Публикувана: 18 фев. 2007, 18:13 ч.
Последно мнение: 22 фев. 2007, 14:29 ч.

Умеем ли да помолим за прошка? А да прощаваме?

3 394
19
1

18 фев. 2007, 18:13 ч.

Мнения: 166

Днес е ден за прошка.
По този повод ми се иска да попитам: Как искате прошка? Дали е трудно да я поискаш и дали на този ден го правите, защото така трябва или защото наистина сте го почувствали? А как се иска прошка, когато не чувстваш вина....
И другата страна на въпроса: Как да простиш? Може ли просто да кажеш: Прощавам ти! и да забравиш за сторенето, за болката?
Тъй като уважавам този ден /защото не всеки ден се сещаш да поискаш прошка/, днес може би трябва да простя на една жена. Но не мога. Не мога и да й поискам прошка. Sad

# 1 18 фев. 2007, 19:14 ч.

Мнения: 4 380

И аз така- не си сама. Няма да искам прошка за нещо, за което нямам вина и не мога да простя без да съм получила извинение. Този ден за прошка е много измислена история. Ако смятам за нужно ще поискам прошка и без такъв ден.

# 2 18 фев. 2007, 19:43 ч.

София
Мнения: 978

Не съм съгласна, с предишното мнение, че празника е "измислена история".Според мен символиката на този обичай е друга. Разбира се, че не е необходимо да чакаш един единствен ден за да поискаш прошка, ако си СГРЕШИЛ.
Днес се иска прошка за да можем да бъдем в мир със себе си и за това се иска за волни и НЕВОЛНИ грехове за да може и се отговаря "Простено да ти бъде от мен и от Бога"
Всеки ден , всеки от нас неволно върши неща, които са против принципите ни, само че не се замисляме, а това е жалко

# 3 18 фев. 2007, 20:37 ч.

Мнения: 141

Искането и даването на прошка е като операция без упойка. Много боли, но ефекта е поразителен. Който може да го прави, вече е намерил човека в себе си. И в другите.

# 4 18 фев. 2007, 21:53 ч.

Мнения: 814

За мен да поискаш прошка означава да си със силен дух, да осъзнаеш, че си в дадени моменти не си реагирал по най-добрия начин и чрез прошката да се извиниш. И е необходимо условие за Великия великденски пост, защото постът не е само ограничаване от храна, но и пречистване в духовен смисъл. А за да се пречистиш духовно трябва да си осъзнал неволните или волни грешки, които си допуснал. Защото всички сме хора, подвластни сме и на напрежението, и на емоциите си, и на провокациине...
Не съм фанатичка, християнка съм, не винаги спазвам поста, но приемам, че е важно човек да живее в съгласие със себе си и с общоприетите норми на поведение.

# 5 18 фев. 2007, 23:17 ч.

Мнения: 256

Нека се научим да прощаваме, така както искаме и на нас да простят!
Простете и на мен!
Ако някого съм засегнала, обидила, провокирала, недоразбрала и осъдила, нека да прощава.
Опитвам се да бъда по-добра.

# 6 18 фев. 2007, 23:24 ч.

Мнения: 1 849

Аз прощавам всеки ден, защото в молитвата "Отче наш" Христос ни учи да се молим и се казва "И прости нам, така като ние простихме на нашите длъжници". Следователно аз ако не простя, то и Бог няма как да прости на мен. Аз не знам кога ще си тръгна от този свят, може утре да умра и ако не съм простила, как ще се срещна с Бог тогава.

Не ви пиша само теории, аз го живея, налагало ми се е да прощавам и то за много тежки неща...Но в крайна сметка, ако Бог прости на мен, коя съм аз, че да не простя на другите, а Той ще се оправя с тях...Не казвам, че е лесно, но повярвайте ми непростителността е тежко бреме....

# 7 19 фев. 2007, 00:00 ч.

Мнения: 2 353

На младини ми беше много трудно да поискам прошка. После разбрах, че гордостта трябва да е по-лека от прошката. Току-що поисках прошка от кучето си, а то ме гледаше с такъв любвеобвилен поглед - явно ми прости...Хубави уроци дават понякога кучетата, не се учудвам, че Господ ги е измислил.

# 8 19 фев. 2007, 00:17 ч.

Мнения: 574

Не искам и не давам прошка с думи!Показвам го или най малкото знам за себеси че съм простила

# 9 19 фев. 2007, 12:31 ч.

Мнения: 4 668

За съжаление и двете не ги умея особено ...
А такива празници също не ги приемам и съответно не обичам да ги спазвам Confused

# 10 19 фев. 2007, 12:49 ч.

Мнения: 17 546

Мога да поискам прошка, само ако съм напълно убедена, че не съм права. Обаче не мога да прощавам и не искам! Злопаметна съм, никога не забравям лошото, дори и да не говоря за стореното никога. Имам честта да си го призная обаче. И съм откровена до безобразие, когато казвам нещо. Стряскам хората...Такава съм!

# 11 19 фев. 2007, 13:21 ч.

Мнения: 1 494

Не мисля, че прощаване, уважение, обич и всякакви такива прояви на отношение се реализират в един единствен ден. Твърде ми е елементарно. Това се проявява всеки ден и във всеки миг щом имаш желание. По скоро този ден е наистина символика- да обърнем необходимото внимание. Затова и не мога да поискам или да дам прошка- както го правят някои- само на деня и то заради обичая. Правя го през цялата година. И то без да го натрапвам като нещо изключително.

# 12 19 фев. 2007, 23:00 ч.

Мнения: 58

И аз си зададох този въпрос и си отговорих по следният начин. Ако някой ми поиска прошка за конкретно "прегрешение" и видя че е осъзнал грешката си--ДА бих простила, но не бих ако го каже от уста. По същата логика и аз бих поискала прошка от човек спрямо който се чувствам виновна за нещо и не бих го направила само за да се каже прости без да знам за какво да искам прошка.