Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 69 отговора

addicted to phone

Мнения: 9 847
Здравейте! Аз съм една от тях... Реших да пусна подобна тема, защото предполагам, че на много от майките, осиновили деца, би им било интересно да  имат представа от мислите, завладяли съзнанието на едно вече пораснало осиновено дете, което е разбрало за това. Моите родители са обикновени и доста невежи хора. Осиновена съм вероятно с цел да има кой да ги гледа на старини и да не са различни от общоприетата представа за семейство. Като дете бях отглеждана по един особен, специфичен начин - като в аквариум. Бях сладко, забавно дете и те обичаха да ме показват като маймунка на роднини и познати. Но когато бяхме у дома, само ние, поемах основните си задължения - чистене, пазаруване, готвене ( на 13 години вече се справях доста добре) и разбира се основното - безропотно подчинение и безпрекословно послушание! Единствената истинска обич, която съм получила в този дом е от баба ми (Светла и памет!), която се грижеше за мен, докато майка ми беше на работа и която заставаше между мен и майка ми, когато шамарите (и понякога точилката) започнеха да блъскат за щяло и нещяло! Омъжих се на 19, за прекрасен човек! Имаме три деца. Оказа се(което разбрах три месеца след сватбата ни), че и той е осиновен! Кажете сега - не е ли събирач живота? Майка ми не беше на себе си, че е изгубила правото на контрол над "работната ръка" в къщи. Зетя се превърна в:"боклук, простак, некадърник, идиот, животно" и други мили обръщения без никакво основание. А този прекрасен човек, когото обожавам, не каза една дума на пряко на тази жена, която се опита да го изкара по-черен от дявола и да го очерни пред всеки, който и обърне внимание... Живяхме ужасно трудно цели осем години с родителите ми. Няма да ви занимавам какво преживяхме... Заклех се пред себе си, че един ден когато имам деца никога няма да повторя нито една грешка на майка си в отглеждането им. Спазвам обещанието си до ден днешен! Не се интересуват и от внуците си, макар, че големият ни син носи името на баща ми, по тяхно внушение, а единия от близнаците на майката на съпруга ми! Не ги мразя, не ги и обичам. Толкова мъка са ми причинили, но пораснах и вече са ми безразлични. Моля ви мили хора, които осиновявате дечица - освен, че им давате шанса да растат като всички нормални деца със семейство и дом, никога не ги превръщайте в домашни любимци или невръстни прислужници, с единствената мисъл да ги дресирате и да има кой да ви гледа на старини! Докато израстна духовно и на години и се отърся от миналото, осъзная приоритетите в своя живот, ми беше доста трудно! Сега съм с гордо вдигната глава, с прекрасно семейство и съм щастлив човек! Единствено мисълта, че никога няма да разбера произхода си ме натъжава малко. Дори и да попитам никога няма да ми кажат. Родителите ми имат навика, когато нещо не ги интересува или ги притеснява да се правят, че не го забелязват и до днес живеят с илюзията, че са съхранили "страшната" тайна, че всъщност съм осиновена. Исках само да споделя, трудно е да носиш това в себе си, дано ме разберете правилно!
« Последна редакция: сб, 24 фев 2007, 00:17 от Кристал »
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
пак ще кажа - уви това се случва често и в обикновените семейства
не е нужно да си осиновен за да се държат с теб по този начин
съжарлявам че е такова семейството ти - но замисляла ли си се дали ако те имаха родна дъщеря, а не осиновена нещо щеше да е различно?
просто има хора, които не са създадени да бъдат родители
мисля сие, че на теб най-много ти тежи липсата на любов - това прибавено към твоето откритие, че си осиновена - ти тежи още повече

знаеш ли - помисли по този начин - господ те е дарил с три деца и прекрасен съпруг... това вече е семейство нали? имаш повече отколкото накои смеят да мечтаят... та сега имаш малка утеха - защото вече имаш това, което цял живот ти е липсвало...а корени... ами не ги знаеш - но пък ти си корен на едно дърво, което ще почне от теб...
не е всичко което ти трябва за да си напълно спокойна - но пък е нещо, нали?

хайде късмет - пък човек не знае - може и да разбереш нещо за биологичните си родители - въпреки, че това няма да промени нищо съществено в живота ти - нито ще затрие лошите спомени, нито ще създаде нови хубави... може даже да те натъжи...
но успех
Цитирай

addicted to phone

Мнения: 9 847
Сега съм с гордо вдигната глава, с прекрасно семейство и съм щастлив човек!

