и леко раждане!
Цитирай

Горно нанадолнище

Мнения: 2 005
И при мен от самото начало на бременноста се знаеше ,че раждането евентуално ако износя плода ще е секцио,понеже имах голяма миома-15см.Еееееее,износих си бебо,като през цялото време бях в патологична.Дойде денят.Мен както и теб ми бе за първи път и ужасно се страхувах.Лекарите бяха категорични,за пълната упойка,защото можело да продължи по-дълго при мен,да се усложнят нещата.Естествено се страхувахме от кръвоизлев,но това зло не ме отмина.Но всичко бе овладяно с помоща на специалистите и техния професионализъм.Преливаха ми кръв по спешност,но повтарям това стана така и се очакваше заради тая МИОМА!!!Упойката беше страхотна,нито ми се виеше свят след това...абе супер,но като мина започват болките,но сеа търпими,пък ти и слагат обезболяващи.Но при гледката,на която се нагледах до като влезна в операционната зала ми прилоша...Става въпрос за нормално раждащите жени newsm78
Винаги ще предпочитам да родя със секцио,от колкото така да се мъча Rolling EyesУСПЕХ!И все пак ти решаваш  bouquet
Цитирай

tenerife-spain/sofia-bg

Мнения: 69
Moмичета,да питам за след секциото,боля ли ви гърба и колко продължават болките?А раната,мазахте ли с нещо?
Споко,аз съм 2 седмици,след операция,всичко мина ОК,с епидурална упойка,само болките в гърба ме мъчат сега.
Цитирай


Мнения: 1 876
Moмичета,да питам за след секциото,боля ли ви гърба и колко продължават болките?А раната,мазахте ли с нещо?
Споко,аз съм 2 седмици,след операция,всичко мина ОК,с епидурална упойка,само болките в гърба ме мъчат сега.

Аз не съм имала болки в гърба,а пък раната с нищо не съм я мазала
Цитирай

London, Sofia

Мнения: 8 914
Бях с пълна упойка - излезнах без проблем от нея и на същият ден станах. Първите 1-2 дни си боли от раната - нормално е, но след това с всеки изминал ден ставаш все по-добре и до края на седмицата "забравяш" за операцията Peace
Цитирай
 Родих със секцио преди седем месеца и ще кажа, че съм много доволна от избора си. До подробности за клизмата няма да стигам то е ясно като при всяко раждане. Според мен много е важно бъдещата майка да е наясно със себе си какво точно иска, за да не се вайка излишно. Раждах в АГ"Шейново" - доволна съм много от специалистите и отношението там като цяло. Добре е да знаеш че болка има, но всичко е индивидуално- моята упойка бе комбинирана - бях в съзнание повреме на интервенцията. Първите два дни след това ми бяха по- тежки раздвижвах се чувства се опъване, но не е нещо особено чудото е, че си вече майка и там редом с другите бебета твоето също е на бял свят и се въстановява точно като теб. Всяко раждане е  едновременно страхотен и болезнен момент така е било и е така до ден днешен, но съвремието ни предлага възможността да избираме. Единствено мога да добавя - ако реша да имам отново дете и стои този въпрос пред мен - то отговора е - да секцио! Smile
Цитирай

при Arctic Monkeys

Мнения: 1 221
аз няма за разказвам подробно, излишно е. амо бих те посъветвала да си избереш частична упойка, не пълна. усепх!! Peace
Цитирай

София

Мнения: 7 030
И аз няма да навлизам в подробности - първото ми раждане беше със секцио с пълна упойка и мана мн. леко и безболезнено. Сега живот и здраве, се колебая дали да не раждам със спинална упойка. Единствената причина е, че някак ми "липсва" раждането на дъщеря ми и бих искала да чуя първия плач на второто си дете. А и до колкото съм чувала, след спинална по-скоро ти дават детето да го кърмиш /на което също държа/.
Другото нещо, което май никой не е споменал, е че при пълна упойка, в резултат на дразненето от тръбата, е възможно да се появи кашлица, което е неприятно - един сироп за кашлица би помогнал. Болката при раздвижването не е толкова силна, колкото е ниприятно усещането, че раната може всеки момент да се отвори /което разбира се съвсем не е така/.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора