Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора

...на брега на голямата река....и близо до морето

Мнения: 212
   Ако се мобилизира човек, волята и силите му са безкрайни. Понякога се улавям, че издържам на такива изпитания, че се чудя как съм ги преминала. newsm12       А няма на кой да се опра, даже, когато ми е много-много трудно  smile3518    . Мечтала съм си, когато се прибера, децата ми да посрещнати от близък човек, да им е приготвено нещо за вечеря. Даже и миризмата на нещо вкусно сготвено, дрехите от пералнята да са проснати или да са прибрани от сушилника. Ето такива неща. Ноооооооо, като няма такава екстра, ако аз съм се прибрала по-рано, бързам да го направя за децата ми. wash hang newsm79  food002           Поне за тях да е добре и приятно. newsm19
Как е при вас, самотни майки?
Цитирай

РусЙе

Мнения: 5 302
Аз живея при родителите ми Blush Освен това и баба ми живее с/у нас.  Имам необходимата помощ. Хубаво е когато можеш да разчиташ на близките си, защото никой не е всесилен. Когато нямаш такава се превръщаш в нещо като суперуоман. Very Happy
Докато бях в Испания при мъжа ми, нямах на кого да разчитам, дори и на него не можех. Той се грижеше за финансите. Не, че е малко, но... Била съм и от двете страни.
Цитирай


Мнения: 1 625
В момента с Вяра живеем при моите родители, които много ми помагат.
Аз се грижа основно за нея. Другите - основно за домакинството.
Това ми позволява да си почивам и да имам лично време.
Ходим на дълги разходи и не се притеснявам за готвене, пране и др.подобни.
Това го върша, когато я поемат майка ми и баща ми.
Имам време за всичко.  Mr. Green

Но скоро ще си отидем в София и не знам там как ще я караме само двете  Tired

Но, приказката за две и двеста важи! Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 2 868
По-скоро нямам помощ. Мога понякога да я оставя за час или два, но почти не го правя, освен ако не е супер наложително. Синът ми е вече голям и мога да го оставям да оправя сам. Майка ми почина, а както е известно като нямаш майка, нещата стават доста различни:((
Иначе докато съм си  в къщи и не работя си имам предостатъчно време, макар че повечето време живея сама с двете деца.  Не знам като се върна на работа как ще е, но мисля, че пак ще имам време.

Сабина, а защо трябва да се местите, ако това ще ви усложни живота - твоя и на  детето?
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Аз имам помощта на майка ми, но за съжаление тя е с операция на коляното и гледам да я щадя откъм ходене. Помага ми основно в къщи каквото може с домакинството и да се занимава с малката докато се върна от работа. Последните месеци помагаше много и за прибирането от градина, като цяло имам вече значително повече лично време и мога да си почивам малко.
Наистина не знам как точно бих издържала ако бях напълно сама....най-вече психически имам предвид. Имах ужасна следродилна депресия и тогава бях сама с детето и досега имам панически ужас да не останем пак двете сами.....Но с времето тази паника намалява...а ако усетя, че не мога да я владея......ммм, ще забогатявам психоаналитица май newsm78
Цитирай


Мнения: 289
Не бих казала, че имам помощ, специално за домакинството, а напротив. Със синчето живеем при баща ми и брат ми и се налага аз да се грижа за цялото домакинство  Tired Помощ е единствено пазаруването от тяхна страна и ако ми се ноложи /но почти не ми се налага/ да изляза някъде има на кого да оставя детето.
Цитирай


Мнения: 1 625
Сабина, а защо трябва да се местите, ако това ще ви усложни живота - твоя и на  детето?
Ами в София имам жилище, работа, приятели - цели 13 години от живота ми са минали там.
Нещо не се виждам да остана в малкия град - перспективи за работа нулеви, за отношението на хората не искам да говоря даже...
Освен това усещам, че започвам да се изнервям от постоянното, па макар и добронамерено вмешателство в живота ни от страна на грижовните ми родители  ooooh!
Ей такива едни битово-психологически причини  newsm78
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Имам помощта на родителите ми. Докато бях бременна с мен пък беше братовчедка ми.
В момента майка ми го гледа в друг град, аз ходя напред назад. Имаше един месец само в който бяхме двамата самички и ни беше много хубаво. Намирах си време за всичко. А как отслабнах само... Smile
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Майка ми помага в гледането на детето. Когато ходеше на ясли го прибираше и се занимаваше с него докато се прибера, а сега го гледа по цял ден. Малко в повече й идва диващината на дребосъка Smile. Да ми е жива и здрава, че без нея с тези болести не зная как щях да се справям.
Цитирай


Мнения: 4 492
Хехе - ей такава тема не беше имало, а как имам нужда самоооооо....
Ми - живея си сама с малкото от -6ти месец.  Wink Майка ми идва 1-2 пъти (!!!) в месеца в 6 вечерта - да изляза с една приятелка - малкото ляга в 7.30 - ляга си тя по някое време - аз си идвам по някое време - тя си отива с такси.
На това разчитам аз вече цяла година. И това си е нещо като супер максимум, постигнат с голяма просия.
За тази 1 година и 2 м. 6месеца са ми плащали вноската за жилището - през останалото време аз си я плащах. Работех, заеми взимах... абе селяния пълна беше. Та и финансово за нищо не стават наште та от утре малчо тръгва на ясла.  #Crazy На година и 2 месеца. Пари за бавачка - няма. Кой ще го води и взима на ясла - познай от 1нъж. Ми като се разболее и ме изгонят от работа тогава съвсем ще я втасам.
Е - на моменти съм кълбо нерви - дни наред не мога да измъцам и една дума от напрежение... е, жива съм още де.
И от 1ви тръгвам на работа.... мож да ме проверявате отвреме на време на лични или на кюто дали съм жива, че знай ли се... Майка ми не ми се е обаждала от ..не помня кога - четвъртък май беше... тъй че ако не сте вие да ме проверявате.... Е, имам си една приятелка, дето й е жал за мене - даже таксата за градината ще ни плати щото до 1ви едвам ще намерим кво да сложим по коремите... и ей така - добре че ми е тя като мама - ще я споменавам с добро цял живот. Дано да се оправя някога и да имам възможност на нея да й помагам....
Е, не ми олекна - ма си го казах поне.
Цитирай


Мнения: 1 625
.... мож да ме проверявате отвреме на време на лични или на кюто дали съм жива, че знай ли се... Майка ми не ми се е обаждала от ..не помня кога - четвъртък май беше... тъй че ако не сте вие да ме проверявате....
Кас, поне все още чувството ти за хумор е живо  Tired

Евала мацка, възхищавам ти се!
Цитирай


Мнения: 4 492
Е айде сега...  Wink
Ми то остава да се смея.. Нали имаше някаква приказка, че човек умее ли на себе си да се смее нещо си.... Та напоследък поне това умение успях да развия.
Уф, тука е мястото да изтипосам 2те мацки от форума, които много ми помогнаха тая година. Ще ме извинят, че не казвам имена, ама смятам не е удачно, те си се знаят кои са. Едната ми облече детето, другата ми осигури един проект да работя, който ни изхрани зимата. Ужасно съм ви задължена и .. не съм по високопарните приказки, но добре че бяхте вие.
Извинявайте за лекия офф - мисля ще ми простите - утре се разделям с детето си.  ooooh!
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
Али отглеждах почти сама, съпругът ми работеше над 10 часа в Америка през първите и 7 месеца. Не работех, занимавах се само с нея и домакинството.
Тук ми помагат свекърва ми и свекър ми, но аз работя, все още кърмя Мали и се грижа за докаминството. Наистина съм преуморена, но се успокоявам, че юли Али ще отиде на д. градина и ще остана само с Мали, а и тя ще е по голяма. Искам да се наспя един ден хубаво, но не ми се е отдало от около 2 години. Whistling
Цитирай


Мнения: 2 868
Стига де Кас,  разделяте се само през деня, вечер ще сте си заедно, ще започнеш да срещаш повече хора щом се връщаш на работа.
Сега като те прочетох, мъчно ми стана и разбирам защо на моменти си така крайна, но съм сигурна, че  човек като се вземе в ръце и малко по малко нещата се нареждат. Скоро една приятелка ми припомни, как в годината след като се разделих с мъжа ми и живеех сама със сина ми(тогава беше на 4-5 г) на една заплата за всичко, отстрани е изглеждало че сме на ръба, но ние не го усещахме така, може би защото, тогава имаше много оптимизъм в мен, че ще дойдат по-добри дни, така и стана... човек забравя лошите неща след време.... живяла съм и много ограничено от към пари и много охолно.... някак си  важното е да не ти убягват важните неща в живота...ще видиш, че след време живота ти ще стане по-добър.
Но едно да знаеш от мен - ако човек се възприема като жертва, започва да излъчва нещастие, а никой не обича нещастните хора и така наистина  ставаш все  по-сам... Ако успееш да се съхраниш като усмихнат и позитивен човек хубавите неща сами ще те намерят.
Цитирай

Turku, Finland

Мнения: 3 634
До някъде можех да разчитам на помощта на майка ми, но от време на време тя ми даваше да разбера, че няма да ми помогне.
С финансите винаги съм се оправяла сама, сега с мъжо обединихме сили и семейства та е някак си по- лесно.
Апартамента си го плащах сама, с помощта на държавата (слава богу). Когато Неа стана на 1 годинка майка ми започна да ги взима и двамата веднъж на 3 месеца, а аз си отдъхвах според дебелината на портмонето ми (пуканки, чат и някой филм на компютъра).

Сега сравнено с преди е направо луксозно... хихихи...

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 31 отговора