Проблеми с 13 годишно осиновено дете

Регистрирай се и ако искаш сподели какви са проблемите.Вярвам,че мамите със по-големи дечица ще дадът съвет и ще помогнат.
Поздрави.

korni,
явно това е някаква криза на възрастта. Поне така предполагам, нали в тази ужасна тийн възраст хормоните им бушуват, несигурни и нестабилни са.Явно търси още обич, топлина и разбиране.Има и друг един момент, че точно в пуберитета децата стават и малко егоисти, имат нужда от разтърсващи моменти, може да създава сам драма в живота си, да има потребност от драматизъм.Явно не им е лесно на тийновете.Колкото и да ви е трудно на теб и баща му, трябва да успеете да запазите спокойствие и да имате търпение с него, иначе не се знае как ще го изтълкува.Аз поне друго не мога да дам като съвет, смятам, че търпение и нежност му е цаката, докато отмине този ужасен период в развитието му и осъзнае, че така ви причинява само мъка и главоболия.
Дано мамите могат да дадат по-конкретни съвети, аз от позицията на осиновена разсъждавам.
Успех!  и търпение!

Като направиш регистрация и влезеш с ника си във форума, най-горе в ляво ще ти излезе едно поле, в което има поздрав и името ти.Под него непосредствено има информация колко съобщения имаш, кои са нови.Кликваш върху тях и влизаш в пощата си.Много просто е, всико пише, направено е възможно най-лесно за потребителите, дори и да си супер зле, пак няма как да се объркаш.
Успех и добре дошла при нас!!!

korni регистрирай се за да ти пиша на лични или ти ми пиши и дай някакви координати,ако искаш ме потърси на скайпа      didka_the_best
По принцип  имам проблеми с осиновената си дъщеря,но не и заради осиновяването!Този факт е приет от нея както факта че се раждат деца...за нея е съвсем нормално така и да се осиновяват деца!Мога да си представя колко ви е тежко сега 

дидка корни е
 как мога да се свържа с теб

Korni6onko, виж темата "Защо са ме изоставили" и ще разбереш,че и аз имам проблеми/макар и не точно такива/. Във форума има чудесни хора и с удоволствие ще се опитваме да ти помагаме- поне със съвет и разбиране. Писах ти лично съобщение.

Korni потърси в темите писаното от Tea,тя превежда на български чудесни неща за нас осиновителите и осиновените,има за всяка възраст на детето.
Успех,мога да те посъветвам като го прочетете вие родителите,после да го споделите и дадете да го прочете и детето ви.Тези изпитания почват още докато са малки децата ни,но ние не се усещаме задоволявайки прищевките им,дори несъзнателно и от двете страни.
Всички нас ни чакат изпитания и те се увеличават с растенето на нашите деца.
Успех.

Korni6onko,

Пубертета е трудна възраст за всички деца, не само за осиновените. Родителите са изправени пред какво ли не предизвикателства, провокации, изпитания... А тийнейджърите - пред още по-големи Това е възрастта, в която порастващите деца се чудят как да се справят с всички промени, които се случват с тях - хормонални, емоционални, личностови и какви ли не още... Възрастта на непрестанните въпроси и отговори, ориентирани към основния въпрос "Кой съм Аз?" Търсенето на себе си - в огледалото, в семейството, в приятелите, в гаджетата... Бунтът срещу родителите, борбата за независимост, яростта пред ограниченията и в същото време нуждата от граници...

И когато към всичко това добавим новото осъзнаване на осиновяването, което се случва през пубертета, предизвикателствата понякога изглеждат нерешими... Но само изглеждат

Няма как да ти дам конкретни съвети за детето ти, защото не споделяш какви точно са проблемите. Исках просто да те успокоя, че кризата на пубертета е просто една от поредните кризи в живота на децата ни. През юношеството всички деца тестват родителите си - те всеки ден екпериментират до къде още могат да стигнат, коя е следващата непрекрачена граница, кое е следващото слабо място, където да уязвят родителите си.

Да, при осиновените деца, тестването много често е свързано точно с любовта:

"Дали ако съм лош, те пак ще ме обичат?"
"Дали ако премина отвъд забраненото, те няма да ме изоставят, както вече веднъж са ме изоставили?"
"Заслужавам ли аз тяхната любов, след като собствената ми майка явно не ме е обичала, за да се откаже от мен?"
"Изобщо мен някой обича ли ме????"

Опитай се да разбереш какво преживява детето ти. Дори поведението му да е силно агресивно и провокативно, дори тази агресия да е насочена към вас, неговите родители, зад гнева му има много, много болка... И вероятно много въпроси без отговори...

Бъди до него. Казвай му колко много го обичаш - той има нужда да го чува непрекъснато.  Бъди му ориентир в хаоса, помогни му да подреди себе си, да намери липсващите парченца в пъзела...

Много добре е описала сложната тийн възраст Tea_.Възраст еднакво сложна както за родните, така и за осиновените.Аз друго искам да кажа, водена от последните две изречения на Tea_, които принципно са изключително верни.Нека обаче има някакви граници и респект дори в любовта ни.Защото децата са съвършените потребители и рискуваме да злоупотребят с желанието ни да бъдеме тяхна опора и да им помогнеме да намерят липсващите парченца от пъзела, както Tea_ се е изразила.Да сме любящи, всеотдайни, техни ориентири и опора - да, но трябва да има мярка, която да не им позволява търсейки себе си да ни нараняват умишлено и да правят експерименти докъде стига търпението и всеотдайността ни.Това вече е един вид "мечешка услуга", защото по този начин ще позволим да преминат допустимите граници и от свобода, поведението им ще се превърне в свободия, а ние от либерални родители, ще се превърнем в безпомощни такива.Граница е нужна, не ограничителна, а изобразяваща все пак авторитета ни като родители.
Може би в момента съм подвластна на емоцията от поредният сблъсък с желанието за надмощие над мен и правилата в домът ни на моите хубавици.Дори загърбиха нестихващата вражда помежду си и се обединиха срещу "опозицията".Знаете в такъв момент колко са безмилостни и дори жестоки милите ни дечица, само и само да излязат победители от разразилата се битка, да извоюват нови свободи и територии.В такива моменти ми иде да плача с глас, дори го правя тайничко, когато притихнат и заспят.

Да не пиша в темата ''Къде изчезнаха някои от мамите", пиша тук, защото мамите които ги няма са писали тук.
Korni, iva d66. Дефи, manja 66, къде сте? Как са вашите тийнки и тийнове?Надявам се да не ви създават много проблеми.При нас нещата са в затишие, надявам се на подобрение да вървят!
 

на мен корни ми липсва. и тя, и детето. най вече и двамата. надявам се да са добре.
за моята специална любимка не смея още да питам, момичето с прекрасното име.........................

Мата,и аз не смея да казвам. Май разковничето за мир и любов е- дайте ми свобода и не ме търсете.Това с общежитието донякъде оправя проблема. ама не напълно. Например- седмица си кютала в общежитието, щот не й се ходело на училище, та я издирвали там директорката и класната й.Ами не е ли нормално за възрастта ми  ми заявява, когато беше разкрита.
Щестмесечният изпитателен срок( за настаняване във ВУИ), даден й на възпитателното дело свършва лятото. Тогава и ваканцията започва, не ми се мисли какви повеи ще повеят в хубавата й главица.То и сега наближава ваканция
Доброто е , че иска да работи. Търси връзки, ми казва. Лошото е, че нямам връзки, за да я уредя за флаери, примерно, защото няма 16г. Ама ще търся, има време .
За сега се обичаме през малкото време (че гаджето.... ) на уикендите.

Лоша работа, мамите на тинове , че са малко, малко са, ама появете се бе, хора, да си кажем приказаката тук, че в другия форум се чувствам като извънземно.Е, както кажете....

Тука съм, наоколо, но съм страшно заета и само надничам на прибежки.
Нали сме 7 клас, ще кандидатстваме - сега гоним успех, че ни трябва диплома. Иначе сме професионално ориентирани още от 2-годишна възраст - народни танци и хореография - това си е наумило детето, това си иска и дума не дава да се издума за каквото и да е друго. Ама - няма лошо, като това му е на сърце на момичето.
След 2 месеца ще навърши 14, чак не ми се вярва че така бързо се изтърколи времето. Не мога да се оплача засега от начина й на справяне с пубертета. Да, настроенията й се сменят понякога без видима причина, предпочита да се върти пред огледалото вместо да решава задачи (ама го прави с мисълта, че това й трябва и даже вчера имаше 6 по алгебра), вълнува се дали я харесват и кой точно... Но е не по детски отговорна и емоционално зряла.
Та така. Не успях много да се оплача. Дано и да нямам поводи. И на вас от сърце ви го пожелавам.
И на мен Корни ми липсва, дано момчето й бързо порасне и превъмогне тази сложна и объркана възраст.

  за всички

Щом е за оплакване от тийновете, то имам цял арсенал от поводи и причини. Голямата поизрастна този етап що годе, сега завършва и е абитуриентка, но се изживява за извънредно зряла и самостоятелна. Ходи на у-ще от дъжд на вятър, чувства се завършила, строи едни розови въздушни кули и ме побиват тръпки да не се срутят от раз и да осъзнае минусите на съзряването бързо-бързо. Малката е точно във вихъра на пуберитета и изнемогвам. Тя също е решила, че е достатъчно голяма за да ме слуша, непрекъснато е нервна и аз съм най-идеалният отдушник на негативните и емоции. Навърта непрекъснато едни сметки за телефон и както и да я наказвам, няма оправия, неудобно било да кликва, искала да се чувства освободена....................какви ли не пуберски доводи. Най-притеснителното обаче от всичко е това, че успеха и рязко спадна, дори когато я накарам някак да седне и да учи, чете и не може да запомни нищо, дори заглавието. Мислите и витаят в съвсем друга посока и не може да се съсредоточи,  в редките моменти когато самата тя иска. Как ще я караме не ми е ясно, пробвах с наказания-не става, не съм привърженик на насилието и не мога да започна да я бия, както мнозина ме съветват. Никога не съм удряла децата си и не мисля, че боят е възпитателен и изграждащ авторитет, но много хора това ми вменяват непрекъснато. За сега сърдце не ми дава да посегна, освен това се чувствам адски унизително само при мисълта, че мога да и ударя някой шамар, та не мога да си представя да го направя.
Дайте акъл как да се преборя с проблема, без да губя човешкият си облик.

Радвам се , че се включихте.
Мерипопинс, естествено , че с бой не става. То май с нищо не става. Само здрави нерви и търпение ти пожелавам да имаш.
Дефи, успех на изпитите, сериозно е момичето ти. А това с огледалото - неизбежно .

 То от съвети никой  не е прокопсал ама.... да си кажа и аз.  По книги не се гледат деца- казват някои  ,но в тях откривам много неща , които ми помагат.  Мога да кажа , че направо съм възхитена  от две книги: " Детето и ние " от Хаим Гинът и "Как да общумаме с детето" от Юлия Гипенрейтер
Осиновените деца са като всички останали деца.   Във втората книга има много практични съвети, които много ми допаднаха.  Прочетете ги! Аз самата ги препрочитам. Намерих ги в електронните книжарници

МЕрипопинз, ние с теб се познаваме и затова като БИЕЩА майка ще ти споделя че с бой стават някои неща, но страничните ефекти са толкова много и така се разпростират...че по-добре без бой
още повече вие сте твърде големи и унижението ще е огромно...
няма да помогне и като пляскаща мама го казвам и като пляскана - боя помага в по-млади годинии то пак с цената на много странични ефекти и последиците им

мен най-много ме болеше ако родителите ми са сърдити и просто не искат контакт...не да не говорят...а просто да се затворят и да не ги бъркам - това при мен бе най-лошото наказание, висичко др ме амбицираше да докажа, че и да ме наказват - все тая аз ще издържа
но изрази "прави каквото искаш и както знаеш" ме убиваха, още повече че ме лишаваха от възможност да споря и да доказвам колок съм права и колко те грешат

Благодаря за съветите момичета,
така е, не става с бой. Истината е че не става с нищо, на моменти разбирането и разговорите помагат, но на моменти не. Това с игнорирането е добър метод, но проблема е, че сме много тясно свързани в ежедневието, непрекъснато трябва да ги закарам до някъде, да се уговориме съответно и т.н. и това подронва сериозноста на сърденето. Като уж съм сърдита и съм ги игнорирала а в следващият момент десет  минути се уговаряме за туй-онуй и страшно олеквам, не ме взимат насериозно вече.
Както вече писах, иска ми се да не си вредят на развитието и бъдещето, другото бих понесла, но те не могат да разберат в тази възраст какви са последиците за тях.Дори и когато го осъзнават, подхождат лековато и разчитат на нещо, което да ги измъкне от неприятности и лоши последици- ей така просто.Затова се моля да са родени с късмет и дивотиите от пуберитетският им период да не попречат на бъдещето им, да се реализират и намерят своето място под слънцето.

 писах, брисах,няма сми