Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 23 фев. 2007, 21:56 ч.

За "бременната депресия"

  • 1 067
  • 28
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 112
Провокирана от съседна тема се чудя, как обяснихте на мъжете си защо плачете по време на бременността? Защото аз не успявам. На въпроса "Защо?" отговарям съответно с "Не знам!", което си е вярно. Но следва кръстосан разпит, при който аз трябва да измисля причина... и обикновено се стига до спорове. Които ме разстройват още повече.
Как им "обяснихте" за какво става въпрос? Те разбраха ли? Бяха ли до вас или бягаха, защото недоумяват? Сърдят ли ви се, че плачете или за това, че сте тъжни? Успявате ли да им обясните какво се случва с вас? Чувстват ли се виновни - без причина естествено - , което (както при нас) да води до допълнителни караници? Нещо като обратен ефект...
Ако "нито приемат, нито предават", успявате ли да запазите равновесие въпреки това?
Много въпроси....

# 1
  • Русе
  • Мнения: 603
Отговарях, че е заради хормоните. Добре че е разбран....

# 2
  • USA
  • Мнения: 256
Мммдааа,това с хормоните е съвсем вярно,но понякога не са те причината,но моят мъж си обясняава всичко с тях и понякога ме третира като душевно болна  Grinning и си казва"ще и мине" Twisted EvilИ мояат мъж е много разбран,но само когато му отърва  Grinning.Заради тези хормони малко куца общуването,тъй като все те са на преден план/че е по-лесно.../.Според мен аз плача по повод и с причина,ама знам ли... Grinning
Устроени сме по различен начин-когато е на-разбран ми е най-крив,защото ми изглежда изкуствено,абе няма угодия  Mr. Green
Съсредоточи се върху положителните страни в живота ти   bouquet

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 555
Аз също много плаках и мъжа ми се взе в чудо. Докато го погледнех и се разревавах, дори стигнах до там, че избягвах да му засичам погледа, че да не ревна. Той явно ми влезе в положението, защото му дадох да прочете няколко статии по въпроса, от където явно му се изясни и стана много внимателен. Дори когато нещо го дарзнеше в мен, аз виждах че стиска зъби и ми отвръща с добро.
Трябва да му обясниш, че това е временно положение и след време всичко ще си дойде на мястото. Обясни му, че е от напрежението в новата ситуация, в която се намираш.
А и ти мисли позитивно, от сега натаък трябва да си много силна, че после като се роди бебето пак те хваща депресията и пак почва един рев за около две седмици, поне при мен беше така. Сега като се обърна назад и дори ми е чудно за какво толкова съм ревала. Хормони.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 112
Аз че се съсредоточавам, съсредоточавам се. Че се старая да съм позитивна, съм (смятам)...Но имам и кофти моменти, а той е част от живота ми....иии...  ми иде да го ритна! А теорията с хормоните не я приема, точно това е проблемът. Все търси причина,а аз все не мога да му я измисля...  винаги мисли, че му се сърдя нещо, персонално ... не знам....

# 5
  • Gabrovo
  • Мнения: 910
В такъв случай намери някоя подходяща статия и му дай да прочете,тогава се бадявам да те разбере.
И на мен много често ми се случваше при първата бременност,а и сега да си порева дори и без причина.

# 6
  • под голямата лоза
  • Мнения: 7 724
Дай на мъжа ти да се ограмоти с повечко литература по въпроса, за да свикне с мисълта, че ти си бременна и това обяснява всичко  Wink
Всеки еден любящ съпруг и бъдещ татко би трябвало да е съпричастен със състоянието на бременната си половинка- това си е диагноза  Grinning

# 7
  • София
  • Мнения: 4 237
Ами аз също съм така от 7 месец някъде, но е на приливи и отливи. Разстройвам се, че мъжът ми няма време. Той пък е изморен и като ме види в това състояние съвсем не му се занимава с мен и се получава малко омагьосан кръг. Самочувствието ми спада доста на моменти. Но най-тежката част с баш непрекъснато реване продължи около 2 седмици. Сега съм по-стабилна  Crazy и малко по-скпокойно гледам на нещата. Струва ми се, че отчасти е от хормоните, а донякъде и мъжете ни са уплашени от промените и им е по-лесно да не разбират. И така. Ама вярвам, че ще мине и е просто част от бременността и преминаването към майчинството.  newsm10
Шъ съ упраим  smile3521

# 8
  • В паралелна вселена...
  • Мнения: 366
Лелеее! Какъв период беше!
Ей така както съм спокойна и изведнъж като ме стегне шапката му удрях голям рев. А на въпроса защо плача отговарях: "Защото ми се плаче!"
Но и моят мъж се оказа разбран и достатъчно търпелив и заинтересуван от деликатното състояние, в което бях, така че не е зле да обясниш ясно и спокойно на съпруга ти, че нещата и моментните ти настроения не зависят от теб и че повече от всякога се нуждаеш от неговото разбиране.
Успех и лека бременност с по-малко сълзи и повече усмивки! Grinning

# 9
  • Варна
  • Мнения: 2 039
Охооо,плачех,страдах,без причина-бях презадоволена от внимание,нежност,помощ във всичко...Обаче той разбираше,е ,не че не ми се е изнервял понякога(като станех много нетърпима Mr. Green),ама като цяло беше разбран  Heart Eyes Всичкото това "безобразно" поведение на бременната жена е напълно нормално,така че не се тревожи   bouquet

# 10
Аз се чувствах адски щастлива и спокойна до седми месец и после като се почна!
Не рев, обаче перманентно притеснение, сякаш нещо не си довършил или ти виси на главата някакъв конфликт. Сещах се за грешки към хора извършени през детството ми и разчепквах ситуацията на ново, изобщо много гадно Cry((

Освен това за някъде една седмица тотално полудях и в общи линии всичко, което си мислех не беше реално, просто някаква загуба на усет за правилни и неправилни неща, хмм.
Случвало ли ви се е?

А иначе съм уравновесен и спокоен човек, нямам кризи, не си предизвиквам такива, напротив много позитивно гледам на нещата.

# 11
  • всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
  • Мнения: 2 977
Абе аз не плача, но се изнервям страхотно и все казвам , че е от бременността.

# 12
  • Мнения: 7 663
Първите 3 месеца бях много нервна и се сърдех за какви ли не глупости. После нещата се нормализираха, но от 2 седмици насам отново съм станала непоносима - почти всеки ден ред сълзи ... ред сополи ... абе, ужас  Embarassed

# 13
  • София
  • Мнения: 4 081
Аз че се съсредоточавам, съсредоточавам се. Че се старая да съм позитивна, съм (смятам)...Но имам и кофти моменти, а той е част от живота ми....иии...  ми иде да го ритна!
Леле, phil, все едно аз съм писала темата. Laughing По абсол'тно същия начин се чувствам и положението при нас е същото. Слава богу моят мъж не е толкова настоятелен, обикновено след десетото "Не знам..." спира. Simple Smile Аз и страшно много се заяждам с него и той горкият всичко отнася. Rolling Eyes
Благодаря ти за темата. Дадох му я да я прочете и се надявам да е разбрал най-накрая какво ми е.  Peace

# 14
  • Мнения: 6 335
И аз бях така първото тримесечие-като т епита какво ти е и защо плачеш му кажи,че си бременна и както са те посъветвали момичетата-малко повечко литература и ми се струва,че не трябва да има проблеми!!Успех! Peace

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт