Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора

Пловдив

Мнения: 302
Скъпи майки, бих искал да Ви попитам нещичко.

Има ли някои между Вас, които живеят с дете/деца на партньора. Без значение, дали са при вас постоянно или идват само в определени дни.

Ще се радвам да споделим тук нещичко.

Благодаря!  Cool

П.П. Позволих си да пусна същата тема и в "Дом и семейство". Ако МОФ прецени, нека я изтрие. Няма да протестирам.  Very Happy
Цитирай

на плажа

Мнения: 1 838
Много бих могла да пиша по темата, но ако имаш въпроси ги задай и ще е по-лесно. Трудно е, но има много хубави моменти, за които си заслужава да преодоляваш трудностите.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 302
Здравейте,

Благодаря за включването, iramiraHug

- Колко е голяма дъщеричката на любимия? На колко беше тя, когато се запознахте и започнахте да контактувате?

- Имало ли е нещо, което много Ви е дразнило в нея? Което е било в разрез с вашите разбирания за възпитание, поведение и т.н.

- Ако е имало, как го преодоляхте?

Извинявам се за многото въпроси. Ако прецените, че са много лични, няма да Ви се сърдя, ако не отговорите!   Very Happy

Благодаря!    Cool
Цитирай

София ж.к.Младост 1

Мнения: 243
Здравей, Dr.Jend .Smile Аз съм от тези който живеят с детето на мъжа ми от първия брак. Наистина има си свойте хубави моменти, но те бяха като че ли повечето в началото, а сега на моменти съжалявам , че го взехме при нас.
Ще е хубаво ако може тук в тази тема да се включат още такива майки с който да обменяме опит и съвети. Peace
Ще следя темата с интерс.
Цитирай


Мнения: 51
Дъщерята на мъжа ми от първия му брак е с 10/11 г. по-голяма от нашите две общи. Идва само за уикендите. Напоследък ни ползва повече като касичка, отколкото като близки роднини /е, мен не, но мъжът ми й е татко все пак/. В яко тийнейджърска възраст е, все се цупи, все нещо е недоволна, но аз не й обръщам много внимание. Има си двама родители - да се оправят с нея. На мен ми стигат моите две чудовища. Но понякога със съпруга ми имаме дразги във връзка с нея - аз, като майка, естествено дърпам всичко към моите си деца, то не че имаме някакви огромни финансови възможности. Но побеснях като ми се изпречи с някакви модерни гуменки за 100 лева, а аз от две години не съм си позволила да си купя нови бодуши. Мъжът ми явно се чувства виновен за развода, въпреки, че бившата му е инициатор за развода заради връзка с друг /някакъв уж баровец/, но сега е сама и все по-често се налага да делим от семейния бюджет за другото дете. Ох, ако се разпростра - томове няма да ми стигнат. Иначе самото дете е много свестно, помага в къщи, съобразява се с малките досадници, даже понякога я викаме да ги гледа вечер /е само 2-3 пъти до сега за 7 години/, но майка й бърка конците и много ме е яд!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 302
Здравейте,

Благодаря ви момичета, че се включвате!  Hug Надявам се тук да се съберем повече "колеги" и да си помагаме. Къде със съвет, къде просто с рамо, на което да си поплачем.  Wink

Лично аз намирам за голямо предизвикателство съжителството на партньори с деца от предишни връзки. Трябват многократно повече любов, усилия, компромиси, толерантност и то не само от родителите, а и от децата.

Не е лесно, нали?  Cool
Цитирай

София ж.к.Младост 1

Мнения: 243
Хич, даже... Даже в последната година ме кара да съжалявам, че го взехме при нас. И най лошото е че става все по лошо, понякога имам чувството че ще избухна и ще му събера нещата и ще го пратя при майка му.
При вас има ли такива моменти? Как се справяте?
Цитирай

Пловдив

Мнения: 302
Здравейте,

Ще бъде добре, представящите се тук да споделим първо с "какво разполагаме".   За да е ясно кой от каква позиция споделя.

При мен нещата стоят така:

Разведен съм от около 5 години. Имам дъщеричка на 8 (виж подписа ми), която много обичам. Прекарвам много време с нея. В момента имам дъщеричка от друга жена - любимата. Живеем заедно с дъщеря и от предишния и брак - на 15,5 години.

В предишния си брак също имах доведена дъщеря. И до днес с нея подържаме топли отношения - вече е почти на 21.

Разбира се, че ми е писвало понякога от "доведените" деца, защото там не смея да се карам, да правя забележки, така както на своите деца. На моето ще кресна и ще го плесна и утре пак ще си ме обича, обаче с "доведеното", мале-е-е-е-е-е ... Ха съм посмял, ха ме е намразило вовеки ... И е доста трудничко. За целта с жена ми сме се разбрали, когато някой има забележка към поведението на "доведеното", първо да го обсъдим заедно. Може пък някой от нас да прекалява с претенциите към децата. Да помислим как е най-добрия вариант и детето да не се дразни, но и да не пили нервичките на партньора. Обикновено взимаме някакво решение и сядаме всички заедно с децата и обръщаме внимание на проблемите. Право на глас и забележки имат всички - и малки, и големи. Така децата осъзнават, че правилата са общи и важат за всички, без да делим свои от чужди, деца или родители.

Лично аз гледам да не се дразня от поведението и действията на "доведеното" дете. Осъзнавам, че то е израснало в друга среда, с други родители, възпитавано е по начин, който нерядко се разминава с моите разбирания. Гледам да фокусирам върху положителните му качества, да не позволявам на кривия дявол в мен да недоволства и да мрънка. Все пак аз съм голям, зрял човек и трябва да имам силите да не се заяждам за разни неща, колкото и сериозни, и важни да ми изглеждат за момента.

Linet, вие имате ли собствено дете?

Поздрави!  Cool

 
Цитирай

София ж.к.Младост 1

Мнения: 243
При мен нещата седят по следният начин:
С мъжа ми сме заедно от 6 год., като той има син от предишен брак. Вече е на 21год.Има ме и собствено дете, почти на две годинки.
Значи момчето беше в началото много добро, никакви проблеми с него не съм имала. Но в последната 1.5- 2год. страшно се промени, и стана направо нетърпим.Но си мисля, че донякъде има майка му вина за държанието му. Макар и аз да нямам грам вина за тяхната раздяла, а е изцяло нейна. Защото за нея са били по важни всички останали мъже, но не и нейният съпруг.Кога се прибере да сготви и изчисти, кога не. Преди да се запознаем с мъжа ми те са били разделение 2год. преди това.
Винаги съм се стремяла да му влизам в положението, колкото и тежко да ми е било, но в последно време, ми е много трудно, след като знам че той ми няма грам уважение и ме приема като някаква даденост, предмет, слугиня, която е длъжна да го пере и  готви.Но ме е яд най много , че няма грам уважение на баща си, на който дължи всичко което е в момента, а за братчето му да не говорим.... подминава го като пътен знак. Tired
 Еми, горе долу е това. Ще ме извините но си излях душата......Надявам се да ме разберете Embarassed
« Последна редакция: вт, 27 фев 2007, 17:41 от Linet »
Цитирай

София ж.к.Младост 1

Мнения: 243
Няма ли други "съмишленички"??? Laughing
Цитирай


Мнения: 172
Lineт,
по големият процент момчета на възраста на доведения ти син  се държат по същия начин и със собствените си майки,както не обръщат внимание и на малките си братя и сестри. Не е пубертет,но явно още не го е пуснал.Възпитанието също играе голяма роля-ако момчето не е научено да уважава хората около себе си-няма какво да се чудиш. NaughtyАз на твое място щях да предупредя баща му че докато отношението на сина му е такова-твоето също може да стане.Дали  момчето ще се чувства по добре ако се разминавате като трамваи и не си говорите примерно? Или не се интересуваш ял ли е ,има ли чисти дрехи,трябват ли му пари??             
Цитирай

Антверпен

Мнения: 1 745
Linet, мисля че наистина е най-добре да поговориш с мъжа ти по въпроса с отношението на сина му към теб, защото на тази възраст той единствено може да му повлияе. Нека поговорят като възрастни хора - все пак 21 години хич не са малко, и той да разбере, че ти си важна част от живота на баща му и че взаимоотношенията ти с него/ сина/ са важни за теб.

Нека кажа и моето положение: мъжа ми има син на 12г. от предишна връзка. Още отначало много добре се разбирахме с него - беше на 7г., когато се оженихме с баща му. Живее с майка си , но идва у нас понякога събота и неделя- преди по-често, сега по-рядко, защото ходи на тренировки. В много добри отношения сме - споделя с мен много неща, какво го вълнува, кое му е трудно или по-лесно в училище, за учителите, за съучениците. Повече даже отколкото с баща му. Обича да играе с Вики и бебетата, и ги приема като братя и сестра. За съжаление отношенията с майка му са малко напрегнати, което оказва влияние върху училището. Но работим по този въпрос.

Успех! Peace

Цитирай

Пловдив

Мнения: 302
Здравейте,

Linet, излей си душата, миличка! Ако не с друго, поне с това може да ти помогне този форум.

Подкрепям мнението на  nadiaeuro. Мисля, че ще бъде добре да поговориш с любимия по възможно най-милия и деликатен начин. После двамата мъже сами и накрая всички заедно.

Не затваряй сърцето си за порасналото момче, кой знае какво ли го тормози?

Стискам палци!    Praynig
Цитирай

София ж.к.Младост 1

Мнения: 243
Благодаря ви за разбирането и поткрепата.  bouquet
Немога да си затворя сърцето си за него, но не мога и да го обичам като син, но пък за сметка на това го чувствам като брат, защото е на възраста на малкият ми брат. Smile
Записах се в другата тема в Дом и семейство. Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 302

Честит празник, момичета! Нека усмивките никога не слизат от щастливите ви личица!   Hug  Love   bouquet 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 21 отговора