Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 17 фев. 2007, 13:19 ч.
  • Преглеждания  1 897  Мнения  50  Онлайн  1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Преди мъничко малкият ми син ме помоли да му пусна някакво филмче за Мики Маус. Коледно е и както се полага има много сняг, шейни и бой със снежни топки.
И докато почиствах тоалетната потънах в размисли. Дали зарад спецификата на занятието или зарад долитащите филмови реплики - кой ли знае Thinking
Нямаше зима тази година. По изследвания на еколози, метеролози и други видове - ози планетата се затопля, нивото на световният океан се покачва и климата се мени. Отиваме към субтропиците..както е тръгнало. Снеговете ще стават все по-голяма рядкост, докато не се превърнат от екзотика в мил спомен от детството ни.
Та обърканата ми мисъл е - дали децата ни няма да познават истинската зима, дълбокият пухкав сняг, пързалките и шейните само от нашите разкази и филмите?
Мислейки си за това се върнах в детството. Спомени накъсани ми нахлуха.
Аз - малко момиче, къща с двор. Баба ми готви и кухнята ухае на свинско със зеле. Прозорците са със запотени стъкла, а аз съм допряла нос до тях и с часове гледам как се сипе ли сипе онзи ми ти пухкав сняг.
Друг спомен - същият този двор, приятелка ме вика да играем на снега. Баба ми ме облича дебело и не пропуска да ми обвие краката с найлони преди да обуя преските. На двора правим къща с приятелката ми. Със ситни стъпчици правим стени от сняг, стаи, маса и кръгли столчета. Тук е печката, а в другият край прозореца. Накрая лягаме и правим снежни човеци в снега. Чувам гласа на баба ми, която ме вика, вир вода съм вече, а се стъмва...
И пързалките с найлони, шейни, бой със снежни топки и още и още и още...
Малко ми е мъчно, че може би нашите деца никога няма да познаят тези игри и очарованието на истинската зима.

Не ми се смейте на темата, в сантиментален период съм Embarassed Laughing

Реклама
# 1
  • Белгия/София
  • Мнения: 27 528
Не вярвам някой да ти се смее. На прав път си права в насоката на разсъжденията си. Само преди няколко дни и аз си мислех същото. Говорих с татко ми за този въпрос, който ме измъчва и мен. Той каза, че наистина се променя снега с годините. И най-вече количеството му. Той е от село, Врачанско, казва, че е ходил на училище пеша, тръгвал в 5 сутринта и газил 6км в снях до кръста. Аз си спомням много добре като дете как заспивах на голи тротоари и се събуждах и целият град беше в бяло. В дебел, пухкав, бял сняг. Правех снежни човеци на двора, съзерцавах падащите снежинки с часове през прозореца. Ходехме с баща ми с шейната в парка и се пързалях всеки ден в дълбоки преспи. Строях тунели. Ходех на село, там снегът беше още по-дълбок и бял. Липсва ми много, макар, че не обичам зимата по принцип. Но белият сняг си има своето очарование и е някакъв символ на чистота и детство  Heart Eyes

# 2
  • София- павлово
  • Мнения: 2 597
да, мили  спомениий, и аз си спомних това време, колко беше хубаво да се хвърляш във преспите, да се пързаляш с найлон, сега май само ще разказваме на децата Sad

# 3
  • София
  • Мнения: 239
Аз вече съм инвестирал в парцели около Мусала. Мисля да правя бункер за да може като дойде големата вълна аз да седя вътре, да пия уиски и да онождам пиченца докато другите мрат. Катаклизъм ще има и ти го знаеш.

# 4
  • София
  • Мнения: 3 447
Додо, тъжно ми стана  Confused
Аз си ги мислех такива през лятото, докато плажувахме на едно от последните незастроени и некомерсиализирани места... Дали детето ми ще има шанса мястото да си остане такова още година - две, за да си го спомня, или ще го гледа само на снимки...

