За прохождането..

при това положение и ако не пада много не мисля,че е нужно да го държиш за ръка. Моя син искаше да го държа дори само за пръстчето тогава се чувстваше спокоен и се отпускаше,но той никога не се е подпирал да ходи сам по мебелите примерно. Детето ще ти покаже само води се по него

И аз съм на мнение, че не трябва да се прави нещо специално. Голямата ми дъщеря проходи на годинката- ползвахме проходилка преди това. Малката- преди 2 седмици (на 10,5 месеца)- също като твоето дете не желаеше и не желае да я държим за ръка; ползва мебелите като й се налага. В един момент просто се отпусна и направи първите 3-4 крачки, а сега си обикаля с редки падания от стая в стая.
Всъщност сега като се замисля...майка ми я слагаше няколко пъти в някой от ъглите, така че да се подпре на стените и да стои права и после почваше да я вика да дойде към нея, тя стоеше на не повече от 50 см разстояние. Но не мисля, че е проходила благодарение на това.
Не се притеснявай- повечето деца, които прохождат по- късно са доста стабилни след това.

Дъщеря ми сега прохожда. Иска да я държа за двете ръце, ако опитам да си изплъзна едната ръка, веднага надава рев. Явно е по- страхлива и неуверена. Та така се водим вече втори месец за две ръце. За всяко дете си е различно. Щом не иска да го хващаш, остави го, той най- добре си знае. 

Според мен няма нужда да правиш нищо специално, освен да разчистиш малко повече свободно пространство за прохождащия мъж Самостоятелността му е много хубаво нещо. Важно е за самочувствието и увереността му. Щом иска сам, нека така да е - той ще си намери най-удобния за него начин. А докато го търси ще развива и нови умения.

Изобщо не се замислям или тормозя по тези въпроси. Когато му дойде времето и се почувства сигурен - ще проходи. С или без моя помощ. Да искам да ускорявам процесът е ненужно, освен това и глупаво. Няма непроходило дете, не го мисли.

много съм доволна, че проходи сама... не съм и помогнала много в това начинание...
тя също по описания по-горе начин полека лека си направи първите няколко крачки ...
после с всеки изминал ден става по-уверена и доволна от "издигането" и в обществото

Не повторих грешката , която бях направила с баткото . Малката си мина през всички фази - пълзене , изправяне , обикаляне на кошарата, после крачки между мен и баща й. Точно на ражденния се пусна съвсем сама . За нищо не съм я насилвала .

Напълно подкрепям 

аз също подкрепям

Абсолютно съм съгласна с Блонди.

сам, абсолютно сам. Доволна съм, че не искаше да го водя за ръце, понеже редовно виждам в парка млади мами в убийствена за мен приведена поза.
Който иска нещо, да си го вземе сам, е принцип вкъщи 

Не знам защо, но явно или тайно между майките и днес си има конкуренция от типа на "я да видим кой по - пръв..."- нещо абсолютно безсмислено. Големият ми син нито стъпваше прав в креватчето, нито искаше да го държа за ръчички, подгъваше крака, а в проходилката стъпваше на пръсти, докато един ден, на 11 месеца без малко реши, че много му хареса да разглеждаме едно дворче с кокошки и ме повлече нататък. Така походихме до обяд и след следобедния сън си направи първите крачки. Бях отписала за след гониката чак и хич не се косях, ходех вече на работа и имах една камара ангажименти. За детето ми беше важно да е здраво и да играе.
Сега вторият ми син на 9 месеца също не проявява желание да ходи и си го возя в количката. Разни горди мами на 10 месечни и горница деца все питат, когато го изведа след работа защо не го размъквам за ръцете и аз най- честно си казвам, че той няма никакво желание за това. Стои си спокойно в количката и си говори на всяко срещнато куче, коте или човече /малко и голямо- все едно/.
Та по този въпрос- честно казано ако детето е здраво, няма съмнения за някакви заболявания или физиологични затруднения не мисля, че има смисъл да се досажда на детето и на родителите, само и само да се задоволят някакви комплексарски изцепки от рода на именно "я да видя кой е пръв.." /аз не съм човек, който се самозалъгва, ранното каквото и да било на бебето е най- често повод да се похвалим пред останалите, слагам си ръка на сърцето, аз често пъти също го изпитвам, но когато разбера, че това почва да ме гложди поне съм честна пред себе си да си го призная и това ме кара да ударя на време спирачки/.
Не съм дала чашка на бебето, не съм купила гърне, не го държа за ръцете да проходи, за всяко нещо си има време. Сега се учим да играем и да общуваме и за моя радост бебето ми е весело и общително, не реве, няма невротични пристъпи, а това за мен е най- важното.
Така че желая на всички мами предимно спокойствие и здрави и весели деца.