Както вече споменах, намерих спокойствие след толкова години. И то защото вече открито и без притеснение говоря с хората за това.
пак ще кажа - уви това се случва често и в обикновените семейства
не е нужно да си осиновен за да се държат с теб по този начин
А това наистина е жалко! Но когато си осиновен, с този факт можеш да си обясниш до някъде подобно отношение. Сигурно на тези, които са свои деца на родителите си, им е два пъти по-тежко, защото няма оправдание за такова отношение на осиновители, камо ли на собствени родители! Напълно си права!
« Последна редакция: сб, 24 фев 2007, 19:26 от Кристал »
Цитирай

Там където е семейството ми

Мнения: 2 509
просто има хора, които не са създадени да бъдат родители
Кристал,много съжалявам за всичко което си преживяла.
Тук съм много съгласна със думите по-горе на catnadeen ,че има хора, които просто не са създанени да бъдат родители,което е много жалко,защото вече майка,осъзнавам колко по-щастлива съм,да бъда майка,да давам любов на децата си,да ги поощтрявам и т.н от колкото когато бях без тях.
Винаги съм казвала,,че има хора,които искат деца било осиновени или биологични,който ги искат,не заради самите тях,а видиш ли защото другите имат да имаме и ние.Да,има такива хора,рядкост са но ги има за съжаление. Sad
Цитирай


Мнения: 256
                      Аз искам да те прегърна!
Цитирай

addicted to phone

Мнения: 9 847
                      Аз искам да те прегърна!
Благодаря ти! Прегръдката е много важно нещо за мен, аз обичам да прегръщам и да ме прегръщат.  Hug Вероятно все още неосъзнато запълвам липса, датираща от детството ми.

По повод на това, че някои не са родени за родители, мисля че една жена не става майка, когато роди детето си, а тогава, когато по цели нощи не спи заради коликите, заради първото зъбче, заради висока температура и червено гърло; когато държи детето за ръчичка и се радва на първите му стъпки, когато е донего и отговаря на първите неудобни въпроси, когато го прегръща за да сподели тъгата от първата изгубена любов; когато е най-щастливия човек след детето си на неговата сватба, когато е горда баба и обича внуците повече от собственото си дете. Да си майка е титла, която трябва всяка жена, отглеждаща дете да заслужи! Тя има своята цена.  Майка не ставаш автоматично по стечение на обстоятелствата.
Цитирай


Мнения: 364
Скъпа Кристал !
Четох и плаках, плаках и четох! Дано някога прегръдките да компенсират морето от мъка и болка! Но сякаш прегръдките никога не са достатъчни да заличат горчивината от стореното. Пожелавам ти цялото щастие на света, нека от сега нататък само хубави неща да ви се случват! Надявам се с годините да придобием твоята мъдрост, за да изградим същото прекрасно семейство като вашето!
Прегръщам те!!! 

Ние още преминаваме през "прехода". Дано се справим заедно. Чувствам се толкова безсилна понякога.

Моля ви мили хора, които осиновявате дечица - освен, че им давате шанса да растат като всички нормални деца със семейство и дом, никога не ги превръщайте в домашни любимци или невръстни прислужници, с единствената мисъл да ги дресирате и да има кой да ви гледа на старини!

За съжаление такива "семейства" съществуват и ние не бива да си затваряме очите!

Прегръщам всички майки, пишещи в този форум, те наистина са достойни да се нарекат такива!
Цитирай


Мнения: 112
Миличка Кристал!
С много тъга препрочитам писаното от теб.Не знам дали бихме могли, всички ние ,да си представим колко мъка си преживяла. Не знам защо Господ позволява на такива хора да станат родители  newsm70 и защо остават безнаказани smile3512.
Желая ти щастие и само усмивки със семейството, което си създала, с твоя любящ съпруг и милички дечица.Мисля,че това би могло да компенсира до някаква степен твоята тъга и мъка. Радвай се на това, което имаш сега-то е много по-ценно !!!Прегръщам те smile3525
Цитирай

