Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Говоря за количествено съотношение. Вземи цялото население, виж колко хора живеят с минимална или т. нар. "средна" заплата и колко хора - с по 10 бона месечно. Мисля, че вторите ще са недостатъчен процент, за да бъдат изведени те като средна класа.

# 16
  • Мнения: 5 577
ние имаме доста по-малко от 1500 лв, които бяха сложени като долен праг. Незнам къде се вместваме - успяваме да си платим сметките, да живеем самостоятелно на квартира във хубав квартал, да купуваме  всичко необходимо за детето, за нас има лишения, но гладни голи и боси не сме останали ... бих казала, че сме средна работа. Дори смятаме, че можем да изплащаме жилищен кредит и ни предстои.


Много е ориентировъчен диапазона, може би и според града.

# 17
  • Мнения: 5 370
Говоря за количествено съотношение. Вземи цялото население, виж колко хора живеят с минимална или т. нар. "средна" заплата и колко хора - с по 10 бона месечно. Мисля, че вторите ще са недостатъчен процент, за да бъдат изведени те като средна класа.
Аз 10000 бона ги давам като 'горна граница" на средната класа, все пак. По мое виждане. Може и да греша, ама пък не мога и да кажа, че семейство с 10000 лева е богато. А като говоря за средна класа-имам предвид и съотношението доходи-цени в Бг.

# 18
  • Мнения: 5 577

А долната - за 3-членно семейство - поне 2000, даже 3000 лева. .

Е, ние имаме в пъти по-малко и не мога да кажа, че сме зле.

# 19
  • Мнения: 899
Съгласна с daffodil, няма достатъчен процент хора, които да вземат по 10 000, за да се оформи средната класа с такъв доход. В общи линии за мен влизат семейства, които спокойно си плащат сметките, не се лишават от храна и дрехи, изплащат един кредит. Позволяват си пътувания 1-2 годишно. А доходите не влизат толкова в някакви рамки, а по-скоро по вид на разпределение.






# 20
  • Мнения: 3 835
Според мен, средната класа е много разтегливо понятие. Много е трудно да се определят границите й. Според мен хората от тази класа, би следвало да живеят прилично. А на горната граница, мнооооооого прилично. Mr. Green Абе сложно е.Според мен, хората, които биха могли да се причислят към горната граница, са си направо много добре финансово, и си позволяват много неща.  Но е трудно да се определи по това, защото, всеки си има различни приоритети. Thinking Парични суми, като еквивалент на нивото, ми е трудно да определя. newsm78

# 21
  • Мнения: 2 013
Не съм експерт, но ми се струва, че средната класа има някаква дефиниция - какво потребление отговаря на понятието "средна класа". В този ред на мисли, фактът, че някой си покрива сметките и си купува храна, не означава, че е в средната класа. Мисля, че тази класа едва сега се заражда в България като прослойка, до преди няколко години имаше малка прослойка богати, някакъв процент хора на социалното дъно, а останалите - къде по-добре, къде по-зле, връзваха двата края.
Стана ми интересно, ще се разровя какво казват социолозите по въпроса.

# 22
  • Мнения: 2 013
 

Според анализ на Центъра за социални практики и екип от представители на 11 институции* по различни количествени критерии в България

Средната класа се определя между 4 и 8%

от работещото население, което е около 2,5 млн., при общо население от 7,8 млн. Анализът е разработен по поръчка на Министерството на икономиката, т.е. за целите на управленската политика.

Както обяснява ръководителят на екипа Евгени Дайнов, резултатите са получени при крайно рестриктивна дефиниция за средна класа. Но целта е била на първоначалния етап да е сигурно, че тя обхваща сърцевината на т.нар. "средна класа".

Този обем (между 4 и 8%) може и да формира видима общност, но далеч не е достатъчен, за да задава тона на българското общество, обобщава политологът.

Анализът е първата част на проект, при която на базата на наличните данни, изследвания и теория да се разглеждат генезисът, предпоставките и съществуването на средна класа в България.

На втория етап се очаква да бъдат поръчани и нови изследвания за състоянието на средната класа в страната.

Какво е средна класа

Универсална дефиниция за средна класа няма. От въвеждането на термина през 1785 г. на феномена са посветени множество научни изследвания и оттам и безбройни и често противоречиви определения.

Анализът на ЦСУ и НБУ дефинира прослойката описателно, като се опира на поне четири основни пункта.

На първо място, това е нивото на доходите, което е между голямата бедност и голямото богатство. Доходите се определят като най-видимата, но не и най-съществената черта.

На второ място се поставя критерият притежаване на собственост. Но не всички хора, които имат собственост, са средна класа, а само тези, които работят, за да я умножат. Хората от средната класа имат доходи и потребление над екзистенцминимума, но същевременно доходите им не им позволяват да живеят, без да се трудят.

Третата им отличителна черта е, че те са относително независими и самостоятелни. Обикновено са в ролята на работодатели - не работят с ръцете си, а наемат хора, работещи с ръцете.

На четвърто, но не на последно място, представителите на средната класа по дух са предприемачи. Според анализа те са свързани с онези нововъведения, които повишават производителността на труда и тласкат обществото напред и нагоре.

Т.е. анализът приема, че макар генезисът на средната класа да е икономически, нейните характеристики не са. Средната класа е определена не само като хора с някакво ниво на материално благосъстояние, но и като хора с определен социален статус и манталитет, хора с определена ценностна система. Именно като съвкупност тази социална група е определена като ценна за обществото.

С какво тя е ценна за обществото

Средната класа, най-общо казано, генерира стабилност в политиката и развитие в икономиката. Още Аристотел е казал, че държавното устройство, основано върху средната класа, е по-дълговечно и има по-малко врагове, отколкото устройство, основано върху властта на бедните или на богатите.

"Средните хора" са умерени и делови, а това им спестява страха и омразата, насочени към крайно бедните и крайно богатите. Те не само тушират крайностите, но и служат като ценностна основа те да се сближат.

Вместо наемният работник да вижда в милионера свой враг, той може да открие в комшията си модел за своето благополучие и така да се впише в обществото, а не да се конфронтира, обясни социологът Светослав Славов от GfK-България .

Т.е. средната класа носи със себе си редица плюсове за обществото - стабилност, развитие, благосъстояние. За да множат собствеността си, хората от тази прослойка се нуждаят от стабилна и предвидима среда.

Те създават обществена атмосфера, при която се набелязват и постигат житейски цели чрез организиран и печеливш труд, а не чрез еднократни удари. Поддържат правилата и законността и плащат данъците (или ако ги укриват, това става чрез вратички в закона, а не чрез погазването му).

Авторите на изследването стигат да извода, че средната класа не е просто буфер между много богатите и много бедните. Те я наричат "хоросан, който държи обществото в една конструкция".

По силата на своето положение на пазара предприемачите са онези посредници, които срещат ресурсите (винаги оскъдни) с наличното търсене, без да допускат резките колебания и кризи, характерни за централно планираните икономики.

Тази класа е и геният, който непрекъснато е принуждаван по силата на своята природа да измисля все повече нововъведения, които подобряват качеството на обществения живот, пише в анализа.

Изследвания в държави от Източна Азия са показали, че средната класа носи със себе си и други, съвсем конкретни плюсове - политическо участие, по-отговорна многопартийна политика, спиране на корупцията и дори почистване на природната среда.

Доходите

Според изследването средната класа трябва да се търси сред хората с личен доход малко под 1000 лева до около 2000 лева. Американската статистика поставя в тази категория хората с лични доходи между 40 000 и 95 000 долара годишно.

Като отчитат различния БВП на глава от населението и в стандарта на живот в изследването приемат: "Ако се спазят тези пропорции, бихме разпознали като доходи за средната класа българи от порядъка на 8-18 хил. щатски долара годишно, съответно 12-27 хил. лева годишно, или с месечен доход между 1000 и 2200 лева месечно."

От Института за пазарна икономика разграничават горна класа - хора с месечен доход над 2000 лева, а средна - тези с нетен месечен доход между 700 и 900 лева. Като се има предвид, че в първия случай става дума за доходи бруто, а във втория - нето, нивата са почти сходни.

По данни на НСИ за 2003 г. около 80 000 работещи българи имат доходи от 700 лева месечно нагоре. Това формира малко под 4% от заетото население.

Заради укриването на доходи анализаторите са склонни да завишат числото, но не и повече от 8% от заетото население.

Освен чрез доходите средната класа може да бъде измерена и чрез потреблението си.

"Това са тази група хора, които имат сравнително нова кола, собствено жилище, могат да изпратят децата си в добро училище, да поддържат здравето си при частен лекар", казва Славов от GfK. Той описва тези хора като "икономически самостоятелни" и "уверени в икономическо отношение хора" и предполага, че става дума за 7% от населението.

Собствеността

Собствеността на кредит и работенето над необходимия минимум за нейното развитие се приемат като едни от най-същностните характеристики на средната класа. Но не всяка собственост поставя човека в категорията "средна класа".

Собствеността, получена по наследство например, е белег за средна класа само ако индивидът е ангажиран с управлението и развитието.

Фактът, че около 95% от българите имат собствено жилище, също не ги прави средна класа. Защото собствеността им невинаги е ресурс, който произвежда стойност, а обикновено е тежест, чието поддържане (сметките на парно, телефон, данък сгради и пр.) гълта ресурси.

Когато за придобиването на жилището обаче е взет кредит, според авторите на изследването собственикът вече минава в категорията средна класа. Така той е стимулиран да работи над минимално необходимото, за да може да върне банковия заем.

Изобщо според авторите аспектът "живот на кредит" е ключов за определянето на средната класа. Животът на кредит, особено когато е свързан със собственост, прави индивида уравновесен, той не подкрепя радикални управленски експерименти, които да заплашват стабилността на парите и така да затрудняват изплащането на кредита.

За разлика от простото покачване на заплатите, което може и да е следствие от дестабилизиращи действия като инфлация, стачки и пр., "ако парите са взети от роднини или приятели, това е признак за живот в топлата, лична среда на домодерното общество. Взаимоспомагателните каси също не се броят. Но банковите кредити са белег на живот в света на безличните институции и писаните правила, както и в ценовата система - тоест в модерното общество", пише в анализа.

Независимост и самостоятелност

Класически белег на "средните хора" е, че те са независими от командна верига и са самос­тоятелни при вземането на решение.

Като се има предвид, че работещите частни фирми и предприятия в България са 243 000, това би трябвало да означава, че по признака "работодател" в страната има към 243 000 очевидни представители на средната класа, пише в анализа.

Това е по-малко от 1/10 - между 7 и 8% от трудоспособното население. Тези данни се приемат с известни уговорки, като се има предвид, че доста наемни работници са регистрирани като ЕТ по данъчни причини.

За сравнение в анализа се отбелязва, че работодателите са поне двойно по-малка от 440-те хиляди служители в бюджетния сектор. Държавните служители не са самостоятелни, изпълняват разпореждания на началници и не произвеждат стойност и в този смисъл не са средна класа.

Участието в командна верига (и наличието на началници) не бива да се абсолютизира като критерий за изключването на даден индивид от категорията средна класа, се казва в изследването. Когато на своето ниво той е свободен да взема решения по организация на труд и ресурси и който има останалите признаци на средна класа, е средна класа.

От картината се изключва държавният служител от същия тип (например зам.-министърът), защото той не създава, а употребява стойност, не действа в конукрентна среда (няма конкурентни министерства) и не е принуден да следи сигналите от ценовата система (бюджет от министерствата винаги има).

Ключов за принадлежността към групата на средната класа се оказва факторът

предприемчивост и нововъведения

Анализът се позовава на Хайек, според който пазарните субекти правят две неща, полезни и за всички останали.

Първо, поради постоянната конкуренция те са длъжни да внимават със съотношението между вложените ресурси и получения резултат. Натискът за намаляване на разходите обслужва субективния интерес (фирмата остава на пазара) и общото дело (цените падат и общото благосъстояние се повишава.

Второ - като получават ценови сигнали било то за възникване на проблеми или за поява на възможности, те реагират на ситуацията. Оттук се прави изводът за ползата за общото дело от дейността на предприемачите и другите субекти на капиталистическия пазар.

"Ако можем да се съгласим, че икономическият проблем на всяко общество е основно бързо да се адаптира към промени в конкретни ситуации на времето и пространството, следва, че крайните решения трябва да бъдат оставяни в ръцете на хората, които са запознати с тези ситуации, които са непосредствено запознати със съответните промени и с ресурсите, които са непосредствено достъпни за справянето с тези промени."

С други думи - напредъкът е резултат от функционирането на средната класа в условията на пазара и паричната система. И най-много иновации има там, където има най-голяма пазарна конкуренция.

Именно по линия на предприемчивостта и иновациите може да бъде разбрано причисляването на

"професионалните класи"

съм средната класа. През XX век големи социални групи, които работят директно като лекари, адвокати, архитекти, проектанти или служители или мениджъри в държавата или в големите корпорации, започват да получават доходи, равни или дори по-високи от тези на типичния представител на средната класа като собственика на магазин, ателие или ресторант.

През 60-те години тази прослойка е наречена "новата средна класа" под названието професионални класи". Заради стремителното нарастване на доходите в САЩ например в края на XX век вече 95% от американците описват себе си като средна класа.

Не е достатъчно обаче доходите на тези хора, които примерно работят в бюджетната сфера, просто да бъдат увеличени, за да се причислят те към средната класа. Т.е., въпреки че много хора постигат доходите, собствеността и начина на живот на средната класа, нито чиновникът, нито работникът може да се причисли изцяло към нея.

Дайнов обяснява, че плановете са на следващия етап дефиницията да се разшири и да обхване и професиите, които не се поддават лесно на класификации. Идеята е да се изработи матрица с определения, за да може тя да се налага върху всеки и да отсъжда "ето, ти събираш осем от 10 показателя и си "средна класа", а ти с твоите три не си", пише политологът.

Мутрите средна класа ли са

Дали, след като направи първия милион, зареже бухалката, построи хотел или ресторант, започне да чете Фройд, да ходи на църква, да се занимава с рейки и да образова децата си, мутрата влиза в категорията средна класа?

Има сериозни аргументи в посока на отговора не (и в този живот). И то не защото е спорно дали се числи към средната или към висшата обществена прослойка по доходи.

Мутрите отпадат от категорията заради определението, че средната класа е благосъстояние чрез съзидателен труд.

Освен това в етапа на т.нар. "първоначално натрупване на капитала" те не са създавали ред, сигурност, спазване на договори и безопасност за гражданите. Т.е. работили са против условията, необходими, за да може да се породят предприемачество и средна класа.

Кой е и кой не е средна класа (според екипа на Центъра за социални практики):

Собствениците на магазини, ресторанти - класически пример.

Мениджърът на частни фирми - попадат в широкото разбиране.

Наемният работник в частна фирма - зависи дали е висококвалифициран, високоплатен професионалист и дали има голяма самостоятелност при вземането на решението.

Хората на държавна служба - не са средна класа - не произвеждат стойност и им липсва независимост. Каквато и да е заплатата им, те са на служба при държавата и треперят за поста си при всяка политическа промяна.

Собствениците на реституирани имоти - благосъстоянието, получено по наследство, не ги прави автоматично средна класа. Ако работят за умножаването му, вече се числят към категорията.

Адвокатите, нотариусите, личните лекари и други самонаети - определено са.

Земеделските стопани - спорно е. Ако се самоизхранват и въртят едни и същи средства - не са, ако умножават имуществото си - попадат в категорията.

Гаражните търговци - аналогичен случай. Ако две години въртят едни и същи обороти, за да изхранват семейството си - не са, ако на третата отворят магазин - вече са.

Научните работници - не са в страни като България, в които са на бюджетна издръжка. Когато са на самоиздръжка, биха могли да бъдат.

Младите хора - тези, които все още учат и са на някакъв тип издръжка, би трябвало да бъдат изключени от категорията.

Пенсионерите - излизат от определението.

# 23
  • София
  • Мнения: 3 359
Определено семейство с доход около 10 000 лева може да се причисли към средната класа и то- средното ниво, бих казала.
Доход от 1500 лева на семейство го смятам за нисък праг и недостатъчно за да се причисли към средната класа.
А за около 20 000 лева вече се прескача високия праг.
По повод заведенията, все още в БГ стандарта е доста нисък и в най-скъпите ресторанти една вечеря за двама е в рамките на достъпното за всички без клошарите, за разлика от Лондон, Париж или Рим- за Москва не коментирам, където вече заведенията могат да бъдат някакъв белег за класово разделение, поради простата причина, че една вечеря в елитарен европейски ресторант би струвала доста солено.
daffodil, по-принцип си права, само, че по официални статистики не можеш да имаш адекватни данни, все още. След 5 години се надяваме да е друго. Засега системата позволява успешно да се укриват доходи, така, че засега не можем да съдим по официални статистики, но повярвай, не са толкова малко- за щастие.
П.С.Faithless, браво!! Напоследък започнах да се отегчавам и се радвам да попадна на смислена тема.

# 24
  • Мнения: 5 370
Определено семейство с доход около 10 000 лева може да се причисли към средната класа и то- средното ниво, бих казала.
Доход от 1500 лева на семейство го смятам за нисък праг и недостатъчно за да се причисли към средната класа.
А за около 20 000 лева вече се прескача високия праг.
По повод заведенията, все още в БГ стандарта е доста нисък и в най-скъпите ресторанти една вечеря за двама е в рамките на достъпното за всички без клошарите, за разлика от Лондон, Париж или Рим- за Москва не коментирам, където вече заведенията могат да бъдат някакъв белег за класово разделение, поради простата причина, че една вечеря в елитарен европейски ресторант би струвала доста солено.
daffodil, по-принцип си права, само, че по официални статистики не можеш да имаш адекватни данни, все още. След 5 години се надяваме да е друго. Засега системата позволява успешно да се укриват доходи, така, че засега не можем да съдим по официални статистики, но повярвай, не са толкова малко- за щастие.
П.С.Faithless, браво!! Напоследък започнах да се отегчавам и се радвам да попадна на смислена тема.
Ази, благодаря ти. Отдавна нещо подобно ми се въртеше в мозъка.....обаче тази година донесе рязка промяна в семейното благосъстояние и почнах да се питам "къде сме ние". Дадох си отговора благодарение на цитираното от Дивана изследване-много точно, много изчерпателно и същевременно даде няколко отговора.
Ще си го копна и сложа в моята лична папка на компютъра. Peace

# 25
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
....Долна граница около 1500лв, горна - 3000-4000лв.
Аз бих казала и по-нагоре сума за горната граница.
10000.
Какво смяташ? Thinking
Смятам, че е много 10000лв. В нашия град с 10000лв доходи на месец си богаташ.
А като слагате такива големи доходи на средната класа, от къде идват те, с какво се изкарват такива доходи?
Аз за средна класа приемам по-голямата част от населението, които си позволяват всичко умерено и спестяват но малко, толкова, че да не могат да започнат бизнес за по-големи доходи, с които да минат в по-горна класа. Ето защо казах, че ако тук семейство разполага с 10000 на месец, то ще може да ги вложи поне половината в нещо, с което да ги удвои.

# 26
  • Стара Загора
  • Мнения: 184
Моето мнение е,че с две средни работни заплати си е направо "праг на бедността".Това,да си плащаш сметките,да си сит,децата ти и вие двамата да сте прилично облечени и обути,да си позволиш лятна седемдневна почивка(зимната е лукс) не ни прави средна класа.Визирам моето семейство.Ние сме четирима.И мъжът ми си скъсва задника,за да можем да си позволим мааалко повече от това,което написах.Не сме лишени от елементарни човешки нужди,но на мен понякога ми се иска и повече.И не само на мен.Човешко е.И все пак има и по-лош вариант,ако това изобщо е някакво успокоение.

# 27
  • Мнения: 677
10 000 лева-средна класа  Joy  Joy  Joy
В коя държава живеете?

# 28
  • Мнения: 5 370
10 000 лева-средна класа  Joy  Joy  Joy
В коя държава живеете?

Прочети, моля, публикуваното от Дивана и тогава се превивай.
Говорим за "горна част на средната класа"-а не за всички.
Май не трябваше да я споменавам тая сума. ooooh!

# 29
  • Мнения: 3 777
Не мога да се съглася - 10 000 са долна граница и то много долна.
Това че някой си плаща сметките и купува храна - не го прави човек средна класа.
Има разлика между това да купуваш храна първа необходимост и какви ли не глезотии.
И това че някой си осигурява гардероба от Илиенци и разпродажби в рамките на месечния доход, не го прави средна класа - а съобразяващ се с доходите си.

На средната класа няма да и пука за намаление на панталон от 300 на 80 лева - ще си го купи още на 400.
Но ние тук сме с повредено мислене, имаме малко повече пари от минимална работна заплата, ядем нещо повече от боб и хляб и хайдеее станахме едва ли не богаташи.
Смешно е просто.


Общи условия

Активация на акаунт