Не се терзай,а се радвай на живота,на децата и на мъжа си.Ако разбере мисля,че трябва да ти бъде благодарен,защото от това което пишеш мисля,че си взела правилното решение.Поздравявам те ,че си имала кураж да го направиш.
- Публикувана: 19 фев. 2007, 21:30 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2007, 23:46 ч.
скрих третата си бременост
Наистина много труден въпрос! 
Аз не бих постъпила по този начин/да скрия/, но пък и той /моят съпруг/ не би ми наредил да махна дете!Още повече, че не е проблем за вас отглеждането...Не знам...по-скоро смятам че трябва да му кажеш истината, защото ти ще продължаваш да се тормозиш, а пък и прекрасното детенце, което той много обича вече е налице, така че...излей си душата...а той ако те обича би трябвало да те разбере и да прости...ама и аз съм романтичка, не ми се предоверявай,,,
Успех ти желая!
Аз не бих постъпила по този начин/да скрия/, но пък и той /моят съпруг/ не би ми наредил да махна дете!Още повече, че не е проблем за вас отглеждането...Не знам...по-скоро смятам че трябва да му кажеш истината, защото ти ще продължаваш да се тормозиш, а пък и прекрасното детенце, което той много обича вече е налице, така че...излей си душата...а той ако те обича би трябвало да те разбере и да прости...ама и аз съм романтичка, не ми се предоверявай,,,
Успех ти желая!
Ако това те тревожи,трябва да му кажеш. А рано или късно всичко се разбира.Истината ще излезе наяве тъй или иначе. Махни този камък от сърцето си,достатъчно си страдала. Не трябва да имаш гузна съвест като че си направила престъпление-та ти си запазила детето си ЗАБОГА! Тази тайна те затормозява и пазенето и създава пропаст между вас. Сега щастливи ли сте?Доволни ли сте че го имате? Какво повече. Не би трябвало мъжът ти да изпадне в истерия от това. Най-малкото защото той те е накарал да направиш предния аборт след като ти НЕ СИ БИЛА УБЕДЕНА,ЧЕ СИ ГО ИСКАЛА. Ок, тогава той те е изманипулирал тъй де се каже защото го е било страх.Такова решение не се взима лесно и двамата е трябвало да бъдете абсолютно сигурни че искате аборт.Претърпяла си тежка загуба.Е, след това си си научила урока и не си му казала за следващата бременност-напълно оправдателно,напълно логично.И аз така щях да постъпя. Може би и той се е чувствал виновен и сега ще ти прости бързо. Може и да се почувства излъган,измамен изманипулиран и т.н. Но ти не си могла да рискуваш.Иначе ти щеше да се чувстваш все едно нещо ти е отнето. Достатъчно си изстрадала като си пазила в тайна бременността си. Би трябвало той да ти иска прошка.
Ще се появи удобен случаи да му кажеш-примерно докато сте изпаднали в умиление от нещо хубаво, което е направило детето,докато му се радвате. Може да сте на разходка или на почивка на морето примерно. Мисля че на спокойно място сред природата добре ще се възприеме подобна новина. И все пак имай наблизо паркирана резервна кола:-) Мъж е все пак.
Не мислете за другите.Нека тази тайна ви сплоти. Гледайте напред!
Ще се появи удобен случаи да му кажеш-примерно докато сте изпаднали в умиление от нещо хубаво, което е направило детето,докато му се радвате. Може да сте на разходка или на почивка на морето примерно. Мисля че на спокойно място сред природата добре ще се възприеме подобна новина. И все пак имай наблизо паркирана резервна кола:-) Мъж е все пак.
Не мислете за другите.Нека тази тайна ви сплоти. Гледайте напред!
След като ти е кофти че не си му казала, защото не му кажеш половината истина 
В подходящ момент, може да му споделиш, че си подозирала, че си бременна, но си се страхувала от резултата на теста и неговото мнение. За това си решила каквото сабя покаже, все пак си "имала цикъл" и макар симптомите, вероятноста е била малка Така хем ще му кажеш истината, хем няма да е цялата 
А ако някоя приятелка се издъни, няма да е голям проблем, щото уж не си била сигурна 
В подходящ момент, може да му споделиш, че си подозирала, че си бременна, но си се страхувала от резултата на теста и неговото мнение. За това си решила каквото сабя покаже, все пак си "имала цикъл" и макар симптомите, вероятноста е била малка Така хем ще му кажеш истината, хем няма да е цялата А ако някоя приятелка се издъни, няма да е голям проблем, щото уж не си била сигурна Да и аз мисля,че това е най удачния вариант
Минали 2 години, че и отгоре. Дори да подочуе нещо от някъде, винаги можеш да излезеш с номера: "нещо са се объркали или не са разбрали" - кой ти помни подробности за чужда бременност. Минало.....
Радвайте се на децата си и да са ви живи и здрави. И вие покрай тях. Не си търси проблеми. Сигурно имаш по-важни неща за решаване.
Пък и както някой каза по-преди - на мъж не всичко се казва.
И мое мнение.
Радвайте се на децата си и да са ви живи и здрави. И вие покрай тях. Не си търси проблеми. Сигурно имаш по-важни неща за решаване.
Пък и както някой каза по-преди - на мъж не всичко се казва.
И мое мнение.
аз пък даже се очудвам, че има хора които смятат, че не трябва да се каже такова нещо пък макар и късно. и причините са мноооооооого:
първо, доста хора вече знаят истината и вероятността да разбере и бащата е голяма, а аз ако разбера подобно нещо от други хора - меко казано ще съм бясна.
второ, жената е имала НЕ малка причина да замълчи - направила е аборт година по-рано, за който ТОЙ е инициатор, страхувала се от втори аборт и т.н
трето, детето е факт, обичано е, семейството явно е стабилно (щом единият хърка, а другият го търпи)
четвърто, това е трето дете, не е случайно забременяване и цел на жената да върже един мъж в семейното ложе, както нерядко се случва
пето, истината е единственият правилен изход в ситуация, когато не знаеш какво и дали да кажеш - това си е моя максима.
разбира се, съвсем не подкрепям решението ти по време на бремеността, аз не мога да си предствя да скрия такова нещо от мъжа ми, НО предвид аборта преди това, те разбирам и смятам, че не може и той да не те разбере.
моят съвет е - голата истина, така както я чувстваш, с всичките терзания и чувство за вина, които изпитваш. УСПЕХ
първо, доста хора вече знаят истината и вероятността да разбере и бащата е голяма, а аз ако разбера подобно нещо от други хора - меко казано ще съм бясна.
второ, жената е имала НЕ малка причина да замълчи - направила е аборт година по-рано, за който ТОЙ е инициатор, страхувала се от втори аборт и т.н
трето, детето е факт, обичано е, семейството явно е стабилно (щом единият хърка, а другият го търпи
)четвърто, това е трето дете, не е случайно забременяване и цел на жената да върже един мъж в семейното ложе, както нерядко се случва
пето, истината е единственият правилен изход в ситуация, когато не знаеш какво и дали да кажеш - това си е моя максима.
разбира се, съвсем не подкрепям решението ти по време на бремеността, аз не мога да си предствя да скрия такова нещо от мъжа ми, НО предвид аборта преди това, те разбирам и смятам, че не може и той да не те разбере.
моят съвет е - голата истина, така както я чувстваш, с всичките терзания и чувство за вина, които изпитваш. УСПЕХ
Ти си го познаваш най-добре, но щом не си сигурна как ще реагира, по-добре не му казвай, а ако изтече информация отнякъде, отричай до дупка. Гадно е да ти тежи нещо такова, но ако му кажеш, най-вероятно ще засегнеш мъжкото му самолюбие и ще пострада доверието между вас. А от това никой не печели. А ти недей да се тормозиш излишно от угризения. Най-вероятно той самият е имал колебания и страхове за трето дете и поставянето пред свършен факт го е избавило от голямата дилема и на практика го е улеснило. Щом е щастлив и си го обича, значи всичко е наред и решението ти е било правилно и за двамата. Но все пак по-добре да не разбира, че известно време е бил лъган, и то за нещо толкова важно.
ste mu mine. 
Въобще не се връщай назад,радвай се на живота който имаш,колко по страшни неща,не си признават хората,а ти за щуротии съвеста те гложде...Спи спокойно, и го приеми като твоята си малка тайна...А за приятелките,какво ти пука,щом до сега нищо не естанало,защо мислиш че ще стане...Пък и винаги можеш да отречеш...
Бий си два шамара, за да се освестиш малко, после си намери си работа и спри да мислиш за глупости 
- всичко това с най-добри чувства . Бих ти препоръчала същото, и ако ти хрумне да се самоубиваш примерно. Нищо лошо не си направила (предвид резултата), за да се тормозиш. Аз лично допускам, че може той да знае тайно (две години не са малко време), да го е приел и с бъдещите си действия да го поставиш в много неудобно положение.
- всичко това с най-добри чувства . Бих ти препоръчала същото, и ако ти хрумне да се самоубиваш примерно. Нищо лошо не си направила (предвид резултата), за да се тормозиш. Аз лично допускам, че може той да знае тайно (две години не са малко време), да го е приел и с бъдещите си действия да го поставиш в много неудобно положение.