Такаааа преди известно време бях сгодена за човек, който трябваше да прекара няколко години в чужбина. Резултатът беше, че той обикна друга жена и тя стана негова съпруга. За нея този мъж се отказа от мен, от държавата си, от близостта на родители си и другите членове на семейството, а те бяха много близки. Част от тези хора вече не са между живите, по мое мнение отчасти и заради неговото оставане в чужбина. Но пред любовта няма по-силни аргументи. Аз поех риска този мъж да замине сам без мен далеч и имах ясното съзнание за всички рискове и възможности. Истината е, че вътре в себе си аз не желаех този човек и накрая стана това, което и двамата желаехме - да живеем друг живот, собствения си живот. Сега съм с $правилния$ човек и за нищо на света не мога да преживея и един ден без да сме заедно. В това е разликата.

Но има и друга гледна точка - когато искаш един човек за себе си, правиш всучко, за да $го притежаваш$. Така че ако искаш мъжа си, никой няма да те спре да го задържиш за себе си.