# 5
  • Ланкър, планините Овнерог
  • Мнения: 6 721
Ех, До До, защо ми припомни?

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Добре де, защо не разкажете някой зимен спомен? След като очевидно само те ще ни останат, нека си ги припомним.
Може пък да ни стане топло?

# 7
  • София
  • Мнения: 239
Добре де, защо не разкажете някой зимен спомен? След като очевидно само те ще ни останат, нека си ги припомним.
Може пък да ни стане топло?

Очевидно баце, но моите очи не виждат онуй, което виждат твоите все пак. Това, че по вестниците всеки ден пише, че ще се мре не означава, че утре ще е само лято. Сняг има. Не знам къде живееш, но по планините сняг има. И през 60те и през 70те и през 80те години е имало куци периоди. Аре малко да се освестим, а?

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
Добре де, защо не разкажете някой зимен спомен? След като очевидно само те ще ни останат, нека си ги припомним.
Може пък да ни стане топло?

Очевидно баце, но моите очи не виждат онуй, което виждат твоите все пак. Това, че по вестниците всеки ден пише, че ще се мре не означава, че утре ще е само лято. Сняг има. Не знам къде живееш, но по планините сняг има. И през 60те и през 70те и през 80те години е имало куци периоди. Аре малко да се освестим, а?

Някъде да пиша, че ще се мре? Ти пишеш за бункери и оборудването им Laughing
Темата е за друго, макар, че едва ли някой от тук пишещите да е вечен...
Но едно е сигурно - не живея в планина. Нито сега, нито когато и да било. А сняг сякаш имаше повече...

# 9
  • София
  • Мнения: 239
Добре де, защо не разкажете някой зимен спомен? След като очевидно само те ще ни останат, нека си ги припомним.
Може пък да ни стане топло?

Очевидно баце, но моите очи не виждат онуй, което виждат твоите все пак. Това, че по вестниците всеки ден пише, че ще се мре не означава, че утре ще е само лято. Сняг има. Не знам къде живееш, но по планините сняг има. И през 60те и през 70те и през 80те години е имало куци периоди. Аре малко да се освестим, а?

Някъде да пиша, че ще се мре? Ти пишеш за бункери и оборудването им Laughing
Темата е за друго, макар, че едва ли някой от тук пишещите да е вечен...
Но едно е сигурно - не живея в планина. Нито сега, нито когато и да било. А сняг сякаш имаше повече...



ходи в Москва. там е -20 и ще ти е романтично. имаш някакво извращение на тема сняг ми се струва, а?
другата зима ще пуснат снега отново и всичко ще е както преди.

# 10
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 5 210
Най-невероятният звук свързан със снега е скърцането му под краката, а всъщност такава тишина настъпва, когато всичко е покрито със сняг.

За съжаление, ние сами сме си виновни. Навсякъде е безумие със строежите, сеченето и разрушаването на природни места. Първото нещо, което се прави като почнат да строят нещо е да изсекат всички дървета. Никакъв контрол!
 И след години ще се вайкат! Показателна е и тази статия:

   http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-02-17&article=178870

Иначе спомен:
Преди няколко години ни се наложи да живеем няколко месеца в нашата стара къщичка в Северна България, където  през октомври беше изпитание да се живее, та камо ли през декември. До леглото ми има прозорец и една сутрин, като се събудих погледнах през малките прозорци и всичко беше потънало в сняг. Тишина....Само лаят на кучетата се чуваше, а където да погледнеш се виждаше дим от комините. С малка лопата направихме пъртина, за да стигнем до дървата в мазата и след това запалих печката. Невероятно е да си в дом на 300 години, печката да бумти, а снежинките да продължават да се сипят.
След няколко дена любимото ми коте се разболя и няма да забравя как вървях по заснежените улици и се надявах някой да ми спре, защото само на стоп можех да се предвижа до града, където беше ветеринарът. И така няколко дни при много сняг и - 15 градуса температури. Не можахме да спасим котето и няма да забравя как една нощ внезапно се събудихме, когато той си поемаше последният въздух.  Беше тишина, а навън всичко скяаш скърбеше заедно с нас.

Тези дни бяха красиви и тъжни....

# 11
  • Мнения: 1 596
 
 Искам  и детето ми да има неговите снежно-бели зимни,
 дъхави пролетни, слънчеви летни и шарени есенни спомени.
Искам да можеше  да се пързаля на замръзналата рекичка до родната ми къща така, както аз съм го правила...., да се спуска със шейната по надолнището на старото речно корито и да се преобърне със смях в преспите....
Май много искам.
Заседна ми на гърлото.

# 12
  • София
  • Мнения: 5 468
Нашите са ме пратили през зимната ваканция в селото на баща ми. Баба и дядо са жизнени още Confused, енергични, винаги усмихнати. Сняг до коленете. Обаче в малката къщичка е топло, уютно и мирише на свински месца, направени от дядо ми на жар. Прозорците са нарисувани от студа с най-различни картини, които въображението ми вижда като кучета, зайци, пилета и прочие... Simple Smile. Скъсвам се да обяснявам на баба, какво означават шарките по стъклата...
Лягам да спя, направо чувам снега, как се сипе в двора и знам, че утрешния ден ще бъде страхотен... ехе, колко игри има като има много сняг. Посред нощ, чувам отваряне на врати, шепот... ококорвам се. Баба усмихната ми казва, че се е родило едно агънце. Скачам от леглото и искам да ида с дядо да го видя. Тръгваме двамата към обора с един фенер. Снегът скърца под ботушките ми. Сърцето ми ще изкочи от вълнение, че ще видя това агънце Laughing Confused. Виждам го, кръщавам го, искам да го прегърна, но дядо не ми дава. Заспивам безумно щастлива.

Това е най-яркия ми спомен от зимно преживяване като малка. Че и си поревах. Никой вече не е жив, къщата е запустяла с огромни катинари по нея и с бурени в двора.
Детето ми никога няма да усети тези вълнения. Няма къдеSad

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
имаш някакво извращение на тема сняг ми се струва, а?


Винаги съм го подозирала, но сега след като го чух и от теб -  спокойна съм вече в своята убеденост Grinning

# 14
  • Springfield, VA
  • Мнения: 5 625
Нашите са ме пратили през зимната ваканция в селото на баща ми. Баба и дядо са жизнени още Confused, енергични, винаги усмихнати. Сняг до коленете. Обаче в малката къщичка е топло, уютно и мирише на свински месца, направени от дядо ми на жар. Прозорците са нарисувани от студа с най-различни картини, които въображението ми вижда като кучета, зайци, пилета и прочие... Simple Smile. Скъсвам се да обяснявам на баба, какво означават шарките по стъклата...
Лягам да спя, направо чувам снега, как се сипе в двора и знам, че утрешния ден ще бъде страхотен... ехе, колко игри има като има много сняг. Посред нощ, чувам отваряне на врати, шепот... ококорвам се. Баба усмихната ми казва, че се е родило едно агънце. Скачам от леглото и искам да ида с дядо да го видя. Тръгваме двамата към обора с един фенер. Снегът скърца под ботушките ми. Сърцето ми ще изкочи от вълнение, че ще видя това агънце Laughing Confused. Виждам го, кръщавам го, искам да го прегърна, но дядо не ми дава. Заспивам безумно щастлива.

Това е най-яркия ми спомен от зимно преживяване като малка. Че и си поревах. Никой вече не е жив, къщата е запустяла с огромни катинари по нея и с бурени в двора.
Детето ми никога няма да усети тези вълнения. Няма къде:(

Ню..... Макар споменът да е толкова позитивен, на мен ми стана тъжно и също носталгично..То на мен малко ми трябва...


Само искам да ви уверя, че тези ви мрачни мисли са покрай  топлата зима..Сняг пак ще има.

Февруари 2005-та, не беше толкова далеч, когато осъмнахме със сняг, който затрупваше вратата, оградата на двора и колите....

Глобалното затопляне го има и е факт, но сега повече от всякога ви са се насъбрали тъжни мисли заради нечувано високите температури и липсата на сняг.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт