В нищо не го ограничавам......къде греша???

  • 3 722
  • 45
  •   1
Отговори
Здравейте мами.
Нека ви опиша как минава седмицата в семеството ми:
Съпруга ми работи в собствен магазин за комп. със свои приятели от понеделник до събота.
 Аз гледам бебчо вкъщи, готвя, пера, чистя и т.н. Когато е хубаво времето излизам с приятелки и техните бебчета. Ако е лошо времето и го помоля сутринта да ми напазарува, той го прави. Ако го повикам за нещо от работа, също се отзовава.....Общо взето мъж мечта Simple Smile
 Обичам домакинската работа и не се оплаквам от нея. От мъжо също. Добър човек е. Обичаме се и си помагаме с каквото можем.....
Ама ме тормози нещо и незнам къде бъркам.... ей го на, сега има един ден свободен да е с нас. Седим си вкъщи и се занимаваме с нещо си....каквото и да е...Дойдоха наши приятели и го викат да ритат и той излезе........а аз пак си стоя в нас и си гледам бебчо. Това се случва почти всяка неделя, все някой за нещо го търси, дали по работа, дали за нещо друго....... Ами дразня се майка му стара  Close Рядко го спирам от тези негови излизания, но пък после се чувствам зле. А ако го направя, пак не ми е добре, че съм го ограничила.
Той има нужда от разнообразие.......а аз ????? Не ме разбирайте погрешно, обожавам детето си и не ми тежи да се грижа за него, но смятам, че аз се лишавам повече от собствената си свобода.....Питам се дали не трябва да съм по-голяма егоистка или пък искам прекалено много....
Незнам къде бъркам??? Или може би просто имах нужда да излея гнева си някъде  Hug
За всеки случай благодаря че ви има Simple Smile защото напоследък сте моя отдушник за почти всички проблеми   bouquet

# 1
  • Мнения: 5 393
Мимчо- и при нас е така.С мъжа ми никога не сме се ограничавали взаимно, нито аз него, нито той мен. Докато го нямаше детето, всеки си прекарваше свободното време както намери за добре-понякога заедно, понякога по отделно.Аз обичам свободата си, мъжа ми също.Но, когато се роди бебето той не можа да разбере ,че нещата са се променили, и продължи да си кара по старата схема.Наложи се няколко пъти сериозно да си поговоря с него, и пак не ме разбра напълно.периодично трябва да му напомням, че вече не сме сами и че трябва да се съобразява малко повече.Поговори с мъжа ти, друг начин няма.За мъжете е по-трудно да разберат и да усетят промяната след появата на бебето.

# 2
  • Мнения: 1 771
Моето мнение е да поговориш с него по този въпрос. Хубаво е да намирате общи забавления в този период с малкото детенце. Все пак сте семейство. Така малко по малко се отдалечавате, различни интереси, различни забавления и не се знае до къде може да се стигне.
 Според мен не е добре той да ходи насам натам, а ти в къщи. Многото свобода води до свободия.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 10 782
Няма ли на кой да оставите бебето за няколко часа?

# 4
  • в ябълковата градина
  • Мнения: 1 706
И моето мнение е да поговорите. Трябва да намерите баланса. Успех ти желая!

# 5
Цитат
Няма ли на кой да оставите бебето за няколко часа?
Има, но той до такава степен е свикнал с мен, че не мога да го оставям  на никой. Ревне ли за мама...и веднага ми звънят, а като го видя захласнат ...направо сърцето ми се свива.

# 6
  • Мнения: 17 402
Позната история. ЗА мен не  епроблем, защото има на кой да оставя детето. Според мен най- доброто решение е  да си намериш занимание извън дома. В крайна сметка не сте едно цяло Wink

# 7
  • Мнения: 46 437
Трябва да определите какви са задълженията му към детето и дома.

# 8
  • Мнения: 6 155
.....Питам се дали не трябва да съм по-голяма егоистка...

Да, трябва!

# 9
И аз незнам как да постъпя?!?!? Разговаряли сме много пъти по тая тема и в крайна сметка си казвам, абе кво толкова..... той не ме ограничава по никакъв начин, не ходи по кръчми и по барове не пие и наистина ме уважава, не ми отказва нищо (глези си ме направо)......Това е просто период в живота ми и може би наистина трябва да се примирявам....Simple Smile
Все някой ден ще му го върна  Wink  

# 10
  • София
  • Мнения: 2 079
mim4o_81,
Говорене и разговаряне му е майката!  Peace Така мисля аз!  Peace Било каквото било, но до тук! Вече има и още едно чевече с вас!  Naughty
И ти имаш нужда от самостоятелна разходка или да излезеш само с мъжа ти нанякъде.
А и искай от него да стои и той с детето, да се занимава с него, в момент, когато ти ще си навън, да речем на кафе с някоя приятелка (един вид равнопоставеност искай от мъж ти - той на футбол - добре! После ти - на кафе с приятелки!)

# 11
  • София
  • Мнения: 1 956
Да му се не види - твоята история колко е близко до моята и колко е далече!
И моят мъж има собствен бизнес - ходи си на работа когато сам реши. Но принципно така - от понеделник до събота. Пазарува, като го викна - идва... Дава ми пари (е , не съм нахална и не му искам много). Не пие, не ходи по барове, не пуши...
Аз пък за разлика от теб съм бременна в 8-ми. И си седя вкъщи, щото така и не успях да започна работа след университета - забременях и хайде... По-скоро забремениха ме умишлено... Готвя, чистя, пера... Почти не излизам, понеже приятелките ми не са семейни и си работят... Е - какво - супер си си - ще кажат повечето, които четат... ДА ама не...
Къде е проблемът - мъжът ми всяка свободна минута се старае да прекара или извън къщи или си чопли хобито на компютъра, или гледа като хипнотизиран някой скучен екшън. Дори по празници гледа да се дръпне нанякъде, а аз вися сама вкъщи и ми е ... да кажем по-просто гадно. Не виждам проблемът да е в мен - нито го пресирам за нещо- дала съм му свобода колкото иска, нито съм погрозняла от бременността, качила съм 7-8 кила - на корема (то няма как), не съм нервна, не му натяквам разни работи...
Обаче чашата преля сега... Трябваше да отиде в командировка в няколко града в страната - на ревизия. При положение, че действа по същество, трябваше да е тук още на петия ден... И какво стана, обаче... Преди да тръгне ми заяви, че заминава с приятел и гаджето на приятеля му - та да не пътувал сам , а и щели да се поразхождат... Щото не бил ходил от отдавна така - някъде на екскурзийка, а и бебето като се роди 2-3 месеца нямало да може да отиде никъде... И ми каза 7-8 дни нямало да го има...
Аз съвсем спокойно и тактично си му казах, че не ми е никак весело от това и че ще ми е много гадно сам сама , затворена вкъщи (щото и контракцийки имам...) над 1 седмица... КАзах му , че не е хубаво решението му, ама не мога да го спра... И така - той замина. И - какво сега - вече 8-ми ден никакъв го няма - кара си кефа... Снощи ми се обади да ми каже, че днес ще остане в Пловдив - щяло да бъде хубаво времето - само за разходки, не било за изпускане... А аз какво да правя в хубавото време? Вместо да му беше домъчняло за мен и да си беше дошъл да ме разходи  мен в хубавото време!...И така... Ами и през цялото време я ми се обади през деня- я не. А навремето като отсъстваше - по 3 пъти на ден ми се обаждаше. И от чужбина даже - и сме правили космически сметки по телефона, щото си лепсвахме...
Пиша ти това - да видиш, че има и други акто тебе, че и по-зле даже...
А при мен лошото е, че съвсем се замислих дали бракът ми не е най-голямата грешка в живота ми. Обичам го не по-малко от преди, обаче постепенно ми се насъбра огорчение, болка... СЕга - в най-тежкия период, когато съм бременна, той така направи, че да се чувствам зле, самотна и т.н. през всичките 8 месеца... И даже от няколко дни се хващам, че не се радвам, че ще си имам детенце. Някак съжалявам и ми е мъчно за детето. Съжалявам, че не съм си отваряла повече очите и съм си избрала такова семейство, в което то да расте... ТА даже и за развод си мисля, ама не съм убедена, че с това всички проблеми ще се решат... 

# 12
Prolet чета това, което си написала и направо настръхвам. Явно трябва на твоя човек да му покажеш, че не си му даденост отгоре и трябва да положи повече усилия за да съществува това, което имате.Незнам какво да те посъветвам в случая. Аз реагирам на момента при подобни неща и днес просто реших да си излея яда във форума, но пък, тая вечер поканих приятелки да си пиинем и да си поговорим по женски. Заявих му, че ще се наложи да гледа бебчо и да си седи в нашата стая  Wink  Е не, че няма да съм в другата стая, но наистина съм решила да не му помагам в този случай.
Мога само да ти кажа да не се изолираш и да излизаш колкото се може повече. Какво като приятелките ти не са бременни?! И моите не бяха. Сега му е времето, после няма да имаш време и за сън даже. Не се отказвай от семейството и щастието си, а се бори за него. Използвай повече хитрост, все пак сме жени  Wink
 А за детенцето - ще видиш, че то дава смисъл на всичко  newsm10

# 13
  • Мнения: 2 220
Мисля, че сте прави и двете да се сърдите. Все пак това е единствен почивен ден и би трябвало да е с вас... Не искате прекалено много, разберете го, и не търсете вината в себе си! P-r-o-l-e-tHug, толкова ми е мъчно за теб. Ами ако тръгнеш да раждаш, а той се разхожда в Пловдив? Никак не е честно... За съжаление съвет не мога да дам...

# 14
  • София
  • Мнения: 1 956
Prolet чета това, което си написала и направо настръхвам. Явно трябва на твоя човек да му покажеш, че не си му даденост отгоре и трябва да положи повече усилия за да съществува това, което имате.Незнам какво да те посъветвам в случая. Аз реагирам на момента при подобни неща
Ох, и аз не си мълча - доста пъти съм му говорила по въпроса, че не съм му даденост и това, което има, ще го загуби като не полага грам усилие за нищо... Ама той има избирателна пропускливост на ушите. И си мисли сигурно, че като нямам материални проблеми с него и няма да свърши зсичко един ден... Да, ама истината е, че и преди да го срещна нямах проблеми, та даже сега имам не малко... Абе че не се старае - не се старае. А аз смотана ли съм - не знам, ама и и дея си нямам как да го направя старателен... и да му отворя очите

Общи условия

Активация на акаунт