Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 7 фев. 2007, 20:01 ч.
  • Преглеждания  2 343  Мнения  20  Онлайн  1
Отговори
  • гр. София
  • Мнения: 135
Много много голям страах се е насъбрал в мен. Вместо да желаяа бебе аз се казвам другйя месец. Embarassed

Реклама
# 1
  • Шопия
  • Мнения: 6 330
Анина, прочети тази тема. Hug
Явно много жени са изпитвали твоите чувства.
Може би Деси е дала най-близкия до чувствата ми отговор.
Аз самата също се лутам между несигурността и огромното желание.

# 2
  • София
  • Мнения: 651
Всички сме така - веднъж минали през ада, страха е неизменен спътник. И понеже от него никога няма да се отървем е важно да накараме желанието за дете да надделее. Hug

# 3
  • София
  • Мнения: 1 409
Страх ще има винаги и преди и след като забременееш,но както е казала Весето по-горе когато желанието за дете надделее макар и за малко страхът изчезва.Но наистина е за малко.
Желая ти успе скоро да преодолееш страха си и да ни се похвалиш  Hug

# 4
  • Мнения: 3 159
Напълно те разбирам...

# 5
  • София
  • Мнения: 2 160
мен пък не ме е страх от забременяване,страх ме е естествено -дали ще стане първо(защото при мен нещата не стават лесно),дали ще се задържи,дали всичко ще е наред и т.н.,но не и от забременяване.Единствено нова бременност ,може да заглуши до някъде мъката.А със страх,единствено бих се отдалечила още повече от мечтата си.

# 6
  • Мнения: 686
Здравейте! И аз като Анджи се страхувам повече от това дали ще се получи (и при мен нещата стават мнооого трудно). По-малко ме е страх да не се повтори. Но се моля, и по-важно е да забременея, пък после ще се тревожа за останалото.

# 7
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 14 481
Момичета  Hug
Щом веднъж една жена загуби бебе няма как да не се терзае и страхува това да не се повтори. Колкото и студено да звучи - такива неща се случват. Опитайте се да погледнете философски на нещата, помирете се сами със себе си, приемете болката, изживейте я и после я скътайте някъде дълбоко в сърцето си, където да остане вечно, заедно със спомена за загубата на едно желано и чакано дете. Разчистете своята душевна пътека напред и си наложете да сте поне малко спокойни. Мислете позитивно. Вярвам, че човешкото съзнание е много силно и само може да влияе върху ставащото с човека. Така, че стимулирайте положителните емоции, за да ви се случват красиви неща.
И накрая малко по-прагматично - намерете лекар, на който да имате доверие - това много помага. Ходете при него/ нея и се обаждайте с въпроси, колкото често ви се налага - действа успокоително.
Пожелавам ви много щастие. Peace

# 8
  • София
  • Мнения: 345
мен пък не ме е страх от забременяване,страх ме е естествено -дали ще стане първо(защото при мен нещата не стават лесно),дали ще се задържи,дали всичко ще е наред и т.н.,но не и от забременяване.Единствено нова бременност ,може да заглуши до някъде мъката.А със страх,единствено бих се отдалечила още повече от мечтата си.

Напъно съм съгласна с теб. Аз като гледам доста бързичко се възстановявам, а и желание за  baby_neutral не ми липсва та не мисля да чакам 6 м. Може би 2 - 3м. Е, все пак ще се консултирам с гинеколожката.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 160
и на мен не ми се чака,но е нужно на организма да се възстанови.Трявба и самата лигавица да се възстанови,защото иначе и да има оплождане,то няма да може да се инплантира.

# 10
  • гр. София
  • Мнения: 135
Мерси на всички дали ми  поучителни съвети. Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 3 631
Мен не ме е страх от забременяване, обаче ме е обзела една паника за след това...сигурно първите 3 месеца няма да мога да си намеря место от притеснение. То колкото и да отлагам самото забременяване, винаги ще ме е страх да не се повтори абортът. Sad

# 12
  • Мнения: 4 700
Мен не ме е страх от забременяване, обаче ме е обзела една паника за след това...сигурно първите 3 месеца няма да мога да си намеря место от притеснение. То колкото и да отлагам самото забременяване, винаги ще ме е страх да не се повтори абортът. Sad

И при мен е така, не искам да zабременея, zа6тото имам 4увството 4е сте полудея от притеснение дали няма пак да го zагубя. Много съм раzдвоена и не zнам какво да правя. Толкова много искам бебе, а така ме е страх 4е отново 6те преживея наиъло6ият ко6мар в живота ми.  Cry  Cry  Cry  Cry  Cry  Cry  Cry

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 1 490
Мен не ме е страх от забременяване, обаче ме е обзела една паника за след това...сигурно първите 3 месеца няма да мога да си намеря место от притеснение. То колкото и да отлагам самото забременяване, винаги ще ме е страх да не се повтори абортът. Sad
Все едно аз съм го писала с тази разлика,че аз загубих бебето си в края на 5 месец и при следваща бременност до последно ще се притеснявам.

# 14
  • София
  • Мнения: 2 160
и аз бях в 5-ти месец-с близнаци,а ми е и втори аборт.Просто не е честно,че ни е отнета възможносста поне веднъж да се порадваме на бременността си,като повечето жени.Аз ниокога няма да бъда спокойна бременна,пазаруваща от рано,хвалеща се навсякъде и много щастлива-еми не е честно! Sad

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт