Публикувана: 4 фев. 2007, 15:56 ч.
Последно мнение: 24 септ. 2007, 02:32 ч.

Майчиното чувство за вина

4 510
85
1

# 75 20 септ. 2007, 16:15 ч.

Мнения: 8 999

Ей, много вина, много нещо! За малко да прихвана и аз от вас.
А задавали ли сте си въпроса - откакто сте забременели колко пъти ви се е случвало да зарежете тая бременност/това дете, да забравите за известно време за съществуването му и да се отдадете изцяло на себе си - 100 %, без ни най-малък намек за съществуването на детето ви????
На мен за 7 год. не ми се е случвало още. Така че не изпитвам вина за това, че докато се занимавам с детето мисля за много други неща - какво ще яде, какво ще облече, как да му отпразнуваме рождения ден, каква магия да извърша в работата си, че да взема онази тлъста комисионна и да го заведа на почивка поне за 1 месец.

# 76 20 септ. 2007, 16:36 ч.

Мнения: 412

Цитат на: Руска в нд, 04 фев 2007, 16:25

Вечер, когато заспят и ги погледна- моментално ме залива вълна с чувство на вина.
Като ги погледна как спят като ангелчета, ми става много съвестно, че преди малко съм могла да им повиша тон Sad

Ето, това е и моето чувство за вина.

# 77 20 септ. 2007, 16:44 ч.

Мнения: 6 164

baibibi, права си, но това е да си майка - да си невъзможното. Confused

Защото детето не разбира, че за морето трябват пари, а за парите - работа и пр., то си иска внимание нон-стоп. Поне малките деца, по-големите ще го разберат и все пак трябва така да лавираш, че пак да не се чувстват пренебрегнати.
Чувствам вина, когато не му обърна внимание, но аз съм по цял ден с него, гледам го само аз и никога не оставам без него и логично при това положение да не се чувствам вновна, че го игнорирам, за да се нахраня и аз, или го оставям, за да отида до 00, а понякога след 4 часа пискане и мрънкане, просто да изляза от стаята и той да се разплаче, но в противен случай откачам... Но факт, че като се разплаче се чувствам виновна, че съм го оставила за някаква 2-минутна естествена нужда, и аз съм виновна, че съм го разплакала.

# 78 20 септ. 2007, 17:33 ч.

Мнения: 650

Чуството за вина, кошмарите да не му се случи нещо, дали си постъпила правилно newsm78

Но невероятното чуство когато двете ръчички те прегърнат силно Laughing

Мислех че щях да умра когато тръгна на градина-бяхме в лист на чакащите близо година, уж най-добрата, купчина пари, предварително планиране и сега е тръшкане и рев и хем знам че е по добре за детето да бъде сред други деца, хем имам огромното чуство на вина че плаче и не иска да е там.

# 79 20 септ. 2007, 17:36 ч.

Мнения: 3 146

Чувството за вина у мен сега, като тръгна на градина, е просто ужасяващо... Опитвам се да си дам логически причини за това, че тлрябва да ходи, но не ми минава... Sad

# 80 20 септ. 2007, 18:09 ч.

Мнения: 3 034

специално за градината никакво, ама съвсем никакво чувство за вина не изпитвам. като гледам с какво желание ходи и ми се цупи, ако я прибера по-рано, защото не успяла да си "доиграе"....
тя се чувства добре там, почиваме си една от друга и после ни е по-весело заедно. Peace

# 81 21 септ. 2007, 13:33 ч.

Мнения: 3 146

Цитат на: iviche в чт, 20 сеп 2007, 18:09

Е, да, ама моят като пищи всеки път и вика Мамо, не ме оставяй тук! и т.н. ...
Освен това, беше 4 дни на гардина и ето - днес е болен... Cry

# 82 21 септ. 2007, 14:40 ч.

Мнения: 3 034

gergandi, в този случай и на мен би ми било кофти....

# 83 21 септ. 2007, 23:49 ч.

София
Мнения: 3 787

Да,изпитвам ужасно чувство за вина,че го пуснах на ясла.Ходи вече цяла седмица,а все плаче и не може да свикне без мен.Сутрин ми се моли да не го оставям,през деня постоянно казвал на лелките,че иска мама да го вземе.Следобед плаче като го вземам и ме гушка,да не би да го върна пак обратно Cry

.Ужасно е,детето се травмира много.Надявам се да свикне,защото ми се къса сърцето Tired

# 84 22 септ. 2007, 14:09 ч.

Мнения: 645

Чувствам се виновна за толкова много неща! За това, че понякога си играя с него, а сякаш ме няма...За това, че понякога го слагам на сила да спи...За това, че го научих да бъде кротък и сега той се страхува от по - палавите деца!!! И тук май е най - голямата ми грешка! Чувствам се виновна, че е само на две, а аз го отделям от себе си и го пращам на ясла...И още куп други неща...ама да не ставам отегчителна....

# 85 24 септ. 2007, 02:32 ч.

София
Мнения: 6 250

Моят син, макар да е малък, вече изпитвам чувство за вина за някои неща. За това, че се наложи да го отбия като забременях (въпреки че знам, че постъпихме правилно); за това, че се наложи на 1г.5м. да тръгне на ясла (въпреки че бързо свикна, има приятелчета сега там и много му харесва, а и съм спокойна, че добре го гледат); за това, че заради бременността си не мога да му обръщам пълноценно внимание, да тичам с него например (но това скоро ще се промени Laughing

). Малко ми е и болно, че все пак като първо дете се учим на него да бъдем родители, но пък няма как да се родиш родител. Rolling Eyes

Старая се да си взимам поука от грешките и се моля да съм най-добрата майка за децата си и дано след 15 г. като погледна назад да съм удовлетворена от резултата. Praynig

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: