Едно секцио, едно вагинално раждане и... още нещо

mama_p, аз също бях чела, че прилагането на окситоцин за ускоряване на раждането след секцио не е желателно. Ето какво намерих тук (http://www.med.primasoft.bg/fatal_mistakes/articles/ag_mistakes.htm):


Освен това виждам, че първото ми секцио е проведено след такава груба лекарска грешка: индуциране при пелво-фетална диспропорция (записано е в епикризата като мотив за секциото, поради което пък втория път ме гледаха с огромно съмнение, че ще се справя).

zdrav13, все пак не те ли е било страх от тези ужасни сценарии (предполагам, че е било нещо свързано с руптура на матката) и ако да - за мен е много важно да споделиш как си преодоляла страховете си!



Моля те, разкажи ми по-добро за постигането на психическата подготовка, предварителната нагласа и начина по който да не се концентрираш върху болката. Как си успяла да го постигнеш? Това, което аз мисля да направя е да чета разкази и информация за хубави раждания. А пък за болката - аз страдам от мигрена и когато ме боли главата се опитвам да се диференцирам от болката, т.е. 'мен не ме боли, главята я боли'. Този съвет ми даде една приятелка. И наистина напоследък мноооого рядко съм стигала до пиене на хапче (веднъж на 2-3 месеца). Но пък ми помага гореща вана. Затова и си мисля, че обезболяването във вода би било удачно за мен и по време на раждането. Ако се наложи, разбира се . Та така тренирам  .

грешка

zdrav13, все пак не те ли е било страх от тези ужасни сценарии (предполагам, че е било нещо свързано с руптура на матката) и ако да - за мен е много важно да споделиш как си преодоляла страховете си!


Не ме беше страх, защото като влязох в последните месеци, тя започна да ме пресира да раждам там, въпреки,че знаеше предварително, че едва ли ще е в тяхната болница. "Атаката" й беше толкова агресивна, че накрая започна да ме заплашва. Всичко това толкова ме подразни, че последното, което бих си позволила е да се поддам на провокациите й. Ще излъжа, ако кажа, че на няколко пъти се разколебавах, но буквално за минути. После здравия разум се намесваше... Още повече, че същата тая лекарка ми води и първата бременност и веднага след като родих я питах другия път пак ли трябва да е със секцио и тя каза, че не. Само трябва да са минали 3 години. Но откакто отиде в частната болница, явно е сменила "мнението" си. Наговори ми какви ли не глупости-за руптурата е ясно, ами и че нормално раждане на 35 години! е невъзможно, каза ми че съм луда и самоубийца, а на въпроса ми защо смята, че трябва да родя пак секцио, директно ми отговори, че ако съм раждала при нея ще ми каже, а иначе-не! Като разбра, че няма да стане на нейната, ми каза повече да не идвам при нея на консултации, а при някаква акушерка, щото все пак си бях платила, а иначе направо си ме изгони!
Е, след такова държание как да не искам да и натрия носа! Затова казах, че тя ме  "мотивира" допълнително:)
А и бях с нагласата, че най-лошото, което може да ми се случи е руптура-и какво-просто ще ме срежат и зашият! Което не е по-различно от секцио...

А за болката-изчетох детайлно темата на Tandoori и оттам така се надъхах, че нямах и капка съмнение,ч е ще се справя! И понеже първото си раждане го "проспах" сега всичко беше съвсем ново и безкрайно интересно за мен, че докато следях как се развиват нещата, буквално не усетих кога свърши. Определено след като ме изкараха от родилна исках да раждам отново, защото  ми се струваше, че нещо съм пропуснала....Доста е трудно за обяснение. Досега никога не съм изпитвала такъв интензивен коктейл от  чувства и усещания и ми е трудно да го опиша

При мен водите бяха започнали да изтичат постепенно, по малко, но не напълно, и си текоха така 2 седмици. Но като ми почнаха контракциите, на 6 см разкритие ми спукаха околоплодния мехур, и изтече това, което беше останало от амниотичната течност. Така че и тук се използва този метод, но ако не помогне, се слага система.


Тук това е практика, ако майката преноси или в случаи като моя, и имaт доста голям опит. Правени са и множество проучвания, дали и как влияe предизвиканото раждане след секцио върху риска от руптура на матката. Както бях цитирала по-рано (в тази или една от другите теми за естествено раждане след секцио  ), от един медицински сайт:
"Labor-inducing drugs. Starting labor with prostaglandins, such as misoprostol (Arthrotec, Cytotec), or a prostaglandin gel (Prepidil, Cervidil) increases the risk of uterine rupture. Inducing labor with oxytocin (Pitocin, Syntocinon) hasn't been shown to directly increase this risk; however, most doctors are extremely cautious about using oxytocin because its effects are similar to prostaglandins. Spontaneous (noninduced) labor is more likely to result in a successful VBAC."
Или, предизвикването на раждане с окситоцин, според проведени множество проучвания тук и в САЩ, не увеличава риска от руптура на матката. Предизвикването на раждане с простгландин обаче наистина увеличава риска от руптура. И въпреки това, лекарите се стараят да избягват предизвиканото раждане.
На мен, около час след епидуралната упойка, ми сложиха и система с окситоцин, за засилване на контракциите, и след още един час вече имах пълно разкритие. В темата имаше и други майки, които са били със система, при естествено раждане след секцио, така че определено не е толкова рисковано. Аз затова вече информация от БГ медицински сайтове не чета, защото е доста стара, обикновено е същата като битуващите митове за раждането в БГ - като например колко по-добре е да се ражда секцио, а не естествено, на един подобен сайт имаше инфо, колко много рискове има естественото раждане, и колко хубаво е секциото, или колко е рисковано естественото раждане след секцио... Не, благодаря  .