София

Мнения: 1 444
Скъпа Кристал,
чета и имам чувството, че в голяма степен аз съм автора на написаното В моето семейство аз също не намерих топлина и любов Бях третирана също като слугиня и длъжница Много болка изтърпях и много обида преглътнах, станах значима една когато остаряха и трябваше да се грижа за тях Сега, когато баща ми е покойник, съм подложена на непрестанни притеснения от майка ми и ме има длъжна да се занимавам поне половината ден с нея и глупостите и Аз обаче не позволих това да ме сломи и изпълни с горчилка, напротив, винаги съм го казвала, че ако мога да нарека чувството обич, то ги обичам заради факта, че ми дадоха шанс и възможности, от които правилно се възползвах и извлякох максимума Това хич не е малко и заради това мълчаливо им търпях свинщините За да се отърва от тях аз също се омъжих на 19 години, беше ми фикс идея да го направя максимум до 20 годишна възраст и стана, но не извадих твоя късмет със съпруг Такава ми била орисията, но успях и от него да се отърва Не бива да таиш болка и озлобление към тях, не си струва, защото тези чувства неминуемо тровят душата ти А душата е важна, нека я съхраним чиста за децата си и хората, които заслужават и могат да я оценят Миналото трябва да се загърбва, това правя аз, иначе рискувам болката да ме задуши Естествено, че се сещам за безпричинният бой, обидите, безхаберието, това че на рожденните ми дни дори забравяха да ми честитят, така е и с децата ми, няма поздравления, няма подаръци-нищо На фона на тази слаба памет, техните рожденни дни са били грандиозни празници, с множество гости, трапези, подготовки седмица преди великото събитие и други Не искам да описвам случки, толкова са щокиращи, че съм убедена всички ще разстроя страшно много Нали съм го преодоляла някак, другото няма значение Щастлива съм, че имах дядо си, когото не мога да прежаля никога, такъв невероятен човек не се ражда често Той беше моята опора, търпях и мълчах, само и само да не разбере душичката, защото изживяваше отношението им невероятно болезнено
Имала съм такива фрапиращи случки, че не зная дали ще повярва някой Само една по-приемлива ще ви опиша-за бала ми получих подарък от приятел на баща ми, консул на Сирия едно сребърно сърчице, много красиво, явно от Кореком и сладка химикалка След бала понечих да си ги взема и отнеса в стаята си, но баща ми ме спря и пита защо ги взимам и какво си мисля, че са за мен ли Отговорих, че имат дори картичка и човекът ми ги е подарил Милият ми татко, отново порядъчно пийнал ми хвърли такъв як бой и каза *Кой ще ти подари на тебе нещо бе, коя си ти, плужек, изрод мръсен, животно, мекотело, аз съм те създал и аз ще те убия ако ми лазиш по нервите* Доста често използвани спрямо мен епитети, нищо ново, само дето винаги ми е било чудно защо все казваше, че ме е създал, при положение, че той е напълно бездетен Дали от комплекс за това? Не зная, но вече не ме интересува
Не биваше да пиша, връхлетяха ме спомени, които не допускам по принцип
Въпреки всичко не ги мразя, не зная дали съм простила, нямам представа, но съм благодарна за възможностите, които са ми дали с осиновяването ми, което пак е нещо по-добро от това да бях насилена на 10 години и да завърша на Околовръстното
Цитирай


Мнения: 112
Marypopins, и ти ли? Страшно ми е мъчно за Вас момичета. Това, даже в приказките за лошите мащехи не е чак толкова страшно! Crying or Very sad
Ти си права,marypopins,че миналото трябва да се загърбва-заради настоящето,заради чудесните ви деца и тяхното бъдеще. Прекланям се пред вашата смелост и мъдрост,момичета! smile3525
Цитирай

София

Мнения: 677
Кристал и marypopins,съжалявам за преживяното от вас.
Болката в душата ви е  била голяма,хубаво е че сте намерили силите да се преборите с нея и да създадете свое хубаво и щастливо семейство.
Като сравнявам с вас,аз направо съм една жена с много голям късмет.
Осиновителите ми са много добри,е всеки човек си има и трески задялане,но съм получила най-доброто и хубаво,на което са способни те и продължавам да го получавам и сега,когато взехме нашето дете.А малкия даже получава  повече от тях любов,от колкото към мен и това ме радва още повече.
Благодаря на Бога,че имам тази съдба.
Цитирай

