раждане със секцио

Ива 81 аз не съм имала болки в гърба...виж да не е от неудобна поза при кърмене...а за мазане се мажа с Контрактубекс струва около 12 лв и мисля че има ефект..по-хубаво е да се мажеш все пак е масивен белег въпреки че не се вижда

Няма да ти обяснявам как мина мойто секцио, защото в общи линии ще повторя момичетата. Аз също не бях оперирана до тогава, не бях лежала и в болница. За това за мен след секциото беше шок, просто защото не знаех какво ме е очаквало. Но сега като се замисля нито е било страшно, нито толкова болезнено. Вземи си любима книга или списание. Аз близо 24 часа след операцията почти не бях спала- просто емоциите от това, че вече имам дете, че са ме оперирали и т.н. ме бяха превъзбудили и книгата ме спасяваше от скука. Вземи си и бонбонки от типа на олипс или нещо подобно. Ако си с пълна упойка и след това ти се появят хрипове от тръбата в гърлото, бонбонките много помагат. Късмет и здраво бебоче- вече си на финала.

Родих 20 дни преди термин със секцио по спешност в болница "Лозенец". Въпросният ден отидох по обяд на консултация и при записа на тоновете на бебето се установи, че нещо не е наред. Гинеколожката ми каза, че е най-добре да остана няколко дни в болницата на системи, за да се нормализират нещата. Час по-късно решиха, че е по-добре да извадят бебето веднага, а аз бях толкова изплашена и притеснена, че почти нищо не си спомням  Нямах много време да решавам за упойката и мислих да е пълна (защото съм голямо шубе), но след като се консултирах с анестезиолога се реших на спинална. В предродилна зала ми направиха рутинните процедури - клизма, поставяне на катетър и т.н. Не е нищо страшно, търпи се. Там доста време си постоях, докато накрая ме свалиха в операционната зала, където ме подготвиха за операцията и ми сложиха упойката. Екипът от анестезиолозите бяха страшно мили и внимателни, забавляваха ме през цялото време и не ме оставиха да се притеснявам много. Самата операция трая не повече от половин час като нищо не усещах само чувах разговорите на екипа. През цялото време ми говориха разни неща и ме разсейваха, даже бяха пуснали музика  Следях времето на часовника срещу мен, но ми се стори цяла вечност докато чух как бебето проплака - в 21.50 ч. Това беше най-вълнуващото и невероятно нещо, което някога бях изживявала  Нямах търпение да го видя и прегърна, но само ми го показаха за секунди и го отнесоха. Беше невероятно да видя това малко създание, което се е криело почти 9 месеца в корема ми.  След това ме зашиха и ме отнесоха в реанимация. Бях толкова развълнувана, направо не бях на себе си. Започнах да звъня на близките ми, защото повечето не знаеха изобщо, че съм в болницата  Последва една безкрайно дълга и тягостна нощ, която имах чувството, че никога няма да свърши  Постепенно започнах да излизам от упойка и да усещам болка, но по-страшно беше, че не можех да мигна изобщо... Нямаше с кого да си говоря, бях напълно сама, превъзбудена от случилото се и нетърпелива да си видя бебето. Изживях истински кошмар тази нощ  Все пак към сутринта съм се унесла и ме събудиха като ми донесоха бебето. Тогава изпитах толкова смесени чувства, които просто не мога да опиша с думи. След два дни ме преместиха в друга стая като трябваше сама да стигна до там, което беше доста трудничко и болезнено и така започнах постепенно да се раздвиждвам. Болката постепенно отшумяваше като на седмия ден ме изписаха и вмомента, в който се прибрах вкъщи въобще забравих, че съм била оперирана някога като все пак внимавах с по-рязките движения.
Май бях доста подробна, но с две думи искам да кажа, че няма нищо страшно и всичко се забравя бързо. Остава само невероятното изживяване от срещата с бебето и всички съпътстващи радости и трудности покрай отглеждането му. А това е най-прекрасният момент за всяка жена. Успех и леко раждане ти пожелавам! 