Присъединявам се към желаещите поне да опитат нормално раждане след секцио. Знам ли, Божа работа май е в крайна сметка - лекари, желание, вяра.... но кой знае.

Декеври 2005 родих сина си със секцио. Отидох с 6 см разкритие, болки поносими, като болезнена менструация. Никакъв страх, никакви притеснения, никакси специални изисквания. 4 часа по-късно след окситоцин имах пълно разкритие. Последва изключване на системата в очакване на напъни. Е напъни не дойдоха, при все че няколко лекари "проверяваха" какво е състоянието и защо процесът не продължава както е редно. Дори единият лекар побутна главата на бебето, понамести я, ако трябва да съм точна. Няпъни нямаше! Приклякане, вдигане на краката, всевъзможни пози, напъване (без напъни) и в крайна сметка сле 1.5часа пълно разкритие ми предложиха секцио. Като че ли имах друг вариант Нямам спомени как е протекло, но часът, кгато влизах в операционната беше 13.30, а бебето е записано с час 14.05. Сложиха ми епидурална или спинална (не знам) и лидокаин както в последствие разбрах. От всичко си спомням разбуждането, когато ме караха да си кажа името и ми навираха в лицето едно вързопче с червенобузесто бебе. Е после конците от поизпуснаха и 2 месеца ходих на "съшиване", но пък нямам лоши спомени. Положителното е (освен детенцето, естествено), че разбрах че нося на болка, а мислех, че няма да издържа.
Винаги има положителна страна 

За следващ път ще ида, когато му дойде времето, когато бебето реши, че е готово, така или иначе на лекарите много вяра нямам, а пък каквото сабя покаже.

Следя с интерес предложената информация за VBAC. И най-вече приложението у нас (България), другото ми е в графа любопитни факти.

21-годишна родилка се размина на косъм от смъртта, а смолянските лекари се борят вече 10 дни за живота й. Елмира Ч. от рудоземското село Витина била докарана от местната болница в Смолян в много тежко състояние, заради което РЦЗ започна проверка по случая.

Младата жена е приета на 6 декември в МБАЛ-Рудозем за раждане, тя е с кръвна група резус-фактор отрицателен, а на 7-ми е извършено планирано цезарово сечение. На 8 декември след обяд започнало вливане на кръв и плазма. От 9 декември обаче тя е с болки и не може да уринира, заради което спешно е откаран в смолянската болница. Повече от седмица тя е на хемодиализа. Съмненията и в Смолян, и в Рудозем, че има нещо нередно в кръвопреливането. Според шефа на Трансфузионния център в Смолян д-р Васил Френкев изписаната на 8 декември -петък кръв е редовна, но анализът от върнатите в Смолян сакове са показали хемолиза - частично разрушение на част от еритроцитите. Което е могло да стане при недобро съхранение на кръвта или ненормално според процедурите затопляне, което трябва да стане до родилката -при нейната телесна температура, преди да й бъде прелята кръвта.

Шефът на смолянската болница д-р Антон Лалов свиква спешно лечебно-консултантска комисия от специалисти, които да си кажат думата. Според голяма част от тях, тежкото състояние на младата жена е плод на остра кръвозагуба по време на операцията. Жената обаче вече се възстановява.

Не така Людмил!!! Знаеш ли колко истории мога да напиша - при това истински - за драматични случаи и при секцио и при нормално раждане??? Според мен подхода ти е грешен!

А, нищо лично, не че съм против или за, просто го видях в новините и реших, че е добре да знаете и вие.

Тук ще подкрепя nani_ !

Ludmil, в тази тема не обсъждаме колко е лошо церавото сечение. Повечето, които сме се разписали тук, по една или друга причина сме минали през това и искаме да родим нормално. Така че, не е нужно да ни убеждаваш колко е опасна операцията . Ние и без друго си знаем, че не я искаме !

този ужас няма нищо общо със секциото, нито с темата, нито с нищо, което нас ни интересува. майка ми ме е раждала нормално, но е имала такава загуба на кръв, че и на нея са й преливали! можеше да й се е случило същото! човек може да умре и при нормално раждане, в домашна обстановка, ако се разтърсим из новините, можем да намерим такива неща. всяко раждане е опасно, каквото и да си говорим! и аз не виждам смисъл от постинга. тук майките не събират фрапиращи новинарски извадки. във всеки вестник могат да се прочетат страховити истории, всяка операция може да излезе фатална - Господ да ни пази, лекарите са хора, грешки правят. тук не се осъжда лекарското съсловие, нито трябва да се плашат хората.

Здравейте, момичета!

Ето една интересна статия за раждането:
Ключови потребности на раждащата жена

Потвърждавам! Засега съм минус 7 кг., 23 за сваляне, което автоматично при мен върви с контрол на захарта /поне диабетът ми е неинсулинзависим, Слава Богу/ и има-няма година до следващата сесия по бебеправене! Цяла година, а напоследък все повече си мисля за нова бременност 

и аз съм кандидат за вписване в таблицата с надяващите се за нормално след цезарово

Успех на всички мами, които са родили едно детенце с операция и искат да родя второ по естествен път. Тази история беше много интересна за мен.