София

Мнения: 1 444
Знаете ли защо пък аз се прекланям пред вас, майчета-осиновителки? Прекланям се пред трепета, с който очаквате рожбата си, пред притесненията ще бъдете ли одобрени от някакви си претръпнали лелки, упоритостта с всички документи и бумащини, ожидането за първата среща с първото дете и плашещият ви въпрос *дали ще бъде то или не* Жена, способна на подобни чувства, изгаряна от подобни терзания няма начин да бъде лоша майка на така ожиданото си дете
Да ви разкажа как съм взета от дома в Пловдив аз- По настояване на баба и дядо от страна на баща ми, майка ми е подложена на хиляди процедури за забременяване Накрая истината излиза, а тя е че баща ми, вследствие на прекарани в детството туберколоза и заушка е напълно лишен от възможността за поколение Вуйчо, брат на майка е бил по това време завеждащ МА в Пловдив и е можел да я оплоди от неизвестен донор, но баща ми решава детето да бъде чуждо и на двамата След непрестанното мрънкане на баба и дядо станало ясно, че ще трябва да се вземе дете и то момиче, каквото те си нямали По думи на майка ми, тя и баща ми били с положение в Пловдив Той прокурор, тя шеф отдел някъде си, където се наложила рекламация на пода в дома за изоставени деца Майка ми решила да не им вземе пари за поправката и станал въпроса за дете, което обещали да и *уредят*Написали и молбата-директорката и някаква лелка от дома и майка ми забравила Един ден и звъннали и казали, че има най-после подходящо дете, от сой Тук е момента да уточня, че майка ми, когато чак преди година сложи картите на масата след мое грозно блъфиране, се похвали, че тези нейни връзки са причина само на нея да кажат всичко около произхода ми Наистина тя ми каза кои са биологичните ми родители Не ме взели веднага, а чак след 7-8 месеца, защото по нейните думи имали ангажименти да си обзаведат апартамента, били на почивка и др Баща ми не е ходил никога да ме види в дома, оставил това на връзките на майка ми Дошъл денят да ме взимат и тя отишла с приятелка, която имала опит с деца Там ме били опаковали и дали на приятелката, майка ми не знаела какво се прави и ме завели у дома От там дошли съответно баба и дядо да ме гледат и направо ме взели с тях в Попово, хем за да скрият тайната, но повече защото родителите ми нямали време да гледат деца Така ме отгледаха при тях, като до първи клас видях родителите си няколко пъти за по ден-два На 14 септември пътувах за София, да започна първи клас на другия ден и така свърши щастливото ми детство и започна моят кошмар Още първият учебен ден ме забравиха в училище, а аз не познавах квартала и не знаех къде живея Обикалях до тъмно из улиците, накрая се притаих до вратите на домът ми, който не зная как намерих и зачаках По едно време се появиха в късни доби нашите, подпийнали и притеснени къде съм, съответно изядох първият бой, че не се обаждам *къде и на кого и по какво не уточниха*
Та сега смятам е ясно защо чета темите ви така въодушевено, защо истински ви обичам, уважавам и се прекланям пред чистотата на душите ви и мащабите на сърцата ви, макар една от вас да ме захапа един път, че съм се прекланяла Ами това изпитвам, съдете ме, това са чувствата ми Така мило ми става, когато някоя от вас се похвали, че е станала майка И нещо вътре ме жегва, че аз не съм била приета в домът си с този трепет, вълнение и чиста любов Да са ви живи и здрави дечицата, не ги карайте цял живот да ви доказват, че не сте сбъркали в избора Много е тежко, повярвайте
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Ей,момичета...разплакахте ме!Какво сте преживеле и двете ...аз като не съм осиновена  пак си обичах най-много баба и дядо-те ме обичаха най-много,в къщи бях трън в очите на баща ми,бой за щяло и нещяло,майка и до ден днешен си обича по-вече брат ми,все виновна и какво ли не...и аз бързах да се махна от нашите,макар и разведени ...майка попадна или падна от трън на глог но по-висок...нямаше бой но не се търпеше на пиянски истории и лигавене с новият ми татко...не случих на мъж,направи ми две деца едно след друго успоредно с връзката си с колежка-оправен мъж си беше #2gunfireразведох се,след години ....нов брак,осиновено дете и родено дете          Thinking  та несамо са лоши осиновителите,невсеки става за родител.....не съм прегръщана и целувана,затова гледам да давам по равно на всички и ласки и ...шамари когато се наложи Mr. Green
Кристал ти разписа ли се във темата на многодетните майки в нашите деца?Толкова се развълнувах,че не се сещам..ако не си ...бързо там да се запишеш
 HugАко можете момичета,елате и вие на срещата през април,нали е за осиновители и осиновени....никой не е уточнил възрастта на осиновените Love
Цитирай

София

Мнения: 1 444
Благодаря Дидка, имам намерение да дойда, но не искам да говоря от сега, защото за днешната мини среща бях убедена на 100% че ще присъствам, но малката се разболя точно ден преди това и аз отново не можах да видя част от вас Страшно ме е яд, на километър от домът ми, 5 минути с кола и ето, че пак не стана
Нищо, срещи ще има още, не е свършил светът, но ми е криво, че все така става в живота, било то за срещи или друго-ти как го мислиш, то как те изненадва  smile3511
Цитирай

addicted to phone

Мнения: 9 847
Здравейте милички! Чак сега ви пиша, защото посрещах скъпи гости - мои верни и дългогодишни приятели! Няма повече да говоря за преживяното в детството и до преди 9 години, когато вече имахме възможността да подредим свой дом със съпруга ми и трите ни деца. Радвам се че намерих и вас! Благодаря, че ви има!  Love Дидка, записах се разбира се, в темата за многодетните! С удоволствие ще дойда на всички срещи - и на осиновените и на многодетните! Аз нали съм и двете  Laughing С нетърпение чакам април! И двете срещи са тогава... Много са ми скъпи думите разменени с вас. Вече знам, че не съм сама в лошите спомени от детството и сега, когато годините ме излекуваха от преживяното! Благодаря ви, че ви има и че решихте да пишете в моята тема, че моята история ви вълнува и чувствам подкрепат ви! Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 69 отговора