И Алекс премина през този период. Хората ги делеше на жени и мъже. От мъжете много плачеше.
- Публикувана: 20 фев. 2007, 17:29 ч.
- Последно мнение: 7 март 2007, 09:50 ч.
Вече ще полудеяяяя!
Все още е така 
Точно обратното положение е при нас.И като 1 годишно и сега на 2,5 г.е много общитела,запознава се с хората в градинките,говори им ,смее се и винаги е била отворена към непознати.Често съм размишлявала как да й повлияя в обратна насока,но умерено,а не да изпадне в в крайност,както може би е при вас.В квартала има дете,което още от 7-8 мес.не даваше никой да се доближи до количката му-викаше,ревеше сякаш приближаващият ще го коли.Като тръгна да ходи,пак трябваше да го заобикаляме,че да не ореве парка.Други деца също не допускаше край себе си.Сега то е точно на 2г и 1 мес.-горе-долу е по-контактно и не реве много.Някъде около 1,6г.се пооправи.Ама пак си е проклетийка.
Изводът е ИНДИВИДУАЛНИ особености си имат децата и по различен начин пречупват заобикалящата ги действителност и различно приемат непознати,но и гените си казват думата.
Изводът е ИНДИВИДУАЛНИ особености си имат децата и по различен начин пречупват заобикалящата ги действителност и различно приемат непознати,но и гените си казват думата.
Според мен децата са си различни. Имам приятелки, децата на които никога не са минавали през този период. При дъщеря ми обаче това признаване само на мама продължи много дълго. Аз обяснявах на всички, че тя е в такава специфична фаза, ама в един момент започнаха да не ми вярват 
Когато тръгна на ясла на 1.6 г. се скриваше в един ъгъл и не искаше да играе с децата. И все пак всичко това мина и сега си играе с всички. По отношение на възрастните има избирателен подход, някои ги предпочита пред мама, други не иска да ги погледне. Давам този пример, за да ти кажа, че не е ясно кога и как ще се промени, но според мен няма нищо ненормално. Въпросът е ти да издържиш!
Стискам палци да е кратка фаза
Когато тръгна на ясла на 1.6 г. се скриваше в един ъгъл и не искаше да играе с децата. И все пак всичко това мина и сега си играе с всички. По отношение на възрастните има избирателен подход, някои ги предпочита пред мама, други не иска да ги погледне. Давам този пример, за да ти кажа, че не е ясно кога и как ще се промени, но според мен няма нищо ненормално. Въпросът е ти да издържиш!Стискам палци да е кратка фаза
И моя син ревеше откакто стана на 10 м. ,та до 1 г. 6м., но не толкова от други хора, а когато отиваме на непознато място.Още от вратата се започваше с рев и нищо не беше в състояние да го спре.Затова и престанахме да ходим на гости близо около 1 г.Преминава...Всичко с времето..
Аз бях така като дете но просто ненавиждах да ме мачкат , а хората точно това правеха още като ме видеха , аз бях с огромни червени бузи , ако само си говореха с мен спокойно и с уважение се държах много добре , но в момента в който посегнеха да ме пипат и вземат на ръце , аз започвах да пищя , а по-късно и да хапя , просто вече имах фобия ще че започнат да щипят по-бузите най-вече или да ме подхвърлят и мачкат грубо .Не знам сигурно има деца на които им харесва , но аз го възприемах като грубо навлизане в личното ми пространство , като заплаха , започнах да хапя жестоко всеки непознат опитал се да ме пипа , без да пита и така ме оставиха на мира , само говореха от разстояние при което бях много спокойна и доволна . Не знам дъщеря ти е малка предполагам че просто е в такъв период , дъщеря ми е на 5 месеца и от две седмици реве ако непознат започне я вземе в ръце , прегледите при лекар станаха кошмар , а преди се смееше на всички и на всичко , но си мисля че е нормално , това е нормален инстинкт за самосъхранение , освен да се търпи докато отмине май друго няма . Межди другото дъщеря ми е по-спокойна с непознат във вкъщи при позната обстановка
И аз смятам, че това е само период, през който ще премине детенцето.
Ние със съпруга ми заминахме за Париж точно в деня, в който дъщеря ни навършваше 1 година. Като се върнахме след 2 седмици пръвите 10-15 минути се страхуваше и не можеше да ни познае. После много ни се зарадва. Само че, поне месец след това плачеше когато тримата бяхме в спалнята и татито реши да излезе. А от ме не искаше да се отделя въобще, и при бабите и дядовците не искаше да отиде, радва им се ама аз да я държа, дори в тоалетната ходихме заедно. Постепенно, обаче, това отшумя и сега пак е много контактно мониченце.
Ние със съпруга ми заминахме за Париж точно в деня, в който дъщеря ни навършваше 1 година. Като се върнахме след 2 седмици пръвите 10-15 минути се страхуваше и не можеше да ни познае. После много ни се зарадва. Само че, поне месец след това плачеше когато тримата бяхме в спалнята и татито реши да излезе. А от ме не искаше да се отделя въобще, и при бабите и дядовците не искаше да отиде, радва им се ама аз да я държа, дори в тоалетната ходихме заедно. Постепенно, обаче, това отшумя и сега пак е много контактно мониченце.
Прежалила съм се ве4е! споко, все ще мине.......