Няма нужда да правиш абсолютно нищо.Когато му дойде времето ще тръгне.
Моят син проходи на 1год. и 1мес.Първо много пълзеше и ходеше по малко като се опираше на мебелите, после го видях че се опитва ходейки да тика столчето си за хранене и реших да го пробвам ако иска да бута лятната си количка.Много му хареса.Следващата стъпка беше да се държи за пръста ми и така да ходи/по собствено желание/.И най-накрая се пусна и лека полека тръгна сам.Това е!Никакви проходилки,вдигане за ръцете и насилване.
Пълзенето е много полезно за укрепване мускулите на гърба,а ако насилваш детето да ходи преди да е готово може да му докараш криви крака и пробелми със ставите. 

 Ние го водим за ръчички. Всичко си е според детето-остави ги самостоятелен, след като се чувства по-добре така.

Според мен детето само ще си проходи .
Не нужно ,а и след като не желае да го водите за ръчичка.
Голямото ми детенце Т ошко  направи първите стъпки когато аз го държах а срещу мен и него седеше моя приятелка .Той се пусна от мен и отиде при нея .
А Пламен проходи по много интересен начин.Излезе пълзейки от стаята....и влезе прибягвайки

Аз водех Мими за ръчичка. И до днес обича да си се разхождаме така и не иска количка.Не е била от тези бебета дето все искат някой да ги гушка, след като вече са проходили.

И моят син още не е проходил. Не правим нищо специално, за да ускорим процеса - изправя се и се придвижва като се подпира на мебелите, и за ръчички го водим, но още го е страх да се пусне. Прави 2-3 крачки и като се усети, че не се държи никъде, веднага сяда Детенце най-добре знае - води се по него

Най-добре сам!Но ако го е страх и иска да се хване му давам ръчичка!Зависи си от детето,то само ще ти покаже как!

Нищо специално , нито проходилка.Проходи сам , започна  да си прави по няколко крачки , после на 1  рожден ден направи цели 8  и после като тръгна ....няма спиране.

Моят син също не искаше да го държа , проходи сам , държеше се за мебелите , без проходилка и без помощ , беше на 1 г. и един месец , а на 1 г. 2 мес. вече ходеше много добре .
Остави детето , то си знае най - добре .
Аз също не разбирам , като видя майки да влачат за ръчичката детенце на което му се подгъват краката и не иска да стъпи , само и само защото са решили , че вече трябва да е проходило 

Благодаря ви..както винаги сте страхотни..единствено тук във форума може човек да срещне подкрепа  Аз не че се бях притеснила нещо относно прохождането на Марти,но исках да чуя и вашето мнение Около мен има много "доброжелатели",включително и майки на вече проходили дечица,които все питат дали е проходил вече и защо когато сме навън не го водя за ръчичките да ходи..е какъв е този зор незнам Това за съревнованието между някои майки е много вярно..всяка гледа да похвали детето си..няма лошо,ама да не дават некомпетентни съвети. Всяко дете си е различно..а и аз смятам да не насилвам детето си да прави каквото и да било..за всичко си има време

Когато-тогава, както-така.
Нищо насила не правя..

оооо, не питай  бях се изприщила от такива въпроси - "ходи ли вече" и дори "ама иначе е здрав, нали?" 
това до годинка и два месеца. И какво от това, че не е проходил на 8 месеца? Всичко се забравя.

Ех, нямат угодия тия майки от градинките, бе- мен пък ме питат защо е проходила толкова рано и ме информират как докторите не препоръчвали Все едон съм я карала насила да прохожда.

Ами то се угажда само на бебо, 'що пък на майките.

Водила съм я за ръка,оставяла съм я и сама да се оправя.

Проходи сама, когато реши - на 1.1, а стабилно към 1.3 г.

И Крис не си пада много по това да го водя за ръце, затова и не го правя. Сам се оправя - държи се за мебелите, подпира се на стените и така се придвижва. Ако пък се е разбързал се изправя на стола и почва да го бута пред себе си и така стига до където е решил. Иначе аз периодично му предлагам ръката си да видя ще прояви ли все пак желание някога.

Спокойно, и Марти още не ходи!!!
Вчера свекър ми (бивш физкултурник) реши да дава съвети, какви масажи на ходилото, какви специални упражнения да правим, че вече едва ли не сме го изпуснали и как така все още не е проходил?! Еми, така! Изобщо нямам намерение да го слушам, оставям малкия да си щъка кога прав, кога пълзейки из стаята, пространство колкото си щеш, ако иска да ходи! Настроила съм се малко непукистки към подобни зебележки, защото знам, че няма да е само това, след като проходи ще започнат да питат - ама защо не говори, след това нещо друго и така нататък!

  [smilie=smile3501.gif]Judy,много ми хареса постинга ти.Наистина много майки се вманиачават и забравят най-важмото -ОБЩУВАНЕТО И ИГРАТА с бебето.И аз мисля че е най-вайното е децата ни да са здрави,щастливи и игриви,а прохождането,ходенето на гърне,пиенето от чашка и т.н. ........всичко с времето си.Нека не избързваме със всичко,нека се оставим децата ни да ни водят,те ще си покажят кога са готови за нещо ново.Няма бавно развиващи се и бързо развиващи се деца,просто всички са уникални сами за себе си ,от нас се иска само да ги подкрепяме и даряваме с любов

Не съм го водила за ръка никога /нито пък съм го слагала в проходилка/. Проходи абсолютно самостоятелно на 9 месеца и половина. На мен лично са ми много чудни майките по градинките, които непрекъснато държат децата си за ръцете и ги учат да ходят. Много често ми се случва да ме спират и да ме питат кога е проходил и да ме гледат леко завистливо. Не разбирам защо. Смятам, че ранното прихождане не е повод за някаква особена гордост, просто всяко дете прохожда тогава, когато е готово.

То самичко си показва. Има по-неуверени дечица, които търсят опората на майчината ръка. Но вашият мъж явно е смелчага и "всичко може сам" 

С водене за ръчичка започна и проходи за 1 ден с каиши за прохождане. Проходилка не е ползвал въпреки че имаме, защото много щъкаше и трябваше все след него да ходя ако не искам да падне да се пребие на някои праг

Тери проходи на 1г и 3 месеца.Обичаше да я водим за ръчички,но я беше страх да се пусне сама и когато момента дойде сама се пусна.

Моята дъщеря още не е проходила, но не мисля да я водя за ръце. Справя се добре и сама като се придържа, просто още не се е пуснала.  Ако ще се води за ръце знам че не е хубаво да са вдигнати нагоре.

И двете ми деца проявяваха интерес към изправянето в креватчето от 9-10месечна възраст. След това ходеха, хванати за един пръст. Дъщеря ми проходи на година и седмица, синът ми рядко прави сам 3-4 крачки. Обича да се хваща за краката ми и така ходим двамата. Не съм ги насилвала да прохождат...

Сама си проходи, придържала съм я,но като и дойде времето тръгна- на годинка и 1 месец вече ходеше сама.

Здравей, да споделя и аз за нашето прохождане, защото виждам доста сховдства в поведението на децата ни. Жоро е вече на 1г и 2 месеца, проходи стабилно сам преди около седмица. Пълзенето беше в стихията му - придвижваше се сам навсякъде, изправяше се и общо взето ходеше, където му се иска. За ръка съм го водила, когато той пожелае - подава ми ръчичка и то най-често, когато иска да му се даде или покаже нещо:) На моменти се дразнеше, че го водя за ръчичка, затога го оставих да се придвижва, както той си прецени за добре. Така и проходи - един ден реши просто , че вече може да ходи и тръгна:)
Така че според мен е най-добре да го оставих сам да проходи.

моя си проходи сам, без да се водим за ръчички, даже и по мебелите мн не се е държал, просто един ден се пусна и направи 4 крачки след 2-3 дни 10 и ей го на на 9 месеца търчеше като луд

В сравнение с нейни връстници проходи много бързо и лесно. Не съм я държала за ръцете, научи се сама, обикаляйки по мебелите вкъщи. По време на все още нестабилното й ходене я оставях да пада много  И този период отмина много бързо.