След аборт- Страх от забременяване.

  • 3 154
  • 20
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 135
Много много голям страах се е насъбрал в мен. Вместо да желаяа бебе аз се казвам другйя месец. Embarassed

# 1
  • Мнения: 7 100
Анина, прочети тази тема. Hug
Явно много жени са изпитвали твоите чувства.
Може би Деси е дала най-близкия до чувствата ми отговор.
Аз самата също се лутам между несигурността и огромното желание.

# 2
  • Мнения: 651
Всички сме така - веднъж минали през ада, страха е неизменен спътник. И понеже от него никога няма да се отървем е важно да накараме желанието за дете да надделее. Hug

# 3
  • Мнения: 1 409
Страх ще има винаги и преди и след като забременееш,но както е казала Весето по-горе когато желанието за дете надделее макар и за малко страхът изчезва.Но наистина е за малко.
Желая ти успе скоро да преодолееш страха си и да ни се похвалиш  Hug

# 4
  • Мнения: 3 166
Напълно те разбирам...

# 5
  • София
  • Мнения: 3 123
мен пък не ме е страх от забременяване,страх ме е естествено -дали ще стане първо(защото при мен нещата не стават лесно),дали ще се задържи,дали всичко ще е наред и т.н.,но не и от забременяване.Единствено нова бременност ,може да заглуши до някъде мъката.А със страх,единствено бих се отдалечила още повече от мечтата си.

# 6
  • Мнения: 686
Здравейте! И аз като Анджи се страхувам повече от това дали ще се получи (и при мен нещата стават мнооого трудно). По-малко ме е страх да не се повтори. Но се моля, и по-важно е да забременея, пък после ще се тревожа за останалото.

# 7
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 307
Момичета  Hug
Щом веднъж една жена загуби бебе няма как да не се терзае и страхува това да не се повтори. Колкото и студено да звучи - такива неща се случват. Опитайте се да погледнете философски на нещата, помирете се сами със себе си, приемете болката, изживейте я и после я скътайте някъде дълбоко в сърцето си, където да остане вечно, заедно със спомена за загубата на едно желано и чакано дете. Разчистете своята душевна пътека напред и си наложете да сте поне малко спокойни. Мислете позитивно. Вярвам, че човешкото съзнание е много силно и само може да влияе върху ставащото с човека. Така, че стимулирайте положителните емоции, за да ви се случват красиви неща.
И накрая малко по-прагматично - намерете лекар, на който да имате доверие - това много помага. Ходете при него/ нея и се обаждайте с въпроси, колкото често ви се налага - действа успокоително.
Пожелавам ви много щастие. Peace

# 8
  • Мнения: 345
мен пък не ме е страх от забременяване,страх ме е естествено -дали ще стане първо(защото при мен нещата не стават лесно),дали ще се задържи,дали всичко ще е наред и т.н.,но не и от забременяване.Единствено нова бременност ,може да заглуши до някъде мъката.А със страх,единствено бих се отдалечила още повече от мечтата си.

Напъно съм съгласна с теб. Аз като гледам доста бързичко се възстановявам, а и желание за  baby_neutral не ми липсва та не мисля да чакам 6 м. Може би 2 - 3м. Е, все пак ще се консултирам с гинеколожката.

# 9
  • София
  • Мнения: 3 123
и на мен не ми се чака,но е нужно на организма да се възстанови.Трявба и самата лигавица да се възстанови,защото иначе и да има оплождане,то няма да може да се инплантира.

# 10
  • Мнения: 135
Мерси на всички дали ми  поучителни съвети. Hug

# 11
  • София
  • Мнения: 3 679
Мен не ме е страх от забременяване, обаче ме е обзела една паника за след това...сигурно първите 3 месеца няма да мога да си намеря место от притеснение. То колкото и да отлагам самото забременяване, винаги ще ме е страх да не се повтори абортът. Sad

# 12
  • Мнения: 4 700
Мен не ме е страх от забременяване, обаче ме е обзела една паника за след това...сигурно първите 3 месеца няма да мога да си намеря место от притеснение. То колкото и да отлагам самото забременяване, винаги ще ме е страх да не се повтори абортът. Sad

И при мен е така, не искам да zабременея, zа6тото имам 4увството 4е сте полудея от притеснение дали няма пак да го zагубя. Много съм раzдвоена и не zнам какво да правя. Толкова много искам бебе, а така ме е страх 4е отново 6те преживея наиъло6ият ко6мар в живота ми.  Cry  Cry  Cry  Cry  Cry  Cry  Cry

# 13
  • Мнения: 1 489
Мен не ме е страх от забременяване, обаче ме е обзела една паника за след това...сигурно първите 3 месеца няма да мога да си намеря место от притеснение. То колкото и да отлагам самото забременяване, винаги ще ме е страх да не се повтори абортът. Sad
Все едно аз съм го писала с тази разлика,че аз загубих бебето си в края на 5 месец и при следваща бременност до последно ще се притеснявам.

# 14
  • София
  • Мнения: 3 123
и аз бях в 5-ти месец-с близнаци,а ми е и втори аборт.Просто не е честно,че ни е отнета възможносста поне веднъж да се порадваме на бременността си,като повечето жени.Аз ниокога няма да бъда спокойна бременна,пазаруваща от рано,хвалеща се навсякъде и много щастлива-еми не е честно! Sad

# 15
  • Мнения: 651
А аз все по-често започвам да си мисля, че повече никога няма да събера смелост да бъда бременна... Sad

# 16
  • Мнения: 4 700
и аз бях в 5-ти месец-с близнаци,а ми е и втори аборт.Просто не е честно,че ни е отнета възможносста поне веднъж да се порадваме на бременността си,като повечето жени.Аз ниокога няма да бъда спокойна бременна,пазаруваща от рано,хвалеща се навсякъде и много щастлива-еми не е честно! Sad

Tо4но тала се 4увствам и аz. Сигурно на никои няма да посмея да кажа, а толкова 6те ми се иска и другите да споделят радоста ми. Радвам се 4е поне тук във форума 6те има кои да ме подкрепи и да се поредва с мен. Желая на вси4ки ни скоро6но zабременяване, успе6на бременност и много zдрави бебета.  Praynig

# 17
  • Мнения: 3 591
Аз ниокога няма да бъда спокойна бременна,пазаруваща от рано,хвалеща се навсякъде и много щастлива-еми не е честно! Sad

Не е така, не бъди пакъв песимист. Когато си готова и забременееш чак тогава, бременността ще ти е спокойна.  Hug
Е, аз трябваше да съм превъртяла досега ако е така Naughty За 9 години бях бременна 5 пъти - имам 3 ангелчета и 3 здрави дечица.  Последната си бременност я изкарах като заклана - кървях от 10та седмица почти до последно - и то кървене, което ми костваше пакет превръзки на всеки 2 дена максимум. Вярно е че загубих едното си бебе, Плаках и страдах за него и пак намерих сили да бъда оптимистка и ДА ВЯРВАМ, че ще родя другото живо и здраво въпреки кървенето, отлепената плацента, почти нулевите шансве за успех в подобни ситуации. Но бях готова да забременея. Бах готова, да приема, че може отново да се случи това, което се случваше и преди с бебетата ми. Но дори когато едното бебенце почина, след първоначалшния шок и страх вдигнах глава и си казах, че за да износя бебе най важното е да вярвам , че мога да го направя! На следващия ден отидох и си купих един куп бебешки неща. Не спрях да пазарувам до последно. Бах си нагласила всичко за бебето предварително - УБЕДЕНА, че ще е здрав и всичко ще му е наред! ВЪПРЕКИ, че навсякъде пишеше, че много вероятно е детенцето да има проблеми при такава бременност. Но и за проблемно бебе бях готова - отказах и амниото и тройния тест по време на бременността си. Казвах на всички че моето бебе ще е най-хубавото за мен каквото и да се случва. Всички ми се радваха на оптимизма.
Вярно е, имаше моменти когато изкуквах и ревях ... и за предишните бебета- англелчета, и за това, защо на мен все ми се случва, за нероденото си още бебе... после се обръщах и си казвах - За какво ревеш? ТАКИВА НЕЩА СЕ СЛУЧВАТ! БЕБЕТО щЕ Е ЗДРАВО ЗАщОТО СИ ИМА 3 АНГЕЛчЕТА ПАЗИТЕЛчЕТА КОИТО НЯМА ДА ПОЗВОЛЯТ НЕщО ЛОшО ДА СЕ СЛУчИ!
....и другото е, че аз вярвам, че Господ ни дава само толкова мъка, колкото можем да понесем. Бях сигурна, че аз немога да понеса повече...

Е, последната ми бременност смени цвета на косата ми. И не е вече до кръста, защото трудно се боядисва дълга коса Mr. Green. Но издържах. И защото вярвах, че всичко ще е наред родих много мъничко, но здраво дете! Хвалех се на всички, че съм бременна, пазарувах и се раздвах на коремчето.

Но пак ви казвам - забременях едва когато бях готова, бях сигурна, че каквото и да става аз ще се справя.

# 18
  • София
  • Мнения: 3 123
аз също мисля,че съм готова и знам,че дори да се случи пак,аз никога няма да се откажа.Моите ангелчета също са три. SadПри последната бременност още от 14-та седмица ме подготвяха,че нещата може и да не завършат добре,но аз силно вярвах,че този път ще се получи-да ама не се.

# 19
  • Мнения: 59
Страхът е най-големия враг.Ако не се хвърлим във водата няма как да разберем колко е дълбока.Искам с цялото си сърце да забременея.Така ще се чувствам дейна,че се доближавам до мечтата си за едно малко мишле,на което да дам цялата си обич.Въпреки преживяното,аз чакам следващата си бременност.Не искам да се тревожа дали няма да се повтори кошмара.
Момичета днес е Сирни заговезни/прошки/.Нека Господ опрости греховете ни и благослови нашите жадувани майчинства.Простете и да ви бъде простено.

# 20
  • София
  • Мнения: 1 098
Аз искам с цялото си сърце да забременея,страхът ми е голям, но желанието ми е още по- голямо.Понякога се питам дали ще успея отново да почувствам щастието от бременността си,дали ще мога да зачена, но щом се е случило веднъж,значи пак ще успеем  Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт