Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте, момичета!
Регистрирана съм , но  мисля, че е по-удачно да пиша така. Историята ми е клише даже, но имам нужда да споделя.
Омъжих се за човек, когото дълги години обичах, но той направи всичко, за да убие любовта ми. Тъкмо се бяхме разделили (за кой ли път и "окончателно") и се оказах бременна. Реших да му кажа. Е, дори не поговорихме за причината за раздялата. Подписахме се и заживяхме заедно. докато бях бременна се държа прилично - поне аз така си мислех. Като родих се почнаха скандали - той не желаеше да ми помага, а аз не можеш да се справя с всичките му изисквания!!! Не че имах желание! Говорила съм хиляди пъти, но според него, само "филисофствам"! Не ме слуша изобщо. Преди време открих, че си пише посред нощите с разни девойки, но не мога да докажа (а и не ме интересува) дали са правили нещо.
Решението за развод съм го взела отдавна, но проблема ми е, че няма къде да живея и кой да ми помага с детето. Майка ми е болна, но се надявам да се стегне и да помага. Та и изнасянето е въпрос на време! Преди няколко месеца направих аборт, защото не исках второ дете с този мъж. Той въобще не се згрижи за мен. Даже искаше сама да отида за манипулацията, защото бил на работа и само да мине да ме вземе! Тогава окончателно изчезна всичко!
Сега по същество за въпроса който ме вълнува. От 11 години имам много близък приятел - той ми беше "първия" и първата ми истинска любов. Но , за жалост, неизживяна. Все още имам чувства към него - винаги съм имала. През всичките тези години, когато аз съм била без приятел, заедно сме изживявали по няколко дни незабравима любов. Но аз винаги съм бягала от него. И въпреки това, той все още ме обича. Откакто се омъжих, съм се виждала само 2 пъти с този човек, не сме "прегрешавали". Но в сегашната ситуация не мога да сра да мисля за него. Като влюбена тинейджърка съм. А имам дете и още не съм тръгнала да се развеждам. Мога спокойно да излизам, защото на мъжа ми не му пука какво правя. Но аз не желая да лъжа и да изневерявам. А едва се сдържам. Толкова много имам нужда от любов, нежност и секс( не сме го правили с мъжа ми от 5 месеца, но аз нямам желание за секс с него). А не искам да давам надежди на приятеля ми, защото това също ще го тормози. Не желая да го наранявам пак. Но в същото време толкова искам  да бъда с него! Знам, че тези чувства може и да не са реални, защото емоционалният ми живот е пълна скръб.
Ох, много дълго стана, но ви се изясни, че съм нещастна, самотна и влюбена! Не знам дали да кореспондирам въобще с приятеля ми или да го оставя на спокойствие и след развода да му се обадя. Но може и да не е скоро, а съм толкова нещастна!
Цитирай

на косъм

Мнения: 677
важното е че знаеш как да постъпиш с мъжа, си, щом развода стане факт, остани за малко сама , изясни си чувствата към приятеля и поговорете ,ако и двамата се обичате се съберете, всеки заслужава да е щастлив, ако не с този мъж то с друг.успех както и да постъпиш Hug
Цитирай

ЯМБОЛ

Мнения: 547
         Действай бавно и умно-стъпка по стъпка.Щом си изкарала 5 месеца без секс,вероятно можеш да изкараш и още 5,но си изясни твоите желания.
          Първата любов се помни цял живот,но понякога срещата след време,носи много лоши изненади.Едно е да се срещаш с някого за кратко,друго е ежеднивието и отговорностите.Хубаво е да те обичат,но е още по-хубаво да обичат и детето ти.
          Желая ти много мъдрост и спокойствие. Peace
Цитирай

Ботевград

Мнения: 2 288
Аз съм на същото мнение - не се хващай като удавник за сламка, само и само да имаш алтернатива! Разведи се, остани сама със себе си и мислите ти и виж накъде ще тръгнат нещата!
Желая ти много щастие и споделена любов   bouquet
Цитирай


Мнения: 310
изясни си какво искаш и ако искаш да си с приятеля му го кажи, защото докато се разведеш той може да е женен за друга

а защо си се омъжила за съпруга си а не си с приятеля си като го обичаш?
Цитирай

София

Мнения: 58
Радвам се, че сподели. Надявам се че поне малко ти е олекнало, ако не е   пиши пак. Не се притеснявай от дължината на поста. Важното е да се чувстваш по- добре. Все ще се намери кой да прочете. Знам че не искаш съвет затова няма да кажа нищо.
Желая ти с много разум да достигнеш истинското щастие! Very Happy
Цитирай

в страната на чудесата

Мнения: 410
Много е лошо в такива емоционални моменти,човек да е сам.Ако наистина мислиш,че този мъж е твой приятел,защо не споделиш с него това което ти се случва?Какво странно ще има в това?Може да не ви е писано да бъдете заедно,но поне ще имаш на чие рамо да си поплачеш.
Изясни си положението сама за себе си и виж наистина ли искаш отново да бъдеш с приятеля си и по какъв начин.
Не сме ние тези които трябва да ти дадем съвет,макар че се правим тука на умни Mr. Green трябва в себе си да потърсиш отгорова на проблема.
И не се стряскай,дали ще се оправиш сама,видимо до сега си го правила,така че и занапред ще си способна  bouquet
Цитирай

На една звезда

Мнения: 4 453
Споделена болка-половин болка! Дано така да си се почувствала. Hug Изчетох историята ти и се поставих на твое място. Не бих живяла с такъв мъж, определено. Наистина е хубаво да останеш за малко сама, за да си изясниш не само чувствата, но и пътя по, който след това ще вървиш. Няма лошо да се виждаш с приятеля си, за да му споделяш. А той, предполагам, няма нищо против, че си имаш детенце, ако евентуално се съберете.
Цитирай


Мнения: 2 234
Разбирам те напълно.Не можеш даже да си представиш колко...Ако имаш как ми пиши ЛС,дай ми някакъв имейл,можем да поговорим....Има за какво.
Цитирай
         Действай бавно и умно-стъпка по стъпка.Щом си изкарала 5 месеца без секс,вероятно можеш да изкараш и още 5,но си изясни твоите желания.
          Първата любов се помни цял живот,но понякога срещата след време,носи много лоши изненади.Едно е да се срещаш с някого за кратко,друго е ежеднивието и отговорностите.Хубаво е да те обичат,но е още по-хубаво да обичат и детето ти.
          Желая ти много мъдрост и спокойствие. Peace
Не става дума за секс чисто физически, за мен секса е по-скоро с главата. Самият акт не ми липсва, а ми липсва близостта!
А относно детенце - няма да допусна никой до мен, ако не я приема като част от мен!Категорична съм. В случая с приятеля ми-  приема я безрезервно!
изясни си какво искаш и ако искаш да си с приятеля му го кажи, защото докато се разведеш той може да е женен за друга

а защо си се омъжила за съпруга си а не си с приятеля си като го обичаш?
Омъжих се доста несигурно, защото години неред ме беше разочаровал много. Но все успяваше да ми замае главата - временно. Бях бременна и исках да дам шанс на детенце да живее с майка си и баща си - бях длъжна да опитам, все пак стават чудеса! Много пъти през годините с мъжа ми сме разделяли за по няколко седмици или месеца и в тези периоди пътищата с приятеля ми(ще го нарека П) винаги се пресичаха. Изживявахме емоционална седмица, необвързваща. След което той се връщаше в София, където учеше. А аз не исках да се обвързвам с него, защото не желаех връзка от разстояние. В един град са моите родители, в друг са неговите, той учеше в София, а аз в Търново. Пълна лудница. Но винаги, когато бях сама той зарязваше всичко и без да го викам идваше при мен. Толкова ми беше хубаво - не ме критикуваше, не се карахме, не се срамувах от него - слаба, дебела, с пъпки - все ме харесваше и го усещах - дори не беше нужно да го казва! Подкрепяше ме за всичко. Но аз не можех да осъзная какво имам! Когато "пораснах", вече бях омъжена за човек, към когото изстинах. Сега виждам живота различно, но е късно - е, не прекалено, надявам се, но усложнява нещата.
Поне си имам най-милото и сладко детенце на света! За гена съм му много благодарна на мъжа ми!
Ако наистина мислиш,че този мъж е твой приятел,защо не споделиш с него това което ти се случва?Какво странно ще има в това?Може да не ви е писано да бъдете заедно,но поне ще имаш на чие рамо да си поплачеш.
Страх ме е да споделя изцяло какво чувствам, преди да съм готова да бъда с него. Не искам пак да го нараня. Сигурно толкова му е омръзнало на П да идва и да си тръгвам, а той да е много "търпелив и разбиращ". Не  е честно от моя страна. А се страхувам, че няма да ми стигне само да си поплача на рамото му. Не искам да знае колко гадно се чувствам в т.нар. ми семейство.
Снощи толкова ми се искаше да му пиша или да му звънна, но се сдържах. Не ми се ще да правя глупости и после свекито да ги използва срещу мен при развода!
Цитирай
Разбирам те напълно.Не можеш даже да си представиш колко...Ако имаш как ми пиши ЛС,дай ми някакъв имейл,можем да поговорим....Има за какво.
Благодаря на всички за разбирането и подкрепата!
blizna4e, можеш да ми пишеш на midnight.1980@abv.bg
Цитирай


Мнения: 2 234
Ще ти пиша ! Има какво да си кажем...    bouquet
Цитирай


Мнения: 310
Скъпа,

ти не си глупава а си нерешителна
дай си шанс
ако имаш желание да му се обадиш , направи го
може и чрез е-маили да контактувате
не е необходимо някой да разбере
това ще те нарави по-стабилна и силна за преминеш през развода
не робуваи на предрасъдъци и още веднъж : не е необходимо някой да разбере
поддържай връзка с него защото един ден мястото до него може да се окаже заето
Цитирай

в страната на чудесата

Мнения: 410
Защо сдържаш чуствата в себе си,щом си искала да му пишеш или да му звъннеш,защо не го направи?Не съм съдник и нямам право да те съдя за постъпката ти,ти знаеш най-добре как да уредиш по нататашния си живот.Защо се страхуваш да наречеш истината пред него?И той все пак е човек и предполагам,че може би знае какво става с теб,но изчаква ти сама да споделиш с него.Отпусни се,имам чуството че си се стегнала и това ти причинява болка.
А ако се чустваш по добре като споделяш с нас,продължавай,виждаш че имаш подкрепата ни  bouquet
А,какво и береш страх на секутУ,тя така и така ще извади от девет дола вода за да те очерни или поне така предполагам.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.