Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 248 отговора

Dania

Мнения: 2 757
Изчетох цялата тема за хиперактивност и в общи линии ги знам нещата. Но пускам тук първо, защото наличната тема е много дълга и второ, защото детето ми не е с диагноза... все още... Именно затова се нуждая от вашата помощ. Писала съм за проблема си, но вече не помня къде.
Мисля, че препатили хора и особено майки с деца с проблем могат да са компетентни колкото доктори, че дори и повече. Знам, че само човек, на който му пука може да види някои иначе очевидни неща, но явно не за всички. Затова мнението ви мен е много важно, особено в моя случай, където се чувствам с вързани ръце и не срещам разбиране от никой.
Ще ви кажа какво представлява моето дете и единственото нещо, което не искам да ми пишете, та дори и да си го помислите е, че Всички деца са така. Това го чувам всеки ден, но странно защо вярвам на очите и на разума си и знам, че не само че не са всички, не само, че не са повечето, а лично аз дори едно подобно все още не съм срещнала лично. Споделете ми мнение от личен опит и от това, което ви казва интуицията, здравата мисъл, майчиния инстинкт. И си кажете мнението много откровено, това, което чувствате. И моля ви, опитайте се нито да ме успокоявате, нито излишно да ме плашите. Просто бъдете откровени и кажете без много мислене първото впечатление с което оставате какво е. За мен това е най-важното - да го чуя, но не от хора с нормални деца, а от хора препатили.
Значи виждате детето ми на каква възраст е - 1г и 7 м. Роди се нормално, дори и доста трудно и бавно, но изцяло нормално, без форцепс, вакум или т.под. Изрева веднага. 3,725 кила. Това не мисля, че има значение, ама да го напиша като съм тръгнала.
От край време беше ревливо и неспокойно бебе. С кърменете и храненете от шише нямахме проблем. Растеше нормално, щастливо. Само дето много плачеше, в количка не издържаше да седи (така е до ден днешен). Много буден и пулен с енергия. Имаше от самото начало много лукав поглед - буквално на дърт мъж сваляч. Май се оказва, че погледът показва много, защото сега много се заглежда по хубави жени, усмихва им се, изобщо като някакъв изпечен женкар. Пак подробности.
Проблемът е, че с това дете повечето неща са проблем и стават много трудно. Тези, които не са проблем се броят на пръсти. За сега се сещам само за спането - нощем спи по 10-11 часа и рядко се буди. През деня още 1-2 часа. В началото не беше така, но слава Боду поне това се оправи.
А сега трудностите. Заподозрях проблем с него още като беше на 8 месеца. Според сестрата, която му следеше развитието всичко беше нормално, в нормите. Но усещах, че не е баш така. Все вървеше назад. Проседя в нормите, но по-късно, от средното. Пролази, пак по-късно - на 10 месеца. Проходи - на година и 2 седмици. Но всичко това стана с адски много тренировки, насочени към развитие на стабилността му защото беше доста отпуснат, може би защото си беше и големичък. Всички ме успокояваха, че момченцата изостават, че бил голям и затова трудно прохожда. Ама виждах моченца дори по-малки от него, които можеха много повевече неща. Като проходи с 300 зора и нон стоп тренировки, състоящи се от водене за ръка се поуспокоих.
Но... наблюдавам другите деца и толкова е очебиина разликата с него... Трудно го захраних - 2 месеца го учех да си отваря устата като види лъжица. После почна проблема със злоядство - нищо не харесва, не иска дори да опита. Ако опита плюе. До ден днешен яде 5 неща на кръст. Няма режим за ядене, на настроения е. Не може да седи на едно място. В стола за хранене ако е гладен и му харесва храната яде много бързо. Тъпче си устата, плюе и след 3 мин иска да слиза, почва да се опъва, да пищи, да се опитва да се измъкне. Пропуснах - и от чаша се научи да пие тук последните 1-2 месеца - месеци наред го мъчех и не възприемаше. Но пак се олива, пие лакомо и бързо. С лъжица не може да яде все още. Просто я обръща преди да стигне до устата му. Иначе по принцип си играе с храната. Непрекъснато обяснявам, да не я пуска на земята, да не размазва по масата, да не излиза водата на земята. Прави си квото си иска, и в яслата е така - не яде, играе си. Забелязала съм, че от думи не разбира. Като му се скарам или шляпна се стреска, усеща, че не трябва да го прави. Но само чака да се обърна да не гледам и веднага почва да прави забраненото нещо. Прави непрекъснато и само забранени неща. Примерно играе с телефона. Кажа 100 пъти да не пипа. Гледа ме в очите, бърбори ми на бебешки и продължава. Като му викна или плясна, вика Ау и пак ме гледа в очите и посяга, но без да пипа за да ми пробва рекцията. Ако го ударя силно реве и става много тъжен. Но след малко пак е забравил.
На играчки обръща внимание по една минута. Ходи из цялата къща, пипа всичко, като му говоря не чува или се прави, че не чува. На масата ако има храна или прибори пипа, бута, събаря - не му пука, не се учи от грешките си. Непрекъснато рискува живота си, катери се нон стоп, пада, удря се и след малко пак продължава. Не може да прецени от къде да мине - ще се пусне да слиза по най-стръмния хълм и съответно ще се търколи надолу. Но няма да се научи, а веднага пак ще иде и ще се опита да мине пак от там и пак ще падне и не му харесва ама на - повтаря грешката. Не може да ходи - при него има само тичане. В яслата се държи нормално обаче. В смисъл, че гледа внимателно, гледа хората в очите, усмихва се, закача се, ходи понякога без да тича. Дори го хвалят, с изключение на това, че не яде нищо, а само си играе, и че не може да яде с лъжица. Но казаха, че някои деца са по-бавнички. Не знам колко време го задържат на стол да седи докато се хранят. Не са се оплаквали от това за сега, но очаквам включване, щото до скоро всичко му беше ново и опипваше почвата. Като му говориш, кажеш примерно Ела да видиш нещо, той се хили и бяга в обратната посока с надеждата, че ще го гониш. На разходка въпреки че издържа на ходене повече от мен, не може да се води за ръка - не дава. И си ходи къде си иска, обикновено в обратната посока или настрани. Изобщо няма шанс с него да стигнеш до където си тръгнал.
До ден днешен той не седи 1 сек да му се показва по книжка. Може ако е чужд човек от любопитство да си задържи вниманието за малко с надеждата да му каже нещо интересно. Но за сега единственото, от което се интересува е игра на гоненка и катерене по стълби. С часове може да се катери нагоре надолу - има си интереси човека, и колко играчки да има, ако има стъпала той е там от началото до края.
На гости ако идем се почва обиколка из цялата къща и игра с всичко, което докопа. Думата Не за него не изначава нищо. Може би всъщност я използва за да разбере, че нещо е забранено и нарочно да ходи да си играе с него  за да го гонят - нещо като  повод за любимата му игра на гоненка. Даже сам отива до забранения предмет и посяга към него и си вика Не и се хили. Винаги носим столчето му за хранене за да го връзваме там поне докато се нахраним. Даваме му храна и прибори. Не яде, играе си малко докато му е интересно. И почва да се огъва да пищи - дава зор да слиза. Просто не издържа на едно място повече от 5 мин. На ресорант да се иде с него е кошмар - рев да слиза да тича. От 100 манджи нито една няма да хареса. Ще яде само няколко хапки сух хляб и това е. Ако ще да не е ял цял ден.
Освен това още не може да каже една дума. Само няколко срички. Непрекъснато му казвам прости думички да ги повтори. Не може да произнесе звуците изобщо. Опитва се да каже примерно Боц и казва Ба. На Тати казава Дада или Тата. Само Хай за здравей и чао казва правилно и на място. Не може да потори Мама, нищо не може да повтори. Опитва се понякога, но не може и се изнерва ако много му го повтарям. Или пък го взема като игра и се хили и това му е реакцията.
Много дълго стана и мисля да спра. Не може всичко да се каже, но се надавам да съм изградила впечатление. Последно искам да кажа, че тук децата не са като него, реагират нормално, показват желание да научат нещо. Давид - не - не се поддава на никаква обработка. Може всички да седят и да им се показва нещо, представление или квото и да е. Всички ледат и кротуват. Само Давид се разхожда, хили се, закача се, отива на сцената и дърпа хората там и реквизита. Абе тотално неадкеватно поведение.
Близките ми и други хора казват, че е нормално, всички деца били така, бил много чаровен. Специалистите казват, че от един преглед не може да се прецени, иска се наблюдение дълго време, но няма нещо много обезпокоително и очевидно ненормално при него. Бил много малък за да му се постави диагноза хиперактивност. И за аутизъм съм се замисляла, но не мисля, че е това, защото е контактен с хората много, говори им на бебешки, хили се, закача се и бяга. По скоро е хиперактивен и не може да се концентрира върху това, което му се показва. Може да си играе примерно с лъжици и тенджери сравнително дълго време, да ги пълни, да ги разнася. Концентрира се. Да мушка нещо в бравата на вратата също може да го прави дълго време и концентрирано. Но не може, когато накой иска да му покаже нещо или да го научи, ако това нещо му е безинтересно. Не иска дори де погледне в посоката, където му се сочи.
Кажете ми сега това на какво ви прилича - малко дяволче или болестно състояние. Без много да се замисляте.

Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Ники здравей
признавам не четох всичко
но месеците за които говориш за седене, лазене и ходене са повече от нормални
моя син имаше проблеми, но с рехабилитация наваксахме
е той проседя на 7 месеца и почна да лази около 11 месеца, а проходи на 1г и 2месеца
сега напр не може да яде с лъжица - и как ще яде като не му давам и др неща не може - напр определно много се ядосах онзи ден като не може една фигурка в правилната дупка да пусне - от ония играчки дето имат дупки с различна форма
Дани прави като сина ти с тези неща които ХАРЕСВА - гледа ме в очите и си ги върши
това е нормално за тази възраст - децата опитват да се налагат - опитват до къде им е силата...
нопр знои, че не бива да язди сестра си - че ще го набия и то жестоко, че ще го изгоня в др стая - само да излезна от стаята и той вече е там, влизам - той ревва и ако излезна - пак се връща!!!
започна да говори преди 2 седмици и все още предимно повтаря като папагал

и так - Мими няма за мен проблеми - но! още не се обръща - почти на 6 месеца, не си отваря ръцете като е по корем - а даже ги досвива още повече в юмрук...

ами искам да ти кажа, че и двете деца ги следя много внимателно
моята приятелка която живее до нас е психолог - и сме си говорили за Дани - и двете сме на твърдото мнение, че за сега реакциите са му напълно в нормите
въпреки, че нейната дъщеря е 3-4месеца по-малка от Дани и прави нещата по-рано от него поне 1-2-3 месеца!
нейното дете също е родено с проблеми, тя самата е бивша акушерка...

мисълта ми е - не съм доктор, но аз не виждам абсолютно нищо излизащо извън рамките на нормалното при твоето дете в първите месеци на развитие, а сега което изтъкваш като плроблеми - за мен е по-скоро дете, което като Дани си върви леко и бавно по своя път, и което за мен евентуално е леко стресирано и от там и два по-големия му инат и тази отнесеност
когато Дани го измъча да крещя и бия и наказвам даден ден - в един момент той направо изключва и първо прави напук без да чува ако нормално му говоря, а после е способен да играе с часове
нормална реакция - детето изкл за да не лудне покрай вече лудналата си майка

виждам че си бременна - явно това го притеснява
ходе на детска - от кога? откакто си бременна?
точно тогава си станла и по-нервна
нормално е при тези неща детето да дръпне на зад ако е чувствително и по-нервно като Дани

не смея в никакъв случай да твърдя че няма нищо - изложих ти горните неща за да видиш, че има и като твоя случай, но и при всекидневен нонстоп контрол от страна на психолог - моето дете, което се държи подобно на твоето - няма проблеми! поне за сега
« Последна редакция: сб, 24 фев 2007, 08:51 от catnadeen »
Цитирай

София, Люлин

Мнения: 2 223
И според мен детето няма проблем, просто е по щур. Момчетата са по диви, напр. седим един път на гости в една майка с момиченце - Белослава и момиченцето, кроткии, гледат бебешко филмче, след малко пристига майка с момченце, то щуря, тича, вика, рева, хвърля играчки... Има деца и деца, но за възраста си смятам, че твоето се държи нормално. Белослава също не може да яде с лъжица, дори не опитва, в яслата сигурно се храни сама, поне отчасти, но аз не съм видяла. Разбира се, че не ме слуша, прави каквото си иска, не признава думата Не, ходи, където тя реши, а не накъдето я водя. За ръка не ще, от яслата до вкъщи я нося, защото тя иначе реве, вкопчена в крака ми. Лелите ми казват колко е послушна, самостоятелна и добра и че само когато я взема започва тръшкане и налагане и естествено накрая винаги изпълнявам желанието й.
Твоя син отскоро е на ясла, ще свикне там и освен това лелите се слушат повече от родителите. Не знам как го правят това с респекта, но е факт.
Определено смятам, че за аутизъм не трябва да се притесняваш, за хиперактивност не мога да кажа, но да - рано е да го мислиш. Не се шашкай излишно.
Цитирай

София

Мнения: 2 543
Аз пък изчетох абсолютно всичко и наистина смятам, че има някои смущаващи неща. По принцип съм съгласна с Надето и Дени, че всичко това може и да си е съвсем в рамките на нормалното, но тъй като моето дете имаше абсолютно същото поведение, и то до неотдавна, мога да разбера тревогата ти. Възрастта на сядане и прохождане си е съвсем нормална, според мен. На мен лично притеснителни ми се струват няколко неща - на първо място това, че не говори изобщо (знам, че е малък, но от горчивия си опит твърдя, че никога не е рано да се обърне внимание на говора), това, че не се обръща като го викате и нежеланието да общува с хората (в смисъл - да се учи от тях). При нас се оказа, че това поведение и невъзможността за общуване идва от увредения слух, при вас вероятно причината е друга, но моето лично мнение, като човек, на който това поведение му е до болка познато е, че почти винаги такова поведение си има причина и обяснение. Може и наистина да е от възрастта, може и да е хиперактивност, наистина, но това е нещо, което трябва да се прецени от специалист. Тъй като си в Дания, не зная как процедират там, но предполагам, че ако споделиш с личния ви лекар притесненията си, той ще има идея накъде да ви упъти - детски психолог, логопед, ако имате съмнения, че може и да не чува добре - аудиолог (всъщност, аз даже и съмнения не съм имала за това, така че може би е добре да обърнете внимание). Изобщо, струва ми се, че ако човек го гложди, че нещо не е съвсем наред, по-добре да действа веднага, за да може, ако всичко се окаже наред, да се радва на детето си и да не се тревожи излишно, а ако се окаже, че има нужда от някаква терапия, да му се помогне възможно най-рано.
А вие в семейството си на два езика ли говорите? Това също е от значение за развитието на говора и за разбирането на околните.
Цитирай

Gorna Orqhovica

Мнения: 1 404
Абсолютно същата е дъщеря ми,все едно за нея си писала,като се изключи това,че понякога яде.И аз се притесняваям за хиперактивност,но е малка да се прецени.Нямам време да ти пиша много,но при нея нямах и един лесен период,просто на моменти ми се струва,че повече не мога да издържа и секунда.Страшно изтощително е,който не го е преживял,не мисля,че може да разбере.Сега ходи на градина от три дни и казаха,че там внимава,яде сама-малко,но яде,не вика,реагира на повикване и т.н.У дома има също положителна промяна,някак по-разбрана ми се вижда.Но иначе си е дявол-понякога си мисля,че най-голямото и желание е да ме дразни EmbarassedСвекърва ми казва,че нейната дъщеря,т.е лелята на Ния е била абсолютно същата,искали са да я изключат от градината.Да не би и във вашия род да има подобни елементи Mr. GreenМного търпение и сила ти пожелавам!
Цитирай

PLOVDIV

Мнения: 326
Извинявай за въпроса но хиперактивно не означава ли че е предразположен към високи температури?  Защото всичко това което описваш се отнася и за моето дете-той каза за първи път мама когато беше на две години, с лъжица се научихме доста късно да ядем, просто ревеше като я види и искаше само кърма.  Когато беше на 20дена вдигна температура 40гр. вкараха го в ВМИ, изследваха го от... до и казаха че е някаква вирусна инфекция и бил хиперактивен(предразположен към високи температури).  Може би говорим за различни неща но тогава така ми казаха
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Аз пък изчетох абсолютно всичко и наистина смятам, че има някои смущаващи неща. По принцип съм съгласна с Надето и Дени, че всичко това може и да си е съвсем в рамките на нормалното, но тъй като моето дете имаше абсолютно същото поведение, и то до неотдавна, мога да разбера тревогата ти. Възрастта на сядане и прохождане си е съвсем нормална, според мен. На мен лично притеснителни ми се струват няколко неща - на първо място това, че не говори изобщо (знам, че е малък, но от горчивия си опит твърдя, че никога не е рано да се обърне внимание на говора), това, че не се обръща като го викате и нежеланието да общува с хората (в смисъл - да се учи от тях). При нас се оказа, че това поведение и невъзможността за общуване идва от увредения слух, при вас вероятно причината е друга, но моето лично мнение, като човек, на който това поведение му е до болка познато е, че почти винаги такова поведение си има причина и обяснение. Може и наистина да е от възрастта, може и да е хиперактивност, наистина, но това е нещо, което трябва да се прецени от специалист. Тъй като си в Дания, не зная как процедират там, но предполагам, че ако споделиш с личния ви лекар притесненията си, той ще има идея накъде да ви упъти - детски психолог, логопед, ако имате съмнения, че може и да не чува добре - аудиолог (всъщност, аз даже и съмнения не съм имала за това, така че може би е добре да обърнете внимание). Изобщо, струва ми се, че ако човек го гложди, че нещо не е съвсем наред, по-добре да действа веднага, за да може, ако всичко се окаже наред, да се радва на детето си и да не се тревожи излишно, а ако се окаже, че има нужда от някаква терапия, да му се помогне възможно най-рано.
А вие в семейството си на два езика ли говорите? Това също е от значение за развитието на говора и за разбирането на околните.

2 езика са, дори 3, защото аз често говоря на английски на мъжа ми. Но това е само вечер и то рядко, просто с него много не си говорим или си говорим в кревата като си легнем. Иначе чува датски в яслата и от мен само български. Разбира някои неща, но далеч не много. Пък и не мога да разбера какво разбира защото не реагира адекватно. Личният му лекар като беше на годинка последно го видя и не намери нищо. Сестрата, която го наглежда по-често знае за притесненията и ме разбира. Каза именно че от 1 час прекаран с него не може да се разбере. Тук процедурата е да се прати на ясла, там да го наблюдават даскалките поне 3 месеца и после ще се проведе среща с родителите за да се споделят впечатления. От месец и половина е на ясла, въпреки че е ходил реално половината време поради различни причини. Използвам винаги като го вземам да си разменя някоя дума с даскалките. Издразниха ме 2 неща обаче. Като постъпи им казах за опасенията си, че си рискува живота, че не чува като му се говори, че не яде почти нищо. Казаха - тук ще гледа от другите и ще прояде. След 1 месец дойде при мен даскалката и почна да ми дава акъл как да го науча да яде - да го лишавам от вечеря. Викам си - браво, опитахте и като видяхте, че не става ми прехвърляте топката обратно. Аз от край време се пробвам да го науча да яде по кви ли не начини дори и с глад. ОК. Вчера пак идва и ми вика, че не можел да се храни сам с лъжица и предполага, че вината е в мен щото не съм му дала шанс. Браво бе. И това опитаха да го научат, надявайки се да подражава на другите, ама като не стана айде аз да си го уча. Да съм го оставяла. Ми аз го оставям най-редовно, ама просто не мога след всяко негово ядене да правя основно почистване на къщата, защото той е като хала - размахва лъжицата, хили се, щурее. Дразни ме това, че вместо да потърсят проблема защо аджаба другите се учат едно от друго а Давид не възпиема, те веднага търсят причината в мен. Не яде щото му давам хляб и неща, които иска. Не може да управлява лъжица, щото бла бла... И мъжът ми ме обвинява, а самият той не е направил нищо за това дете.
За това дето сега ще кажа бях писала някъде ама пак ще повторя. Как може от поне 50 деца на негова възраст, по-малки и по-големи, които НЕ ходят на ясла всички да седнат на земята като им се каже и да гледат представление от дядо Коледа. Дойде човека с приказки, с фокуси, с игри. Излезе на сцената и почна. Аз се опитах да държа Давид, но той неудържим - мета се, пищи, иска да слиза и да ходи при дядо Коледа. Другите деца по-малките седят при родителите си, по-големите по пода. СЕДЯТ. Давид като отвързан бес - мина направо през главите на децата и отиде на сцената при дядо Коледа. Почна да го дърпа, него, нещата, които беше донесъл. Човека едва си изкара програмата. Давид с него на сцената, хили се, децата му се смеят, родителите ме гледат да си го взема ама как - той не дава. Трябваше да си тръгнем. Цирк Глобус. Имаше храна по масите - ходи, взема от чиниите на хората, пие им от чашите. Тича, събаря.... Нямам думи просто - тотално некотролируем  #Cussing out
За говора - тук има много българо-датчанчета на негова възраст и нямат проблем с говора
Цитирай

София

Мнения: 2 543
Ами, в такъв случай, не ви остава друго, освен да изчакате още месец и половина, в който учителките да го наблюдават и да чуете и тяхното мнение. Предполгам, че ако решите на своя глава да го заведете на специалист, това ще е много скъпо, така че изчакайте и ако мнението на учителките ви е да потърсите специализирана помощ, това ще реши този проблем. Ако обаче те сметнат, че всичко е наред, а вие все още се тревожите, може би ще трябва да отидете на платен преглед. Confused Аз поне така бих постъпила. Знам какъв тормоз е да си мислиш, че нещо не е наред и всеки да ти казва, че не си прав и да се чудиш на очите си ли да вярваш или на хората, които убеждават в обратното.
И все пак, аз си мисля, че тази многоезична среда оказва влияние. Трябва да се има предвид.
Цитирай


Мнения: 485
Можете да направите една бърза първична оценка на детето чрез т.нар. чек-лист за нарушена комуникация в ранно детство. Ще ви го копирам тук, тъй като в сайта, където е, трябва да се регистрирате за да го видите / http://ivanrilski.org/index.php?option=com_content&task=cate … =51&Itemid=87 , като пак там има за психологическата диагностика на ранното детство по Манова-Томова/

Чек лист
/Изработен от Университета на Кеймбридж/

Чек-листът  е скрининг инструмент за идентификация на деца над 18 месеца, при които има риск от нарушение на комуникацията.
Той е кратък въпросник за родители и медицински специалисти , обхващащ деца над 18 месеца. Разделен е на 2 части- за родители и за медицински специалисти.
Изследва се вниманието, уменията за посочване на предмети и играта "наужким".


Секция А: Въпроси към родителите:

1. Обича ли детето ви да го държите на коленете си и на ръце и да го люлеете?
...ДА.....НЕ...
2. Интересува ли се детето ви от другите деца?
...ДА.....НЕ...
3. Обича ли детето ви да се катери нагоре, например по стълби?
...ДА.....НЕ...
4. Обича ли детето ви да си играе на криенка /игра на скриване и показване/?
...ДА.....НЕ...
5. Може ли детето ви да играе «наужким», например прави ли чай, използвайки чаши-играчки или друго подобно?
...ДА.....НЕ...
6. Може ли детето ви да посочва с показалец когато иска нещо?
...ДА.....НЕ...
7. Може ли детето ви да показва с пръст когато види нещо интересно?
...ДА.....НЕ...
8. Може ли детето да играе с малки играчки /например колички, кубчета/, като ги използва по предназначение, а не само като ги върти из ръцете си, “бърника” ги или ги хвърля?
...ДА.....НЕ...
9. Може ли детето ви да ви носи предмети, когато иска да ви покаже нещо?
...ДА.....НЕ...

Секция Б: Въпроси към личния лекар:

i. По време на вашето посещение детето гледа ли ви в очите?
...ДА.....НЕ...
ii. Привлечете вниманието на детето, след това посочете с пръст някакъв интересен обект в друга част на стаята и кажете: “Виж .../ названието на играчката/”. Наблюдавайте лицето на детето. Погледна ли то към предмета, който посочихте?
...ДА.....НЕ*...
iii. Привлечете вниманието на детето, след това му дайте малка играчка чайник и чашка и кажете: «Ще ми сипеш ли чай?» Ще ви налее ли детето «наужким» чай?
...ДА.....НЕ**...
iv. Попитайте детето «Къде е лампата» или «Покажи ми лампата». Посочи ли детето с пръст лампата?
...ДА.....НЕ***...
v. Може ли детето да построи кула от кубчета. Ако да, от колко кубчета?
...ДА.....НЕ...

* За да отговорите ДА, направете възможното детето не просто да погледне към вашата ръка, а наистина да погледне обекта, който посочвате
** Ако успеете да получите резултат “наужким” от някоя друга игра, отбележете ДА
*** Ако детето не разбира думата лампа, променете въпроса, например “Къде е Мечо?” или друг познат обект. За да отбележите ДА, детето трябва да държи погледа си върху вашето лице преди да посочи.


Изчисляване на резултатите:

Има 5 айтема :
А5 /ролева игра/;
А7 /посочване с пръсти/;
Bii /следенето на предмет, който е показан/;
Biii /преструването/;
Biv /показването на обект/,
които са т.нар. ключови айтеми.

Ако при детето липсват всички 5 ключови айтема, значи при него има висок риск от развитието на нарушена комуникация и/или аутизъм. При тези деца тестът се повтаря след 1 месец.
Ако отново липсват ключовите айтеми, се насочва към специалист /детски психиатър/, тъй като въпросникът не е създаден за диагностика.

И майчета, едно важно уточнение на авторите, към което се присъединявам - чек-листът не е за диагностика,а само за идентификация на риска!

Във вашия случай, NikiFin, бих препоръчала изследване на слуха - поведението на детето има някои сходни черти като при нарушен слух и това е 1-то, което трябва да се направи преди да се поставят други диагнози като хиперактивност или аутизъм.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
това което ми описваш е НАПЪЛНО НОРМАЛНО дете
ти имаш големи изсквания и със сигурност реагирашщ не винаги адекватно /от мен си знам, а и от твои коментари/
не е НОРМАЛНО дете да седи и да гледа дядо мраз в очите - че то аз искам да ида да го видя
адекватно е да МАХА И ХВЪРЛЯ храна - това е първата стъпка - децата възприемат храната като игра - казах ти, че Дани не яде щото не съм му дала шанс - е ти също не му даваш - това мога смело да го заявя
нармялна уе в мнагаузечня срудя дутута каута у мялка па-бавнечка няпр вйв схвящянеьтя дя су зябяве с гоаворенето - Дани напр още не казва крава и като гледа детски на анг се опитва да каже "кау"... е ако му спомена и "корова" - мисля си, че тотално ще го объркам как едно и също нещо има две имена
Дани подражава - ама и на лошите неща - напр говори бебешки ако контактува с малко бебе

за мен лично след втория ти пост - не виждам проблем освен твоите изкл завишени изисквания към детето /не е реално да мислиш, че на 10 месеца детето е пролазило КЪСНО/!!!
Цитирай

София

Мнения: 2 543
Наде, в такъв случай, ако ти бях описала Йоан преди 2 години, щеше да кажеш, че и при него всичко е съвсем наред. Ако нямаш опит с такова поведение, ще ти е трудно да си представиш за какво иде реч. Тъй като Никифин е описала изключително подробно поведението за сина си, и тъй като в него привиждам голяма част от нещата, които различаваха Йоан от връстниците му преди да разберем, че не чува, затова си позволявам да я посъветвам да потърси съвет от специалист. Съгласна съм със Зара, че при съмнения за аутистично разтройство, първо е редно да се направи изследване на слуха, много често ги бъркат тези неща.
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Наде, в такъв случай, ако ти бях описала Йоан преди 2 години, щеше да кажеш, че и при него всичко е съвсем наред. Ако нямаш опит с такова поведение, ще ти е трудно да си представиш за какво иде реч. Тъй като Никифин е описала изключително подробно поведението за сина си, и тъй като в него привиждам голяма част от нещата, които различаваха Йоан от връстниците му преди да разберем, че не чува, затова си позволявам да я посъветвам да потърси съвет от специалист. Съгласна съм със Зара, че при съмнения за аутистично разтройство, първо е редно да се направи изследване на слуха, много често ги бъркат тези неща.
Уж сестрата му пробва слуха като малък. Първо си помисли, че не е наред защото не реагираше както се очаква. Ама следващия път отреагира. Иначе последният проблем ми е да си платя. Само че тук дори няма на кой. Просто няма такива лекари. Мога винаги да му запиша час за преглед. Ако е при обикновен педиатър се чака мин месец. А в специализираната клиника половин или 1 година. Няма вариант да си платиш като в БГ и да те приемат веднага. Много ме дразни това нещо, но... просто съм без избор. Иначе познавам детенце, скоро ще стане на 3 години. Понеже малко след като се роди получи множество кръвизливи в мозъка. От отгава го водят за увредено, непрекъснато го следят, специални грижи, специална ясла. Аз като го гледам и особено като го сравнявам с Давид онова си е свръх нормално. Само дето проходи на година и половина, проговори на 2 и половина. Държи се нормално в моите очи и не създава никакви проблеми. Верно, че е  и момиченце. Брои до 10, реди елементарни пъзели. Просто не виждам кво му е. Но всички викат, че била много зле. Представям си като гледат Давид кво ли си викат... освен Пази Боже от такова чудо в къщата  Wink Но понеже той не е имал кръвоизлив или поне никой не знае да е имал и си го водят нормален. И аз дори не мога да го заведа на специалист защото нямам направление от педиатър или педагог или аз не знам кво искат. 
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
това което ми описваш е НАПЪЛНО НОРМАЛНО дете
ти имаш големи изсквания и със сигурност реагирашщ не винаги адекватно /от мен си знам, а и от твои коментари/
не е НОРМАЛНО дете да седи и да гледа дядо мраз в очите - че то аз искам да ида да го видя
адекватно е да МАХА И ХВЪРЛЯ храна - това е първата стъпка - децата възприемат храната като игра - казах ти, че Дани не яде щото не съм му дала шанс - е ти също не му даваш - това мога смело да го заявя
нармялна уе в мнагаузечня срудя дутута каута у мялка па-бавнечка няпр вйв схвящянеьтя дя су зябяве с гоаворенето - Дани напр още не казва крава и като гледа детски на анг се опитва да каже "кау"... е ако му спомена и "корова" - мисля си, че тотално ще го объркам как едно и също нещо има две имена
Дани подражава - ама и на лошите неща - напр говори бебешки ако контактува с малко бебе

за мен лично след втория ти пост - не виждам проблем освен твоите изкл завишени изисквания към детето /не е реално да мислиш, че на 10 месеца детето е пролазило КЪСНО/!!!

Ами аз съм написала, което са видели очите ми без изобщо да преувелича. Дори много подробности липсват. Точно така се държат всички деца, и съответно той - по описания начин. И мъжът ми казва, че е нормално да не седи на едно място. Но в такъв случай излиза, че всички деца покрай нас са НЕнормални, а само Давид е нормален. Нема логика. Не разбрах твоите деца нормални ли са, има ли някое с отклонения?
Не мисля, че искам прекалено много от него - само това, което и другите правят. Или поне една част от него - не държа да се слее със стадото. Самата аз винаги съм била дива и черната овца. Но физически съм се развивала по бързо от нормално дете, на 1 годинка съм се хранела тотално сама, говорно също нормално. Давид не е като мен в това отношение. Нито като баща си.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
няма ли как да се вънеш тук и да напрвиш изследванията?
ох ти си бременна...
ами просто не знам - освен да помолиш в детската за допълнително внимание и ако може да ти съдействат с мнение което евентуално да цзабърза процедурата? или няма как?

няма ли на частно да си платиш? как така се чака толкова време? защо?
потърси няма ли изключ4ения - в кои случаи системата им би се забързала

иначе за слуха май най-елементарно е като детето стои на разстояние  и с гръб към теб и ти му дадеш някаква команда...
просто не се сещам в домашни условия как би могла да провериш
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
децата са ми ок
поне за сега
за Мими - не съм я водила на лекар, но ако я заведа - ще намерят 1000 причини да ходи на рехабилитация - но аз поне до колкото мога да кажа от опита с Дани - мисля си, че внейното забавяне ще отшуми

това че са ми ок децата е мнение на тяхната педиатърка и на съседката - психолог, работещш и бивша акушерка /5 и повече години/
в смисъл - не е мое лично /въпреки, че се припокрива и с моето мнение/

по твоето описание - излиза че и Дани е с проблемно поведение

искам нещо да те питам - има ли разлика в слушането и изпълняването на команди от страна начужди хора /вкл бащата/
щото Дани ПОНЯКОГА когато е сам с баща си особено тогава - го слуша много
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 248 отговора