Ако след 10 години брак продължаваш да се прибираш с удоволствие у дома, значи семейството ти е нормално. А това се постига с взаимно уважение, доверие, разпределяне на задълженията и известна доза лична свобода.
- Публикувана: 10 фев. 2007, 20:56 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2007, 16:30 ч.
Какво значи за Вас "Нормално семейство" ?
За мен това са хора, които се чувстват щастливи, от това, че са заедно и умеят да изразяват това си щастие така, че да правят другите членове на семейството щастливи.Когато си щастлив, е много по- лесно да се бориш с проблемите, много по- лесно е да вярваш в другия и да го оценяваш.
Нямам база за сравнение . "Нормални" семейства не познавам . Познавам сработени семейства , в които всеки приема слабостите на другия , имат общи радости и не се чустват прецакани . Семейство , което е наясно че ще бъде заедно цял живот и това не депресира никой от партньорите . Семейство без насилие под каквато и да е форма . Семейство , в което никой не играе роля , семейство в което е забавно ... Това е за мен "нормално" . "Идеалното семейство" , обаче е друго и не е за всеки .
за нашето семейство е нормално:
- средно 3 нощи в седмицата да не сме всички заедно у дома
- да се разминаваме по летища без да успеем да се видим
- единият от нас да отсъства поне на един празник годишно
- да се разболяваме в почивни дни или да тичаме до спешното посред нощ
- през почивните дни да закусваме в ранния следобед, да заспиваме и да се събуждаме всеки по различно време
- да решим след работа да отидем до морето и 4 часа след решението вече да сме в бургас
...
все неща, които понякога и на нас не ни се виждат много нормални, но пък сме се научили да ги приемаме.
добре ни е заедно. можем да си довършваме мислите. вярваме си така, както вярваме на себе си. и приемаме, че сме "нормално семейство".
- средно 3 нощи в седмицата да не сме всички заедно у дома
- да се разминаваме по летища без да успеем да се видим
- единият от нас да отсъства поне на един празник годишно
- да се разболяваме в почивни дни или да тичаме до спешното посред нощ
- през почивните дни да закусваме в ранния следобед, да заспиваме и да се събуждаме всеки по различно време
- да решим след работа да отидем до морето и 4 часа след решението вече да сме в бургас
...
все неща, които понякога и на нас не ни се виждат много нормални, но пък сме се научили да ги приемаме.
добре ни е заедно. можем да си довършваме мислите. вярваме си така, както вярваме на себе си. и приемаме, че сме "нормално семейство".
Ако след 10 години брак продължаваш да се прибираш с удоволствие у дома, значи семейството ти е нормално. А това се постига с взаимно уважение, доверие, разпределяне на задълженията и известна доза лична свобода.
това е и мое мнение
За мен пък "нормално" означава средностатистическо... 
За мен пък "нормално" означава средностатистическо...
Не чак "средностатистическо", по-скоро обичайното около теб.
Наистина другите са описали "добро семейство", поне по мое мнение.
За мен нормалното семейство е - съпругът изнервен от работа да си дойде и да се скара с изнервената от работа съпруга, до погледнат изнервено децата, да им се накарат профилактично. Да се сдърпат защо тя си е купила ново червило, тя да му напомни за неговия еврофутбол.
Вечерта като си легнат тя да му напомни той да плати тока на другия ден, той да обещае с презумцията че тя ще му пусне, или ще си помисли колко много е уморен и е захърка.
В четмвъртък да планират как ще изкарат петък вечер или почивните дни, какво трябва да свършат. В събота или неделя - кафе с приятели под надзора на мрънкащи хлапета.
Всичко друго е отклонение от "нормалното" или "обичайното". Когато отклонението стане обичано срещано, тогава то ще се води "нормално".
да ти се иска да се прибереш вкъщи вместо да отидеш на кафе с приятели, да има леки караници а не скандали, да се обичате не онази изпепеляваща любов в началото, що-годе добре да се разбирате и да общувате заедно, да се радвате на децата нищо че те изкарват понякога извън нерви 
всичко друго според мен е идеално семейство което не можеш да подържаш вечно
всичко друго според мен е идеално семейство което не можеш да подържаш вечно 
МОЕТО СЕМЕЙСТВО Е ИДЕАЛНО!!!Когато вечер се събираме заедно на масата,и задружно подхващаме някоя игра...Когато се разхождаме в гората,сред нападалите листа...Когато на празник,отваряме заедно своите подаръци...Когато синът ми ме моли да сричаме заедно...Когато избираме филм заедно-тоест децата...Когато избираме пак заедно подарък за баба...Когато вечер тате закъснява,и някой скрива парче от десерта за него...Когато сме се карали,но после се извиняваме взаимно...Когато делим последните пари по равно...Когато съседката завижда благородно...
ТОГАВА ЗНАМ ЧЕ НИЕ СМЕ ИДЕАЛНОТО СЕМЕЙСТВО!!!
ТОГАВА ЗНАМ ЧЕ НИЕ СМЕ ИДЕАЛНОТО СЕМЕЙСТВО!!!
Група от хора, често с кръвна връзка помежду си, но не е задължително, които съжителстват сред обич, доверие и разбирателство. Пояснявам това за кръвната връзка - имам приятели, които са ми по-близки емоционално и духовно от някои кръвни родственици. В този смисъл считам и тях за членове на моето семейство.
Нещо, което ме потресе преди няколко години - баба ми и дядо ми празнуваха 50 години от сватбата си. На шега попитах баба ми - е, как е след 50 години, обичате ли се още? Очаквах някакъв разсеян отговор, "да, естествено" - или нещо подобно. А тя знаете ли какво ми каза?
"Сутрин, като изтупвам чаршафите, все още ми е мило и приятно да помириша възглавницата на дядо ти - да усетя сладката миризма, която си е само негова и само моя."
Срази ме просто. Това за мен беше отговор на влюбена жена. Пожелавам си и аз да обичам така съпруга си след години...
Нещо, което ме потресе преди няколко години - баба ми и дядо ми празнуваха 50 години от сватбата си. На шега попитах баба ми - е, как е след 50 години, обичате ли се още? Очаквах някакъв разсеян отговор, "да, естествено" - или нещо подобно. А тя знаете ли какво ми каза?
"Сутрин, като изтупвам чаршафите, все още ми е мило и приятно да помириша възглавницата на дядо ти - да усетя сладката миризма, която си е само негова и само моя."
Срази ме просто. Това за мен беше отговор на влюбена жена. Пожелавам си и аз да обичам така съпруга си след години...
За мен това са хора, които се чувстват щастливи, от това, че са заедно и умеят да изразяват това си щастие така, че да правят другите членове на семейството щастливи.Когато си щастлив, е много по- лесно да се бориш с проблемите, много по- лесно е да вярваш в другия и да го оценяваш.