Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 93
6 гошдишната ми дъщеря плаче , че има лоши мисли, че ще умре майка й- когато го чух щях да припадна, говорихме какво ли не и реших, че ще премине, обаче тя продължава да плаче и действително се тревожи.
Чудя се какво да измисля ?
Цитирай

София

Мнения: 4 812
много пъти сме говорили с децата ми за смъртта. не мога да ги лъжа, че хората умират, само когато са много стари или много болни. казвам им, че не знам кога аз и баща им ще умрем, но съм сигурна, че това ще се случи във време, когато са готови - достатъчно смели и силни - за да се справят със загубата. надявам се да запомнят това и когато се случи, да повярват на думите ми, че могат да продължат без мама и татко. неизбежно е. важното е поне донякъде да сме подготвени и да съумеем да продължим без обвинения и чувство за безизходица.
Цитирай
Може би някой нещо и е казал.С кого е общувала последно
Бяха ми разказвали за едно момченце което гледало по телевизора за вредата от цигарите и не разговаряло с баща си държало се странно ... Накрая се разбрало че детето го било страх да не загуби баща си
Уф като ми го разказваха ,слушах с половин ухо .Стори ми се несериозно
Трябва да разбереш кое я кара да мисли така
Преди месец като излязох от болница ,моето 4 год момиченце ,беше много изнервена и като я попитах какво ти тежи ,отговорът и беше
  живота Направо онемях.Оказа се че `заслугата` е на свекито
Дано скоро всичко се оправи
Цитирай

София

Мнения: 2 700
А защо не заложиш на идеята, че мислите се материализират. Обясни й, че ако желае нещо силно, то ще се сбъдне (в случая да си жива и здрава). По твоя преценка можеш да споменеш, че лошите мисли също се материализират понякога (т.е. да не мисли лоши неща, за да не предизвиква съдбата).
Може да е гледала филм - идеален повод да подчертаеш, че киното и действителността са две различни неща.
Обясни й колко много я обичаш и че никога няма да я изоставиш (и буквално, и преносно).
Може би добре би било да поговорите подробно за смъртта. Човек се страхува от неизвестното.
Ами това ми идва на ум на първо четене. Във всеки случай се опитай да разбереш от къде са тръгнали тези мисли, за да ти е по-лесно да я разубедиш.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
А защо не заложиш на идеята, че мислите се материализират. Обясни й, че ако желае нещо силно, то ще се сбъдне (в случая да си жива и здрава). По твоя преценка можеш да споменеш, че лошите мисли също се материализират понякога (т.е. да не мисли лоши неща, за да не предизвиква съдбата).
Може да е гледала филм - идеален повод да подчертаеш, че киното и действителността са две различни неща.
Обясни й колко много я обичаш и че никога няма да я изоставиш (и буквално, и преносно).
Може би добре би било да поговорите подробно за смъртта. Човек се страхува от неизвестното.
Ами това ми идва на ум на първо четене. Във всеки случай се опитай да разбереш от къде са тръгнали тези мисли, за да ти е по-лесно да я разубедиш.

добре, но ако утре майката я блъсне кола, няма ли детето да си помисли:
1. че с мислите си е материализирало смъртта на майката и да се почувства виновно
или
2. че майката не е изпълнила обещанието си да е винаги до детето и да се почувства измамено
Цитирай

София

Мнения: 2 700

Честно казано, затапи ме. При подобна трагедия, действително детето може да се самообвинява или да обвинява майка си, че не си е изпълнила обещанието. Тогава психологическите последици могат да бъдат фатални. Но все пак презумпцията е детето да се успокои сега и всичко да е наред, нали?
Есествено е добре "смъртта" да е обсъждана предварително, както си постъпила ти, но при дъщерята на do_gi страхът и опасенията са насочени към конкретен човек, а не към смъртта изобщо. Аз лично, бих заложила на позитивното мислене.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
не съм имала за цел да те затапвам.
мислила съм много по въпроса, а и директно са ми казвали неща от рода на:
"ти няма да умреш, нали?"
"когатос е разболееш, ще умреш ли?"
"не искам да остарявата е да умирате. никога!"
"само старите хора умират, нали?"

за себе си съм намерила разумен начин да успокоя, убедя и обещая едновременно. и всеки разговор е завършвал с насочване на вниманието към хубавите неща, които имаме, когато/докато сме заедно.
Цитирай

София

Мнения: 1 933
Не знам какво да те посъветвам, но като прочетох темата си спомних, че и аз като малка всеки ден си представях, че майка ми и баща ми умират по някакъв начин и много плачех. Също така в училище обсъждахме как се разплакват артистите и се състезавахме коя ще се разплаче първа Crazy Не помня обаче това с "артистичното" разплакване дали е съвпадало по време с другите ми ревове, но си отмина ей така без никой да е говорил с мен, защото нашите не знаеха, не съм споделяла с тях страховете си.
В едно съм категорична обаче, винаги когато имаш възможност насочвай детето към позитивно мислене, както те е посъветвала Янита.
Цитирай


Мнения: 1 470
   Със сигурност нещо я е провокирало...Но какво?!Може да е нещо съвсем друго,което не е свързано директно със смърта,а със някаква загуба,самота,страх от справянето сама,някаква смяна на обстановката...Защо не я заведеш на психолог?!Аз съм водила децата,като на вторият имаше подобен проблем,но свързан със самият него-бягаше,говореше че ще ходи при дядо господ...Заведох го при психолог,и той ни каза преди всичко да не говорим много за това,децата бързо забравяли,а причината се оказа раждането на третият ми син,вторият се е чувствал отблъснат и самотен,покрай грижите за бебето,и най-големият ми син,който тогава беше първолак. HugНе се притеснявай,ще отмине!
Цитирай


Мнения: 6 026
6 гошдишната ми дъщеря плаче , че има лоши мисли, че ще умре майка й- когато го чух щях да припадна, говорихме какво ли не и реших, че ще премине, обаче тя продължава да плаче и действително се тревожи.
Чудя се какво да измисля ?


Аз бях същата като малка ...тежко понесох мисълта, че и родителите ми ще умрат някой ден ...понякога се присещах и се разревавах безутешно ......
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.