ми да де...ходих 
даже не ходих, ами тичках
ама нали тва викам - в рефлекса му е цаката
даже не ходих, ами тичках
ама нали тва викам - в рефлекса му е цаката
- Публикувана: 21 фев. 2007, 01:06 ч.
- Последно мнение: 3 март 2007, 18:55 ч.
Как се живее с бременна жена
С мен по принцип е много трудно да се живее,но когато бях бременна беше ад.Горкия ми мъж 
.
.ми олекоти го малко де...поне докато не си бременна
С мен по принцип е много трудно да се живее,но когато бях бременна беше ад.Горкия ми мъж .
.ми олекоти го малко де...поне докато не си бременна
. 
Питах мъжа ми.Каза,че разликата между преди,след и сега е,че по време на цялата бременност винаги имахме кисели краставички у дома.Обикновено не съм им фен.
Не сме се карали,даже ни беше приятно да ходим заедно на консултации,на йога за бременни,да купуваме количка и дрешки за бебето.
Не знам дали не му е било по-леко,защото и двамата много искахме това бебе.Не сме били изненадани или стресирани,когато разбрахме,че ще ставаме родители.
Не сме се карали,даже ни беше приятно да ходим заедно на консултации,на йога за бременни,да купуваме количка и дрешки за бебето.
Не знам дали не му е било по-леко,защото и двамата много искахме това бебе.Не сме били изненадани или стресирани,когато разбрахме,че ще ставаме родители.
На мен, докато бях бременна, ми се е случвало не повече от 2-3 пъти, наистина, да ми се прияде нещо, което го няма в нас...а ми се струва, че е трябвало повече да се възползвам от ситуацията...все пак, кога друг път мъжа ми ще ми изпълнява всичките прищявки...може би го правим в голяма степен подсъзнателно това с мрънкането и постоянното искане на нещо...слабите трябва да се мачкат и манипулират все пак
Хм, когато бременувах на сва пъти ми се дояждаше нещо, първия път в офиса ми шефа ядеше донати, а на мен ми течаха лигитеееее 
, вечерта като се прибрах му казах, получих си донатите, не бяха същите, ама си ги изядох послушно, а втория път го болеше зъб посред нощ, тръгна към аптеката и му заръчах да ми купи киндер шоколадчета, това ми беше за 9 месеца, но пък колко бях чувствителан, ужас, издразнех ли се за нещо, дори минимално да е, обаждах му се, скандал за 5 мин, поревавах си още 5 и после всичко е ок
Но пък следродилната ми депресия беше страшна
, не си мислете, че след раждането всичко ще мине
, вечерта като се прибрах му казах, получих си донатите, не бяха същите, ама си ги изядох послушно, а втория път го болеше зъб посред нощ, тръгна към аптеката и му заръчах да ми купи киндер шоколадчета, това ми беше за 9 месеца, но пък колко бях чувствителан, ужас, издразнех ли се за нещо, дори минимално да е, обаждах му се, скандал за 5 мин, поревавах си още 5 и после всичко е ок Но пък следродилната ми депресия беше страшна
, не си мислете, че след раждането всичко ще мине
Усмихвах се лекичко, докато четях темата. Мда, имах моменти на умопомрачение. Сигурно скоро пак ще имам 
Много се забавлявам, когато мъжът ми ме имитира, как съм се държала 
А на тази логика се хилих много
Картинка, говорим за различни неща.
Много се забавлявам, когато мъжът ми ме имитира, как съм се държала А на тази логика се хилих много
Не знам дали не му е било по-леко,защото и двамата много искахме това бебе.Не сме били изненадани или стресирани,когато разбрахме,че ще ставаме родители.
Препоръчани теми