И аз да те успокоя. Преди повече от 3 години си избрах секциото като опция за моето тяло и не съжалявам. Другите момичета са ти казали как минава технически цялата работа. Аз също бих те насочила към спинална упойка понеже си в съзнание през цялото време, чуваш проплакването на бебето, виждаш го и после когато започнеш да усещаш болка поради свършването на упойката си поизкваш обезболяващо. При пълната упойка при някои жени има сила болка когато избязат от нея.
Сега най-важното, което исках да ти кажа - на следващия ден като те вдигнат да ставаш, да не протестираш, а да се движиш колкото може повече. Докторът ми беше казал - по 10 мин на всеки час през целия ден. Боли повечко до 48 час (ама не е нетърпимо силно чак, просто усещаш къде е рязано) после намалява болката и се ходи изправено. Ние в болницта бяхма 2 категории - ходещи попревити и държащи се за кореми и ходещи широко разкрачени като че слезли от кон заради епизиотомията...беше голям смях..малко през сълзи
Успех и спокойно!

здравей злолби, и аз раждах със секцио преди 10 месеца в майчин дом софия.останах много доволна. секциото беше планово.4 часа след секциото в реанимацията накараха ни да се изправим и така още 2 пъти до вечерта,после на сутринта дойде рехабилитатор да ни раздвижи.от този момент аз лично не съм спряла цял ден да се движа, да вземам дъщаря ми през 3 часа, да слизам до барчето,да обикалям из коридорите.не знам защо те плашат така от този катетър , въобще не се усеща слагането.горе главата не се страхувай.след като ме изписаха на 6-ти ден,сама се грижех за малката и за всичко в нас.просто нямах никакви проблеми с раната и въобще много бързо се възстанових.къде ще раждаш?а и лекарите и акушерките бяха много мили.успех и да имаш едно здраво бебе.в реанимацията пуснаха и таткото веднага щом ме изкараха от операционната  да ме види и да се запознаее с бебката.

родих с пълна упойка по мое желание.в деня на операцията минах през нормалните процедури после на запис за тоновете за детето.в 8.30 сутринта влезнах в операционата.извадили са малката в 9 без пет.аз се събудих към 10часа.не чувствах болка само бях отпаднала от упойката.вечерта към 8часа ме вдигнаха за първи път.на другата сутрин ме свалиха в отделението.раздвижих се много лесно почти без болка.не съжалявам че родих секцио.а на теб леко раждане 

Първия път раждах секцио, заради седалищно предлежание на плода. Никой не ме пита за упойка, сложиха ми пълна, от която не съм никак доволна. Много тежко се излиза от нея, цял ден си като надрусан и нямаш представа бебока изплакал ли е веднага или не. Понеже сега с голямата дъщеря имаме проблеми и лекарите все ме питат, дали веднага е изплакала, а аз незная. А и лекарите нямат навика да си казват гафовете. Първите два дни беше много болезнено, както и раздвижването. Инае се възстанових бързо-за около 10 дни. За второто бебче реших, че искам да раждам нормално и така щеше да стане, но уви - пак седалично се беше разположила мързеланата. Първият път раждах в Пловдив , сега избрах частната многопрофилна болница "Здраве" в Пазарджик. Наблюдаващият ме гинеколог отиде да работи там и аз се подведох по него. Там раждах със спинална упойка, която горещо препоръчвам. Сякаш участваш в родилния процес, чух как бебка изплака, видях я за секунди... Неповторимо беше. Освен това, самата упойка те държи още поне 2 часа и не усещаш никаква болка при преместването от операционната маса, в носилката и после в леглото. Но те съветвам да помолиш предварително за по-силни обезболяващи, че течния аналгин върши слаба работа. Втория път така направих и от болка почти не съм разбрала. Лошото е, че за лош късмет получих много тежки усложнения ( казват вътреболнична инфекция или работа с нестерилен прибор), та едва оживях. Един месец лежах по болници. Вече съм си у дома, но още лекувам последствията.
На теб желая най-големия късмет на света! Всичко да мине безпроблемно и да гушнеш най-здравото бебче. И бързо възстановяване!