Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора


Мнения: 2 615
Свечеряваше се. Джедей Кокочев седеше в бара на хотелчето си и чакаше да влязат клиенти. Тъкмо влезе зад бара, за да полира измитите чаши, когато през вратата влезе странен господин. Той се запъти право към него и го помоли да седнат на малка масичка в най-закътаното място в заведението.
- Търся една компания привлекателни дами с южноамерикански акцент. Били са гостенки в твоя хотел.
Джедей много добре знаеше за кого става въпрос, но предпочете първо да разбере, какво иска от тях този странен пришълец.
- За какво са Ви и кой сте вие? - попита смутено мулатът.
- Аз съм Агент 032. Имам една молба към тях. Бих искал да ги натоваря с една тайна мисия. Нашият отдел МИ 5 смята, че те са най-подходящи, за изпълнението на тази задача.
Джедей потрепера от страх. Той не искаше приятелките му да се замесват в тази история, но любопитството му надделя.
- Кажете, за какво става дума?
- Не ми е позволено да казвам нищо. Очаквам от вас да ги информирате, че ще ги чакам на лисабонското пристанище утре вечер в 9ч. вечерта, на яхтата с име "Ванилия". Надявам се, че ще им предадете - каза Агент 032 и напусна бара.
Джедей Кокочев остана сам и се замисли. Какво да прави сега. Не бе виждал своите приярелки, Бабиейросите отдавна. Не знаеше къде са се запилели, но усещаше, че е наложително да отидат на тази среща. Нещо в него му подсказваше, че се касае за оцеляването на планетата Земя.
Цитирай

При хората, които обичам

Мнения: 3 193
Хуанита сънуваше младостта си - времето, в което обслужваше по шест човека наведнъж, без да и трепне ръката. Внезапно се стресна. Чувството, че е наблюдавана, я събуди...
- Ставай, Хуанита. Трябва да намерим останалите - прошепна Джедей - имаме задача.
Цитирай


Мнения: 2 615
Двамата тръгнаха към един клуб за масажи, където предполагаха, че се подвизават останалите от компанията. Н вратата ги посрещна портиер и ги насочи навътре.
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Доня Дона тъкмо се бе завърнала от уй-кенд из селата на север от Лисабон. Тя смукна жадно глътка мадейра от малкото си павурче, запали пура и въздъхна. "Ееех, селянка ли съм аз, или гражданка? Това е въпросът... Или не - въпросът май беше свързан с две бири.... Хм, хм, хм..."
Внезапно размислите й бяха прекъснати от настойчив шепот, с позната, едва доловима мекота в изказа:
- Доня Дона? Аз съм Агент 032, майна. Спешно трябва да намерим останалите, става дума за една супер секретна хава!
Цитирай

Ю Ес енд Ей

Мнения: 2 218
Лорета Морено дремеше на една затънтена маса в Червената мелница.Никоя бабиейра не беше проявила интерес към офертата за кражба на Депио.Тя така си и осъмна там-в чакане.....Наоколо цареше пустош,перката  туф-туф-туфкаше монотонно,две разголени танцьорки си шушукаха нещо и се кикотеха,а мазният барман си допиваше отегчен...
  Изведнъж с едно силно -Бам!-вратата биде отворена с шут.Морено подскочи,позатри набърже лигите с опакото на ръкава си,позаглади коси и се опита да избистри мътния си  поглед.Онзи се запъти право към нея.Тя се притаи на стола.Хиляди мисли за секунди минаха през одъртялата й глава.
  -32..агент 032-и изпусна дим през носа си(от цигара т'ва,не че беше много хот).
  Придърпа стола с крака си,поседна до нея и взе да й обяснява надълго и нашироко.........
Цитирай

София

Мнения: 3 058
доня Ламелиндиня засече притеснително съобщение по тайната-безжична-линия-имплантирана-в-мозъка-Й. Някакъв Кокочев правеше опити да вербува бабиеросите - засега полу-успешно.
Ако някой от читателите помни, Доня ламелиндиня беше известна в някои среди и като генерал Спаскова. тя набързо се озърна да не би някоя от бабиеросите да е влязла в стаята. Натисна една стърготина в стената, докато настойчиво търкаше дясното си ухо.
Със скрибуцане и дрънчане - не особено по кагебейски тихо, стената се разтвори и се разкри следната гледка: четири шкафа и 17 полички, пълни с пудриери, червила, гримове, обувки на ток и без ток, само токове, една фуста и четири кила сладко от смокини. Не случайно Ламелиндиня не се гримираше...
само се чудя за какво ли ми беше това сладко от смокини? - потърка лявото си ухо Ламелинда и извади една елегантна тюркоазена чанта от гардероба.
Готвеше се най-великанската контра-акция на века! треперете Ми53 и Ми63! защото аз съм Ламелиндиня, Доня Ламелиндиня. Агент 100

Извън темата: бабиероси, липсвувате ми зверски бе! къде изчезнахте?
« Последна редакция: пн, 19 фев 2007, 15:09 от Ламята неСПАСКА »
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Доня Дона почеса с остър нокът ондулираната си пурпурна перука.
- Агент 032, казваш. Майна....
Имаше нещо, което я смущаваше. Какво, по дяволите.... В мозъка й се раздвижиха отдавна задрямали гънки. Внезапно тя се втренчи в агента и изстреля:
- Какво мислите за кърменето и захранването?
Агентът поаленя, после стана смъртноблед. От притеснение отпред на блузата му избиха две мокри петна.
"Пипнах ли те" - подсмихна се злорадо доня Дона и потри длани със стържещ шум.
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Доня НеРижа нехайно влезе в бара. Опитваше се по стар навик да разбере колко точно може да не работи и все пак да й платят за това. Склерозата до голяма степен имаше принос, тъй като всички знаеха, че по-голямата част от живота си Доня НеРижа тъй или инак не е работила (не и в изправено положение) и все пак имаше достатъчно средства да си вее, ъм, фустите из седемте морета.

'Хм'...зачовърка я нещо при вида на нещастника, който Доня Дона беше приклещила в ъгъла и то с явното намерение сцената да не завърши с вдигнатите й фусти и бързи неловки движения.
Имаше нещо познато във вида на 032... Какво ли беше то? Неясната мисъл глождеше Доня НеРижа, но явно щеше да има нужда от опреснителна чаша мохито за по-ясна мисъл.
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Изведнъж проскубан гарван кацна на рамото на доня Дона. В клюна си държеше навит на руло лист, завързан със закърпен чорап. Донята го разгъна и зачете накапаните с кърма редове. От тях ставаше ясно, че доня НеРижата няма техническа възможност да си пусне постинга и коленопреклонно молеше доня Дона да го пусне вместо нея, преотстъпвайки й в замяна Джонидепиото. Доня Дона тъй и стори, водена от изключителната си доброта и подбутвана от изключителния си мерак.

Постинг на доня НеРижата:
Цитат
След дълго и напоително мохито с много скърцане и звук от тихо ронеща се ръжда нещо прищрака в главата на доня НеРижа.

Тя доприпка (бавно и достолепно) до 032, когото доня Дона разпитваше вече доста инвазивно.

С две бързи движения Доня НеРижа свали костюмът на нещастния 032. Човекът първо смутено застана по бельо пред доните (доня Дона хищно гледаше). В следващия момент доня НеРижа довърши разсъбличането и се вторачи в резултата.

"Знаех си!" радостно извика тя. "Лятото на 1897-ма, нали? Хотел Калиенте в Панама!"

Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 128
Да открадне само за себе си Джони Депио се бе превърнало в смисъл на Василиндия живот. Тя дори направи няколко неуспешни опита, като последния беше пълен провал. Нещастната доня уви, бе забравила за новите си пищни форми и се бе заклещила между двете мачти на "Черната перла". Та се наложи да обиколи Седемте морета, да яде само солена сланина и пие морска вода (от което й падна и последния зъб) и да точи лиги по припкащия наоколо Депио.
Така Василинда изкара два месеца, докато отслабне и успее да се измъкне от капана.
През тези два месеца Депио й беше опротивял до смърт и Василинда бе готова за нови приключения.
Картичката с гол надупен младеж много й се понрави. Василинда слезе в първото пристанище и хукна, придържайки корема си с две ръце.
- Чакайте - крещеше тя - и аз искам!
« Последна редакция: пн, 19 фев 2007, 22:09 от Василиса Умница »
Цитирай


Мнения: 2 615
Тази ситуация с неизвестен край действаше като афродизиак на Джедей Кокочев. Той обиколи вички стари явки на любимите си познайници. Беше 20.30ч. и той се притесняваше, дали специалните агентки, които бе открил, с помощта на Агент 0032 са достатъчно на брой. Реши да отиде на мястото на срещата по-рано, за да напътства неориентираните Дони в правилната пoсока. Тръпнеше в очакване. Имаше нужда от нови приключения. Над пристанището гререше пълна луна.
« Последна редакция: пн, 19 фев 2007, 21:35 от jj okocha »
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Доня Дона бе твърдо решена да опровергае злостното твърдение, че от бабчинството се затъпява. Затуй напрегна всичките си гънки, бръчки и дипли и започна да разсъждава... "Хм... не била НеРижата, значи... Кой тогава, кой... Кой е Агент 032, който говори по тилифона, яде пили и ходи в "Питното" и "Бизистена"...Кой..."
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 837
Освен неуморимо любопитство и друго терзаеше дона Доня... Хубаво, беше съумяла да отмъкне дон Джонидепио от НеРижата, служейки си с измама, но всичко се бе оказало напразно. Непонятно защо всичко беше пълно фиаско.

Доня дона, тъй добре известна както преди, така и сега със сладострастната си натура, която караше зрели мъже да потръпват (от страх), не успяваше да се сдобие с ответ от дон Джонидепио. Той, тигърът на Седемте морета, който винаги с НеРижата Проклетница се беше представял така, изведнъж въпреки всички усилия на доня Дона оставаше все тъй печален.
Доня Дона използва цялата си огромна торба с трикове - и всичко напразно.

Дон Джонидепио, също безкрайно покрусен от тази неожиданна своя проява даваше всичко от себе си, но без успех.

'Явно не й е писано на тая работа', потракна ядно с чене доня Дона и като се обърна към завърналата се НеРижа, ядно й метна дон Джонидепио обратно. Последният радостно изтърча към собственицата си.

Доня Дона беше вкисната. За щастие тя винаги пазеше скрити резерви, към които да се обърне във времена на нужда.
Цитирай

whiskey bar

Мнения: 679
Дон Тониньо Со … 88;ан се беше излегнал блаженно в малкото си креватче..Навън се носеше весела музика и на него хич не му се агенстваше и конспирираше..Но все пак съвестта му надделя и той се надигна,облече се,сложи неизменната си агентска шапка и се запъти към тайната явочна квартира,където най-накрая трябваше да разобличи този измамник ДжониДепио и да се разконспирира,че всъщност той е 032..Лимозината му бавно потегли към срещата..
Неизвестността го очакваше..Вече беше там..Погледна през прозореца и видя част от може би Доня Дона..
Какво ли го очакваше от тук нататък..
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Доня Дона лениво кръстоса крака, обути в мрежести чорапи. Още я беше яд на сеньората от под тепетата, която прояви изумителна скръндзавост и си прибра Джонидепиото. За да се успокои, извади изпод дюшека скътани парици и си поръча квалитетен компаньон - отбелязан в ценоразписа като е*ач надомник. Сега седеше в тайната явочна квартира, дегизирана като Марлене Дитрих и го очакваше.
Отвън се чу ръмжене на лимузина и изскърцване на спирачки. "Той е" - помисли си доня Дона, изпъна чорапите, захапа цигара и премрежи сластно клепки...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора